Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, IV - ти състав в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 595 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от М.Б.Й. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6185/2019 от 21.08.2019 г. (АУПДВ),
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ), с което на жалбоподателя е определена
за заплащане сума в размер на 53 681,81 лв., представляваща изплатена субсидия
по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)" за кампании 2015 и 2016 във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН 18/150615/70627 и с УИН
18/200616/75237, на основание чл. 18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от Наредба №7 от 24.02.2015 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като изключването на площи от около 35% от заявените за подпомагане
като неизползваеми, е направено по искане на Община Бяла, без той, като
ползвател да е бил уведомен за процедурата въпреки продължаващото и към
настоящия момент поддържане в изпълнение на ангажимента. Твърди още, че не е
получавал акта за прекратяване на агроекологичния му ангажимент. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт, евентуално частична отмяна на този акт.
Ответната страна,
чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, счита акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, влязъл в сила, без да се е развило производството по обжалването му. Заявява, че
жалбоподателя е уведомен, че следва да възстанови 100 процента от общата
изплатена сума по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР
2014-2020 г. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и след направената проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По фактите
Оспорващият е регистриран земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер (УРН) 213333.
Не се спори, че
за кампании 2015 и 2016, той подава заявления пред ДФ "Земеделие" за кандидатстване за
подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, по Програма за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ - заявление с УИН 18/150615/70627 за кампания
2015 и заявление УИН 18/200616/75237 за кампания 2016 – л.14 от делото.
Видно от
уведомителни писма, представени от ответника, л.26-л.35 от делото, всички
декларирани от жалбоподателя площи за участие по Мярка 10 „Агроекология и
климат“, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи
с висока природна стойност“ за двете цитирани кампании, са били одобрени.
Не се спори по
делото относно размера на полученото финансово подпомагане по двете заявления,
за кампания 2015 – 17 129,76 лв. и за кампания 2016 – 36 552,05 лв.
На 29.05.2017 г.
жалбоподателят подава заявление за подпомагане УИН 18/150617/79559, в което записва
значително намаляване на площите по направлението - от 204,09 ха през
предходната 2016 г. на 94 ха за кампания 2017, като в писмените обяснения сочи
причината за това намаление – изтекли и неподновени договори за наем със
собственика, Община Бяла – л.114 -115 от преписката.
Агроекологичния ангажимент
е прекратен с нарочен акт на зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ с акт
изх.№01-6500/6185 от 31.08.2018 г. – л.25-27 от преписката. Актът е мотивиран с
установените обстоятелства за неспазване изискванията по чл.20, ал.2 и ал.4 от
Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2010, предвид
намаление на одобрената площ за агроекологични дейности с повече от 10% и
липсата на 90% географско припокриване с площта, за която има поет ангажимент. Не
се изтъкват доводи и не се сочат доказателства този акт да е бил обжалван и
предмет на съдебен контрол.
След влизане в
сила на акта за прекратяване на ангажимента по мярка 10, до жалбоподателя е
изпратено уведомление за откриване на производството по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане – л.14-15 от преписката. за да го информира, че въз основа на влезлия в сила
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, това не се оспорва по делото, и
на основание чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. по отношение на него се открива
производство по издаване на АУПДВ. Като бенефициент по Мярка 10 е уведомен, че следва да възстанови 100 % от общата
изплатена сума Лицето е поканено доброволно да възстанови недължимо платената
сума без начислени лихви върху нея в седемдневен срок от получаване на писмото,
а в случай на несъгласие с констатациите - да направи възражение и да представи
допълнителни доказателства. Данни за постъпили възражения не са
налице.
На 21.08.2019 г.
е издаден сега атакувания акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-6500/6185 от заместник
изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Актът е обоснован с правните разпоредби
на чл.27,ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), както и специалните норми на чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. ал. 4, б.
"а" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съдържа се позоваване на
фактическото обстоятелство за прекратен агроекологичен ангажимент поради
неизпълнение на задължението да не бъде намаляване с повече от 10% площта за
прилагане на агроекологичната дейност по чл.3, т.1 от цитираната наредба -
възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. В
тежест на жалбоподателя е определено публично
държавно вземане в размер на 53 681,81 лева, представляващо 100 % от общата изплатена сума
по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампании 2015 и 2016, поради прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярката. АУПДВ е редовно връчен лично на жалбоподателя на
10.09.2019 г. – л.3 от преписката.
По правото
При така установените факти и на база събраните по делото доказателства, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен
интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа
съд.
По същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", действащ при спазване на материалните предели на
правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със
Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. представителна власт. Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник
на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и подписване
на АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. Административният акт е издаден от материално компетентен орган,
в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на
закона, което обуславя неговата законосъобразност, при следните съображения:
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Р България за прилагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл. 27,
ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа
страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за
издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 31.08.2018 г. с нарочен акт
на зам.изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" е бил прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.
Специалният
закон предвижда изрично, че ДФ
"Земеделие" прекратяване на поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4 от Наредба №7/2015 г. – чл.18, ал.3 от цитираната наредба. Следващата разпоредба на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава (при прекратен
многогодишен ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината,
в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: а) 100 % от
изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година, какъвто е настоящият случай, при поет ангажимент през 2015 г.
Изплатената по мярката финансова помощ по мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е правилно определена както по основание, така
и по размер от административния орган.
Следователно, налице са както фактическите основания (влязъл в сила Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 , така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ (чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за
периода 2014-2020 г. Ето защо настоящата състав счита, че процесният
административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Неотносими към настоящия спор са доводите на оспорващия, за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатени суми по направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2015 и 2016 е издаден от компетентен орган по силата на делегирани правомощия,
той е валиден, постановен в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени административно процесуални правила в т.ч. за форма и се постига целта на закона.
Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на
административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи заплатен депозит за вещо лице от 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на осн. чл.
172, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Б.Й. *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/6185 от 21.08.2019 г. (АУПДВ), издаден от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), за заплащане на сума в размер на 53 681,81 лв., представляваща изплатена субсидия по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)" за кампании 2015 и 2016 във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН 18/150615/70627 и с УИН
18/200616/75237, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.Б.Й., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" - София сумата от 300 лева (триста лв.) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: