№ 694
гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530105356 по описа за 2021 година
Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствени имот и МПС - та,
като производството е във фаза по извършване на делбата.
Приета е за съвместно разглеждане претенцията на ищцата АН. В. К. за
възлагане на допуснатия до делба апартамент, на основание чл. 349, ал.1 ГПК.
Приети са за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК и искания
за сметки, предявени от АН. В. К. против М. Д. ХР., а именно: иск с правно
основание чл. 127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 22194,94 лева,
представляваща половината от изплатен от ищцата с лични средства ипотечен
кредит за закупуване на делбения имот, ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията до изплащането й и иск с правно основание
чл.30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 170,26 лева – платени от ищцата
данъци и такси битови отпадъци за делбения имот за периода от 2018г. до
2021г., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до
изплащането й.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа исканията си по чл. 349, ал.1 ГПК и по чл. 346 ГПК.
По отношение на моторните превозни средства заявява, че в нейно държане е
1
л.а. **** и че няма претенции по отношение на МПС - та. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът заявява, че няма претенции за
апартамента, че той ползва л.а. автомобил **** и че няма претенции и за
автомобилите. Моли да не бъдат уважавани исковете да бъде осъден да
заплаща на ищцата пари.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че страните са във фактическа раздяла, считано
от м.март 2020 г. и че със съдебно решение № 755/03.07.2020г. по гр.д. №
5542/2019г. по описа на РС – Стара Загора, сключеният между тях на
************* граждански брак е прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, като упражняването на родителските права върху ненавършилото
18 години дете е било предоставено на майката.
С влязлото в законна сила съдебно решение № 154/16.03.2022г.,
постановено по настоящото дело, е допусната делба между А.В. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, и М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес:
*************, на следните вещи:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************
************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед ************* г. на изп. директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от ************* г., съгласно схема № ************* г. на СГКК Ст.
Загора, с адрес на имота: *************, като самостоятелният обект се
намира на ***** в сграда с идентификатор ************* *************,
предназначение:Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ************* *************, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ: 61.18 кв.м. /шестдесет и едно цяло и осемнадесет стотни квадратни
метра/, който апартамент съгласно документ за собственост се състои от
спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антрета и два балкона, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************,
*************, под обекта: няма, над обекта: *************, стар
2
идентификатор: няма, с прилежащи части: *************, което съгласно
документа за собственост е с площ от 3.70 кв.м. /три цяло и седемдесет
стотни квадратни метра/, при граници на избеното помещение: северозапад –
двор, североизток – коридор, югоизток – мазе на Я.Т., югозапад – двор, заедно
с 0.589% ид.ч. от общите части сградата и от правото на строеж върху
поземления имот;
2. лек автомобил марка *************, рег. №*************, цвят –
***, рама № *************, двигател № *************;
3. лек автомобил марка ************* с peг. № *************, цвят –
*************, рама № ***************, двигател № *************
при квоти:
1/2 ид.ч. от гореописаните вещи - за А.В. К., ЕГН **********, с п. а.;
1/2 ид.ч. от гореописаните вещи - за М. Д. ХР., ЕГН **********, с п.а.
По делото не е спорно, че гореописаният апартамент е бил закупен по
време на брака на страните с кредит, по силата на договор за банков кредит от
************** (л. 14 и сл. от делото), сключен между
***************************** и М. Д. ХР. (кредитополучател) и А.В. Х.а
(съдлъжник), като за обезпечаване на вземането на Банката е била учредена
договорна ипотека върху апартамента (л. 12 и сл. от делото).
По делото не е спорно също така и от представените вноски бележки (л.
63-л.79) се установява, че А.В. Х.а, за периода от 30.03.2020 г. до 23.08.2021
г. е заплатила сумата общо в размер на 5150 лева – погасителни вноски по
горепосочения договор за кредит, а видно от вносна бележка от 27.10.2021г. е
внесла сумата от 39 060 лева, като е погасила предсрочно и изцяло кредита (л.
80). Представена е молба от ******************* за заличаване на
учредената в полза на банката от страните договорна ипотека и
сметка/фактура за заплатена сума 139, 87 лева за нотариални такси.
Представена е от ищцата приходна квитанция от 30.06.2021г. за
заплатен данък върху апартамента и такса битови отпадъци за 2018, 2019,
2020,2021 г. с данъчно задължено лице М.Х. в общ размер на 170,26 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –
оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено,
3
процесният апартамент е неподеляем, а пазарната му стойност е определена
на сумата от 68032 лева, от които за квоти 1/2 ид.ч. е 34 016 лева. Лек
автомобил марка *************, рег. №*************, е оценен на 800 лева,
при квоти ½ ид.ч. за всеки от съделителите – по 400 лева, а лек автомобил
марка ************* с peг. № *************, е оценен на 1200 лева, при
квоти ½ ид.ч. за всеки от съделителите – по 600 лева. Вещото лице е
изчислило, че стойността на дела от апартамента и от двата автомобила на
всеки от съделителите възлиза на сумата 35 016 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством
теглене на жребий, чрез разпределение на вещите по реда на чл.353 от ГПК,
чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез
изнасянето му на публична продан.
Разпоредбата на чл.69 от ЗН, приложима, на основание чл.34, ал.2 ЗС,
предвижда, че всеки един от сънаследниците, респ. от съсобствениците,
трябва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.
От най-съществено значение при избора на способ за извършване на
делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до
делба вещи, т.е. колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената
маса, както и дали съществува възможност всеки съделител да получи в дял
вещи от един и същи вид, ако до делба са допуснати вещи, които са различни
по вид и предназначение.
В случая са допуснати до делба апартамент и моторни превозни
средства – следователно същите са различни по вид и предназначение. И
доколкото в хода на производството се установи, че апартаментът е
неподеляем, а двете моторни превозни средства могат да бъдат разпределени
в реален дял на всеки от двамата съделители, това обуславя избора на
различни способи за ликвидиране на съсобствеността върху тях.
По отношение на апартамента:
Съдът намира за основателна претенцията на ищцата по чл. 349, ал. 1
ГПК за възлагане на допуснатия до делба апартамент в нейн дял, тъй като не е
спорно по делото, а и това се установява от събраните писмени доказателства,
че апартаментът е придобит в режим на СИО, че бракът между страните е
4
прекратен поради развод, като упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете е предоставено на ищцата и че тя няма
друго жилище. Ответникът не е заявил претенция за възлагане и освен това
изразява съгласие апартаментът да бъде възложен в дял на бившата му
съпруга. Предвид това, претенцията на ищцата по чл. 349, ал.1 ГПК следва да
бъде уважена, а делът на ответника следва да бъде уравнен с пари, а именно
със сумата от 34016 лева съгласно заключението ан СОЕ, поради липса на
други имоти от делбената маса, с които да бъде сторено това.
По отношение на МПС – та:
С исковата молба се навежда твърдение, че лек автомобил, марка
*************, рег. №*************, е в държане на ответника, а лек
автомобил, марка ************* с peг. № *************, е в държане на
ищцата, като това заявиха и самите страни в съдебно заседание, проведено на
23.06.2022г. и направиха изявления или на всеки от тях да бъде поставен в
дял автомобила, който ползва или и двата автомобила да бъдат поставени в
дял на другия съделител, защото и двамата не държали да получат автомобил
в свой дял.
Съдът като изходи от това, че двете моторни превозни средства са
еднакви по вид и предназначение движими вещи, с близки пазарни стойности
и че съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял –
основен принцип при извършване на делбата и като изходи от това кой от
съделителите кой автомобил ползва, намира, че делбата на МПС – та следва
да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, без да се съставя разделителен
протокол и да се тегли жребий, което в този случай се явява много неудобно,
поради това че съделителите са във владение на отделните МПС – та.
Съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, в тези случаи
разпределението на допуснатите до делба вещи, когато за всеки съделител
има вещ, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
Ето защо, съдът намира, че следва, на основание чл. 353 ГПК, да
разпредели в дял на А.В. Х.а лек автомобил, марка ************* с peг. №
*************, в чието държане е автомобилът и в дял на М. Д. ХР. лек
автомобил, марка *************, рег. №*************, в чието държане в
автомобилът, като уравни дела на Х. съобразно заключението на вещото лице
по СОЕ или със сумата от 200 лева.
5
По исканията за сметки:
По делото безспорно се установи, че след фактическата раздяла на
страните – март 2020г. единствено и само солидарно отговорният длъжник
АН. В. К. е заплащала с лични нейни парични средства вноските по кредита,
отпуснат на двамата съпрузи, по време на брака им, за закупуване на
апартамента, предмет на делбата, като е заплатила общо сумата от 44389,87
лева. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК (чл. 25, ал. 2 СК, отм.) съпрузите са солидарни
длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на
жилище, в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
прекратяването на брака поради развод, поради което АН. В. К. има право, на
основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, да претендира от бившия си съпруг заплащане на
приспадащата му се част от платеното от нея съобразно квотата му в
съсобствеността (1/2 ид.ч.), което прави сумата 22 194,94 лева, поради което
тази искова претенция следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната
лихва от предявяването й – 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане. В
този смисъл решение 139/24.10.2018г. по гр.д. 4625/2017 г. на ВКС, I г.о.
Ответникът не спори, че бившата му съпруга, след прекратяване на
брака, е заплатила приспадащата се негова част от дължимите данъци и такси
битови отпадъци за делбения имот за периода от 2018г. до 2021г. в размер на
170,26 лева, поради което съдът е приел за установен този факт. Съгласно чл.
30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, което означава че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 170,26 лева – платената от нея приспадаща се
на ответника част от данъци и такси битови отпадъци за делбения имот за
периода от 2018г. до 2021г., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията - 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че не е
приел за съвместно разглеждане, направеното в последното съдебно
заседание (второ по ред заседание във фазата по извършване на делбата),
възражение за прихващане, заявено от процесуалния представител на
ищцата, поради преклузия и поради това че е направено под условие, поради
което и не дължи произнасяне по него. Същото не бе заявено с предявяване на
претенциите за сметки, а в следващото съдебно заседание. Няма пречка
страните да извършат извънсъдебно прихващане на взаимно дължимите суми.
6
По разноските:
Съгласно чл.355, изр. първо ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от
съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността
на дела му. С оглед стойностите на дяловете (по 35 016 лева – всеки от тях)
съделителите следва да заплатят държавна такса в полза на Държавата по
сметка на РС – Стара Загора от по 1400,64 лева.
Съгласно чл. 355, изр. второ ГПК и на основание връзка с чл. 78, ал.1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС – Стара Загора, дължимите държавни такси за иска по чл. 127,
ал.2 ЗЗД – 887,80 лева и за иска по чл. 30, ал.3 ЗС – 50 лева или общо сумата
937, 80 лева.
Що касае претенцията на ищцата за присъждане в нейна полза на
заплатената от нея сума в общ размер на 2500 лева – възнаграждение за един
адвокат за първа и за втора фаза на делбата, съдът намира следното: Видно от
договор за правна помощ от 19.11.2021 г. ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в брой 600 лева за първа фаза на делбата. Видно от договор
за правна помощ от 17.05.2022 г. ищцата е заплатила в брой адвокатско
възнаграждение 600 лева за втора фаза на делбата и адвокатско
възнаграждение за претенциите за сметки в размер на 1 300 лева. При липса
на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост
помежду им (както е в случая, като ответникът не само не оспори това и но и
изрази готовност извънсъдебно да прехвърли апартамента на ищцата) всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. В този смисъл е и разрешението, дадено в определение № 55 от
20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в т.9 от ПП ВС № 7/1973
г.. Следователно заплатеното от ищцата възнаграждение за двете фази на
делбеното производство в общ размер на 1200 лева следва да остане за нейна
сметка. Не така обаче стои въпросът за платените от нея 1 300 лева за
адвокатско възнаграждение за представителство по претенциите за сметки,
които са изцяло уважени и които, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, подлежат да
присъждане в нейна полза, поради което ответникът следва да бъде осъден да
й ги заплати.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
На основание чл. 349, ал.1 ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.В. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* ************* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед ************* г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от *************
г., съгласно схема № ************* г. на СГКК Ст. Загора, с адрес на имота:
*************, като самостоятелният обект се намира на ***** в сграда с
идентификатор ************* *************, предназначение:Жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
************* *************, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 61.18 кв.м.
/шестдесет и едно цяло и осемнадесет стотни квадратни метра/, който
апартамент съгласно документ за собственост се състои от спалня, дневна,
кухня, баня с тоалетна, антрета и два балкона, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: *************, *************, под
обекта: няма, над обекта: *************, стар идентификатор: няма, с
прилежащи части: *************, което съгласно документа за собственост е
с площ от 3.70 кв.м. /три цяло и седемдесет стотни квадратни метра/, при
граници на избеното помещение: северозапад – двор, североизток – коридор,
югоизток – мазе на Я.Т., югозапад – двор, заедно с 0.589% ид.ч. от общите
части сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Пазарната
стойност на апартамента е 68 032 лева.
ОСЪЖДА А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата в
размер на 34 016 лева за уравнение на дела му от горепосочения
апартамент.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, в дял на А.В. К., ЕГН
**********, с адрес: *************, лек автомобил, марка ************* с
peг. № *************, цвят – *************, рама № ************,
двигател № *************.
Пазарната стойност на гореописаното МПС е 1200 лева.
8
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, в дял на М. Д. ХР., ЕГН
**********, с адрес: *************, лек автомобил, марка *************,
рег. №*************, цвят – ***, рама № *************, двигател №
*************;
Пазарната стойност на гореописаното МПС е 800 лева.
ОСЪЖДА А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата в
размер на 200 лева за уравнение на дела му от гореописаното МПС.
ОСЪЖДА М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, на основание
чл. 346 ГПК във връзка с чл. 127, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 22 194,94
лева, представляваща половината от изплатен от ищцата с лични средства
ипотечен кредит за закупуване на гореописания апартамент, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията - 17.05.2022
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, на основание
чл. 346 ГПК във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 170,26 лева –
платената от ищцата приспадаща се на ответника част от данъци и такси
битови отпадъци за гореописания апартамент за периода от 2018г. до 2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията -
17.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна
такса в размер на 1400,64 лева, върху стойността на дела си.
ОСЪЖДА М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна
такса в размер на 1400,64 лева, върху стойността на дела си.
ОСЪЖДА М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавни
такси в размер на 937,80 лева за уважените претенции за сметки по чл.
346 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************, да
9
заплати на А.В. К., ЕГН **********, с адрес: *************, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1300 лева, представляваща заплатено
от нея възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по изцяло
уважените претенции по чл. 34 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10