№. 84 / 21.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
21.02.2020 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. двадесет и. първи януари през две хиляди и. двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. в присъствието н. прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА г.д. №. 1076 по описа з. 2019 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и. чл.92 ЗЗД.
Ищецът „А. з. К. н. п. з. Е., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: г. С. у. В. №. 2. е. 3. и. 4., представлявано от Т. Я. К. твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК з. издаване н. заповед з. изпълнение, като последната била връчена н. ответницата. Ответницата възразила срещу заповедта в законоустановения срок, в резултат н. което з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия исК. Заявява, че обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан Договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 г., между „В. К." ООД като Заемодател и. Г.Е.Й. като Заемател, сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския К.. С подписването н. договора з. паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че основанието, н. което е подадена настоящата искова молба е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. н. основание чл. 99 от ЗЗД и. Приложение №. 1 към него от 01.10.2018 г. между „В. К.“ ООД, ЕИК xxxx и. „А. з. К. н. п. задължения“ Е., ЕИК xxxx , по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. К. н. п. з. Е. изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. Твърди, че съгласно сключения договор з. заем, Заемодателят се е задължил да предостави н. ответника паричен заем в максимален размер н. 1000 лВ., под формата н. паричен заем. Заемополучателят се е задължил да ползва и. върне заемната сума, съгласно условията н. сключения договор, като заплати сума в размер н. 1599,75 лева, ведно с договорната лихва н. 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер н. 177.75 лева . Поддържа и. това, че по договора з. паричен заем, Г.Е.Й. е извършвала плащания в общ размер н. 225.00 лВ. Към настоящия момент дължимата главница е в размер н. 977.90 лВ. З. ползването н. предоставената заемна сума по сключения Договор з. паричен заем xxxx от 17.11.2017 година между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер н. 141.73 лВ. з. периода от 17.12.2017 г. – датата н. първата вноска до 14.08.2018 г. - датата н. настъпване н. падежа н. договора. Поддържа, че разпоредбите н. договора предвиждат, че и. Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, н. документи з. одобрение н. паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса з. експресно разглеждане н. документи з. отпускане н. паричен заем в размер н. 377.28 лВ. Съгласно клаузите н. договора, Заемателят се е задължил в 3.-дневен срок от подписване н. договора з. заем да предостави н. Заемодателя обезпечение н. задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря н. посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване н. паричния заем, в размер н. цялото задължение н. Заемателя по договора, която да е валидна з. целия срок н. договора з. заем. Поради неизпълнение н. цитираните задължения от страна н. Заемателя, н. същия е начислена неустойка з. неизпълнение в размер н. 424.44 лева. Твърди, че неустойката з. неизпълнение се начислява еднократно в момента н. допускане н. неизпълнението и. з. същата не е налице период з. начисляването й. Дължимата кьм настоящия момент неустойка з. неизпълнение н. договорното задължение з. предоставяне н. обезпечение е в размер н. 377.28лВ. Ищецът поддържа също, че Г.Е.Й. дължи разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер н. 170 лВ. Ответникът е трябвало да изплати целия заем н. 14.08.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение и. изпълнителен лист, както и. н. настоящата искова молба, сроковете по всички падежи н. тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и. обезщетение з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 117.87 лВ. от 15.08.2018 г.- датата, следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем, до датата н. подаване н. заявлението – 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае з. установено, че „А. з. К. н. п. з. Е. има следните вземания срещу Г.Е.Й.: 977,90 лева - главница; 141.73 лева - договорна лихва з. периода 17.12.2017 г. до 14.08.2018 г.; 377.28 лева - неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 377.28 лева - такса з. експресно разглеждане н. документите; 170 лева - разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 117.87 лева от 15.08.2018 г. - датата, следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем, до датата н. подаване н. заявлението – 11.02.2019 г. – датата н. подаване н. заявление з. издаване н. заповед з. изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане н. дължимите суми, както и. да му бъдат присъдени разноските в заповедното и. настоящото производство. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г.Е.Й. xxx е представила отговор н. исковата молба, в който заявява, че оспорва иска. Твърди, че не е уведомявана по предвидения в закона ред з. извършената цесия, поради което и. ищецът не е процесуално легитимиран да предявява настоящия исК. Моли съда да й присъди и. направените в процеса разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и. са приети заключения н. вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите н. страните по свое убеждение и. при условията н. чл.235 ГПК, приема з. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление з. издаване н. заповед з. изпълнение н. парично задължение по реда н. чл.410 от ГПК срещу Г.Е.Й. xxx, която заповед е връчена н. ответницата и. последната е депозирала в законоустановения срок възражение срещу нея. В резултат н. това з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия исК. Обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 година между „В. К.“ ООД като Кредитор и. Г.Е.Й. xxx като Кредитополучател.
Основанието, н. което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични задължения (цесия) от 01.12.2016 година и. Приложение №. 1 към него от 01.10.2018 г. между „В. К.“ ООД и. „А. з. К. н. п. задължения“ Е., по силата, н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. К. н. п. з. Е. изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. Съгласно сключения договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 г., заемодателят „В. К." е отпуснал н. заемателя Г.Е.Й. заем в размер н. 1000 лева, като заемателят се е задължил да върне същата при условията, описани в договора. Страните са уговорили размера н. погасителната вноска да е 177,75 лева, в която сума са включени част от дължимите главница, лихва и. такса з. експресно обслужване. Заемът е следвало да бъде върнат н. 9 вноски. Ответницата се е задължила да върне заемната сума з. срок от 9 месеца. Посочени са конкретни дати н. плащане н. всяка от погасителните вноски.
От заключението н. вещото лице В.П.Т. се установява, че н. 17.12.2017 година ответницата е заплатила н. „В. К.” ООД сума в размер н. 225,00 лева. Вещото лице е посочило в заключението си, че общият размер н. вземането н. ищеца е 2 121,59 лева, от които главница в размер н. 977,90 лева, договорна лихва в размер н. 141,73 лева, неустойка в размер н. 377,28 лева, такса експресно решение в размер н. 377,28 лева, разходи з. събиране н. п. задължения в размер н. 100,00 лева, разходи з. ангажиране н. служител в размер н. 70,00 лева и. законната лихва в размер н. 77,40 лева.
По делото е изслушано и. заключение н. вещото лице З.Л.З., от което е видно, че подписите от името н. Г. Генова Йорданов в РКО от 17.11.2017 година и. Договор з. паричен заем №. xxxx са изпълнени от нея.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключенията н. вещите лица В.П.Т. и. З.Л.З., които заключения съдът кредитира изцяло като обективни и. компетентно изготвени.
По делото е безспорно установено, че н. 17.11.2017 година между „В. К." ООД и. Г.Е.Й. е сключен Договор з. паричен заем №. xxxx , по който всяка една от страните дължи изпълнение. С подписването н. този договор страните са се съгласили да се рефинансира друг текущ заем н. ответницата, като същата е заявила, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор з. паричен заем с ИКД 5365121 от 20.06.2017 година, който остатък към датата н. подписване н. процесния договор от 17.11.2017 година е с остатък 697,03 лева. Установено е, че след рефинансиране н. сумата 697,03 лева, ответницата е следвало да получи 302,97 лева (1000-697,03) от договорения з. получаване н. 17.11.2017 година паричен заем №. xxxx от 1000 лева. Н. 17.11.2017 година с РКО №. 48 „В. К." ООД е изплатило н. ответницата в брой сумата от 302,97 лева з. отпуснат К., която сума представлява разликата между паричния заем от 1000 лева и. рефинансиран друг паричен заем в размер н. 697,03 лева. Установено е по делото, че н. 29.01.2018 година ответницата е заплатила н. „В. К." ООД сума в размер н. 225 лева. В подкрепа н. гореизложеното са заключенията н. вещите лица В.П.Т. и. З.Л.З., които съдът кредитира изцяло като обективни и. компетентно изготвени.
С договора з. цесия от 01.12.2016 година и. Приложение №. 1 към него от 01.10.2018 г., „В. К.“ ООД е прехвърлило н. „А. з. К. н. п. задължения“ Е. задълженията н. Г.Й., като последната е уведомена з. това с получаването н. исковата молба и. приложенията към нея.
Безспорно е установено, че ответницата е извършила плащания по кредита в размер н. 225 лева. Видно е както от приложения по делото договор №. xxxx , така и. от заключението н. вещото лице Т., че чистата сума по кредита е в размер н. 1000,00 лева. В тежест н. ответницата е да установи, че е изпълнил задължението си да издължи останалата част от кредита в размер н. 775 лева в срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответницата дължи връщане н. останалата част от чистата сума по кредита в размер н. 775 лева. В останалата част, з. разликата над уважения до заявения размер от 977,90 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение н. останалите претенции н. ищеца, съдът намира същите з. неоснователни.
Видно от сключения между „В. К.“ ООД и. ответницата Договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 година, срокът з. издължаване е 9 месеца. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40,30 % и. годишен процент н. разходите – 49,47 %. Задължителната съдебна практика н. ВКС по отношение н. възнагратителната лихва е, че съглашението з. заплащане н. възнаградителна лихва е действително само, ако тя не надвишава с повече от три пъти размера н. законната лихва з. процесния период. В настоящия случай размерът н. годишната възнаградителна лихва от 40,30 % и. надхвърля около 4. пъти размера н. законната лихва. С оглед н. което съдът намира, че клаузата з. възнаградителна лихва нарушава добрите нрави по смисъла н. чл.26, ал.1, пр.3. от ЗЗД, тъй като нарушава принципа з. справедливост и. се създават условия з. неоснователно обогатяване н. ищеца.
Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето н. ГЛП 4. пъти по-висок от законната лихва, което води до нееквивалентност н. насрещните престации при конкретната стойност н. потребителския К.. Ищецът - кредитор не доказа наличието н. значителни разходи или риск, поети от него з. срока н. договора, които да обосновават договарянето н. такива проценти н. възнаградителната лихва. Ето защо съдът приема, че клаузата, касаеща олихвяването н. кредита, е нищожна, поради което не поражда правни последици. Оттук и. искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са и. исковете з. признаване з. установено, че ответницата дължи н. ищеца 377,28 лева - неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 377,28 лева - такса з. експресно разглеждане н. документите; 170 лева - разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 117,87 лева от 15.08.2018 г. до датата н. подаване н. заявлението – 11.02.2019 г.
С клаузата н. чл.5 от договора кредитополучателят се е задължил в дневен срок от усвояването н. сумата по него да предостави обезпечение н. задължението, а именно – физическо лице поръчител, което следва да отговаря н. изрично посочени изисквания или да предостави банкова гаранция със срок н. валидност 30 дни след крайния срок з. плащане н. задължението по договора. В чл.5 ал.2 от договора е предвидено, че в случай н. неизпълнение н. това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер н. 424,44 лева, която се заплаща н. равни месечни вноски. Така уговорената клауза з. неустойка е неравноправна, като противоречаща н. изискването з. добросъвестност и. води до значително неравновесие между правата и. задълженията н. доставчика и. потребителя. Неустойката обезпечава изпълнението и. служи като обезщетение з. вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. Преценката з. нищожност н. неустойката поради накърняване н. добрите нрави, трябва да се прави з. всеки отделен случай към момента н. сключване н. договора. Доколкото в случая размерът н. неустойката е почти н. половината от заетата сума от 1000 лева, тя се явява прекомерна и. противоречаща н. обезщетителната й функция. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и. обезщетителната си функция и. води до скрито оскъпяване н. кредита. Горните изводи се отнасят и. до такса з. експресно разглеждане. Същата е в общ размер н. 424,44 лева и. съпоставена с размера н. отпуснатия К. 1000 лева, води до извод з. неравноправност н. уговорката з. плащане н. таксата, което налага извод з. нищожността й по аргумент от чл.146 ал.1 от ЗЗП. Договарянето н. заплащане н. тази такса не отговаря н. изискването з. добросъвестност и. води до значително неравновесие между правата и. задълженията н. страните.
Ищецът е заявил и. претенция з. заплащане н. сумата от 170 лева - разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение. Доказателства з. направени н. такива от страна н. ищеца не са ангажирани, поради което като неоснователна, тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Неоснователна е и. заявената искова претенция з. установяване дължимостта н. лихва з. забава върху непогасената главница в размер н. 117,87 лева. Няма данни по делото, от които да е видно, че длъжникът – ответницата по делото е поканена да заплати останалата като главница дължима сума, з. да се приеме, че същата е изпаднала в забава. Освен това липсват доказателства относно размера н. тази лихва з. забава н. дължимата главница от 775 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че ответницата дължи само чистата стойност по кредита, след приспадане н. заплатената сума от 225 лева – 775,00 лева. По отношение н. останалите искови претенции, съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно този изход н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 26,88 лева – разноски в заповедното производство и. 187,56 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването н. вземане от „А. з. К. н. п. з. Е., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: г. С. у. В. №. 2. ет.3., представлявано от Т. Я. К. към Г.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо н. сумата от 775,00 лева – главница по Договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 г., сключен между „В. К." ООД – град София и. Г.Е.Й. xxx, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване н. заявлението з. издаване н. Заповед з. изпълнение – 21.02.2019 година до окончателното изплащане н. вземането, з. което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по ч.г.д.№. 466/2019 година по описа н. Районен съд – Монтана, като отхвърля иска в останалата му част – з. разликата над уважения до заявения размер от 977,90 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда н. чл.422 от ГПК от „А. з. К. н. п. з. Е., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: г. С. у. В. №. 2. ет.3., представлявано от Т. Я. К. против Г.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, искове з. установяване н. вземания в размер н. 141,73 лева - договорна лихва з. периода 17.12.2017 г. до 14.08.2018 г.; 377,28 лева - неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 377,28 лева - такса з. експресно разглеждане н. документите; 170,00 лева - разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 117,87 лева от 15.08.2018 г. до 11.02.2019 г., по Договор з. паричен заем №. xxxx от 17.11.2017 г., сключен между „В. К." ООД – град София и. Г.Е.Й. xxx, предмет н. заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.02.2019 година, издадена по ч.г.д.№. 466/2019 година по описа н. Районен съд – Монтана, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. з. К. н. п. з. Е., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: г. С. у. В. №. 2. ет.3., представлявано от Т. Я. К. сумата от 26,88 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. з. К. н. п. з. Е., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: г. С. у. В. №. 2. ет.3., представлявано от Т. Я. К. сумата от 187,56 лева -разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :