Р Е Ш Е Н И Е
№63 05.01.2024 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на единадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
при секретар: И. Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №518 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 73 ал.4 от ЗУСЕСИФ вр.
с чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производителите вр. с
чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на ЕТ „С. Г.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Павел баня, област Стара Загора,
представляван в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против
Решение за налагане на финансова корекция №24/311/00831/3/01/04/02 с изх.
№01-6500/8691#15/19.07.2023г издадено от Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, подписано от И. П. И. - Заместник изпълнителен директор по силата на
Заповед №03-РД/3199/14.07.2023г на Изпълнителния директор за определяне на длъжностно лице, което да
замества титуляра Г. Т., в периода от 17.07.2023г до 21.07.2023г./ стр.210, том
І/.
С решението,
на основание чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ и чл. 46 ал.1 и ал.2 вр. с чл. 43 ал.1
т.1 от Наредба №30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г, както и в съответствие с мотивите на
Решение №10543/21.11.2022г по адм.д.№2123/22г по описа на ВАС на РБ, е определена финансова корекция в размер на
86 905.21 лв, за не изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, съгласно
т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 от ЗПЗП по ПРСР 2007-2013г.
Решение №24/311/00831/3/01/04/02/19.07.2023г / РФК,
стр.14/ е съобщено на адресата на 27.07.2023г, съгласно обратна разписка на
стр. 24, с правилни указания за реда и срока, по който може да бъде обжалвано.
Жалбата е подадена на 07.08.2023г, в рамките на
14-дневния преклузивен срок, който изтича на 10.08.2023г, и от адресата на
неблагоприятния административен акт, поради което е допустима.
С жалбата се твърди материална незаконосъобразност
на РФК на две основания: неправилно фактите са квалифицирани под чл.43 ал.1 т.2
от Наредба №30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към не земеделски дейности“ от ПРСР
2007-2013г /Наредба №30/11.08.2008г/, поради което не е налице нередност,
представляваща основание за налагане на финансова корекция. Доводите против
нарушаване на нормативните и договорни задължения на бенефициера са изложени в
хода на административното производство и се поддържат и пред съда. Те се
състоят в обосноваване на изключението по чл.43 ал.1 т.2 от Наредбата, според
което забраната за преотстъпването на активите за ползване - предмет на
подпомагане, не се прилага, когато посочените в нормата правни действия се
изискват по закон. Този материално правен въпрос не е разрешен със сила на
присъдено нещо и неправилно административния орган счита, че единството условие
за законосъобразност, което следва да изпълни, за да установи задължение за
възстановяване на посочената сума е да издаде друг вид административен акт, а
именно вместо АУПДВ да наложи финансова корекция. Посочването в решението на
ВАС на РБ, че фактическото основание съответства на състава на чл.70 ал.1 т.4
от ЗУСЕФСУ е с оглед обосноваване на допуснатото съществено процесуално
нарушение, без да се прието за установено, че е извършена вменената нередност.
Следващия релевиран порок е за неправилно
изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, защото сумата от 86 905.21лв е изчислена като произведение от
площта на отдадените под договор за наем от 13.10.2014г помещения – общо 244.7
кв.м. и стойността на разходите за
изграждане на един кв.м. от сградата – 355.15лв. Според текста на чл.2 от
Правилата, одобрени със Заповед №03-РД/3218/08.08.2019г на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, изчисляването на размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за установените нарушения след окончателното
плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със
съответния ползвател финансова помощ, като размера за съответното нарушение е
посочено в приложението, съгласно следващата ал.3. Според приложението и спрямо
настоящия случай, това е размерът на получената финансова помощ за изграждане
на отдадения под наем актив. Общия размер на оторизираната финансова помощ е
390 116.61лв, при което евентуална финансова корекция е в по-нисък размер
от 61 192.13лв, изчислен като произведение от 244.7 кв.м. – площта на
отдадените под наем помещения и получената безвъзмездна финансова помощ от
250.07лв за 1кв.м., представляваща 70% от одобрените и извършени разходи за
реализация на проект №24/311/00831 от 14.05.2013г за изграждане и развитие на
„Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване“ в град Павел баня,
предоставена по силата на Договор
№24/311/00831 от 13.10.2014г , сключен с ДФ „Земеделие“.
Претендират
се разноските по делото, съгласно представен списък.
Ответника Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва основателността
на жалбата. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява
преотстъпване на ползването на част от инвестицията на трети лица – в случая на
МЗ, извършващ дейност на територията на хотела в помещения, заемащи почти
целият партерен етаж о инвестицията. Дейността по възстановяване не се извършва
само и единствено от лечебни заведения, регистрирани по ЗЛЗ, поради което
отдаването под наем на изградените кабинети е извършено по изискване на закона.
Никъде не е указано, че е необходимо да се извършват медицински процедури,
както и че ползвателя на финансовата помощ по мярка 311 не е бил в състояние да
назначи персонал със съответните знания, за да може той като едноличен търговец
и бенефициер да извършва тези дейности, за да изпълни забраната на чл.43 ал.1
т.2 от Наредбата. За ползването с цел отдих и възстановяване на басейн,
тангенторни вани и вани за екстензия, не е необходимо съдействие на медицински
персонал. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако същото е над минималния размер.
Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Въпросите за валидността на акта, зависещи от липса
на противоречие по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК между него и влязло в сила
съдебно решение за отмяна на предходно издаден административен акт, и
компетентността на органа, посочен като издател на акта, следва да бъдат
разгледани предварително, в това число и възражението на ответника за
обвързващи страните фактически установявания в мотивите към влязлото в сила
съдебно решение
Решението за налагане на финансова корекция е
издадено след като с Решение № 416/18.11.2021 г. на Административен съд Стара
Загора по адм. д. № 216 по описа за 2021г. е отменен Акт за установяване на
публично държавно вземане №24/311/00831/3/01/04/01/16.02.2021г, издаден въз
основа на същите факти, подведени под друга правна квалификация - чл.46 ал.1 вр. с чл.43 ал.1 т.2 от Наредба
№30/11.08.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към не земеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г,
с който се изисква възстановяване на
изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 86 905.21лв. Основанието за
отмяна на АУПДВ от 16.02.2021г е съществено нарушение на производствените
правила, защото въведеното от органа фактическо основание за нередност има
своята правна квалификация по чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.43 ал.1 т.1
от Наредба №30/11.08.2008г. – промяна на предназначението на активите/ виж
мотивите към Решение №10543/21.11.2022г по адм.д. №2123/22г по описа на ВАС на
РБ/, което по аргумент от чл.27 ал.6 от ЗПЗП изисква издаване на решение за
налагане на финансова корекция при спазване на съответния ред. Този въпрос е разрешен окончателно с Решение
№10543 от 21.11.2022 г. по адм. д. № 2123/2022 г. на ВАС на РБ, с които ВАС на
РБ е указал и съответната на фактическите твърдения правна квалификация по Наредба
№30/11.08.2008г.
По силата
на чл.177 ал.2 от АПК нищожен е
административен акт, който противоречи на влязло в сила съдебно решение.
Поставя се въпроса кога административния акт противоречи на влязло в сила
съдебно решение и отговорът се намира в чл.297 и чл.298 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Решението има сила между същите страни, на същото основание и за същото
искане като е задължително за всички съдилища, учреждения и общини.
Следователно, когато с влязло в сила съдебно решение е разрешен материално
правния въпрос за съществуване на основанието за постановяване на административния
акт / не зависимо дали по искане на страна или служебно/, тогава последващ
административен акт, издаден на същото основание, по същото искане и между
същите страни като отменения, би бил нищожен. Оттук извода, че влязло в сила съдебно решение
по чл.177 ал.2 от АПК на първо място е решение, с което съдът е упражнил своите
правомощия по чл. 173 ал.1 и ал.3 от АПК
– след като обяви нищожността или отмени акта, съдът е разрешил спора за
материалното административно право или е задължил административния орган да
издаден документ, в случаите на незаконен отказ. В хипотезите на чл.173 ал.2 и
ал.4 от АПК съдът изпраща преписката на компетентния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което тяхното не
спазване ще сочи на неправилно приложение на материалния закон, водещо до
отмяната му като незаконосъобразен и поради задължителността на съдебното
решения спрямо всички, дадените указания за приложимия материален закон следва
да бъдат съобразени и от настоящия съд. С влязлото в сила съдебно решение на АС
Стара Загора, потвърдено с Решението на ВАС на РБ са дадени указания на
ответния орган по тълкуване на приложимия материален закон и за подвеждане на
фактите под чл.43 ал.1 т.1 от Наредбата и чл.70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, без в
мотивите да са установени фактите, въведени от органа като причина за неговото
издаване. Ето защо довода на ответника, че фактите / основанието за финансовата
корекция/ вече са установени между страните и поради това правилното приложение
на материалния закон не е предмет на настоящия съдебен контрол, не може да бъде
потвърден. Следва да се каже за яснота, че с РФК се отменя изцяло или частично
финансовата подкрепа и тази отмяна на помощта или на нейния размер води до
възникване на публичното държавно вземане, което се събира от бъдещи плащания
по проекта или ако е изплатена помощта изцяло, чрез доброволно или принудително
изпълнение тоест касае се за конститутивен административен акт, чието влизане в
сила го определя като изпълнителен титул. С АУПДВ се констатира вече възникнало публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена/над платена сума по договор
за безвъзмездна финансова помощ, без да се отменя изцяло или частично размера
на предоставената безвъзмездна финансова помощ – това определя актът като
декларативен, а оттук и производствата са различни. Това е причината, поради
която в чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП е проведено разграничение между вида на
актовете, а оттук и различното производство за тяхното издаване, с който следва
да се установят подлежащи на възстановяване средства, представляващи
безвъзмездно финансово подпомагане.
Решението
е издадено от компетентен орган – РА може да изисква връщане на вече платени
суми по аргумент от чл.27 ал.3 от ЗПЗП и чл.46 от Наредба №30/2008г, а
дейността на РА се ръководи от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ по
силата на чл.20а от ЗПЗП. Обжалваното РФК е издадено от органа, който е
компетентен да налага финансови корекции и това е Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ като е посочен органа, който издава акта, както и името, и
длъжността на лицето, което го подписва – чл. 57 ал.2 т.1 и т.8 от АПК. Изпълнението на тези изисквания към
съдържанието на административния акт позволява проверка за компетентност на
органа на власт и за упражняването на тази власт от длъжностно лице, натоварено
с тази функция по силата на служебно или трудово правоотношение, съответно
заповед за заместване. При заместване се
определя друго длъжностно лице, което в отсъствие на назначеното, да изпълнява
длъжността му – това е правилото, което дава отговор на въпроса защо актът е
издаден от Изпълнителния директор / орган на власт/, а не от Заместник изпълнителния
и е подписан от длъжностно лице, което по силата на заповед за заместване
изпълнява функциите на органа – издател на акта.
Не са
допуснати и съществени процесуални нарушения: Спазена е задължителната
процедура по участие и защита срещу причините, правното основание и размер на
финансовата корекция преди тя да бъде наложена. Периодът
на мониторинг от пет години за договори, сключени до 01.01.2015г, който тече от
датата на сключването им и в случая е изтекъл на 13.10.2019г., е спазен.
Проверката на място, след окончателно плащане по договора е извършена в рамките
на мониторинговия период в периода от 08.07.2019г да 28.07.2019г.
Производството по издаване на РФК е открито с писмо
изх. №01-6500/8631#11 от 24.01.2023г, получено от
адресата на 26.01.2023г, с което са съобщени фактическите и правни основания за
определяне на финансовата корекция с указан 14-дневен срок за представяне на
възражения. Фактическите основания са идентични с тези в решението и са
следните: В периода от 26.06.2019г до 28.06.2019г е извършена проверка на място,
след окончателно плащане по проект №24/311/00831/13.10.2014г, при която е
установено, че част от финансираните активи – партерен етаж от сграда, е
отдаден под наем на „Медицински център Павел Баня“ ЕООД по силата на сключен с
бенефициера договор за наем с предмет: предоставяне за временно и възмездно
ползване на от сградата, а именно партерен етаж, обособен като лечебен корпус,
включващ лечебен блок №1 – „Зала за електролечение“ , лечебен блок №2 – Зала за
Лечебна физкултура, Сектор Водолечение – плувен басейн, джакузи, тангенторни
вани – 4 броя, екстензии – 2 броя, лекарски кабинети – два броя и прилежащите
чакални, съблекални, санитарни помещения. В бизнес плана е посочено, че в
хотела ще бъде изграден спа център за отдих и възстановяване с басейн, сауна,
тангенторни вани, зали за масажи и други процедури, като ще бъде нает персонал,
който да работи в него. Не е отбелязано, че партерния етаж ще се използва като
лечебен корпус, както и че ще бъде отдаден под наем. Договорът за наем е
сключен на 13.10.2014г, когато е сключен и договор №24/311/00831 за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ЕТ „С. Г.“ и ДФ „Земеделие“.
Следователно още при сключване на ДБФП бенефициера е бил наясно, че ще отдава
под наем партерния етаж. Съгласно т.417 буква б от Договора, чл.43 ал.1 т.2 от Наредба
№30/11.08.2008 за срок от 5 години, считано от сключване на договора
ползвателят е длъжен да не продава, дарява, или преотстъпва ползването на
активите – предмет на подпомагане, под каквото и да е форма, освен когато това
се изисква по закон. Становището, че за да бъде реализирана балнеологична
програма е необходимо на основание чл.40 от ЗЛБ сключване на договор за наем с
лечебно заведение, имащо право да я изпълнява в хотела с квалифициран
медицински персонал, не е основателно. Не е налице изключението по чл.43 ал.1
т.2 от Наредба №30/11.08.2008г. Предвидените дейности за възстановяване не
попадат под изчерпателно изброените дейности, извършвани от лечебни заведения,
а оттук и не е необходима регистрация на обекта по чл.40 от ЗЛБ, за да бъде
използван с цел отдих и възстановяване. Освен това дейността не се извършва от
ползвателя на помощта, а от наемателя, което се доказва от условието по договора
за наем да бъде регистрирано фискално устройство от наемателя. Ползвателя на
БФП не се е възползвал от възможността по чл.41 ал.1 от Наредбата да подаде
искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ. Отдаването под
наем на партерния етаж от сградата, който е част от финансираната инвестиция по
проекта, е действие противоречащо на задължението по чл. 43 ал.1 т.2 от
Наредбата, представляващо основание по чл. 46 ал.1 вр. с ал.2 за връщане на вече платени суми по ДБФП.
Същото е нередност по чл.70 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ - нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент
(ЕС) 2021/1060. Видно от тези мотиви, в решението е обсъдено и възражението.
Възражението, към което жалбата препраща, против уведомителното писмо се
основава на съдържанието на одобрения бизнес план – стр.13 и стр.14, който е
неразделна част от договора. Твърди се, че той съдържа подробно описание на
балнеологична програма, която ще се осъществява в специално оборудвани зали за
релакс и възстановяване. Пакетът от процедури ще обхваща водни в тангенторни
вани, масажи, минерален басейн, душ на Шарко, сауна и други, но конкретно е
изброено, че възстановителната гимнастика включва: дихателна гимнастика,
гимнастика след раждане, намаляване на телесното тегло, суспенсно и пули гимнастика,
постизометрична релаксация, постурален и лимфен масаж и електрогимнастика.
Конкретизирани са и масажите като част от същата възстановителна програма.
Почти всички от описаните в бизнес плана дейности представляват такИ. от
областта на медицинската специалност ФРМ, според одобрения с Наредба №30/2004г
стандарт по ФРМ, раздел VІІ Медицинска/лечебна дейност като например т.3.6
постизометрична релаксация като мануален метод за диагностика и лечение на мускулен
дисбаланс; т.5.4 кинезитерапия – суспенсионна и пулитерапия, т.5.4.2.3 –
лечебен масаж – класически и специализиран в това число лимфен дренаж и
сегментарен масаж, дихателна гимнастика, суспенсионна терапия, хидротерапия,
включваща балнеолечебни процедури с външно приложение: басейни, вани, душове,
водолечебни процедури – душове, вани, басейни с подводна гимнастика, сауна.
Според т.6 на същия раздел VІІ от стандарта по ФРМ за посочените дейности е
предвидено да се осъществяват в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по
съответния ред и по специално т.6-2, в която е записано, че самостоятелни
обекти като балнео и спа центрове, почивни станции и други, презентиращи в
дейността си използване на фактори с цел повлияване на здравето / лечение/
следва да разкрият на територията си лечебно заведение за ФРМ по реда на ЗЛЗ
или да имат сключен договор с редовно регистрирано такова, което да ги
осъществява, съгласно т.6. Според цитирания раздел VІІ „Медицински/лечебни дейности“
обслужването на лицата, по отношение на които се извършват възстановителните
дейности, следва да се ръководи и контролира от лекар – специалист по ФРМ като
едно от задълженията му е да проследява болни в динамика т.е по време на
провеждане на рехабилитационните процедури. С оглед на тези нормативни
изисквания едноличния търговец – ползвател по ДБФП е сключил договор за наем с
„Медицински център Павел баня“ ООД, търговско дружество, което е регистрирано
като лечебно заведение и едновременно със сключването на ДБФП, предвид
заложените конкретно и изчерпателно в бизнес –плана дейности по възстановяване
и необходимите кадрови и технически ресурси за извършването им, спазвайки
специалните изисквания на закона. Дейностите изискват ръководство, контрол и
провеждането им от лице, регистрирано по ЗЛЗ, а ползвателят не е такова лице и
поради това няма как да назначи на работа лекар, защото законовия ред изисква
сключването на договор с лечебно заведение, което е регистрирано по ЗЛЗ. Възражението
съдържа и доводи против законосъобразното определяне на размера на финансовата
корекция.
При
сравнение между съдържанието на Бизнес плана и установеното при извършената
проверка на място се налага извода, че е променено предназначението на
партерния етаж на хотела и е налице основанието по чл.43 ал.1 т.1 от Наредба
№30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделска дейност“. Целите на мярката,
посочени в чл.2 от Наредбата са тези, чието постигане е предмет на финансиране,
посредством договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като
последната от тях е насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските
райони, посочена и в процесния Бизнес план. Негов предмет е изграждането на „Хотел
за селски туризъм, отдих и възстановяване“, а не лечебен корпус, а дейностите
по възстановяване, изброени в бизнес плана се извършват на здрави хора -туристи,
а не на пациенти и факта, че някои от възстановителните гимнастики,
по-специално суспенсно и пули гимнастиката са предмет на Наредба № 30/19.07.2004г
за утвърждаване на медицински стандарт
„Физикална и рехабилитационна медицина“, не водят до извода, че
предназначението на инвестицията е създаване на лечебно заведение за физикална
и рехабилитационна медицина. Тезата е
начин за заобикаляне на закона и се състои в твърдението, че след като Бизнес
плана е утвърден и е част от договора за безвъзмездна финансова помощ, то
тогава е налице изключението по чл. 43 ал.1 т.2 от Наредба №30/11.08.2008г, но
изключението по тази норма не влиза в колизия със забраната по т.1 от същата
разпоредба да не се променя предназначението на инвестицията, нито е основание
да се счита, че ДБФП има за цел финансиране изграждането на лечебен корпус,
какъвто е констатиран при извършената проверка. Зала за „Електролечение“ и
кабинети за извършване на екстензии са установени при проверката на място, а в
изброените на страница 13 от Бизнес плана, стр.13, том ІІ по делото, процедури
по възстановителна гимнастика не включват електролечение или изобщо лечение,
нито екстензии, които са и предмет на отделна клинична пътека. Обособяването на
лечебни блокове, които се изискват по т.3 от Наредба №30/19.07.2004г за
утвърждаване на медицински стандарт „ФРБ“ сочат
именно на промяна на предназначението на инвестицията и изключват
правната възможност за позоваване на изключението по чл.43 ал.1 т.2 от Наредба
№30/11.08.2015г, което се обсъжда в мотивите на оспореното РФК във връзка с
подаденото възражение, но правното основание за налагане на финансова корекция
е указаното в мотивите на решението на ВАС на РБ, че се касае за факти, имащи
правна квалификация по чл.43 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката, обуславящо издаване на
друг вид административен акт и по друг ред, за да се приложи санкцията на
правната норма, която ги регулира – тази по чл.70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ /
приложим на основание §70 от ПЗР на ЗИД ЗУСЕСИФ в сила от 01.07.2022г/.
Дейността по възстановяване, включваща и възстановителна гимнастика, описана в
Бизнес плана не може да бъде определена като
дейност по Физикална и рехабилитационна медицина, само защото включва
два вида гимнастики, регулирани от Медцинския стандарт, което да се тълкува
като одобрено финансиране на медицинска дейност, която по т.3 от Наредбата за
стандарта в извънболничната помощ се осъществява в амбулатории за
специализирана медицинска помощ:1. групова практика за специализирана
медицинска помощ, медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове
- в секции/кабинети по основните направления на специалността или в обособени
кабини за различните по вид фактори. В случая е сключен договор с търговско
дружество, регистрирано като лечебно заведение, което за да извършва дейността
по стандарта следва да разполага с обект, който да обособи като медицински
център за извънболнична медицинска дейност по стандарта. Това е обективната
истина и, чрез ДБФП е постигната не посочена в него цел за изграждане на обект,
в който да се извършва медицинска дейност, а хотелът не е предназначен за
лечебно заведение за извънболнична помощ и ако в Бизнес плана бе посочена тази
дейност, то тя като не обхваната от целите на мярката не би била финансирана.
В Бизнес плана е посочено, че целта е
създаване на обект „Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване“, с което
да се развие селския туризъм в град Павел баня. Ще се изгради спа център за
отдих и възстановяване, а на туристите
ще се предлага пакет от услуги, свързани с развитието на селския, културно-исторически,
балнеоложки и екотуризъм в град Павел баня. В тази връзка следва да се каже, по
аргумент от т.2.6 от Наредбата за медицинския стандарт дейността, провеждана
извън лечебните заведения от немедицински специалисти при здрави лица за
трениране и подобряване на физическата кондиция на организма и за изграждане на
двигателна култура в областта на общественото здраве във връзка с промоция на
здравето, не се окачествява като медицинска и не се регулира от този стандарт.
Следователно не е имало нормативна пречка възстановяването, включително чрез
възстановителната гимнастика да бъде елемент на бизнес плана, а двете процедури
– суспенсно и пули гимнастиката не би следвало да се извършват, след като се
изисква за тях спазване на Медицинския стандарт за провеждането им в здравни
заведения. В тази връзки и длъжностите, които са предвидени са управител, двама
администратори, двама масажисти и един балнеолог, и трима служители, които са
обслужващ персонал. На стр.13 от Бизнес плана е посочено, че се предвижда реализация
на балнеологична програма, чрез зали за релакс и възстановяване, а на туристите
ще се изготвят програми от квалифициран персонал. Няма основание да се приеме, че се касае за
пациенти преминали остра фаза, на които ще се оказва медицинска помощ, нито че
партерния етаж ще бъде лечебен корпус, който изцяло се използва от друго
търговско дружество и по този начин целта на мярката не се постига.
Изключението на чл.43 ал.1 т.2 от Наредба 030/11.08.2008г, както вече се
посочи, че прилага в случаите на спазване на забраната по т.1 и само, ако е
необходимо по закон, не по наредба. Освен това за одобряване на Бизнес плана не
са определящи вида на гимнастиките, а това, че ще се развИ. селски туризъм, с
което да се разнообрази земеделската дейност на бенефициера, а обособяването на
заведение за извънболнична медицинска помощ е вън от рамките на ДБФП, при това
очевидно, без съмнение и без необходимост да се обсъжда Медицинския стандарт
като причина по чл.43 ал.1 т.2 от Наредбата, защото тази причина е създадена от
самия бенефициер, посредством промяна на предназначението на част от
инвестицията. Бизнес плана не може да се тълкува и не може да се счита, че
сключването на договора е воля на ответния орган за одобряване обособяването на
лечебно заведение. Съгласно чл.46 ал.3 т.3 от Наредбата, РА може да иска връщане на вече платени суми,
когато ползвателя на помощта е променил предмета на подпомаганата дейност и/или
когато не използва активите по предназначение.
Извън
горе казаното, и в изпълнение на задължението за проверка законосъобразността
на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК, независимо от
посочените в жалбата пороци, съдът установи, че е налице не правилна
квалификация на нередността под вида нарушение по т.30 от Приложението към Раздел
І от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г. / Правилата/. Съгласно чл.2 от тези Правила,
одобрени на основание чл.27 ал.9 от ЗПЗП, размерите на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на
ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., са посочени в приложението, а
за случая относимата квалификация на вида нарушение е тази по т. 3 от
Приложението към Раздел І от Правилата,
която се прилага при спазване на чл.4
ал.3 от Правилата. Установеното не правилно подвеждане на фактите като
нарушение / нередност/ по т.30 от Приложението към Раздел І от Правилата - не
изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, довело до определяне на не
съответен размер на финансова корекция е основание за отмяна на оспореното
решение като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Размера на финансовата корекция следва да е
равен на финансовата помощ за активите, които са отдадени под наем, което е
довело до засягане на принципа за дълготрайност на операциите и е попречило да
се постигне целта на мярката / поради което уточнение тук се включва и
неспазването на чл.43 ал.1 т.1 от Наредбата, извършено едновременно с
отдаването под наем на част от активите/, но при условие нарушението да засяга
не повече от 50 % от стойността на изплатената безвъзмездна финансова помощ. Получената
БФП е в размер на 390 116.61лв, което разделено на РЗП от 1 560кв.м.
дава резултат от 250лв на кв.м. Отдадените под наем площи са равни на 244.7,
което умножено по 250лв е равно на 61 175лв или нарушението не засяга
повече от 50% от стойността на изплатената финансова помощ – значение има размера
на финансовата помощ за отдадените под наем активи, съгласно Приложението към
Раздел І от Правилата. Съдът не може да измени за първи път основанието
/правната квалификация/ и размера на финансовата корекция, защото това означава
да реши въпроса по същество, а естеството на акта не го позволява.
Възражението
за прекомерност е неоснователно. Не е превишен минималния размер по чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е
9 390лв. В случая е заплатен размер без ДДС вот 8 400лв, а с ДДС е
равен на 10 080лв. и държавна такса в размер на 695.25лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №24/311/00831/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция в размер на 86 905.21лв, издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по жалба на ЕТ „С. Г.“ ЕИК
*********.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” гр. София да заплати на ЕТ „С. Г.“ ЕИК ********* сумата от 10 775.25лв/десет
хиляди седемстотин седемдесет и пет/, представляваща възнаграждение за един
адвокат държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: