РЕШЕНИЕ
№2366
гр.
Пловдив, 20 ноември, 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесет и
първи октомври, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2689 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Тенчев и син“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград,
чрез управителя на дружеството Х.Т., обжалва Решение № 1226 от 27.06.2019 г.,
постановено по АНД № 3552/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІ
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 72 от 15.04.2019 г., издадено от оправомощен Началник на
Регионален отдел „Южна Централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
жалбоподателя са наложени две имуществени санкции от по 200 лева на основание
чл.85, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията, за две нарушения по чл.44,
т.4, във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ.
С жалбата се твърди незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалваното
решение и се прави искане същото да бъде отменено, като съответно се
отмени и процесното наказателно постановление. Излагат се съображения за неправилна
преценка на Районния съд относно спазване на законовите разпоредби на чл.40 от ЗАНН, съответно тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Твърди се неспазване на
процедурата по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, което се определя като съществено
процесуално нарушение. Заявяват се доводи за нарушено право на защита на
жалбоподателя с подробно изложено становище в тази насока.
В съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител. Пред съда е
депозирано писмено становище, с което се поддържа изцяло касационната жалба,
като се излага и отделно становище за допуснати съществени по своя характер нарушения
на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление и се
поддържа искането за отмяна на решението, като се прави и такова за присъждане
на разноски.
Ответната
по жалбата страна ДАМТН ГДМН – РО Южна Централна
България, не е депозирала отговор по касационната жалба, редовно призована е и
не е изпратила представител в съдебно заседание, като не е взела становище по
същество по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която впрочем се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на установените факти,
първоинстанционният съдът е направил и законосъобразния извод за наличието на
осъществени две нарушения по чл.44, т.4, вр. с чл.43, ал.1 от Закона за
измерванията. В тази насока и възраженията на жалбоподателя относно липсата на
яснота при описанието на нарушенията, съответно неспазване на изискванията
относно изискуемите реквизити на АУАН и наказателното постановление, визирани в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, са неоснователни. Достатъчно подробно и ясно,
както в акта, така и в наказателното постановление, е описано текстово
конкретното поведение на дружеството-жалбоподател, което правилно е подведено под нормата на
чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ, която се явява напълно съответна на
текстовото описание на деянието. Правилно е отчетено от Районния съд и че в
случая, предвид установеното при осъществената проверка в обект, стопанисван от
дружеството, ползване на две различни средства за измерване в нарушение на
законовите изисквания за това, практически са осъществени две по своя характер
идентични нарушения, доколкото изискванията на закона са относими по отношение
на всяко едно конкретно средство за измерване, което е въведено в употреба и се
използва с цел осъществяване на търговски плащания. В тази насока не е налице и
неяснота при прилагането на санкционната разпоредба за всяко от нарушенията,
доколкото нормата на чл.85, ал.1 от ЗИ предвижда, че физическо лице, което в
случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на
изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44, се
наказва с глоба, а според алинея втора на същата разпоредба, за същото
нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се
налага и съответна имуществена санкция. Налице е изрично посочване в
наказателното постановление, че и в двата случая на нарушение се касае до
такова, свързано със задълженията по чл.44, т.4 от ЗИ /използвано е средство за
измерване без знак по чл.43, ал.1 от ЗИ/ и следователно е пределно ясно по
отношение на коя хипотеза на отразените в чл.85 от ЗИ нарушения е приложена и
съответната санкционна разпоредба. Посоченото е било съобразено от Районния съд
в решението му, като правилно е счетено, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с изискванията относно съдържанието на акта и съответно на
наказателното постановление.
По
повод възраженията на касационния жалбоподател,
относно това, че не му е била връчена надлежно покана за съставяне на
АУАН, в действителност от приложените по преписката доказателства се
установява, че такава покана е била изпратена за връчване до
дружеството-жалбоподател, но не на адреса му на управление в гр. Димитровград,
а на адреса на проверения негов търговски обект в гр. Пловдив. Поканата е
връчена на лице, посочено като служител в санкционираното дружество, като
действително по делото не са налице данни дали конкретно това лице е било
надлежно упълномощено да получава предназначените за дружеството документи,
съответно дали същото е предало поканата на управителя на дружеството, или на
надлежно упълномощено да получава книжа лице. Съдът счита обаче, че макар и действително
процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН да не е била стриктно изпълнена от
административния орган, доколкото същият е разполагал, или е могъл да установи
от вписаното в Търговски регистър адреса на управление на жалбоподателя, то
това обстоятелство не се явява в случая съществено нарушение на процедурата по
издаване на наказателното постановление, доколкото не може да се счете, че
пряко е довело до засягане правото на защита на санкционирания субект. И това е
така, доколкото се установява категорично, че АУАН, съставен иначе в отсъствие
на представител на нарушителя, съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН е бил изпратен на
съответната общинска администрация по адреса на дружеството за предявяване и
подписване. Налице е в тази насока надлежно удостоверяване по преписката на
обстоятелството, че актът е бил предявен, но управителят на
дружеството-жалбоподател е отказал да подпише акта, което е било надлежно
удостоверено по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Очевидно е, че в случая, на
жалбоподателя е предоставена възможност да направи възражения, както при
подписване на акта, което той не е сторил, така и в предвидения в чл.44, ал.1
от ЗАНН срок, който тече от момента на подписване на акта. Тази възможност
жалбоподателят е могъл да реализира в пълен обем, като възрази в 3-дневния срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН и така постави на преценката на наказващия орган по
чл.52, ал.4 от ЗАНН своите възражения. Поради това и не може да се счете, че
правото му на защита в тази фаза от производството е било препятствано. В
случая, единствено непредявяването на акта би довело до засягане и то
съществено на правото на защита на
наказаното лице, сиреч би било съществено процесуално нарушение, но в случая,
както се посочи, не е налице подобен пропуск, като актът, видно от извършеното
удостоверяване, е бил предявен на управителя на дружеството, който обаче е
избрал да не го подпише, съответно да не депозира възражения.
При
това положение и съдът намира, че не е налице твърдяното съществено процесуално
нарушение, доколкото за жалбоподателя е станало известно, че спрямо него е
образувано административно-наказателно производство със съставен АУАН за
конкретни нарушения, който му е бил предявен, поради което и е имал възможност
от този момент адекватно да организира правото си на защита. Затова и като е
стигнал на практика до същия извод за липса на процесуални нарушения при
издаване на наказателното постановление Районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
По искането за присъждане на разноски
съдът намира за уместно само да посочи, че такива не се присъждат в
производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно - наказателни дела, в каквато връзка е и разрешението, дадено
по Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1226 от 27.06.2019 г., постановено по АНД № 3552/2019 г. на Районен съд – Пловдив, II наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.