№ 140
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 24677/30.11.2021 г. от К. СТ. К., чрез адв. А.С., с
искане за допълване в частта за разноските на Решение № 1714/17.11.2021 г., постановено по
в. гр. дело № 2231/2021 г. по описа на ВОС. Претендира се присъждане на разноски в полза
на молителя.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Промишлено-производствена
земеделска кооперация „Зора“, чрез адв. Сийка Христова, изразява становище за
неоснователност на молбата поради липса на представени доказателства за извършване на
разноските, а в условията на евентуалност се иска присъждане на разноски на молителя,
съобразно уважената част на предявените искове и направеното възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение пред
двете инстанции.
Постъпила е и молба с вх. № 25819/13.12.2021 г. от Промишлено-производствена
земеделска кооперация „Зора“, чрез адв. Сийка Христова, с искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 1714/17.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2231/2021 г. по
описа на ВОС. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна К. СТ. К. не изразява становище
по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни страни,
поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни по
следните съображения:
1
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от К.
СТ. К., чрез адв. Ариф Селим, против Решение № 262087 от 28.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 5982/2021 г., по описа на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на
въззивника против Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Езерово, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева
и 0.60 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец
март 2019 г., както и сумата в размер на 214.82 лв. /двеста и четиринадесет лева и 0.82 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.; сумата в
размер на 1411.20 лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща
дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019 г., както и
сумата в размер на 153.66 лв. /сто петдесет и три лева и 0.66 ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.; сумата в общ брутен
размер на 5412.20 лв. /пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017 г.; 2018 г.; 2019
г./, както и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и 0.89 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019 г. до 08.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, както и в
частта, с която К. СТ. К. е бил осъден да заплати Промишлено – производствена земеделска
кооперация ”Зора“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Езерово, сумата от
1000 лв. /хиляда лева/, направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С Решение № 1714/17.11.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил
Решение № 262087 от 28.06.2021 г., постановено по гр. дело № 5982/2021 г., по описа на
ВРС, в частите, с които са били отхвърлени исковите претенции за сумите, както следва:
За сумата от 885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева – разликата между претендираната
сума от 1881 лева и сумата от 996 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно
трудово възнаграждение за месец март 2019 г., както и сумата в размер на 101.04 лв.
/сто и един и нула четири/, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.;
За сумата от 663.75 лева / шестотин шестдесет и три и седемдесет и пет/ лева –
разликата между претендираната сума от 1411.20 лева и сумата от 747.45 лева,
представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април
2019 г., както и сумата в размер на 72.28 лева /седемдесет и два и двадесет и осем /,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.;
- За сумата от 3 318.75 лева – разликата между претендираната сума от 5412.20 лева и
сумата от 2093.45 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за
2017 г.; 2018 г.; 2019 г./, както и сумата в размер на 361.38 лв. /триста шестдесет и един и
2
тридесет и осем/, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019 г. до
08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба - 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо
това е постановил друго, с което осъдил ППЗК “Зора“ да заплати на К. СТ. К.
горепосочените суми.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. При
постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в
производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
По отношение на молбата на К. СТ. К.:
Искането за присъждане на разноски и в двете инстанции е направено своевременно
от К. СТ. К., чрез адв. А.С., с подадените искова молба и въззивна жалба. Към тях са
приложени договори за правна защита и съдействие, съответно от 27.09.2019 г. и 02.08.2021
г., от които се установява, че К. СТ. К. е заплатил в брой на адвокат А.С. възнаграждение в
размер на 1500 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред ВРС
(л. 7 от гр. д. № 5982/2020 г. на ВРС) и 800 лв. за изготвяне на въззивна жалба и
процесуално представителство пред ВОС (л. 11 - гръб от делото на ВОС). Представени са и
списъци с разноските по чл. 80 от ГПК.
Настоящият състав намира направеното от насрещната страна в двете съдебни
инстанции възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема
на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството,
претендираните възнаграждения следва да бъдат редуцирани до минималното такова,
определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Минималното адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съразмерно
с уважената част от иска, възлиза на по 334,52 лв. за всяка инстанция.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. СТ. К. има право да
иска заплащане на разноските, направени в двете съдебни инстанции, съобразно уважената
част от иска. В посочените размери следва да бъде уважено искането по чл. 248 от ГПК, като
решението бъде допълнено в тази част.
По отношение на молбата на Промишлено-производствена земеделска кооперация
„Зора“:
Искането за присъждане на разноски и в двете инстанции е направено своевременно
Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“. Представени са договори за
3
правна защита и съдействие, съответно от 31.12.2020 г. и 08.09.2021 г., от които се
установява, че Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“ е заплатила по
банков път на адвокат Сийка Христова възнаграждения в размер на по 650 лв. за
процесуално представителство пред ВРС и ВОС, като са представени доказателства за
извършените плащания. Представени са и списъци с разноските по чл. 80 от ГПК. Видно от
списъка пред ВРС, ППЗК „Зора“ претендира и разноски в размер на 150 лв. за ССчЕ и 200
лв. за допълнителна ССчЕ, за чието извършване има доказателства по делото.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Промишлено-
производствена земеделска кооперация „Зора“ има право да иска заплащане на разноските,
направени за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска. Дължимите
разноски, определени пропорционално на отхвърлената част, възлизат на 442,58 лв. за първа
инстанция и 287,67 лв. за въззивна инстанция.
В тези размери следва да бъде уважено искането по чл. 248 от ГПК, като решението
бъде допълнено в тази част.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1714/17.11.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 2231/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Езерово, да заплати на К. СТ. К., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. Велико Христов № 43, ет. 3, ап. 42, сума в общ размер на
669,04 лв. (шестстотин шестдесет и девет лева и четири стотинки), съразмерно на
уважената част от иска, представляваща сторените пред ВРС и ВОС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. СТ. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. Велико Христов № 43, ет.
3, ап. 42, да заплати на Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Езерово, сума в общ размер на 730,25 лв.
(седемстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки), съразмерно на отхвърлената част
от иска, представляваща сторените пред ВРС и ВОС съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5