Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260013
гр. Пловдив, 28 септември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ,
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ
характер дело № 331 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 35/04.
06. 2020 г. по НОХД 593/2020 г. Пловдивският окръжен съд, по реда на глава 27
НПК, е ПРИЗНАЛ подс. С.И.Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 16. 06. 2019
г. в гр. П., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „К.“
с peг. № *, е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1, чл. 116, чл. 119 ал. 1 и чл. 120 ал. 1 т. 1
ЗДП и чл. 31 ал. 7 т. 1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И.,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. Б пр.1 вр.
ал.1, б. В, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл.54 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ
изпълнението на така наложеното на подс. С.И.Д. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 343г, във вр. чл.343, ал.3, пр. последно, б. Б пр.1 вр.
ал.1, б. В, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ подс. С.И.Д. от правото да
управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето,
през което е бил лишен от това право по реда на чл.69а от НПК, считано от 04. 07.
2019 г. до влизане на присъдата в сила.
Със
същата присъда съдът се е произнесъл за веществените доказателства, приложени
по делото, както и за направените разноски.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подс. С.Д., който чрез своя защитник В.М.
е обжалвал с искане същата да бъде изменена и се наложи по-леко наказание,
алтернативно – да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Недоволни
от присъдата на Пловдивския окръжен съд са останали и частните обвинители И.И.,
Д.И. и В.И., които са обжалвали същата в законоустановения срок с искане така
наложеното наказание на подс. Д. да бъде увеличено.
Прокурорът
даде заключение, че жалбите са неоснователни.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в
жалбите, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБИТЕ
СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският
окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. С.Д. е правоспособен водач на МПС, категория В, от
09.05.1985 г. През периода 2003 - 2018 г. е многократно наказван по
административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата.
С решение по НАХД
№152/1994 г. на Районен съд Габрово е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343А б.А пр.2 вр.чл.343 ал.1 б. Б вр.чл.342 ал.1 от НК,
като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На 16.06.2019 г., около 23:20 - 23:23 ч., подсъдимият управлявал лек автомобил
„С.“, модел „К.“ с peг. № *, собственост на М.Й., като се
движел по бул. Р. в гр. П., в посока от север на юг. В автомобила пътували Ц.Й., с
която подсъдимият живее на семейни начала, и тяхната малолетна дъщеря.
Лекият автомобил „С.“, движейки се със
скорост около 67 км/ч. по западното платно на бул. Р., приближил кръстовището с бул. Ш.. Било тъмно, но на кръстовището
светело уличното осветление, а асфалтовата настилка на бул. Р. била суха и без
неравности. В 23:23 часа на 16.06.2019 г. автомобилът пресякъл северната
граница на платното за движение на бул. Ш. и навлязъл в кръстовището на двата булеварда,
като продължил напред, въпреки че за него светел червен сигнал на светофара.
По същото време пострадалият пешеходец
В. И. /34 г./ се намирал на разделителния остров
на бул. Р., южно от бул. Ш., с намерение да пресече западното платно на бул. Р..
През това време сигналът на светофара за него също бил червен.
В момента, когато лекият автомобил, управляван от подс. С.Д., се намирал на около
41-42 метра от него, пострадалият предприел пресичане на западното платно за
движение на бул. Р. по пешеходната пътека в посока от изток на запад, от ляво
на дясно пред автомобила, на червен сигнал на светофара.
Докато пешеходецът се намирал в западното
платно за движение на бул. Р. и го пресичал, превозното средство пресякло
кръстовището, също на червен за него сигнал на светофара, достигнало пресичащия
пешеходец на пешеходната пътека и с предната си лява част го ударило. От силата
на удара пострадалият бил подхвърлен нагоре, след което тялото му било
отхвърлено напред и паднало в лявата лента на пътното платно. Подсъдимият задействал
спирачната система и успял да спре автомобила в дясната лента на пътното платно,
на около 36 метра след мястото на удара. После излязъл от автомобила и отишъл
до тялото на пострадалия, което било неподвижно на асфалта.
На местопроизшествието по това време
бил и св. Г.Н., който видял станалото ПТП и се обадил за инцидента на тел. 112.
При удара от лекия автомобил „С.“ на пострадалия В. И.
били причинени множество тежки травматични увреждания, в резултат на което починал
на местопроизшествието. На мястото пристигнал екип на „Спешна помощ“, който само
констатирал смъртта му.
Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза /л.79 ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на В. И. са установени наличие на 1,600 л кръв в гръдната кухина, 1000 мл кръв в коремната кухина, разкъсване на аортата, контузия на левия бял дроб, разкъсване на черния дроб и слезката, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, кръвонасядане на средостението, счупвания на множество ребра вдясно, кръвонасядане на меките черепни покривки, разкъсно-контузна рана по лицето, охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, слабо изразени, бледи послесмъртни петна.
Причината за смъртта на пострадалия е острата кръвозагуба,
настъпила в следствения на разкъсване на аортата, черния дроб и слезката. Установените
травматични увреждания по трупа са причинени по механизма от удар с или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП.
Налице е
причинно-следствена връзка както между травматичните увреждания по тялото и настъпилото на 16.06.2019 г. ПТП,
така и между травматичните увреждания и смъртта.
От изготвената съдебна
химикотоксикологична експертиза /л.89-90 ДП/ е видно, че от извършените
изследвания на представените биологични проби от подс. С.Д. не се установява
наличие на наркотични/упойващи вещества и/или техни аналози.
Изготвена е и съдебна
химикотоксикологична експертиза, изследвала взети от трупа на пострадалия В. И. биологични проби, от заключението на която е видно, че не са
установени наличие на алкохол, наркотични или упойващи вещества и/или техни
аналози /л.92-93 ДП/.
От изготвената по тройна
автотехническа експертиза /л.99 ДП/ се установява, че скоростта на лекия автомобил „С. К.“
преди произшествието и в момента на удара е била около 67 км/ч. В анализираната
пътна ситуация, от момента, в който пешеходецът В. И. навлязъл на платното за
движение, водачът на превозното средство, при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа
възможност да установи автомобила и по този начин да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила. Той би имал техническа възможност да
избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране при своевременна реакция от негова страна
в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и при движение на
автомобила със скорост, по-малка от 60 км/ч.
В анализираната пътна
ситуация, от момента, в който сигнала на светофара за автомобила е станал жълт,
водачът на лекия автомобил, при своевременна реакция и задействане на спирачната
система, е имал техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в
кръстовището. Водачът е имал техническа възможност да направи това и с т. нар
„служебно спиране“, при което спирачното закъснение не надхвърля 4,00 m/s2.
Според вещите лица основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че
пешеходецът В. И. е предприел пресичане на западното платно за движение на бул.
Р. на червен сигнал на пешеходния светофар, без да се съобрази с приближаващия
автомобил.
Другата причина за
произшествието според експертите е, че водачът на лекия автомобил „С.“ С.Д. не
е предприел спиране при смяната на сигнала от зелен на жълт, навлязъл е
в кръстовището на червен сигнал и се е движел със скорост 67 км/ч., поради
което е нямал техническа възможност да избегне удара. При движение със скорост 60 км/ч.
(включително и 50 км/ч.) той би имал възможност да спре преди мястото на удара
при своевременна реакция в момента на навлизане на пешеходеца на платното.
Описаната фактическа
обстановка е установена по безспорен и след внимателно и задълбочено обсъждане
на събраните по делото доказателства. В тази насока са показанията на свидетелите
Н., С., С., А., Т., Ж., Д., И., Б., Д.И. И В.И..
Правилно съдът се е отнесъл
с необходимото доверие, понеже показанията им са логични, кореспондират едно с
друго, дадени са добросъвестно и съответстват на останалите доказателства,
събрани по делото.
Те се подкрепят и от писмените доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за оглед
на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, справки - за
съдимост, характеристична, за нарушител от региона, от РЦ 112, от НИМХ; циклограма;
копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
документи за налична застраховка на МПС и регистрацията му, както и за
технически преглед, удостоверение за наследници, от заключенията на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, химическите и тройната
автотехническа експертизи.
При обсъждането показанията
на свидетелите, с основание първостепенният съд е приел, че на практика те не
са възприели момента на удара, макар и да са присъствали на
местопроизшествието.
По делото обаче е направен изключителен прецизен анализ на заключението на
компетентните вещи лице от АТЕ, които внимателно са изследвали видеофайловете
от камерите, разположени на кръстовището, където е станало произшествието.
Следователно механизмът на стъпване на произшествието е изяснен по категоричен
начин
В
тази насока са изложени напълно убедителни съображения относно невъзприемането
на част от обясненията на подс. С.Д., досежно времето на произшествието и
сигналът на светофара когато е настъпило то.
Предвид заключението на автотехническата експертиза и
съдебномедицинската експертиза, които кореспондират и с показанията на
свидетелите, намиращи се на местопроизшествието, а така също и на останалите
писмени доказателства, напълно законосъобразно е преценено, че направените признания
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
Спазена
е и процедурата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 НПК.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
законосъобразно Пловдивският окръжен съд е приел, че подс. С.И.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 343,
ал. 3, пр. последно, б. Б пр.1 вр. ал.1, б. В, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, понеже на 16. 06. 2019 г. в гр. П., при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „К.“ с peг. № *, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1, чл. 119 ал. 1 и чл. 120
ал. 1 т. 1 ЗДП ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И., като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.
Пловдивският
апелативен съд намира, че неправилно е преценено, че в случая е нарушен чл. 116 ЗДвП. Тази хипотеза се явява обща спрямо останалите допуснати нарушения, поради
това че въвежда единствено задължение към водачите на МПС да бъдат внимателни
предпазливи към пешеходците и очевидно не е в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат. По идентичен начин следва да се преценя и
първоначалното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 31 ал.7 т.1 ППЗДвП.
Тази норма определя значението на светлинните сигнали на светофара и след като
по делото са установени нарушения на конкретни разпоредби от ЗДвП, които са в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, то прецизността изисква подс.
С.Д. да бъде признат за невинен е досежно нарушаването и на тази норма от
правилника за неговото приложение.
Това налага и
присъдата за бъда изменена в тази част, като подс. С.Д. бъде оправдан само по тези
първоначално повдигнати обвинения.
Основният довод,
който се развива в жалбата на частните обвинители е свързан с твърдение за явна
несправедливост на наложеното наказание. Според тях е неприемливо становището в
мотивите към атакуваната присъда относно ниската степен на обществена опасност
на подс. С.Д.. Оспорва се и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Пловдивският
апелативен съд счита, че с основание наложеното наказание е определено при
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително подсъдимият не
е осъждан, пристигналите свидетели на местопроизшествието са възприели неговото
притеснение и обърканост след удара. Същият и пред съда искрено изрази
съжаление за станалото, социално интегриран е.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство не може да не се отчете и поведението на
пострадалия, който също е преминавал на червен сигнал на светофара, а видно от
приложения фотоалбум и със поставени слушалки, което очевидно е затруднило
своевременното възприемане на опасността. В тази насока правилно съдът се е
позовал на ТР №2/22.12.2016 г на ВКС, според което поведението на пострадалия
пешеходец при пътно-транспортно произшествие, когато и той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията
на наказанието. В същото решение е посочено, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходец при пресичане на местата,
регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата относно скоростта на движение и само ако
пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.
И настоящата
инстанция намира, че като отегчаващи отговорността обстоятелства е необходимо
да се вземат предвид данните за предишните нарушения на ЗДП по отношение на
подс. С.Д.. Не може да се игнорира обстоятелството, че в пряка причинна връзка
за настъпилия вредоносен резултат са допуснати от него три нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Видно от заключението
на автотехническата експертиза той е навлязъл в кръстовището на вече постоянно
светещ червен светофар, а не на преминаващ от жълто към червено сигнал. Наред с
това се е движел и с превишена скорост, което нарушение също е спомогнало той
да се постави в условията на невъзможност да предотврати фаталния удар.
С оглед на всичко
изложено по-горе, независимо, че настоящата инстанция счита, че в случая не са
нарушени разпоредбите на чл.116 ЗДвП и чл. 31 ал.7 т.1 ППЗДвП, няма основание
за намаляване размера на наложеното наказание, в какъвто смисъл е жалбата на
подсъдимия. Липсват и основание за неговото увеличаване. Справедливо е
преценено, че санкцията от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА напълно ще способства за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. След
задължителната законова редукция по чл. 58а ал.1 НК законосъобразно наказанието
е определено на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Неоснователен е
доводът на частните обвинители за необходимостта от ефективно изтърпяване на
наказанието. С оглед наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, което
обстоятелство има косвено значение за преценката възможността за постигане
целите на наказанието и настоящата инстанция намира, че те могат да се изпълнят
и без наказанието да се изтърпява ефективно. Изпитателният срок също
справедливо е определен в максимален размер, а именно ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Справедливо е
определено наказанието по реда на чл. 343Г НК, като подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като е приспаднато времето, през което подс. С.Д. е бил
лишен от правото да управлява МПС, считано от 04.07.2019 г. до влизане на
присъдата в сила.
Законосъобразно е
процедирано с приложените по делото веществени доказателства.
Направените разноски
са правилно изчислени, като на основание чл. 189 ал.3 НПК те са възложени в
тежест на подсъдимия. Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради
което не се и присъждат.
С оглед на изложеното
по-горе и на основания чл.337 ал.1 т.2 НПК, съдът и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 35/04.06.202020 г., постановена по НОХД 593/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, както следва:
-
ПРИЗНАВА подс.
С.И.Д., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това да е нарушил чл. 116 ЗДвП, чл. 31 ал.7 т.1
ППЗДвП и го ОПРАВДАВА само по това първоначално повдигнато обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване
или протест от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.