Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 от ГПК Пред ВТОС е предявен иск с правно основание по чл.125 ал. 3 ТЗ, от Д. Й. М. против „И. П.” ООД със седалище и адрес на управление във В.,представлявано от управителя М. Иск за уреждане на имуществени отношения с ответното дружество по повод на изключването й от същото като съдружник в него. Ищцата твърди, че е бивш съдружник в дружеството ответник и с решение на Общото събрание на дружеството, проведено на 15.11.2011 г. е изключена като съдружник в същото. Твърди също, че това решение на ОС е било оспорено от нея, по повод на което оспорване е проведено производство, приключило с влязло в сила решение под № 264/24.10.2012 г. постановено по т.д. 192/2012 г. по описа на ВТАС, по силата на което първоинстанционното решение на ВТОС било отменено,като неаконосъобразно,респективно искът и за отмяна на решението за изключване бил отхвърлен. Твърди ,че към момента на изключването и , и прекратяването на членствените и отношения в дружеството-ответник, е притежавала 50 % от капитала в размер на 5000 лв., както и че стойността на нейния дружествен дял от имуществото е в размер на сумата 250 000 лв. Твърди, че към момента на изключването й дружеството е притежавало имоти на значителна стойност, описани подробно в т. 1 и т. 2 от исковата молба. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ иска от съда да бъдат уредени имуществените последици въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството й в дружеството, тъй като доброволно не може да уреди тези имуществени отношения.Предявения иск е частичен с искане да й бъде заплатена сумата от 30 000 лв., като част от нейния дружествен дял в размер на 250000 лв., представляващ 50 % от капитала на ответното дружество, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Към ИМ са представени писмени доказателства,направени са доказателствени искания, подробно описани в доклада по делото. Направено е особено искане по реда на чл. 389 ГПК, по което съдът се е произнесъл и по което има влязъл в сила съдебен акт. Ищцата е направила искане за освобождаване от ДТ,по което съдът с е произнесъл с определение като я е освободил от внасяне на ДТ в размер на 1200 лева по предявения частичен иск върху сумата от 30 000 лв. С разпореждане от 25.06.2013 г. съдът е разменил книжата по делото, като е изпратил същите на ответното дружество, което в срока по закон е изготвил отговор, с който отговор е заел становище по ИМ, по нейната допустимост и основателност. Взел е становище и по представените доказателства, като е заявил, че същите са илеревантни към спора и не следва да бъдат приети от съда. Алтернативно е заел становище, като ги е оспорил ако съдът ги приеме. Заел е становище по искането на ищцата за допускането на ССЕ. Взел е становище по направените искания от ищцата по чл. 190 ГПК,по чл.176 от ГПК, както и по искането за възбрана на имота.С отговора е направил доказателствени искания, представил е писмени доказателства подробно описани в графа доказателствени искания под № 1 до № 5 включително. Направил е искане по реда на чл. 190 ГПК за представяне на писмени доказателства от ищцата, както и искане по 176 ал. 3 ГПК. Към отговора на ИМ е представено пълномощно, подписано от управителя на ответното дружество, с което упълномощава адвокат М. да го представяла в производството по т.д. 738/2013 г. по описа на ВТОС. С оглед разпоредбите на закона съдът по реда на чл.372 ГПК е дал възможност на ищцата за допълнителна ИМ.По делото е депозирана такава.Направено е уточнение с оглед допусната грешка в изписването на дружествените дялове, като вместо действителните 250 е посочил 500. С допълнителната ИМ е заето становище по оспорените от ответника фактически твърдения и правни доводи. Направени са доказателствени искания, като е приложил писмени доказателства, описани подробоно в т.1 до т. 3 включително. Направено е уточнение по искането за ССЕ касаещо поставените задач,в смисъл, че формулираните въпроси към експертизата и нейното заключение ще дадат отговор относно стойността на дружествения дял на изключения съдружник Д. М..Оспорени са доказателствените искания на ответника.По делото от 30.09.2013 г. в отговор на допълнителната ИМ е депозиран и допълнителен отговор против допълнителната искова молба. С допълнителния отговор, извън общо заетото становище по допълнителната искова молба, е взето становище по приложените доказателства към допълнителната искова молба, становище по искането по чл. 176 ГПК, становище по искането по чл. 190 ГПК, становище относно представения счетоводен баланс.Заявено е че изключването на ищцата е станало на 22.01.2013 г., когато е извършено вписване на това обстоятелство в ТР.Приложени са писмени доказателства След размяната на всички книжа по делото и по реда на чл. 374 съдът е постановил определение, по силата на което е приел представените и описани от страните писмени доказателства,допуснал е да бъде изготвена СИЕ с поставени задачи, определил е депозит за ВЛ. Насрочил е делото в открито съдебно заседание. В съдебно заседание страните поддържат заявеното от тях. С доклада си съдът е приел за разглеждане иск с правно основание по чл.125 ал. 3 ТЗ, по силата на който текст ищцата претендира за уреждÓне на имуществени отношения с ответното дружество по повод на изключването й от същото като съдружник в него. Съдът, с оглед заявените различни становища на страните по делото относно датата на изключване на ищцата като съдружник от ответното дружество е назначил ,приел и изслушал заключенията на единична и тройна съдебно-счетоводна експертизи,които са изготвили заключенията в два варианта: вариант І - с посочване като дата на изключване - 27.11.2012 г. и вариант ІІ - с дата на изключване 22.01.2013 г. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с оглед твърденията и възраженията им. По делото е приложено т.д. 1330/2011 г. по описа на ВТОС. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Ищцата е била съдружник в ответното дружество и е притежавала като такъв 250 дяла от капитала на дружеството, което е било регистрирано с капитал 5000лв.,разпределен в 500 дяла, с номинал 10 лв. всеки.Същата е била изключена като съдружник с решение на общото събрание на дружеството проведено на 15.11.2011 г. Това решение е било оспорено от нея, по повод на което оспорване е проведено производство, приключило с влязло в сила решение 264/24.10.2012 г. по т.д. 192/2012 г. по описа на ВТАС, с което искът и за отмяна на решението за изключване е отхвърлен.Фактът на изключването на ищцата не е спорен. Спори се относно това,кога е настъпил момента на изключването, каква величина е нетната стойност на имуществото на дружеството към момента на изключването на ищцата, и с оглед отговора на този въпрос, какъв размера на дела и от имуществото на дружеството. Съдът въз основа на доказателствата по делото и закона приема ,че изключването на ищцата е настъпило в момента на приемането на решението на Общото събрание на дружеството документирано с протокола от общото събрание от 15.11.2011г./ на лист 5 и 6 от делото/,а именно на същата дата. Несъстоятелни са правните доводи на ищцата,че момента на изключване е датата на влизане в сила на решението на ВТАС-26.11.2012г./ на лист 12-15 от делото,/с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищцата иск с правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на това решение на ОС на дружеството.За съдружниците в дружеството правните последици от решението настъпват от датата на вземането му от органа на дружеството. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество,че момента на изключването настъпва от датата на вписване на решението,защото вписването има предназначението да информира третите лица за настъпилите промени в резултат на решението.Самото вписване има правно значение относно вписаните обстоятелства само за третите лица, а за съружниците правните последици на юридическия акт/ решението на ОС/настъпват от момента на приемането му.За изясняването на имущественте последици които законодателят е установил с нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ,съдът назначи изслуша и прие заключението на съдебно икономическата експертиза изготвена от вещото лице Т. Б. Съгласно това заключение имуществото на дружеството след направена справедлива пазарна оценка на същото от вещото лице, по междинния счетоводен баланс на дружеството въз основа на изследваните счетоводни документи на дружеството,подробно описани в заключението към 30.11.2011г.,е отрицателна величина-110 709лв./ Виж заключението по първи вариант на л. 213 от делото/. Съдът не обсъжда заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, тъй като заключенията на вещите лица са основани на данни от междинните баланси на дружеството към 30.11.2012г.,съответно към.31.12.2012г. и към 31.01.2013г.и от същите не може да се направи извод за действителната величина на имуществото на ответното дружество към момента на прекратяването на членството на ищцата-15.11.2011г., който е меродавния момент съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ определящ действителната величина на имуществото към края на месеца на прекратяване на членството-30.11.2011г. Въз основа на така установените факти, а именно ,че членственото правоотношение е прекратено на 15.11.2011г. и,че според заключението на единичната съдебно-икономическа експертиза имуществото на дружеството по междинния баланс на същото към 30.11.2011г. е отрицателна величина-110 709лв.,съдът намира ,че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ на съдружника се изплаща дружествен дял от имуществото на дружеството,който се определя като част от имуществото на дружеството по счетоводния баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяването на членството, съобразно дяловото му участие.От текста на закона следва извода ,че дружествен дял се изплаща само ако имуществото на дружеството по баланса към края на месеца през който е настъпило прекратяването на членството е положителна величина, или когато активите на дружеството превишават неговите пасиви.Видно от заключението на единичната съдебно-икономическа експертиза по междинния баланс на дружеството ,съставен от вещото лице на базата на изследваните от него счетоводни документи/подробно описани на стр.2 и 3 в заключението/ на дружеството ответник, имуществото на дружеството е отрицателна величина, като пасивите надхвърлят активите на дружеството със сумата 110 907лв., поради което липсва основание за изплащане на дял на съдружницата ищец. Относно императивно определения от законодателя момент на изготвяне на меродавния за дружествения дял междинен баланс виж практиката по чл.290 от ГПК на ВКС, изразена в Р.№ 224/10.09.2010г. на ТК-2ро т.о. по т.д.№ 765/2008г. Ето защо въз основа на гореизложеното следва предявеният иск, като неоснователен и недоказан да се отхвърли. С оглед изхода на делото и обстоятелството ,че ищцата е освободена от съда от заплащане на държавна такса следва същата да се осъди да заплати по сметката на ВТОС сумата 1 200лв. следваща се държавна такса , също така с оглед този изход на делото да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 3000лв. адвокатско възнаграждение Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. М. с постоянен адрес гр. В. ул.”В.” №. В.., с посочен съдебен адрес гр. В. , ул. В. № .. против „И. П.” ООД със седалище и адрес на управление във В. бул.”Б.” №.. с ЕИК..., представлявано от управителя М. М., с правно основание по чл. 125 ал. 3 ТЗ,за присъждане на сумата 30 000лв.,като част от следващ и се дружествен дял в размер на сумата 250 000лв., определен въз основа на междинен баланс на дружеството към края на месеца ,през който е настъпило прекратяване на членството и в дружеството,като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Д. Й. М. с постоянен адрес гр. В. ул.”В.” №..В..., с посочен съдебен адрес гр. В., ул. В. № .., да заплати по сметка на Великотърновския окръжен съд сумата 1200лв. държавна такса върху размера на предявения частичен иск. ОСЪЖДА Д. Й. М. с постоянен адрес гр. В. ул.”В.” №..В..., с посочен съдебен адрес гр. В., ул. В. № .., да заплати на„И. П.” ООД със седалище и адрес на управление във В. бул.”Б.” №.. с ЕИК...., представлявано от управителя М. М.,сумата 3000лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |