Р Е Ш Е Н И Е
№
674/21.12.2017г..
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети декември, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, с
участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 423 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 и чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба, подадена от
Х.А.Х., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказанието в Затвора гр. Ловеч,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплатят сума
в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в
Затвора гр. Пазарджик от 23.04.2016г. до 26.04.2016г., ведно със законната
лихва от 23.04.2016г. до крайното изплащане. До приключване на съдебното дирене
ищецът е изменил размера на предявения иск и иска заплащане на сума в размер на
500 000 лева. Ищецът сочи, че от 23.04.2016г. до 26.04.2016г. е преведен в
Затвора в Пазарджик, за явяването му като свидетел пред Административен съд
Пазарджик. Настанен е в килия № 127 в Зона за повишена сигурност. Твърди, че
в килията липсвало санитарен възел и
течаща вода, като е бил принуден да удовлетворява физиологичните си нужди в
пластмасова кофа, която не се затваряла добре и килията миришела. Това се
отразило негативно върху човешкото му достойнство, като същото претърпяло
интензивно непоправимо унижение. В него се породили чувство на яд, нерви,
безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото
достойнство, плач. Излага подробни съображения в становището по същество на
спора. Претендира разноски.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, представлявана от главния директор, чрез юрисконсулт Т. Ч.,
изразява мнение за недопустимост на исковата молба паради липса на
конкретизация на претендираните незаконосъобразни действия или бездействия. Обосновава, че не е изпълнен
фактическият състав, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани,
претендира разноски.
Прокурор при Окръжна прокуратура
Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение, че в хода на
производството не се доказват елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Посочен е кратък период от време 2-3дни, което не може да доведе до причиняване
на неимуществени вреди в неговата сфера. Не се доказват вида на неимуществените
вреди нито от писмените доказателства, нито от гласните. Алтернативно изказва
становище, че ако съдът установи наличието на вреди, то исканата сума е
прекомерна.
Административен съд Пазарджик, VI
състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното
становище на ответника и прокурора и като се запозна с приетите по делото
писмени доказателства и експертно заключение, както и писмените защити на
страните намира за установено следното:
Съгласно справка с изх. №
2972/21.07.2017г. на началник Затвора- Пазарджик Х.А.Х. изтърпява наказанието
си в Затвора Ловеч. Пристигнал е в Затвора гр. Пазарджик като чужда делегация
от Затвора гр. Ловеч и в периода 23.04.2016г.-26.04.2016г. е бил настанен в
помещение № 127, намиращо се в зоната с повишена сигурност в затвора. На
27.7.04.2016г. е конвоиран за Затвора гр. Ловеч. Посочва се, че помещение № 127
е едно от помещенията, в които се настаняват лишени от свобода, осъдени на
доживотен затвор, пристигнали като чужда делегация в Затвора гр. Пазарджик за
явяване по дела.
По делото е приложена справка с рег. №
228/18.01.2017г.(лист 81), съгласно която спално помещение № 127 няма санитарен
възел и постоянно течаща вода. Преди всяко хранене се осигурява време за личен
тоалет в рамките на 30 минути, включващо посещение на обща умивалня и тоалетна.
През останалото време достъпът на настанените там лица се осигурява от постови
полицаи винаги при необходимост и изявено желание от осъдените – 24 ч. в
денонощието. Уведомяването за това става със сигнален бутон в помещението. При
необходимост осъдените сигнализират с него и се извеждат незабавно. В посочения
период няма постъпила жалба от Х.А.Х. за неосигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода.
В справката е уточнение, че допуснатият
по делото свидетел М.Г.Х. е бил настанен като чужда делегация в Затвора гр.
Пазарджик в спално помещение № 112 в периода 22.04.2016-24.04.2016г.
Съгласно справка с изх. №
2005/02.05.2017г.(л.27 от адм. д. № 9282017 на АС Ловеч) по време на престоя на
Х.Х., по същото време е бил в килия №
111 Н.Н.А..
По делото са разпитани посочените двама
свидетели.
Свидетелят Х. се познава от 1991г. с
Х.А.Х., като за посочения период е бил в Затвора Пазарджик като чужда
делегация. Казва, че имал преки наблюдения в килията, където е бил настанен
ищецът. При ползването на телефон и при отворена килия на Х. е добил
впечатления за нея. Тя е била 8 кв.м., със слабо осветление, което нощем не се
гаси, за което Х. е протестирал пред охранителния състав. Нямало е естествена вентилация,
лисвали стъкла на прозореца, който бил с размери 1,2м/0,6м. При валеж пръските
от дъжда влизали в помещението. Имало само легло, без маса, стол, шкаф. Самата
килия била боядисана в светложълт цвят, като по стените и тавана имало влага и
боята падала. Подът бил дървено дюшеме, с дупки. По стените се виждали
хлебарки, и видял плъх до дюшека в килията. Казва, че в килията липсва
санитарен възел, има пластмасова кофа с капак. Усещал лошата миризма от
килията. През деня Х. имал стомашно разстройство и е ходил до тоалетната често.
Чул, че нощно време ищецът е искал да посети тоалетната, но не е изведен.
Свидетелят знае, че Х. изповядва религията ислям и свързаните с това
задължения, като обяснява на съда, че не може да се извърши ритуалното измиване
преди молитва. Наблюдавал е, че при престоя в процесния период Х. Х. имал
негативни изживявания – безсъние, напрегнатост, тревожност, нервност. Пояснява,
че е бил със зачервени очи, преминава в държанието си в крайни състояния,
изразявал своето възмущение. Свидетелят уточнява, че има дела към ГДИН София,
като не може да определи точната бройка, но може би са към 60 броя.
Свидетелят Н.А. е бил в килия № 111 в
Зоната за повишена сигурност. Той изпълнява дейности по почистване на килиите в
тази зона. Казва, че в килия № 127 няма ток, крушката свети постоянно,
прозорците са счупени, стените надраскани, ронещи мазилки. Казва, че ищецът е искал да бъде преместен в
друга килия, но му е отказано, тъй като бил за малко време. Казва, че Х. е бил
емоционален, очите му сълзели. Свидетелят също води дела срещу ГДИН София.
По делото ищецът е предявил искане от
съда да бъде извършен оглед на помещение № 127, като съдът своевременно се е
произнесъл с протоколно определение, с което е отхвърлил искането.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. С определение № 7077/06.06.2017г. по адм. д. №
5926/2017г. Върховен административен съд, Осмо отделение изпраща делото по
подсъдност на Административен съд Пазарджик. С оглед на което искът с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, подаден от Х.А.Х., ведно с
искането за лихва за забава върху обезщетението, е родово и местно подсъден на
Административен съд Пазарджик.
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора – гр. гр. Пазарджик за период 23.04.2016г.-26.04.2016г.,
като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица
на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца за заплащане на 500 000 лв. обезщетение за претърпените вреди в периода период 23.04.2016г.-26.04.2016г., е
насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, която е надлежен ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административните органи и длъжностни лица.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание за
предявения иск за репарация на вреди срещу ответника, се сочи
незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
да осигури подходящи битово-хигиенни условия в Затвора – гр. Пазарджик,
изразяващи се в липсата на санитарен възел и течаща вода за престоя му като
чужда делегация по повод явяването му като свидетел пред Административен съд
Пазарджик.
От данните по делото се установява, че са спазени
изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в
чл.43
ал.3 от ЗИНЗС и чл.20
ал.3 от ППЗИНЗС.
От Справката на началника на Затвора - гр. Пазарджик
се установява, че няма санитарен възел и постоянно течаща вода в килия № 127,
което обаче не означава, че няма осигурен достъп до тях. Липсата на санитарен възел и тоалетна към килията, сочи за
причинен определен дискомфорт. Процесното помещение № 127 в Затвора гр.
Пазарджик, не е мястото, където ищецът изтърпява наказанието лишаване от
свобода. Той е бил в процесното помещение инцидентно, по повод призоваването му
като свидетел и не може да се възприема като нездравословни условия на живот,
тъй като престоя на ищеца в Затвора в гр. Пазарджик е краткотраен – 4 дни.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека липсата на санитарен възел и течаща вода следва да е за продължителен
период от време, за да е налице отклонение подходяща жизнена среда и нарушение
на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.
В конкретния случай действително се установява, че в
помещение № 127, където е настанен ищецът, няма санитарен възел и течаща вода.
Но видно от данните по делото администрацията в Затвора гр. Пазарджик е оказала
необходимото като организация, а именно чрез
светлинен бутон да ползва общите санитарни помещения. Разрешен е личен
тоалет в рамките на 30 минути преди всяко хранене, както и при необходимост при
изявено желание да му бъде осигурено през 24 часа от денонощието. Няма данни
лицето да е заявило достъп и такъв да му бъде отказан. Режимът на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода на Х.Х. изисква да бъдат спазени законовите
изисквания и съответно да бъде настанен в зона за повишена сигурност. С оглед
на което администрацията го е настанила в помещение № 127, но е организирала
действията си, чрез светлинна и звукова сигнализация да осигури при заявяване
от страна на Х. Х. на физиологичните нужди в съответните общи помещения.
Съдът не счита, че ползването на общи
санитарни помещения е проява на нечовешко или
унизително отношение. Като аналогия може да бъде посочено, че в редица болници,
лечебни заведения, общежития са налице общи санитарни помещения и помещения с
течаща вода, които се използват от временно пребиваващите там поради липса на
индивидуално обособени такива. С оглед
на това съдът счита, че в конкретиката на казуса, по отношение на Х.Х., който е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик за 4 дни, от страна на администрацията в
Затвора гр. Пазарджик не е проявено нечовешко третиране и отношение. Същият е
бил настанен временно като чужда делегация и му е осигурено достъп при заявено
желание за ползване на санитарен възел и течаща вода.
Следва да се има предвид, че ЗИНЗС разписва в чл. 3,
че за
нарушение на ал. 1, а именно изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение към осъдените и задържаните, се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Х.Х. изтърпява наказанието си лишаване
от свобода в Затвора гр. Ловеч, като е бил чужда делегация в Затвора гр.
Пазарджик по повод явяването му като свидетел пред Административен съд
Пазарджик. Доколкото Затвора гр. Пазарджик не е мястото, където изтърпява
наказанието, и с оглед краткият период – 4 дни, за който е бил в процесното
помещение, съдът счита, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС и на чл. 3
от ЗИНЗС. Поставянето му в такива условия не е било умишлено, а с оглед режима на
изтърпяване на наказанието и обособената зона за повишена сигурност, поради
които администрацията на Затвора в гр. Пазарджик е настанила Х.Х. в килия №
127.
По делото не се представят доказателства
за настъпилите
промени в здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в затвора,
не се твърдят и такива. Свидетелите по делото описаха, че Х.Х. е изпитвал неудобство, притеснение, възмущение, плачевно
състояние, нервност. Като изразна форма на тези чувства не беше описано нищо
конкретизирано. Съдът не кредитира в пълнота показанията на свидетелите десежно
отказа на администрацията да осигури достъп до общите санитарни помещения, тъй
като в тази част те са общи, без конкретизация, а и съдът отчита
обстоятелството, че свидетелите са ищци
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в този смисъл не могат да
се кредитират изцяло.
Действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора гр. Пазарджик не нарушават чл. 3 от ЕКПЧ. Безспорно
през исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчение или
нечовешко отнасяне, установена в чл.
29, ал. 1 от Конституцията, както и
със забраната за изтезания в чл. 3 от ЕКПЧ. Съдът не
установи по настоящото дело да е нарушен чл. 3 от ЕКПЧ от страна на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик към ГДИН София, тъй като ищецът е пребивавал по чужда делегация в
Затвора в гр. Пазарджик, а не е изтърпявал в същия затвор наказание
"лишаване от свобода“ и липсата на санитарен възел и течаща вода да е било
за продължителен период от време.
Съдът счита, че в настоящия казус не е
налице „нечовешко” отнасяне и отношение. Не се установява „унизително” отнасяне
към ищеца от страна на ответника, или длъжностните лица в Затвора - гр.
Пазарджик.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3
от ЗИНЗС.
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІ състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.А.Х.,
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказанието в Затвора гр. Ловеч, против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплати сума в
размер на 500 000 лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в Затвора
гр. Пазарджик от 23.04.2016г. до 26.04.2016г., ведно със законната лихва от
23.04.2016г. до крайното изплащане.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 10170 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 3923/2018г. на ВАС – Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 674/21.12.2017
г. по адм. дело №423/2017 г. на Административен съд Пазарджик. Препис от
решението да се изпрати на Х. А. Х. , изтърпяващ присъда в Затвора Ловеч .
Решението е окончателно.
С РЕШЕНИЕ № 11191 от
04.11.2021 г. на ВАС- Петчленен състав - I колегия:
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.
А. Х. за отмяна на решение № 674 от
21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 423/2017 г. от Административен съд –
Пазарджик, оставено в сила с решение № 10170/02.07.2019 г. по адм. дело №
3923/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето
отделение.
ОСЪЖДА Х. А. Х. с ****** да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи обжалване.