№ 7273
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110150748 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със
сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 579,54 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.„Обеля 2”, бл.261, вх.Б, ет.8, ап.49, с
абонатен № 267994, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2019г.; 144,73 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 30.03.2022г.; 8,64 лв, представляващи цената
на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до
30.06.2019г. , и 2,43 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 01.05.2019г. до 30.03.2022г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК –
12.04.2022г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 19715/2022г. по описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 21.04.2023г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна Е. Г. С. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника
1
й в депозирания на 24.10.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се, че не е доказано
ответницата да е била „клиент на топлинна енергия” през процесния период , защото няма
представени доказателства за е била собственик или ползвател на процесиня апартамент
през този период. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за
част от претендираните вземания за главница и за лихви. Оспорва се дължимостта на цената
за услугата „дялово разпределение” на ищеца поради липсата на облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата за извършването на тази услуга. Сочат де
доводи за недоказаност на изпадането в забава на ответницата относно плащането на
претендираните от ищеца вземания.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.04.2023г. адвокат на
ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „НЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с..) обосновава становище , според което предявените искове са основателни според
твърденията на юрисконсулт на дружеството в писменото изложение, представено с
молбата от 30.03.2023г. Посочва се , че сметките за потребеното количество топлинна
енергия и топла вода за процесиня имот са определени съгласно правилата , залегнали в
действащите към съответните моменти законови нормативи. Уточнено е конкретно как са
изсчислявани дължимите суми през процесния перид.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
19715/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
2
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за отоплителния сезон,
представляващ процесния период, и издадената обща фактура № **********/31.07.2019г.
(чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД
на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по №
**********/31.07.2019г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.09.2019г. според
посоченото в същата фактура. Този падеж е определен в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3
във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за
задължението по фактура № **********/31.07.2019г. е започнала да тече от
15.09.2019г. , и е изтекла на 15.09.2022г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 12.04.2022г.,
т.е. преди изтичането на давностния срок.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
3
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е доказано чрез представения нотариален акт № 36/17.06.2019г., том ІІ, рег.
№ 4336, дело № 203/2019г. на нотариус Веселина Връблянска , че ответницата е била
собственик на процесния имот през периода от 28.09.1990г. (когато е сключен цитирания в
същия нотариален акт Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
28.09.1990г.) до 17.06.2019г. (когато е сключен договора за дарение , удостоверен в
посочения нотариален акт , чрез който ответницата е прехвърлила на трето лице правото на
собственост върху имота). Следователно през процесния период от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като
топлопреносно предприятие и ответницата като „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания
от ответницата имот , намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови нужди в гр.София,
които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответницата нито твърди,
нито представя доказателства за предложени от собственика на апартамента специални
условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на
топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за
възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ),
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а
до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от „НООД въз основа на договор от
4
10.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото
събрание от 29.08.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и
мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти на град София клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях
търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите,
издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради
тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т и пред „НООД
относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки
нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Всъщност ответната страна
не оспорва размера на начислените суми и по настоящото дело. С протоколно определение
, постановено в заседанието на 21.04.2023г. , са обявени за безспорни обстоятелства по
делото доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния период и
размерите на вземанията , начислени от ищеца във връзка с тази доставка на топлоенергия.
Следователно за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. дължимата от
ответницата сума за доставена топлоенергия в процесния имот е 579,54 лв , а за периода от
01.03.2019г. до 30.06.2019г. дължимата от ответницата сума за услугата дялово
разпределение за процесния имот е 8,64 лв , колкото са начислени от ищеца според
представените по делото извлечение от сметка. Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответницата (което е
в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК). Главният иск
по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници.
Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия за периода
от 15.09.2019г. до 30.03.2022г. е с общ размер от 144,73 лв, опредЕ. съгласно чл.162 ГПК
, а мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.03.2022г., е с общ размер от 2,43 лв, опредЕ. съгласно чл.162 ГПК.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да
5
бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (75 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част предявената от ищеца
претенция по чл.78,ал.8 ГПК следва да бъде отхъврлена до пълния предявен размер от 200
лв
Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25
лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50 лв).
На ответницата (длъжница в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство , тъй като и исковете са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД, че Е. Г. С. ,ЕГН: **********, гр. София, район „Връбница” , ж.к. „Обеля
2”, бл.261, вх.8, ет.8, ап.49, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „111 чрез адв. П. Х., дължи на
„Т ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №23Б,
следните суми: 579,54 лв (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки),
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.„Обеля 2”, бл.261, вх.Б, ет.8, ап.49, с
абонатен № 267994, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2019г.; 144,73 лв (сто четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
6
15.09.2019г. до 30.03.2022г.; 8,64 лв (осем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
от 01.03.2019г. до 30.06.2019г. , и 2,43 лв (два лева и четиридесет и три стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.05.2019г. до 30.03.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2022г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 19715/2022г. по
описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. С. ,ЕГН: **********, гр. София, район „Връбница” , ж.к. „Обеля 2”,
бл.261, вх.8, ет.8, ап.49, със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „111 чрез адв. П. Х., ДА
ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец №23Б, следните суми: 75 лева ( седемдесет и пет лева), представляващи
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза (чл.78,ал.1
ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 25
лева ( петдесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи направените от ищеца
разноски по заповедното производство по гр.д. № 19715/2022г. по описа на СРС,68 състав–
платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 19715/2022г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част предявената от ищеца „Т ЕАД претенция по
чл.78,ал.8 ГПК до пълния предявен размер от 200 лв (двеста лева).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „НООД , гр.
София, ул. „Тинтява” № 15-17.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7