Решение по дело №1963/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20184430201963
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

№

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Плевен,27.09.2018 год.

 

         Плевенският районен съд,VІІІ – ми наказателен състав в публично заседание на трети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД № 1963/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

                   ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № 341452-F382688 от 12.06.2018г. на директора на **** на ”А.П.Й.” ЕТ представляван от Д.З.Й. е наложено на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.124, ал. 5 от Закона за данък добавена стойност административно наказание  глоба в размер на 2933,75 лева  за нарушение на чл.182, ал. 1  от Закона за данък добавена стойност.

         Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление  като незаконосъобразно.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Х.Т., с пълномощно по жалбата.

         За ответната страна редовно призована, се представлява от старши юристконсулт ц.г., със становище за отхвърляне на жалбата. Освен това се явява и актосъставителят Е.С.М.Р., също със становище за отхвърляне на жалбата.

         Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

         При направена проверка на 23.04.2018г. на Е.С.М.Р. е възложена проверка по прихващане и възстановяване на Д.З.Й. с ЕТ”А.П.Й.”, с резолюция *** от 23.04.2018 г. При извършената проверка, която обхваща периода 01.01.2018 г.-31.03.2018 г., е констатирано, че за месец март задълженото лице д.Й. в дневника си за покупки грешно е отразило фактура с № *** от 23.03.2018 г. на стойност 14668, 73 лв и ДДС 2933,75 лв. При извършената проверка в дневниците за продажба на контрагента „***” ЕООД се констатира, че „***” е издал фактури с получател данъчното лице *** от 13.03.2018 г. с данъчна основа 14668, 73 лв. и ДДС 2933,75 лв. Задълженото лице Д.Й. е допуснало грешка при включване на фактурата – номерът на фактурата и невключване на кредтното известие в дневника, с което е ощетена НАП. При извършената проверка е констатирано нарушението, при което Е.С.М.Р. съставя АУАН, като преди това е изготвила покана за извършване на корекция, връчена на лицето на 02.05.2018 г. Лицето си е коригирало декларацията и след това е изготвен АУАН за невключване на кредтното известие в дневника.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните  в съдебно заседание актосъставител Е.С.М.Р. и юристконсулта ц.г.. Съдът кредитира показанията на свидетеля к.и., доколкото същите не противоречат с приетата от съда фактическа обстановка и събраните други доказателства. Тя твърди, че е допуснала фактическа грешка, като въвежда погрешно кредитното известие като данъчна фактура.  Твърди, че я е допуснала в бързината и е изпратила уведомление до НАП за грешката.

От показанията по делото се установява периодът и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя – жалбоподателят ЕТ”А.П.Й.”. Проверката е извършена в присъствието на свидетеля к.и. и управителя на фирмата Д.Й., връчен му е препис от констативния протокол, който прави възражения по обективността на констатациите. Възраженията са за нарушение по чл. 42 и 57 от ЗАНН, че в АУАН и наказателното постановление не са посочени място и дата на извършване на правонарушението. На следващо място жалбоподателят вързразява срещу липсата на ЕГН на свидетелите. Основното възражение е, че жалбоподателят е използвал предоставената му от закона възможност за корекция в декларацията по смисъла на чл. 126 от ЗДДС. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Нарушението е безспорно установено и то се потвърждава от гласни и писмени доказателства по делото, което изключва всякакво съмнение за неправилно отразена фактическа обстановка. При този вид нарушение няма как да се определи точната дата на извършване на нарушението. Достатъчно е, че в обостоятелствената част на АУАН и НП, е посочен периода, в който е следвало да бъде извършване вмененото от законодателя задължение. По отношение на ЕГН на свидетелите, това не е процесуално нарушение, тъй като няма спор по личността на свидетелите, които са служители на ТД НАП и не се спори за тяхното качество. По отношение на основния аргумент в жалбата, никъде в закона не е посочено, че подаването на уведомление по чл. 126, игнорира административно-наказателната отговорност по чл. 124 от ЗДДС.  А по отношение на искането за прилагане на  ал. 2 на чл. 182 от ЗДДС следва да се отбележи факта, че същата се отнася до случаите  при отстраняване на съответния занъчен документ в следващия период, но не в резултат на проверка, инициирана от органа по приходите, който настоява за корекцията. Безспорно осъществен е състава на нарушението по чл. 124 ал. 5 от ЗДДС. Санкцията е наложена в предвидения в закона размер, съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя  във всеки етап на производството.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му  на тази основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

        

Потвърждава Наказателно постановление № 341452-F382688 от 12.06.2018г. на директора на ****, с което на ЕТ” ***”, представляван от Д.З.Й., е наложено на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.182, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност административно наказание  глоба в размер на 2933,75 лева за нарушение на чл.124, ал. 5  от Закона данък добавена стойност.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                   

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :