№ 84
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501995 по описа за 2021 година
производството е образувано по въззивна жалба на Ц.П. С., представлявана от
адвокат А.К., срещу решение № 261852/ 04.06.2021г. постановено по гр.д.№ 5779/2020г. на
Районен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове, съответно:- за
сумата 1349.35лв. , представляващи претърпени имуществени вреди- обща стойност на
незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение ,
причинени по изп.дело № 20167120401034 по описа на ЧСИ И.С. , за периода от м.01.2018г.
до м.03.2020г., със законната лихва върху всяка сума , от момента на удръжката до
окончателното изплащане на задължението; -за сумата 3000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в преживян стрес, страх и
страдание , мизерия и бедност , поради незаконосъобразно изпълнение върху
несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по 20167120401034 по описа
на ЧСИ И.С. , за периода от м.01.2018г. до м.03.2020г., със законната лихва от момента на
удръжката до окончателното изплащане Решението е постановено при участието на ЗК“ Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, трето лице- помагач на страната на ответника-ЧСИ И.С..
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
поради противоречие с процесуалния и материален закон. Според жалбоподателя съдът не е
взел предвид доказателствата установяващи неизпълнение на задължението на съдебния
изпълнител да осъществява законосъобразно изпълнително производство, прилагайки
императивните разпоредби на чл.446 ГПК. Със запорното съобщение не е уведомил
работодателя, като трето задължено лице, върху кое вземане е наложен запора ,не е посочил
секвестируемия размер на сумите, получени като трудово възнаграждение за посочения
период.Извършено е разпределение на несеквестируеми суми, които следва да бъдат
върнати на длъжника, съобразно ТР № 2/ 2013г. на ВКС от 26 юни 2015г.
Отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, за уважаване на
исковите претенции. Претендира разноските направени в съдебното производство.
Въззиваемата страна-И.С., в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата по възраженията за незаконосъобразност на решението.
1
Третото лице - ЗК“ Лев Инс“ АД, представя писмен отговор със становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, предвид становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл. 269 ГПК и чл.235 ГПК, констатира :
Районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
Ц.П. С., за присъждане на обезщетение за причинени неимуществените вреди в размер на
3000лв., изразяващи се в преживян стрес, страдание и страх за съществуването на
семейството , и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1511.22лв., причинени от
незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, със
законната лихва от датата на всяка удържана сума, до окончателното изплащане на
задължението. Изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че в производство по
изп.д.№ 20167120401034 по описа на ЧСИ И.С., рег.№ 712 , с район на действие ВОС, е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника –Ц. С., при работодателя
„Чайка“ АД, гр.Варна. През годините ежемесечно са правени удръжки от работната заплата,
която обичайно не е надхвърляла минималната за страната. В резултат на ищцата е
причинени имуществена вреда в размер на 1511.22лв., за периода януари 2018г.- март 2020г.
Счита, че вина по изпълнението на наложения запор има ЧСИ, който не е дал точни и ясни
указания на третото задължено лице в какъв размер да се удържат суми от трудовото
възнаграждение. Твърди се, че сумите по запора в размер на 100-120лв., са значителна част
от получаваната работна заплата, поради което останалата сума е била крайно недостатъчна
за прехраната на семейството, и за всички медицински прегледи, лекарства и операции за
здравето на дъщеря й. Претендира неимуществени вреди да преживения огромен страх,
стрес и тревожност през този период.
Ответната страна- И.С., оспорва исковите претенции с възражения за
неоснователност.В писмения отговор излага фактологията от образуване на изпълнителното
дело през 2016г. с участието на „Агенция за събиране на вземанията“ АД- взискател, и Ц. П.
С.- длъжник, връчените съобращения и направени искания , осъществените в това
производство действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
задълженото лице от „Чайка“ АД , и изпълнението от работодателя, считано от 22.02.2019г.
Заявява, че не всички описани в исковата молба суми са постъпвали по банковата сметка на
ЧСИ: претендираната за януари 2018г. в размер на 110лв. е преведена по изп.д.№
20178970401888 на ЧСИ Л.С., и само 60лв. от претендираната за февруари 2019г. в размер
на 120лв., по отношение на които искът за имуществени вреди е неоснователен.
Неоснователно е искането за периода преди налагане на запора- февруари и март 2018г.,
общо в размер на 220лв. Оспорва като невярно, предвид съдържанието на запорното
съобщение, твърдението, че то е неясно, неточно и крайно недостатъчно за изпълнението на
запора, и наведените доводи за противоправно поведение на съдебния изпълнител, в
отклонение на вменените му от закона задължения.Поисканите са сведения от „Чайка“ АД
за доходите на задълженото лице. При изпълнението на запора ищцата не е направила
искане за корекция на сумите и не е представила доказателства за несеквестируемия доход,
като с бездействието се е съпричинила нанесените й щети. С молбата С молба вх.№ 14516/
22.05.2020г. Ц. С. е информирала ЧСИ, че част от удържаните суми са несеквестируеми,
след като те вече са били разпределени между тримата взискатели по делото. Удръжките за
месеците- февруари, април, декември 2019г. и март 2020г. , общо в размер на 400лв., са
преведени на ТД на НАП- Варна, за погасяване публични задължения на ищцата. Удържани
са по 120лв. за месеците- юли и октомври 2019г., по-малко от предвидените в чл.466, ал.1
ГПК / при нетен доход за юли 769.05лв.горницата над МРЗ е 209.05лв., и за октомври
685.26лв., горницата над МРЗ е125.26лв./, поради което искът е неоснователен за сумата
94.31лв.
С изложените правни аргументи обосновава становище за неоснователност на
претенциите, поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД.- противоправност на действията, като и при
отсъствието на вреда. С изпълнението на запора реално е погасено съдебно установено
задължение на ищеца / валидно възникнало, ликвидно и изискуемо парично задължение/ ,
2
удостоверено с надлежните изпълнителни основания.
Приетата с решението фактическа установеност не е спорна относно образуваното
изпълнително производство по изп.д.№ 20167120401034 по описа на ЧСИ И.С., рег.№ 712
на КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.05.2016г.по ч.гр.д.№ 3376/ 2016г.
на РС-Варна,с взискател „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, и длъжник Ц.П. С., за
присъдените суми- главница, лихви, разноски.
На 24.06.2016г. длъжникът е уведомен писмено за размера на дълга по изпълнителен
титул, начислената такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и разноски по изпълнението към
02.06.2016г. С молба вх.№ 12086/ 24.06.2016г. е поискана отмяна на запора върху
получаваното трудово възнаграждение,и преминаване към разсрочено плащане на дълга,
съобразно заплатените 30% от задължението.
Издаденото е запорно съобщение изх.№ 20670/ 09.06.2016г. за наложения запор
върху трудовото възнаграждение на С., получено от работодателя „Чайка“ АД на
15.06.2016г. По искането за разсрочено погасяване на дълга е постановено временно
спиране на запора. Уведомлението до „Чайка„ АД е връчено на 07.07.2016г. / л.51-55 от
делото на районен съд/.
Със съобщение изх.№ 876/ 11.01.2018г., връчено с обратна разписка на 17.01.2018г.
ЧСИ е уведомил дружеството- работодател, че възобновява изпълнението на наложения
запор върху трудовото възнаграждение, като е указал в едноседмичен срок да посочи дали
работната заплата на лицето/ длъжник по изпълнението/ позволява да се правят удръжки.
Дружеството е отговорило с писмо вх.№ 7776/ 29.03.2018г., че Ц. С. не е служител на
фирмата, считано от 19.03.2018г.
От приложената справка за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника
следва, че считано от 31.07.2018г. е в трудовото правоотношение с „Чайка“ АД. При тези
данни ЧСИ е издал запорно съобщение изх.№ 1618/ 24.01.2019г., връчено на работодателя с
обратна разписка на 30.01.2019г. С писмо от 08.02.2019г. дружеството е потвърдило
обстоятелството, че Ц. С. е негов служител и получава трудово възнаграждение в посочения
нетен и брутен размер. До момента не е налаган запор върху вземането по други
изпълнителни дела. Удръжките от трудовото възнаграждение, считано от януари 2019г.ще
бъдат превеждани по сметка на ЧСИ.
С молба вх.№ 14516/ 22.05.2020г. Ц. С. е поискала възстановяване на надвнесени
суми с несеквестируем характер, преведени по наложения запор от „Чайка“ АД, общо в
размер на 1311.22лв. Приложени са удостоверения за полученото трудово възнаграждение за
2018г. и 2019г. На 28.05.2020г. е уведомена от ЧСИ, че постъпилите суми са преведени на
взискателите- „Агенция за събиране на вземанията АД“ по ИЛ, и присъединените в
изпълнителното производство взискатели-НАП-ТД Варна, и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД.
С писмо изх.№ 15145/ 22.07.2020г. на ЧСИ до „Чайка“ АД, връчено с обратна
разписка на 27.07.2020г., са дадени указания, че запорът не следва да се изпълнява, когато
доходът на лицето е под минималната работна заплата. Изискани са фишове от трудово
възнаграждение за периода от януари 2019г., които са представени по делото на л.98 -114.
За установяване размера на преведените по сметка на ЧСИ суми е допусната съдебно
–счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието по делото без възражения
от страните.
Съдът , по основателността на предявените искове:
Предявените искове са с основанието по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, регламентиращ
специалната деликтна отговорност на частните съдебни изпълнители.Отговорността му
може да бъде ангажирана при условията на чл. 45 от ЗЗД, след установяване на елементите
от фактическия състав на нормата: конкретно действие или бездействие на съдебния
изпълнител по повод или във връзка с правомощията му в изпълнително производство,
неговият противоправен характер, настъпили вреди, наличието на причинна връзка между
вредите и противоправното поведение на съдебния изпълнител.
С оглед на всички установени факти и обстоятелства приема, че частният съдебен
изпълнител не е извършил действие, респективно допуснал бездействие, при осъществяване
3
на вменените му от закона правомощия в конкретното изпълнително производство, което да
е процесуално незаконосъобразно, и в резултат на това неправомерно поведение са
настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да възнаграждение за труд, както
и върху пенсия, чиито размер е под минималната работна заплата. Когато възнаграждението
е над минималната работна заплата са посочени хипотези по т.1, т.2, т.3, в които е
допустимо изпълнение с удържане на съответна част от получаваното месечно
възнаграждение. В случаите когато осъденото лице получава месечно възнаграждение в
размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна
заплата/МРЗ/ – една трета част, ако е без деца, и едно четвърт част, ако е с деца, които
издържа / т.1/. При получавано месечно възнаграждение в размер между двукратния размер
на МРЗ и четирикратния размер на МРЗ – една втора част, ако е без деца, и една трета част,
ако е с деца, които издържа / т.2/. При получавано месечно възнаграждение в размер над
четирикратния размер на МРЗ - горницата над двукратния размер на МРЗ ,ако е без деца , и
горницата над два пъти и половина размера на МРЗ, ако е с деца, които издържа / т.3/.
Според разпоредбата на чл.446, ал. 2 от ГПК размерът на месечното трудово
възнаграждение се определя след приспадане на дължимите върху него данъчните
задължения и задължителни осигурителни вноски.
Неоснователни са възраженията, поддържани от ищеца в настоящото производство,
за неправомерно бездействие на ЧСИ по прилагането на чл.446 ГПК, което се изразява в
непълнота на запорното съобщение до работодателя, относно условията, при които следва
да се изпълнява запора- секвестируем размер на сумите са съответния период, и съответната
несеквестируема част от този доход.
Изпълнението е насочено, чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ц.
С., получавано от „Чайка“ АД. Издаденото запорно съобщение е в утвърдения образец с
Наредба №7/ 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по
гражданско процесуалния кодекс- приложение № 23 към чл.3, т.4. Съобразно този текст на
третото задължено лице е указано, че удържаната ежемесечно сума следва да бъде
определена по правилата на чл.446 ГПК, който ясно посочва на работодателя по какъв ред
следва да изпълнява запора. В потвърждение на предстоящото изпълнение е становище вх.
№ 2266/ 08.02. 2019г. на „Чайка“ АД.
Наложеният запор е законосъобразно извършен.
При осъществяване на това насочващо изпълнението действие съдебен изпълнител
не е длъжен да извършва предварителна проверка дали вземането, върху което е наложен
запора, е изцяло или частично несеквестируемо. Тъй като не следи за промените в размера
на трудовото възнаграждение и всяко друго вземане, при издаване на запорното съобщение
не определя секвестируемата част от него. Задължението е на третото задължено лице, с
когото длъжникът е в трудово правоотношение.
Когато в хода на изпълнителния процес съдебният изпълнител е информиран от
работодателя или от длъжника, за проблеми или нарушения при прилагането на чл.446 ГПК,
той следва незабавно да събере данни за произхода на средствата / размер на ТВ, след
приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски/, удържаните и преведени суми от
работодателя, а при възможност да възстанови на длъжника незаконосъобразно преведената
сума. Този извод се налага и от разясненията дадени в т. 13 от ТР № 2 по т.д.№ 2/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В горепосочения смисъл съдът констатира, че ЧСИ е информиран за надвзети суми
по наложения запор на 22.05.2020г. от длъжника, след което го е уведомил писмено, че
постъпилите по делото са изплатени на взискателите / съгласно доказателствата към делото
и т.6 от заключението на СТЕ/, и третото задължено лице, че запорът не следва да се
изпълнява при доход под минималната работна заплата на лицето, като императив следваща
от разпоредбата на чл. 446 ГПК.
По изложените съображения приема, че ответникът, в качеството му на частен
съдебен изпълнител, не е осъществил неправомерни действия при налагане запор върху
4
трудовото възнаграждение на ищеца, в нарушение на чл. 446 от ГПК,и на основание чл.74
от ЗЧСИ не носи отговорност за настъпили от изпълнението вреди за длъжника.
Решението, с идентичен правени извод, е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 271 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261852/ 04.06.2021г. постановено по гр.д.№
5779/2020г. на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5