Р Е Ш Е Н И Е
№
238
Гр.Бяла,
07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при
участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр.дело № 1001
по описа за 2018г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.55,ал.1 предл.1 ЗЗД.
Ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК …,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.№ 53Е,
вх.В и М.И.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, да й заплатят солидарно сумата в
размер на 4 107.34 лв. (четири хиляди
сто и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща платен чужд
дълг, без основание по Договор за револвиращ паричен заем № ********** от
06.08.2012г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* и М.И.Й.
с ЕГН *********.
Претендира разноските по делото.
Ответниците
редовно призовани оспорват иска по основание и размер.
Съдът,
след като прецени приетите по делото доказателства и становищата на страните,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна и
от правна страна извежда следното:
Съгласно чл.240 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът за
заем е реален, той се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемателят получи заетата сума или друга заместима вещ, в случая пари, като
безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления
на страните, но фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена.
В този смисъл е Решение № 174/23.07.2010г., по гр.дело № 5002/2008г., ІV г.о.
на ВКС.
За да оспори
осъществяването на фактическия състав на твърдяната сделка между страните
ищцата е представила копие на частен диспозитивен документ - Договор
за револвиращ заем /ДРЗ/ № ********** от 06.08.2012г., който, до
установяване на противното, се ползва с формална доказателствена сила, отнасяща
се до факта на писменото изявление, което съдържа и неговото авторство.
Направеното оспорване
съдът приема за доказано, отчитайки категоричното заключение на
вещото лице по съдебно -графичната експертиза, според която подписът
срещу солидарен длъжник в процесния ДРЗ, не е положен от ищцата, изписаният
подпис в договора е имитация на подписа на ищцата и няма признаци последната
умишлено да е изменила подписа си. Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като пълно, ясно и изчерпателно аргументирано, неопровергаващо
се от други доказателства по делото.
След като
представения по делото договор не е подписан от ищцата, а подписан от втория
ответник /вж.СГЕ/ неговата формална доказателствена сила като частен
документ е опровергана, от което следва извода, че изявлението съдържащо
се документа, не е направено от ищцата, а оттам, че същата не е имала
воля и не е изразила съгласие за сключването и поемането на задължения по този
договор като солидарен длъжник.
Основателността на иск при квалификацията на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищцата в
полза на ответника престация на определено благо – в случая парична
сума в размер на 4 107,34 лева, при несъществуване между страните на валидно
правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава
имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи
вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от
престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са
намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен
субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е заплатила
в полза на първия ответник процесната сума – 4 107.34 лв. след проведено
против нея изпълнително производство по изп.д.№ 20158560400124 въз основа на
решение на арбитражен съд по арбитражно дело
№ 646 от 2014г. на АРБ.Съд на БТПП.
Спорният
въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответното
дружество или разместването на имуществени блага е без основание.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ГПК, първият ответник следва да установи по делото, че ищецът е престирал
основателно. В случая той се позовава на влязлото в сила Решение № 646/31.07.2014г.
АРБ.Съд на БТПП и изп.д.№ 20158560400124 на ЧСИ Биляна Богданова с район на
действие СГС.
Съдът
намира, че възражението на първия ответник за недопустимост на исковете поради
наличие на влязло в сила арбитражно решение. № 646/31.07.2014г. АРБ.Съд на БТПП
би могло ад хок да е основателно. Съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА, решението,
подписано от арбитъра, се изпраща на страните и се смята за обявено с връчването му на една от тях. С връчването му то влиза в
сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Видно от данните по делото, в производство по чл.405, ал.3 във вр. с чл.404,
т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА Софийски градски съд е издал изпълнителен лист в
полза на “Профи кредит България” ЕООД срещу ищцата и втория ответник въз основа
на влязлото в сила арбитражно решение. Очевидно спорът между страните е
разрешен с влязлото в сила арбитражно решение. По делото няма данни, нито има
такива твърдения, че ищцата е предявил иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на
арбитражното решение в предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок от
получаване на решението, т.е. арбитражното решение по отношение на нея е влязло
в сила. При това положение и на основание чл.41, ал.3 ЗМТА спорът между
страните е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на пререшаване.
Вярно е, че в настоящото производство ищцата е заявила основания за нищожност
на договора за револвиращ заем, но такива доводи за нищожност е следвало да
намерят място в производството пред арбитражния съд, като форма на защита на
страната и доколкото не са заявени своевременно, са преклудирани. С влизане в
сила на постановеното арбитражно решение се преклудират всички фактически
твърдения и настъпили обстоятелства, които са били известни на страните и които
е можело да бъдат разгледани в производството, дори и същите да не са заявени
от страните. Съдът намира, че претенции от страна на ищцата биха били
възможни да бъдат заявявани в отделно исково производство, но само при
положение, че ищцата от до тук събраните доказателства се явяваше трето лице
общозадължителността на арб. решение на които да отнема възможността да
оспорват съответствието между решението и действителното правно положение.
Съдът счита, че съобразно приетата СГЕ е установено по настоящото производство,
ищцата не влиза в кръга на пределите на СПН по арб.решение и може самостоятелно
да заяви отделни права с осъдителен иск, поради което съдът намира, че искът с
правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е допустим.
Вън
от горното, в дадения случай, искът не е за установяване несъществуването
на едно правоотношение (чл.124, ал.1 от ГПК за липса на
договор за заем поради неполучаване на заемната сума) или за прогласяване
нищожността на този договор (чл.26 от ЗЗД), а за осъдителен такъв по реда на
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и представлява различен иск от иска за
установяване на самото обезпечено вземане по /ДРЗ/ и е допустим на това
основание.
Първият ответник се е снабдил с и.л. като
изпълнителното производство е завършило със заплащане на дължимата сума от
ищцата в случая, парична сума в размер на 4 166,95 лева, при несъществуване
между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за
извършването й и да оправдава имущественото разместване. На първо място, ищцата
е установила при условията на пълно и главно доказване, че сумата от 4 107,34 лева
е нейна собственост. По делото е представено запорно съобщение и справка изх.№ 402/29.12.2017г.
за заплатена сума в размер на исковата по сметката на първия ответник от
трудовото й възнаграждение. Налице е и осъществяване на фактическия състав на
хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, която ищцата твърди – установено е
предаване, респективно получаване на сумата без основание, и е възникнало задължение за нейното връщане.
В случая ищцата е установила, че е предоставила тази сума на първия ответник.
Изследване на следващия елемент – липсата на основание за получаването й от „Профи
кредит България“ ЕООД е развит по-горе в мотивите на решението.
Солидарният длъжник безусловно и доброволно
се задължава, на основание чл.121 и сл. от ЗЗД, да отговаря спрямо
кредитора за изпълнение на задълженията на заемополучателя - втори ответник по
делото по ДРЗ (за главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски,
такси, комисиони), включително за последиците от неизпълнението. Видно от
процесния договор ищцата е посочена като солидарен длъжник. Солидарно
отговорният длъжник по договора за револвиращ заем няма свое задължение, което
да обезпечава, той гарантира единствено изпълнението на задълженията на главния
длъжник. Дългът на солидарния длъжник в тази хипотези е функция на дълга по
ДРЗ, правоотношение имащо акцесорен, несамостоятелен характер спрямо
задължението за погасяване на усвоения револвиращ заем, възнаградителните лихви
и останалите вземания на кредитора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че в
отношенията между страните не се учредило реално обезпечение на задълженията на
заемодателя – първи ответник по делото, с конкретни активи на солидарния
длъжник. В титулната
част на ДРЗ ищцата е определена като „солидарен длъжник“, но тя не е съзадължено
лице със заемополучателя – М.И.Й. ф.л. /съобразно представените писмени
доказателства/, в чийто патримониум е преминала паричната сума и от който се очаква и да погаси заема. Или накратко солидарен длъжник
ищцата би била, ако заедно с втория ответник е получила отпуснатия заем. Ако те
двамата заедно са получили заема, без значение кой каква част е получил –
ищцата може да е поела солидарно задължението за връщане на цялата сума на първия
ответник. Ищцата обаче не е заемополучател. На нея „Профи Кредит-България“ ЕООД
не е превела сумата по заема и тя не е получавала същата. Заемополучател е само
и единствено втория ответник. Впрочем това заявява и в отговора си първия
ответник по делото.
По
тези съображения искът с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 1–во от ЗЗД
следва да се уважи, като основателен и доказан в посочения в исковата молба
размер, като следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците, но не в условията
на солидарност предвид императивните разпоредби на чл.121 и сл. от ЗЗД.
По
разноските:
При
възражение за прекомерност,в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените процесуални действия. Институтът
на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална
справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява
задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния
минимум. В случая, съобразно цената от 4107,34 лв. общо на предявените по гр.д.№
1001/2018г. на БРС искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 517,49 лв. Настоящият
състав на съда намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
в размер на 550,00 лв. С оглед обема на извършената от процесуалния
представител на ищеца работа по делото - изготвяне на исковата молба, активно
участие в проведените открити съдебни заседания, както и обстоятелството, че делото
е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението
следва да не бъде не намалявано. Разноските на ищцата, съгласно приложения по
делото списък по чл.80 от ГПК възлизат на 268,00 лв., които ответниците следва
да бъдат осъдени да й ги заплатят.
Водим от гореизложеното и на основание , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.№ 53Е, вх.В и М.И.Й., с ЕГН **********
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.М., ЕГН
********** ***, сумата в размер на 4 107.34 лв. (четири хиляди сто и седем
лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.
№ 53Е, вх.В и М.И.Й., с ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.М., ЕГН
********** ***, сумата в размер на 818,00 лв. (осемстотин и осемнадесет лева/,
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Русенски окръжен съд.
Районен съдия:/п/