Р Е Ш Е Н И Е
№ 1704
Гр. Перник, 29.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00932/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от
ЗК „Лев Инс“ АД срещу С.А.С. установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 131,26 лв., включваща сумата от 2101,26 лв., представляваща
заплатени по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователни обезщетения
за вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2015 г., вследствие на виновното поведение
на ответника, който бил без свидетелство за управление на МПС, както и разноски
за тяхното определяне в размер на сумата от 30 лв., ведно със законната лихва
от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 08360/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми
състав е издадена Заповед № 6184 от 27.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че 14.06.2015
г. в 10:00 ч. в гр. П.е настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на
лек автомобил „***, управляван от ответника С.С., чиято гражданска отговорност
е застрахована при него. Посочва, че в изпълнение на задължението си по
застрахователния договор е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 860,66
лв. в полза на собственика на първия увреден от ПТП автомобил - „***, като е направил и ликвидационни
разноски за неговото определяне в размер на 20 лв. Било изплатено обезщетение и
на втория увреден лек автомобил – „*** в размер от 240,60 лв., както и 10 лв.
ликвидационни разноски. Общият размер на изплатените застрахователни
обезщетения възлизал на сумата от 2101,26 лв. и разноски по определянето им в
общ размер от 30 лв. Посочва, че вредите са настъпили в резултат от виновното и
противоправно поведение на ответника С., който не е съобразил скоростта си на
движение с пътните условия и е загубил контрол над управлявания от него автомобил,
а освен това е бил без свидетелство за управление на МПС. С тези съображения
ищецът отправя искане за уважаване на иска и за присъждане на законната лихва
за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът С.А.С. посочва, че не оспорва допустимостта и
основателността на исковата претенция. Твърди, че не е дал повод за предявяване
на иска, тъй като не е бил поканен от ищцовото дружество за споразумение
относно начина на плащане на сумата. Прави искане за разсрочване изпълнение на
дълга, поддържайки, че не е трудово ангажиран и има възможност за месечно
заплащане на сума от по 50 лв.
В
съдебното заседание ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД не изпраща представител.
В депозирано по делото писмено становище от 23.10.2019 г. заявява, че поддържа
предявения иск и оспорва депозирания писмен отговор, намирайки, че ответникът е
станал причина за завеждане на делото, поради което дължи и разноски в полза на
ищеца. Моли за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане
на сторените разноски в двете производства съгласно списък, приложен към
молбата.
Ответникът
С.С., чрез процесуалния си представител, поддържа представения отговор,
считайки за неоснователно искането на ищеца за разноски, доколкото същият не е
изпратил на ответника съобщение за доброволно уреждане на спора.
С
оглед становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе
с решение съобразно признанието.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парично вземане на ищеца срещу ответника, удостоверено в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителният иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
Уважаването
на предявения иск е обусловено от установяване от ищеца, при условията
на пълно и главно доказване, на всички елементи, включени във фактическия състав
на вземането по чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), а именно: настъпването на
застрахователно събитие, за което ищецът носи риска по силата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за ПТП водач, който е бил без свидетелство за
управление на МПС (неправоспособен), причинени вследствие на деянието вреди,
размерът на вредите, както и, че същото е виновно и противоправно; в изпълнение
на задължението си ищецът да заплатил застрахователните обезщетения на пострадалите
от ПТП лица. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца, като вината се
предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи
на доказване.
Както
вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът С.С. признава
установителния иск и съществуването на вземането, предмет на претенцията, поради
което и с оглед изразеното от процесуалния представител на ищеца писмено становище, с определение на съда съдебното дирене е
прекратено и в тази връзка по делото не са събирани други доказателства, освен вече
приобщените.
По
своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява,
че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая,
че процесното вземане, представляващо стойност на заплатени застрахователни
обезщетения и разходи по определянето им, съществува в полза на ищеца. Това
води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до отсъствието
на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно
релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено
от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от ответника. Признанието не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва
да зачете извършеното признание, уважавайки исковата претенция на това
основание.
Предвид
изложените съображения, основавайки решението си на така направеното признание
на иска от ответната страна, съответстващото на събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло, без
решението да се мотивира по същество, като бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
2 131,26 лв., включваща сумата от 2101,26 лв., представляваща
заплатени по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователни обезщетения
за вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2015 г., вследствие на виновното поведение
на ответника, който бил без свидетелство за управление на МПС, както и разноски
за тяхното определяне в размер на сумата от 30 лв., ведно със законната лихва
от датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По искането с
правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК:
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответникът отправя искане за разсрочване
изплащането на задължението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства, а съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 14 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, тази разпоредба намира приложение и при уважаване на установителни искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, като компетентен да се произнесе по искането за
разсрочване е именно исковият съд.
За
уважаването на процесното искане, в тежест на ответната страна е да установи
имотното си състояние /трудови доходи/доход от стопанска дейност, притежавано
имущество и т.н./ и други относими обстоятелства /семейно, здравословно
състояние/, обуславящи основателността на искането за разсрочване на сумите,
признати за дължими. Въпреки дадените му по реда на чл. 140 ГПК указания, от
страна на ответника не бяха ангажирани такива доказателства. Съдът счита, че
представената от С. декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние не е от естество да докаже изложените от него твърдения, които да
обосноват уважаване на искането му. В декларацията е посочено единствено, че
семейството на ответника се състои от три деца, без данни за получаван или не
трудов/друг доход, имущество, както и без други доказателства, сочещи описаните
в отговора обстоятелства.
Ето
защо, искането по чл. 241, ал. 1 ГПК се явява неподкрепено с доказателства и
следва да бъде оставено без уважение.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове право на разноски има
ищцовото дружество, както за тези, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело № 08360/2018 г. по описа на Районен съд –
П.– арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като с поведението си – неплащането в срок на
възникнало и изискуемо парично задължение ответникът е дал повод за предявяване
на исковата претенция. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на
ответната страна, насочен към установяване на твърденията му, че не е станал
причина за завеждане на делото, тъй като не е бил поканен от ищцовото дружество
за извънсъдебно уреждане на спора. От една страна, в КЗ няма нормативно
разписан ред, регламентиращ провеждането на такава извънсъдебна процедура преди
инициирането на исково производство. От друга страна, съдът съобрази, че в
случая се касае за искова претенция по чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, чийто
фактически състав е основан на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД, а съгласно чл.
84, изр. 3 ЗЗД изпадането на ответника в забава не е обусловено от отправянето
на покана. В допълнение следва да се посочи, че в хода на заповедното
производство с депозираното писмено възражение по чл. 414 ГПК ответникът
изрично е оспорил дължимостта на процесното вземане в неговата цялост, във
връзка с което на ищцовото дружество са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и е предявен процесният иск.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде присъдена
сумата от 96,63 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 08360/2018 г. по описа на Районен съд – П.и
сумата от 146,63 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на
ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А срещу С.А.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ
(отм.), че С.А.С. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 2 131,26 лв., включваща сумата от 2101,26 лв., представляваща
заплатени по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователни обезщетения
за вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2015 г., вследствие на виновното поведение
на ответника, който бил без свидетелство за управление на МПС, както и разноски
за тяхното определяне в размер на сумата от 30 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 08360/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена
Заповед № 6184 от
27.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А сумата от 96,63 лв., представляваща
сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 08360/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав и
сумата от 146,63 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника за разсрочване изпълнението на задължението на основание
чл. 241, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08360/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: