Решение по дело №3232/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 270
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20234520103232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Русе, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103232 по описа за 2023 година
С.М. – управител на „**********“ ЕООД заявява, че представляваното от него
дружество притежава лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№*****.
На 19.10.2022г., около 7.30 часа, А. Я. К. – служител на дружеството управлявал
автомобила в района село ***** - село *****, когато М. К. М. – водач на лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. №******* нарушил правилата за движение, навлязъл в насрещната лента и
причинил ПТП, блъскайки странично л.а. „Фолксваген Туран“. Вследствие произшествието
цялата лява част на купето била деформирана.
Автомобилът на виновния водач имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „*******“, обективирана в полица №*******.
Ищецът заявил извънсъдебна претенция за имуществени вред пред ответника, който
образувал преписка №******/2022-01. На 24.10.2022г. и на 10.01.2023г. застрахователят
извършил огледи и описал щетите. През м.януари 2023г. ответното дружество уведомило
ищеца, че оценява вредите на 1737.78 лева и превел сумата по банкова сметка на
„**********“ ЕООД.
Тъй като ищецът не бил съгласен с определения от застрахователя размер на
обезщетението, депозирал молба за обезпечаване на доказателства. По образуваното ЧГД
№474/2023г. по описа на РРС била назначена и приета съдебна автотехническа експертиза за
определяне действителната стойност на имуществените вреди, изготвена в три варианта:
при ремонт в лицензиран сервиз; при ремонт по средни пазарни цени за труд, резервни части
и консумативи в нелицензиран сервиз и при ремонт в нелицензиран сервиз, съгласно
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по МПС, съобразно Наредба
1
№24.
Молителят счита, че стойността на имуществените вреди е 6940.90 лева (при ремонт
в нелицензиран сервиз) и тъй като пазарната цена на автомобила преди увредата възлизала
на 5984 лева, приел, че е налице „тотал щета“, поради което бракувал МПС. Поддържа, че
остатъка от дължимото обезщетение е в размер на 2256.22 лева [5984 лева (пазарна стойност
на автомобила) – 1737.78 лева (изплатено от застрахователя обезщетение) – 1990 лева
(остатъчна стойност на бракувания автомобил = 2256.22 лева].
Твърди, че след като ответникът е изплатил част от обезщетението, то между
страните липсва спор относно основанието за плащането му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „*******“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр.София, ********* да заплати на „******“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ******* сумата 2256.22 лева –
разлика между обезщетените до момента вреди и действително претърпените от ищеца
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.10.2022г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „*******“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между
дружеството и собственика на МПС „Ауди А4“ с рег. №*******, както и факта, че в
рамките на предявена извънсъдебна претенция е заплатил на ищеца сумата 1737.78 лева.
Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата, при които се е осъществило
произшествието. Приема, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта.
Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на М. М. – водач на
застрахованото при ответника МПС и поради факта, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач приема, че не са налице
основания за плащане на обезщетение.
Релевира възражение за съпричиняване.
С оглед разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ поддържа, че ако следва да се присъди лихва
за забава, то същата е дължима от 19.01.2023г. (датата, на която е прекратена регистрацията
на увредения автомобил), а не от 19.10.2022г. – датата, на която е заявена извънсъдебната
претенция пред застрахователя.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От протокол за ПТП №1786258, е видно, че на 19.10.2022г. сутринта по главен път
904, между с.***** и с.***** е настъпило ПТП с участници: лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№*******, управляван от М. К. М. и лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№*****,
собственост на „********“ ЕООД, управляван от А. Я. К.. Като причина за произшествието
2
се сочи виновното поведение на М. М., който по време на движение навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал странично движещият се лек автомобил „Фолксваген Туран“.
В протокола е вписан номерът на полица по задължителна застрахова „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество за лек автомобил „Ауди А4“.
За нарушение разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, на водача М. К. М. е съставен
АУАН №.../19.10.2022г. и с НП №..................../02.12.2022г. му е наложено наказание – глоба
в размер на 200 лева. НП като необжалвано е влязло в сила на 19.01.2023г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, ЗАД „*******“ АД образувало
щета №******/2022г. Застрахователят извършил оглед, опис на щетите и на 17.01.2023г.
изплатил на ищеца обезщетение в размер на 1737.78 лева.
А. Я. К. изнася данни относно механизма на произшествието. Твърди, че се
придвижвал с лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№*****, собственост на „********“
ЕООД от с.***** към гр.Шумен. Предвид гъстата мъгла, видимостта била намалена.
Управлявал автомобила със скорост около 60 – 70 км.ч. Забелязал, че в насрещното платно
има каруца. В този момент срещу него „изскочил“ лек автомобил „Ауди А4“, който го
блъснал. „Ауди“-то се движило в посока от с.***** към гр.Варна. За да избегне сблъсъка с
каруцата, водачът навлязъл в лентата за движение на л.а.“Фолксваген Туран“. Ударът
попаднал странично, тъй като свидетелят успял да отклони автомобила. Впоследствие
водачът на лек автомобил „Ауди“ обяснил, че бързал за работа и видял каруцата в
последния момент, като се опитал да я заобиколи.
С оглед установяване механизма, обстоятелствата и причината за настъпване на
процесното ПТП, както и щетите по процесния автомобил са възложени и приети,
неоспорени от страните автотехнически експертизи, чиито заключения съдът цени като
пълни, ясни и обективни. Вещото лице е описало състоянието на пътната настилка и
уврежданията по лек автомобил „Фолксваген Туран“. Експертът поддържа, че М. М. – водач
на лек автомобил „Ауди А4“ е предприел рискована маневра за изпреварване на каруца,
навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал настъпването на процесното ПТП.
Счита, че виновният водач би могъл да предотврати произшествието, ако се е движил със
скорост, съобразена с метеорологичните условия и другите участници в движението.
Определени са: средната пазарна цена на лек автомобил „Фолксваген Туран“ към момента
на произшествието – 5984 лева; действителната стойност на имуществените вреди при
ремонт в лицензиран сервиз – 9930.50 лева; действителната стойност имуществените вреди
при ремонт по средни пазарни цени за труд, резервни части и консумативи в нелицензиран
сервиз – 6940.90 лева и действителната стойност на имуществените вреди при ремонт в
други нелицензирани сервизи, съгласно Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по МПС, съгласно Наредба №24 – 3787.30 лева. Експертът сочи, че
действителната пазарна стойност на имуществените вреди, причинени на процесното МПС е
по-висока от 70% от действителната стойност на автомобила и щетата е тотална.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
3
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, за което
отговорен е водач на МПС, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество. Предвид данните за предявена писмена претенция пред
застрахователя, съгласно чл.380 КЗ и изплатено обезщетение, което според ищеца не е
достатъчно за репариране на претърпените вреди, съдът намира производството по делото за
допустимо.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава
да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо
увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Безспорно е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ЗАД „*******“ АД и собственика на
лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №*******. Следователно ответникът е обезпечил
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на собственика и водачите на МПС-то, причинили
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението му.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено и настъпило
на 19.10.2022г. застрахователно събитие. В тази връзка по делото е приобщен протокол за
ПТП №1786258 от същата дата, изготвен по реда на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 от Наредба №Iз-
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Протоколът е подписан от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, поради което съставлява
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Доколкото органите на МВР не са
възприели самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с материална
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП. Съдържанието на документа в
тази му част обаче се потвърждава от заключението на САТЕ и свидетелските показания. От
заключението на експертизата е видно, че при ограничена видимост, водачът на лек
автомобил „Ауди А4“ е предприел рискована маневра за изпреварване на каруца, навлязъл е
в лентата за насрещно движение и е предизвикал настъпване на процесното ПТП. Изводът
4
на вещото лице кореспондира изцяло с данните, изнесени от свидетеля А. К.. Описаната в
исковата молба фактическа обстановка, установена с ангажираните в хода на
производството доказателства, очевидно не се оспорва от ответника, тъй като последният е
изплатил застрахователно обезщетение именно за това застрахователно събитие, което
представлява извънсъдебно признание за твърдяните от ищеца релевантни за спора факти.
Самият застраховател е установил щетите по лек автомобил „Фолксваген Туран“ (опис –
заключение от 24.10.2022г. и 10.01.2023г.), като същите са остойностени от вещото лице в
три варианта.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане
фактически състав, съдът намира предявеният иск за доказан по основание.
Правният спор е съсредоточен върху размера на дължимото обезщетение. Същото е
съизмеримо с действително претърпените вреди към деня, в който е настъпило събитието,
но не следва да надвишава лимита на отговорността. За действителна застрахователна
стойност се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
др., без прилагане обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). Принципът на пълна обезвреда изисква
обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на
увреденото имущество в състояние преди увреждането и когато се установи, че се касае за
разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата
увредена вещ икономически е необосновано тяхното обезщетяване.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че възстановителната
стойност на автомобила надхвърля 70% от действителната такава в размер на 5984 лева,
поради което увреждането представлява тотална щета на процесното МПС по смисъла на
чл.390, ал.2 КЗ. Следователно ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден,
поради което дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според
действителната стойност на погиналата вещ. От тази стойност следва да бъдат приспаднати:
1737.78 лева – изплатено от застрахователя обезщетение и 1990 лева – стойността на
запазените части и агрегати и стойността на остатъците от автомобила като скраб, като
остатъка от дължимото обезщетение възлиза на 2256.22 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, размерът на така определеното
обезщетение може да бъде намален в случай, че пострадалият е допринесъл за настъпването
на вредите, каквото възражение е релевирано своевременно от ответника. Според съдебната
практика, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори и когато не
съответства на предписаното от закона може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на правната норма, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Наред с горното, приносът на
5
пострадалия за настъпване на вредоносните последици следва да бъде установен по
категоричен начин, доказателствена тежест за което носи ответника. В случая липсват
твърдения относно конкретно поведение на водача на увредения автомобил, с което
последният е допринесъл за настъпване на вредите. От заключението на автотехническата
експертиза е видно, че произшествието е резултат единствено от виновното поведение на
водача на застрахованото МПС, който при ограничена видимост предприел рискована
маневра изпреварване, навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал насрещно
движещия се автомобил, собственост на ищеца. Нещо повече, благодарение адекватната
реакция на св.К., който съумял да отклони управляваното от него МПС, бил предотвратен
челен сблъсък, който би довел до значително по-големи вреди. При липса на каквито и да е
данни за допуснати от св.К. нарушения на правилата за движение, в резултат на които да е
настъпило произшествието, възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По претенцията за законна лихва: С разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ законодателят е
въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне
на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане.
Задължението е въведено ex lege и инициирането на административната процедура не е
поставена в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация
или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в
негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му
от поставяне на длъжника в забава. В случая регистрацията е прекратена на 19.01.2023г. и от
този момент е дължима законна лихва върху неизплатеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 1460 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК (лист 44).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*******“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ********* да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ******* сумите: 2256.22 лева – разлика между обезщетените до
момента вреди и действително претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 19.01.2023г. до окончателното й изплащане и
1460 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6