М О Т И В И
към присъда по НОХД № 206 / 2020 г.
по описа на РС – Варна
постановена на 20. 10. 2020 г.
Подс. А.М.Х., ЕГН : **********,***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, е предаден на съд
с обвинение по:
чл. 150, ал. 1 от НК, затова,
че на неустановена дата през м. февруари 2020 г. в ***********, извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление, по
отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – Т.А.М. – на 19 години, чрез
използване на положение на зависимост.
Представителят
на ТО – Девня – РП – Варна в ход по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното деяние се доказва по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства, както и направените признания по чл. 371,
т. 2 от НПК. Моли съда да наложи наказание в минимален размер, което да бъде
търпяно ефективно. Относно гражданския иск намира, че същия следва да бъде
уважен по справедливост.
В хода на производството съдът е допуснал за
съвместно разглеждане граждански иск, от постр. Т.А.М., срещу подс. А.М.Х., в размер на 7 000. 00
лв. /седем хиляди лв./, за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – неустановена дата през м.
февруари 2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Процесуалният
представител на гражданския ищец моли съда да уважи претенцията изцяло.
Подсъдимият, по
реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, респективно съдът с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от
НПК е приел признанието и доколкото последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда за условно изтърпяване.
Защитата изразява становище, че с оглед оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изразените съжаление,
критичност и разкаяние, наказанието следва да бъде ориентирано под минималния
размер. Относно гражданския иск намира, че съдът следва да определи справедлив
размер.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подс. А.М.Х. ***, на
съпружески начала със свид. Севдалина Стоянова Йорданова, от което съжителство
двамата имали две деца – свид. Т.А.М. и М. М.М..
На неустановена дата през
м. февруари 2020 г. подс. А.М.Х. и свид. Т.А.М. били сами в помещение на
жилището си, находящо се в ***********. Двамата били на легло, откъдето гледали
телевизионно предаване. Подс. А.М.Х. вдигнал тениската, с която била облечена
свид. Т.А.М. и започнал да я гали в областта на корема. Свидетелката
многократно му казала да престане, но той продължил действията си, като
прокарвайки ръка под бельото й, започнал да я гали в областта на половия орган,
при което тя отново изразила гласно несъгласието си, същевременно мърдайки
краката си в опит да прекрати случващото се. Свид. Т.А.М. почувствала болка в
областта на корема си, катто и срам от случващото се. След прекратяване на
действията си спрямо дъщеря си, подс. А.М.Х. я целунал по устните.
Продължително време след
случая свид. Т.А.М. била под силен стрес, като едва след около два месеца
споделила с майка си за станалото. Свид. Севдалина Стоянова Йорданова провела
разговор с подс. А.М.Х., като няколко дена след това тя и децата й напуснали
семейното жилище, като се установили в друго населено място – с. Белоградец,
обл. Варна. За случая били информирани органите на реда, като било образувано
наказателно производство.
Заключения на назначени и изготвени
експертизи :
Съдебно – психиатрична
експертиза /относно свид. Т.А.М., изготвена от в. л. Р.В.Б./: Т.А.М. не страда
от психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза и интелектуално –
паметов дефицит. Няма данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни
вещества. Налице са данни за реакция на тежък стрес и разстройство на
адаптация, смесена тревожно – депресивна реакция, което е възникнало
непосредствено от блудствените действия на баща й спрямо нея. Съм момента на
извършване на диянието през м. февруари 2020 г., освидетелстваната не е била в
състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е
страдала от умствено недоразвитие, била е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Нейното физическо и
психично състояние й позволява правилно да възприема фактоте, от значение за
делото и да дава достоверни показания. Същата може да участва пълноценно в
наказателното производство.
Съдебно – психологична
експертиза /относно свид. Т.А.М., изготвена от в. л. Румяна Стоянова Г./: Т.А.М.
е с интелектуални възможности в рамките на долно ниво в норма към граничен
вариант. Психичното й развитие е също на по – ниско ниво от календарната й
възраст. То варира от тинейджърска възраст до ранна училищна възраст /15 г. –
11 г./. Локусът й на контрол е предимно външен, изхождащ от авторитета в
момента /майка/. Същата прави впечатление първоначално на плаха, нерешителна,
неуверена, но при по – задълбочено и целенасочено наблюдение, както и в
експериментално – психологичната част на освидетелстването се оформя т. н.
шизоидна личностова структура /по – затворена, обърната към себе си, с не
напълно съответни асоциации на подаван стимул/. На моменти е недоумяваща,
срещат се и амбивалентни отговори. Тя е странна и нестандартна, с недостатъчно
себевъзприемане, на моменти – недооценъчно. Активирали са се влечения и
инстикти /сексуален/, макар на пръв поглед да са трудно доловими, само
загатнати. На фона на неувереност и нерешителност, може да се проявят импулсивни
и ситуативни реакции.
Комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза /относно подс. А.М.Х., изготвена от в.
л. Р.В.Б., в. л. Румяна Стоянова Г./: А.М.Х. не страда от психично разстройство.
Не се налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол или
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието спрямо Т.А.М.
същият не е страдал от психично разстройство. Тъй като не е бил в краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от тежко слабоумие,
освидетелстваният е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася и към настоящия
момент. Физическото и психичното му състояние му позволява да дава достоверни
обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство. Резултатите от
проективните методики на психологичното изследване и психиатричното
освидетелстване дават основание да се приеме, че при него не е налице
отклонение от сексуалното поведение. Извършените действия не биха могли да
доведат до полово удовлетворение на същия.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените признания
на подс. А.М.Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свид. Т.А.М., свид. Севдалина
Стоянова Йорданова, свид. Стела Тодорова, съдебно – психиатрична експертиза /относно свид. Т.А.М.,
изготвена от в. л. Р.В.Б./, съдебно – психологична експертиза /относно свид. Т.А.М.,
изготвена от в. л. Румяна Стоянова Г./, комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза /относно подс. А.М.Х., изготвена от в. л. Р.В.Б., в. л.
Румяна Стоянова Г./, справки.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване. Изготвените и приети по делото експертизи съдът
счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват състояние, предмет, авторство.
Следва да се акцентира на изключителните
професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде
отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с доказателствата по делото. Останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът кредитира
изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи
със събраните по делото доказателства. Същите допринасят за изясняването на
осъществяването на състава от обективна и субективна страна.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Съдът
намира за безспорно установено, че се
деянието си подс. А.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на чл. 150, ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че подсъдимия, чрез своите
действия /галене в областите на корема
и половия орган на свид. Т.А.М./ е целял да възбуди или удовлетвори половото си
желание, без съвкупление. Видно от
материалите по делото, пострадалата е навършила 14 – годишна възраст, доколкото
е родена на *** г., а деянието е осъществено на неустановена дата през м.
февруари 2020 г. Безспорно извършването е
станало чрез използване на положение на зависимост /липса на собствени доходи и
жилище, респективно необходимост от издръжка и подслон от възходящ/, като
следва да се отбележи и изразеното от пострадалата несъгласие – чрез думи и
действия. Горното съдът извежда от признанията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на вещите лица, писмените материали.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, желаел е неговото
извършване,
като е предвиждал съставомерните последици
и е искал тяхното настъпване. Това
съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида
и последователността на действията му.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до грубо незачитане от страна на подсъдимия на
половата и телесната неприкосновеност, честта и достойнството на личността, на
обществените
отношения съблюдаващи половия морал в обществото.
По изложените съображения съдът призна подс. А.М.Х. за виновен в
извършване на визираното престъпление.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови осъдителна
присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да
бъде индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания, съдействащи за
разкриване на обективната истина, изразените съжаление и критичност към
извършеното, установени трудови навици, тежко материално състояние, наличие на
добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, чисто съдебно
минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред
в страната, като извършеното се явява изолиран акт в неговото поведение, като
отегчаващи такива арогантност при осъществяване на престъпните намерения,
намалената възможност за самоотбрана на пострадалата предвид нейната възраст и
зависимост, резонанса в личната й сфера с оглед естеството на престъплението. В
обобщение на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително ниска
степен на обществена опасност на дееца и относително завишена такава на
деянието.
Тези
обстоятелстма мотивираха съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, но не при изключителни или многобройни такива. В този
смисъл съдът счете за справедливо да определи на подсъдимия наказание –
„Лишаване от свобода“, ориентирано над минималния размер – за срок от три
години, което съгласно законовите разпоредби беше намалено с една трета, т. е.
беше определено на две години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
четири години.
С оглед липсата
на предходна съдимост и намирайки, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на осъдения съдът счита, че не е наложително
наложеното да се търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса за отлагане
на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК съдът следва да се
ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали
неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на този институт.
Отчитайки чистото съдебно минало може да се направи обосновано предположение,
че не съществува риск от извършване на друго престъпление. Разглеждайки
процесуалното поведение безспорно е налице осъзнаване на извършено, съчетано с
разкаяние и съжаление за стореното. Не следва да се игнорират и добрите
характеристични данни – от орган на реда, местно управление, съселяни. Може да
се приеме, че извършеното има инцидентен характер, като е налице желание от
страна на подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в обществото. По този
начин ще му се даде възможност окончателно да осъзнае извършеното, да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Не на последно
място и с оглед на извършваната от него трудова дейност – животновъдство, това
ще му даде възможност да формира доходи, част от които да дава за издръжка на
низходящи, имащи естествена нужда от това.
Съдът
прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана, но и
наказанието не би съответствало на извършеното. Съобразявайки принципа и
всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото от
съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед
възможността му да извършва престъпления, както и да осъзнае извършеното.
Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели,
следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане
и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще
въздействат предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът намира, че предявения граждански иск е
допустим, доколкото настъпилите
за пострадалата неимуществени
вреди имат за източник деянието на подсъдимия,
което е предмет на обвинението. В процесния случай бяха събрани доказателства
установяващи претърпените болки, страдания, унижение. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тези факти се станали достояние на
широк кръг лица от населеното място, където пребивава пострадалата, което от своя страна е генерирало съществено неудобство за
нея. С оглед
правомощията си по чл. 52 от ЗЗД и предвид изложеното, съдът счита за
справедливо да уважи гражданския иск в размер на 6 000. 00 лв. /шест хиляди лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – неустановена дата през м.
февруари 2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли в
останалата му част до пълния предявен размер от 7 000. 00 лв. /седем хиляди лв./, като неоснователен.
Подс. А.М.Х. беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 240. 00 лв. /двеста и четиридесет лв./, представляваща
4 % държавна такса върху размера на уважения
граждански иск, на гр. ищец Т.А.М.
сумата от 700. 00 лв. /седемстотин лв./ и на ОД – МВР – Варна
сумата от 603. 90 лв. /шестстотин и три лв. и деветдесет ст./, представляващи
направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: