Р
Е Ш Е Н И Е № 838
гр. Пловдив, 11.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
615
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на В.П.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Б., против НОИ - гр.София, с която се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 505,12 лв. /уточнено в СЗ/. В
исковата молба се твърди, че
вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно пенсии. Иска
се от съда да осъди ответника да заплати сумата от 505, 12 лв. обезщетение за забава в размера на
законната лихва, както и се претендират разноски по делото.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП - Пловдив е на становище за основателност
на исковата претенция.
Фактите по делото не са спорни между
страните. По повод подадено
заявление за отпускане на пенсия
от ищеца, е постановено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-941 от
23.12.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
-Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.К., тъй като не е изпълнено
условието за наличие на не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. К. е подал жалба вх. №
1012-15-13/16.01.2020 г. до Директора на ТП на НОИ-Пловдив, като с Решение №
2153-15-26/04.02.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив жалбата е оставена без уважение. По подадена жалба
срещу посоченото решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив е образувано
адм. дело № 465/2020 г. по описа на Административен съд -Пловдив. С Решение № 1375 от 27.07.2020 г. е отменено Решение № 2153-15-26/04.02.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и е изпратена
административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с
дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Директорът на
ТП на НОИ- Пловдив е оспорил първоинстанционното съдебно решение пред ВАС. С
Решение №14398/20.11.2020 г. по адм. дело № 10551/2020 г. Върховният
административен съд на Република България е оставил в сила Решение № 1375 от
27.07.2020 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело №
465/2020 г.
Във връзка с дадените указания и след преценка на
осигурителните права на лицето, е издадено разпореждане № **********/протокол №
N01013/12.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Пловдив, с което от 18.08.2019 г. на ищеца е била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68. ал. 3 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1
от ПЗР на КСО. Изплатена е сума в размер на 7 194, 95 лв., представляваща дължима, но неполучена пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Сумата е
изплатена на 26.01.2021 г., както е посочено и в исковата молба.
При така изложеното може да бъде
направени извод, че не са налице изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно са налице отменени по съответния ред, като
незаконосъобразни, административни актове, постановени от административен орган
при изпълнение на административната му дейност - Решение №
2153-15-26/04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Липсват обаче останалите два елемента – вреда
и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и
твърдяната вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата
е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган. Специалният закон определя специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди
става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
- от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Законна лихва за забава на плащане /мораторна, закъснителна
лихва/ се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение
на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата – чл.86, ал.1, изречение първо от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно уеднаквената от ВКС практика
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, и кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
С други думи разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Важно е да се
подчертае, че т.нар. „законна лихва“, имаща обезщетителен характер, се дължи от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар.
„деликт“, то лихвата, имаща обезщетителен характер, се дължи от момента на
самото увреждане на пострадалата страна. В случая не са налице елементите от
фактическия състав на чл.86, ал. 1 ЗЗД. След издаването на цитираното
разпореждане за правото на пенсия на ищеца, между страните е възникнал спор,
който е бил разрешен по съдебен ред, следователно за административния орган не
е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение, респ. не е налице
неизпълнение на същото, съответно за ищеца не е възникнало право на
обезщетение, представляващо законната лихва за забава на плащане. Едва след
разрешаването на спора относно правото на пенсия административният орган в
законоустановените срокове се е произнесъл повторно и в полза на ищеца,
спазвайки дадените му задължителни указания в съдебното решение, с което
първоначалния акт е отменен. Тъй като
задължението е изпълнено веднага след влизане в сила на акта, с който пенсията
е била отпусната, не е налице неизпълнение, респ. вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Поради това искът за обезщетение заради забавено плащане в размера
на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и като такъв ще
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото на ответника
се дължат разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.,
определено съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, втори състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявен от В.П.К., ЕГН **********,***,
против НОИ - гр.София, с който се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 505,12 лв., вследствие забавено плащане на сума в
размер на 7 194, 95 лв.,
представляваща пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН
**********,***, да заплати на НОИ - гр.София разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: