№ 33
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000303 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЕТ “СИМЕТ – СВЕТОЗАР
Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Опанец, община
Добричка, ул.“Първа“№1, представлявано от Н. с. Т. против решение №
260014/05.02.2021г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 12/2020 г., с което страната е осъдена да заплати на
ЕАД „БАНКА ДСК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Московска“№19 сумата от 29 667.88 лв., представляваща
дължима главница по Договор за кредит от 27.03.2012г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото
разноски в размер на 1936,72 лева.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано, противоречащо на приложените по делото писмени
доказателства и на ССчЕ, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и норми. Излага подробни доводи и аргументи за
това. Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не е заплатил
дължимата държавна такса по сметка на съответния окръжен съд. Прави
оплакване, че не му е връчена исковата молба и писмените доказателства към
нея за отговор, както и определението на СГС, VІ-18-ти 1 състав, с което се
прекратява производството пред СГС и делото се изпраща на ДОС. Счита, че
1
в производството би следвало да бъдат конституирани като страни и другите
съдлъжници по трите договора за кредит. Поддържа доводи за насрещна
неизправност на кредитора. Моли решението да бъде отменено и вместо него
- постановено друго, с което съдът да се произнесе по същество, като
отхвърли претенцията на „Банка ДСК“ ЕАД изцяло, евентуално – същото да
бъде обезсилено.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановения съдебен акт:
Производството пред ДОС е образувано по изпратена по подсъдност от
СГС искова молба, с която ЕАД „БАНКА ДСК“ е предявила срещу ЕТ “Симет
- Светозар Т.“ осъдителен иск с правно основание чл.430,ал.1 от ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 667.88 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за кредит от 27.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
След извършена служебна справка първоинстанционният съд е
констатирал, че пред ДОС е висящо т.д.№ 104/2018 г., образувано по
подадена от ЕАД „БАНКА ДСК“ срещу ЕТ “Симет- Светозар Т.“ искова
молба, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на Банката
по Договор за кредит от 27.03.2012 г. суми в общ размер от 49 108.56 лв.,
част от които и главница в размер на 29 667.88 лв. С Определение №
468/21.09.2018 г.съдът е прекратил производството по т.д.№ 104/2018 г.,като е
приел,че така предявените искове са недопустими. С Определение №
142/11.03.2019 г. по в.ч.т.д.№ 705/2018 г. Апелативен съд, гр.Варна е отменил
прекратителното определение по т.д.№ 104/2018 г. по описа на ДОС и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия само в
частта му досежно сумите: 7 987.75 лв.-претендирани договорни лихви за
периода от 14.05.2015 г. до 15.04.2018 г.; 8 669.55 лв.-санкциониращи лихви;
246.83 лв.- заемни такси. В останалата част, вкл. относно претенцията за
главница в размер на 29 667.88 лв., Определение № 468/21.09.2018 г. по т.д.№
104/2018 г. е потвърдено. Исковата претенция в посочените предметни
предели понастоящем е висяща пред АС – Варна - ВТД № 413/2021 год.,
производството по което е спряно до приключване на настоящото дело.
Приложението на чл. 126, ал.1 ГПК изисква наличието на предходен, но
висящ спор с идентично основание, искане и страни. С Определение №
142/11.03.2019 г. по в.ч.т.д.№ 705/2018 г. Апелативен съд,гр.Варна е отменил
2
прекратителното определение по т.д.№ 104/2018 г.по описа на ДОС и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, но само
по претенциите за договорни лихви, санкциониращи лихви и заемни такси
Следователно, липсва предходно заведен и висящ спор между страните,
обуславящ прекратяването на производството по предявения осъдителния иск
за главното задължение по договора за кредит в хипотезата на чл. 126, ал.1
ГПК.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че провеждането
на предходно заповедно производство относно същия дълг, не обуславя
прекратяването на производството. Провеждането на заповедно производство,
приключило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземане, идентично с
процесното, не се оспорва от страните. Към настоящия момент обаче
заповедта за изпълнение е обезсилена въз основа на влязло в сила
Определение № 234576/04.10.2019 год. на СРС, 52 състав, постановено по
гр.д.№ 26440/2015 год. Поради това кредиторът не е лишен от правен интерес
да търси защита на вземането чрез осъдителен иск. Нещо повече - този иск е
единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно
проведеното и нереализирано до край заповедно производство.
Тези предварителни въпроси са разгледани и с Определение №
411/27.07.2020 год., постановено по ВЧТД № 323/2020 год. по описа на АС –
Варна.
Възраженията на въззивника досежно редовността на сезиращата
искова молба, надлежното уведомяване за процесуалните действия на
първостепенния съд и конституирането на страните са разгледани в
Определение № 183/06.07.2021 год., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
В хода на въззивното производство, вкл. и с молба от 31.01.2022 год.,
депозирана след даване ход на устните състезания, въззивникът е навел
възражения против представителната власт на юк И. С. К., действащ като
представител на банката по силата на пълномощно от 2014 год. Поддържа се,
че към настоящия момент юридическото лице има други представители,
поради което всички процесуални действия по делото, вкл. и представянето
на доказателства, са осъществени от лице без представителна власт и следва
да не се съобразяват по съществото на спора.
Възражението е неоснователно.
Юрисконсулт И. С. К. е упълномощен от лицата В. М. С. и Д. Н. Н. по
силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 09.06.2014 год.
Справка в ТР сочи, че към посочената дата, упълномощителите разполагат с
надлежна представителна власт за осъществяване на правни действия от
името на дружеството, тъй като са негови органни представители /чл.30 ГПК/.
Следователно упълномощаването е редовно, тъй като валидността му се
преценява към датата на извършването. Последващите промени в
представителството на търговското дружество нямат прекратителен ефект за
3
заварените мандатни правоотношение с трети лица. Коментираната
упълномощителна сделка остава действаща до нейното изрично оттегляне от
новите представляващи /чл. 35 ГПК/.
По съществото на спора:
Страните не спорят, че на 27.03.2012г. между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД
в качеството на кредитор и ответника ЕТ „Симет – Светозар Т.“ в качеството
на кредитополучател е сключен Договор за кредит с предмет предоставяне на
заем за оборотни средства в размер на 91 891 лв. за заплащане на ДДС по
одобрен инвестиционен проект за изграждане на малка ФВЕЦ по договор за
безвъзмездна финансова помощ №08/311/00343/05.08.2011г. с ДФ
“Земеделие“ по мярка 311 “Разнообразяване на неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Срокът на
договора е до 27.03.2013 г.
Сключеният договор има целеви характер, а според начина на усвояване
съставлява кредитна линия /чл.2/ Договорът предвижда срок, етапност и
изрични условия досежно начина на усвояване.
С последващи анекси №№ 1 от 19.09.2013г., №2 от 05.12.2013г. и №3
от 29.08.2014г., крайният срок на погасяване на кредита е последователно
променян до 15.07.2015 год. Последният анекс удостоверява двустранните
волеизявления на страните досежно дължимият непогасен остатък от кредита
в размер на 29 667, 88 лева. В разглежданата част анексът има установително
значение за размера на дълга.
От заключението на приетата по делото ССчЕ, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обосновано и мотивирано се установява,
че от датата на сключване на договора – 27.03.2012г. до 15.07.2015г.
усвоените средства са в общ размер от 69968,80 лв. Към датата на крайния
падеж на договора за кредит и към датата на подаване на исковата молба е
налице непогасено задължение по договора за главница в размер на 29667,88
лв. Предявеният иск е основателен и доказан по размер.
Изискуемостта на вземането настъпва с изтичане на уговорения краен
срок. Вземането не се претендира като предсрочно изискуемо, поради което
наличието или липсата на елементите от фактическия състав за предсрочна
изискуемост са ирелевантни за основателността на претенцията.
Поддържаните от въззивника доводи за прекратяване на
отговорността му, на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД, са неоснователни. Текстът
намира приложение единствено спрямо поръчителството като вид договор
/чл.138 ЗЗД/. Въззивникът – кредитополучател е титуляр на дълга и
отговорността му се претендира в това му качество.
4
Въззивникът се позовава и на обвързаност на процесния договор с
други договори за кредит от същата дата, касаещи финансирането на същия
обект. Сключеният договор не предвижда подобна обвързаност. Липсва
договорен текст, в който по волята на страните да е предвидена връзка между
договорните правоотношения, при която неизпълнението по единия договор
да е правно значимо и в отношенията по другия. На посоченото основание,
съдът не изследва по същество налице ли е неизпълнение на кредитора по
съпътстващи кредитни договори.
Не следва да се разглежда по същество и възражението на въззивника,
обосновано с възможност за прихващане. Страната не е предявила подобно
възражение в срока за отговор и не са налице предпоставките по чл. 371 ГПК
за последващото му приемане в процеса.
Твърденията за насрещно неизпълнение по процесния договор
касателно предвидения размер на финансиране не могат да обусловят пълно
или частично отхвърляне на процесната претенция. Евентуалното
неизпълнение на кредитора може да доведе до претенция за обезщетяване на
вреди по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, но не и до освобождаване на
кредитополучателя от задължението за връщане на усвоената част от кредита.
Отделен е въпросът, че твърденията за насрещно неизпълнение по конкретния
договор не са доказани. Сключеният договор е договор за кредитна линия,
при който кредиторът определя лимит за сума, която постоянно е на
разположение на получателя. В конкретния случай финансирането е
уговорено като срочно – до 27.03.2013 год. /чл. 5/. Уговорено е още, че в
договорно определения срок кредитополучателят може да получи
финансиране при изрично посочените предпоставки на чл. 6. Така например е
предвидено, че пълно усвояване на кредитния лимит за етап 2 може да се
осъществи само след представяне на Акт 16 за ФВЕЦ /чл.6.4.2/, който по
твърдения във въззивната жалба е издаден през 2015 год. Следователно в
предвидения срок на кредитиране не са настъпили предпоставките за пълно
финансиране, респ.усвояване на уговорения лимит.
При съвкупната преценка на гореизложеното решението на ДОС
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на
разноските за защита от юрисконсулт се определя според вида дело и не
5
може да нахвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал.1 НАРЕДБА за заплащането на правната помощ. В настоящия
случай възнаграждението се определя в размер на 200 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/05.02.2021г. на Добричкия
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 12/2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ “СИМЕТ- СВЕТОЗАР Т.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Опанец, община Добричка, ул.“Първа“№1
да заплати на ЕАД „БАНКА ДСК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“№19 сумата от 200 лева, разноски по
чл. 78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 – 281 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6