Р Е Ш Е Н И Е
03.08.2012 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 05.07.2012
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.И. и с участието на прокурора .......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 149 по описа за
2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124
ал. 1 ГПК и чл. 537 ал. 2 ГПК.
Ищецът Д.П.К.,xxx, чрез процесуалния си
представетел адвокат Соня Йорданова, вписана в АК Монтана, твърди, че първата
ответница К.Г.М. е негова майка, а втората ответница – Б.П.Л. - негова сестра. Тримата
са наследници на П. К. xxx, починал на 01.12.1995 година.
Откакто е роден и до момента живее в домът на
родителите си, който представлява Поземлен имот № VІІІ, пл. № 79 в квартал 9 по
плана на с. Николово, с площ от 590 кв. м и построените в него жилищна сграда с
приземен и първи етаж и селскостопанска постройка, до съседи: улица, имот №
ІV-80; имот № V-75; имот № ІІІ-76 и имот № ІХ-76.
Докато бил жив баща му, първият етаж от
жилищната сграда, който е с отделен вход било негово жилище, а в последствие и
жилище на неговото семейство. За родителите му бил приземния етаж, където
останала да живее майка му. Никога не са имали други уговорки. Сестра му повече
от 30 години живее със семейството си в град Монтана. Той с лични средства и
труд е правил много подобрения в имота.
Преди известно време получил покана от втората
ответница да напусне имота, тъй като тя е негов собственик, за което
представила нотариален акт, изповядан при нотариус И. Ф.. Направил справка и
установил, че майка му се е снабдила с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка върху целия наследствен процесен имот, след което
веднага го е продала на сестра му.
Поведението на двете ответници го изненадало. Майка
му е на 90 години и както за нея, така и за баща му е полагал грижи, тъй като
винаги са живели заедно. През зимните месеци майка му отишла да живее в
апартамента на сестра му, тъй като си счупила крак и там имало по –добри
условия за нея. Не са били в лоши отношения. И докато е била в болницата той и
дъщеря му се грижили за нея. Имали уговорка, че като се стопли времето, тя ще
се прибере на село. Никой не му е казвал за съществуването на горните
нотариални актове.
Действията на двете ответници засягат правата
му на собственик на 1/3 идеална част от описания имот; няма друго жилище, а в
него е вложил много лични средства, тъй като това е и семейното им жилище.
Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 124 ГПК да се признае за установено, че е собственик на 1/3
идеална част от описания наследствен недвижим имот, находящ се в с. Николово и
представляващ: Поземлен имот № VІІІ, пл. № 79 в квартал 9 по плана на с. Николово,
с площ от 590 кв. м и построените в него жилищна сграда с приземен и първи етаж
и селскостопанска постройка, до съседи: улица, имот № ІV-80; имот № V-75; имот
№ ІІІ-76 и имот № ІХ-76 и на основание чл. 537 ГПК да се отменят НА № 197, том
ІІІ, рег. № 7179, дело № 483 от 04.08.2003 година и НА № 198, том ІІІ, рег. №
7180, дело № 484 от 04.08.2003 година, в частта им над 2/3 идеални части от
същия имот, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по
водене на делото разноски.
Ответницата Б.П.Л.,xxx, чрез процесуалния си
представител адвокат Красимир Босев, вписан в АК Монтана, в предвидения от
закона срок взема становище и счита, че иска е неоснователен. По същество на
делото изтъква, че явно ищецът счита, че неговия баща е бил самостоятелен
собственик на целия недвижим имот, а след смъртта му това негово право се
разделя поравно между тримата наследници – двете деца и съпругата, но не е
доказал правото на собственост на своя праводател П. Кирков Митков, а също и да
опровергае издадените в полза на ответниците нотариални актове. Счита, че
ищецът не е заявил основанието на правото на собственост на своя баща, П. К. М.,
дали е придобил имота чрез сделка, по давност или по друг начин. Не са
представени доказателства за правото на собственост на П. К., не е установено
откъде е придобил терена, кои е строил сградите. Единственото твърдение, че е
роден в този имот и през целия си живот е пребивавал в дома на родителите си, което
от една страна е недостатъчно да се претендират самостоятелни права на неговия
баща върху процесния имот, а от друга страна изключват възможността баща му да
е бил самостоятелен собственик. Не е опровергано съдържанието на издадения
констативен нотариален акт, който представлява официален удостоверителен
документ, обвързващ съда със своето съдържание относно правото на собственост
на К.М., което бе в негова тежест.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че къщата е била на някои си Киро, които е разделил имота между
трима братя и една сестра, където път те си построили къщи и живели в тях. Не е
изяснено кой е Киро и какъв роднина е на страните, каква е тази къща, която е
била негова и кои къщи са построени от децата му, респективно какво отношение
имат към процесната жилищна сграда, което не установява от къде е получен имота,
нито кой и на какво основание го е получил.
От другите гласни доказателства се установява,
че ищецът е извършвал подобрения в този имот, след 2003 година, т. е. когато
имотът е придобит от ответницата Б. и следователно той е извършвал подобрения в
чужд имот. Ответниците не са имали нищо против да се извършват тези подобрения,
но и двете са имали поведение на собственици – да одобряват изцяло или не докрай
строителните дейности. Д.П. вече е знаел, че имотът е прехвърлен на ответницата
Б. и поради това е искал мнението им, а те като собственици са го давали. Ищецът
Д.П. никога и никъде не е твърдял, че притежава някакви права върху имота, до
момента, когато е поискано да го напусне. Чак тогава е решил, че притежава
право на собственост – очевидно за да осуети искането да напусне имота.
Ищецът не е заявил собствено основание, на
което е собственик – давностно владение или друго. Твърдението му е, че е
придобил част от имота като наследник на П. К. М.. Това обстоятелство е без
всякакво правно значение, както и че цял живот се е намирал в процесния имот, а
също че го бил подобрил. Ако бе заявил, че е придобил на собствено основание, а
не като правоприемник, посочените обстоятелства биха могли да се обсъждат като
относими към твърденията. Фактът, че ищецът е живял и живее в имота не му
създава право на собственост. Що се касае до подобренията, дори да се приеме, че
подобренията представляват някакъв акт на завладяване на чужди права, то от
извършването им до момента не са изтекли 10 години и няма как да е придобита
собствеността и не можа да се приемат за завладяване тези действия, след като
ищецът е търсил одобренията на собствениците – двете ответници.
Иска с правно основание по чл. 537 ГПК може да
се уважи, само при уважаването на иска по чл. 124 ГПК и след като липсват
основания за уважаването на последния, следва да се отхвърли и този иск, като
им се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата К.Г.М. не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени
следните обстоятелства:
Не се спори, че страните в процеса са кръвни
роднини, наследници на П. К. xxx, починал на 01.12.1995 година и ги оставил като
законни такива: К.Г.М., преживяла съпруга, Б.П.Л. – дъщеря, ответници в процеса
и синът Д.П.К., ищец, видно от данните за Удостоверение за наследници № 000050
от 13.03.2012 г. на Кметство с. Николово, община Монтана.
Спорен е въпросът К.М. придобила ли е правото
на собственост върху процесния имот, за който е издаден констативен нотариален
акт през 2003 година, с който имот се е разпоредила в полза на дъщеря си
непосредствено и за което е съставен нотариален акт на същата дата – 04.08.2003
година и има ли права ищеца върху процесния имот и до колко.
Предявен е положителен установителен иск за
признаване право на собственост върху недвижим имот за 1/3 идеална част.
Няма спор между страните, а и това не се
опровергава от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът, от самото
си раждане и в момента живее в процесния имот, където до смъртта си е живял и
неговия баща П. К., живяла е неговата майка. Сестрата Б. повече от 30 години
живее със семейството си в град Монтана. Не се спори и досежно обстоятелството,
че ищецът е извършвал различни по видове подобрения в имота и през много години
назад.
Съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответницата Л. относно неустановявяне
собствеността върху имота кому е принадлежала преди съставянето на констативния
нотариален акт с признати изключителни права на К.М. върху целия имот. Не могат
да не се кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, които
са категорични и единодушни в насока, че това е имот, останал от дядото на ищеца,
че неговия баща е останал в този парцел, където е построена къщата, където е
живял до самата си смърт, така че праводателя на ищеца е придобил този имот по
давностно владение, като се съобрази, че е роден през 1921 година и е починал
през 1995 година и не се установи по никакъв начин той да не е ползвал и владял
този имот през целия си живот. Така че не може да се отрече придобиване
собствеността върху терена от страна на П. К. М., получил го от своя баща Киро.
/ действително липсват писмени доказателства, но житейската логика води на
извода, че имотът е от дядото на ищеца, съобразно ангажираните гласни
доказателства/, което налага извода, че след смъртта на П. К. М. страните са
придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на наследяване
– от преживялата го съпруга и сина и дъщерята върху този имот.
В последствие, след смъртта на П. М. и
преместването на К. xxx при дъщеря си, установено с гласни доказателства, ищецът,
като сънаследник е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа
власт, но не отблъсквайки владението на останалите сънаследници и
манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително
и само за себе си, като го е владял, съобразявайки и близката родствена връзка
– негови майка и сестра. Единствено ако беше демонстрирал отношение, с което по
категоричен начин да не допуска някоя от тях до имота и да го владее повече от
десет години след смъртта на своя баща, той би могъл да придобие по давност и
частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1
ЗС давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота
явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна
хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от
имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт
върху същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или
наред с първоначалния владелец, т. е. във фактическо въздействие върху самия
имот или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и във фактически
действия, насочени към личността на упражняващото фактическата власт лице. Започналата
да тече в него полза придобивна давност следователно може да бъде прекъсната
чрез предявяване на иск, посредством който останалите сънаследници заявяват
правата си върху имота или чрез признаване на техните права. Само по този начин
владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Евентуалните словесни пререкания
между сънаследниците, предявяването на претенции в разговори помежду им, които
обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за
последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота, не прекъсват
започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението
му. Дори отправената нотариална покана от страна на сестрата до брата, без
последващи действия от нейна страна и претенции, отправени пред компетентен съд,
не носят каквито и да било последици.
А иначе всеки от сънаследниците може да се
ползува от общата вещ. Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам
от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е
прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които
да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако
те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е
отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да
се ползват от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите
сънаследници не са се опитали да се ползват от общата вещ, но сънаследникът се
ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за своя.
Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС установява
условията при наличието на който едно лице може да бъде признато за собственик
на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот. При спор за наличието на
елементите от фактическия състав на този уреден от закона оригинерен способ за
придобиване на право на собственост, в тежест на лицето, което черпи права от
фактите по чл. 79, ал. 1 ЗС, е да установи и докаже, пълно и пряко, тяхното
осъществяване. Сънаследникът, който оспорва правата и твърди, че имота има
съсобствен характер следва да установи факти на оспорване на владението от
претендиращия собственик, както и факта, че имотът е принадлежал на общия
наследодател. В случая бе установено след 2003 година ответниците да са
демонстрирали поведение на собственици на имота по никакъв начин спрямо ищеца, още
повече, че са одобрявали неговите действия по извършваните изцяло от него
подобрения. Липсват каквито и да било доказателства до знанието на ищеца да е
достигнало каквото и да било, че той няма право по отношение на процесния имот,
тъй като други вече са придобили правото на собственост.
За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло
чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
собствеността на имота, следва да е упражнявал, за период по-дълъг от 10 години,
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (сorpus), без
противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от
6 месеца и да е демонстрирал по-отношение на лицето - собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращият
собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото
наличието на съсобственост възражение за изтекла придобивна давност, се явява
основателно и следва да бъде уважено. В конкретният случай ответницата К.Г.М.
не е доказала по несъмнен начин придобиване правото на собственост върху процесния
имот по давност и макар действително констативния нотариален акт да
представлява официален удостоверителен документ, обвързващ съда със своето
съдържание относно правото на собственост на посоченото лице, докладчикът по
делото не счита, че в нейна полза е изтекла придобивната десетгодишна давност, тъй
като смъртта на съпруга и е настъпила през 1995 година, актът е съставен през
2003 година, но както и преди и след 1995 година ищецът е ползвал имота като
свои, както го е ползвал през всичките тези години, с ясното съзнание, че
имотът, останал от баща му му принадлежи, ако не изцяло, то в някакви
определена степен, т. е. тя не може да се легитимира като изключителен
собственик върху целия имот, при условие, че в него е бил и синът и със
семейството си през всичките тези години.
От друга страна, действията, извършени от един
от съсобствениците, изразяващи се в обработване на имота, прибиране на
плодовете от същия, грижа за поддържането му, не винаги следва да се приемат
като действия на своене и манифестиране на отношение към имота като свой. Практиката
на ВКС в тази връзка е при така установени отношения между съсобственици, съсобственикът,
който упражнява фактическата власт, владее своята част от имота и се явява
държател на частите от имота на останалите съсобственици.
Липсват доказателства да е демонстрирано
безспорно владение върху целия имот от страна на ищеца по отношение на двете съсобственици,
а извършените в имота подобренията, не са основание за придобиване на вещни
права. С оглед данните по делото, праводателят на страните в периода до 1995 г.,
е осъществявал фактическа власт върху целия имот, а след неговата смърт
преживялата го съпруга и сина са владели имота, а в последствие само той, като държател
на техните идеални части.
Да се държи
една вещ за другиго, означава фактическата власт върху нея да е била придобита
на някакво правно основание, а в случая е наследяването от П. К. М.. Когато
някой започне да държи една вещ за друго лице, предполага се, че държането
продължава на същото основание. Макар и да не е уредена изрично от закона тази
презумпция, произтичаща от принципите на логиката съществува, обаче е оборима и
може да се докаже противното, а именно, че е било изменено основанието на
държането. Промяната в основанието на държането може да настъпи в резултат на
едностранни действия на държателя, с които да обори презумпцията, че като е
получил държането върху вещта, продължава да я държи за другиго. За да настъпи
промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е
държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и
съдържание отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят да
престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си - към
фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая,
действията на държателя, с които демонстрира промяната в основанието да са
стигнали до знанието на владелеца. В конкретния случа ищецът като владелец на
своята наследствена част и държател на частите на ответниците, е демонстрирал
своене на имота, като е имал ясното съзнание, че този имот е останал от дядо му
и баща му, проявявал е грижата на добър стопанин, а и е установено, че не
притежава никакъв друг жилищен имот, т. е. налице е съзнанието, че това му
принадлежи.
При това разбиране на доказателствата, съда
счита, че след смъртта на П. К. П., съобразно разпоредбите на закона, правата
на страните са: по 1/3 идеална част от терена, съобразено с обстоятелството, че
е придобито от него от неговия баща, а по отношение на изградените жилищна
сграда и стопански постройки, правата са както следва: на Д.К. – 1/6 идеална
част; на К.М. – 4/6 идеални части и на Б.Л. – 1/6 идеална част, в каквато
насока иска се явява основателен.
Това обуславя извода, че следва да бъде
отменен и издадения констативен нотариален акт с № 197, том ІІІ, рег. № 7179 от
04.08.2008 година до размера на 1/6 идеална част. / договорът, с който са
прехвърлени в последствие права може да бъде отменяван по съдебен ред, но на
друго основание, незаявено в настоящия процес, поради която и причина съда не
може да се произнесе/.
При този изход на делото в тежест на
ответниците са направените разноски по водене на процеса съобразно уважената
част, а на ищеца – дължими разноски за ответниците, съобразно отхвърлената част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx и Б.П.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Д.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 6, е
СОБСТВЕНИК на 1/3 /Една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VІІІ, ПЛАНОСНИМАЧЕН
НОМЕР 79, в квартал 9 по плана на село Николово, обл. Монтана, с площ от 590 кв.
м, при граници и съседи на имота: улица, Имот ІV-80, Имот ІІІ-76 и Имот ІХ – 76,
както и на 1/6 /Една шеста/ идеална част от построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА
С ПРИЗЕМЕН И ПЪРВИ ЕТАЖ и СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, като ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, над уважените права до предявените такива от 1/3 идеална
част от целия имот.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност № 197, том ІІІ, рег. № 7179, дело № 483 от 04.08.2003
година на Нотраиус И. Ф., с рег. № 112, с район на действие – Районен съд
Монтана да РАЗМЕРА НА 1/3 /Една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІІ, ПЛАНОСНИМАЧЕН
НОМЕР 79, в квартал 9 по плана на село Николово, обл. Монтана, с площ от 590 кв.
м, при граници и съседи на имота: улица, Имот ІV-80, Имот ІІІ-76 и Имот ІХ – 76,
и на 1/6 /Една шеста/ идеална част от построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА С
ПРИЗЕМЕН И ПЪРВИ ЕТАЖ и СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уваженото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за ОТМЯНА на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 198, том ІІІ, рег. №
7180, дело № 484 от 04.08.2003 г. до размера на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ VІІІ, ПЛАНОСНИМАЧЕН НОМЕР 79, в квартал 9 по плана на село Николово, обл. Монтана,
с площ от 590 кв. м, при граници и съседи на имота: улица, Имот ІV-80, Имот
ІІІ-76 и Имот ІХ – 76, и на 1/3 /Една трета/ идеална част от построените в
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМЕН И ПЪРВЕ ЕТАЖ и СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОСТРОЙКА.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx и Б.П.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 6, сумата от 283.20 лв., съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 6, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.П.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 166.60 лв. адвокатски хонорар,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: