Решение по дело №65/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                             гр.Кюстендил, 15.06.2020год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното  съдебно заседание на             двадесет и седми май  през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                           НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  Ирена  Симеонова  и  с  участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 65 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

"К.8.“ ЕООД  с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е. И. К.,  чрез  пълномощника адв. Е.П., оспорва с касационна жалба решение № 1 от  02.01.2020г.  на  Районен съд - Кюстендил  по НАХД № 1527/2019 год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-0000949/04.10.2019 год., издадено  от  директора  на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил. Изложени са доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Възразява се срещу липсата на произнасяне  по  всички  заявени  от оспорващото дружество доводи, а по същество – се отрича извършването на релевирано нарушение с твърдения за липса на  доказателства за това, че  лицето  К.  е  допуснато до работа от дружеството  на процесната дата. Допълнително в съдебното заседание пълномощникът на касатора сочи допуснати нарушения при съставянето и относно съдържанието на АУАН и на НП. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение, както и на наказателното постановление.

Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил, представлявана от  ст. юк М.  Г.,  оспорва касационната жалба като неоснователна, приемайки въззивното решение за правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки  преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и  на  доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-0000949/04.10.2019год.,  издадено от  директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на касатора „К.8.“  ЕООД  за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на осн. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.

Административнонаказателната  отговорност на касатора е ангажирана за това, че  при извършена на 05.06.2019г.  проверка  по  работни  места  и  на 19.06.2019г. проверка по документи, е установено,  че дружеството в качеството му на работодател е допуснало до работа като секач лицето В.Х. К., който около  15,20 часа  на 05.06.2019год. е изпълнявал  трудовите си задължения , без  да му е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Наказващият  орган  посочва,  че трудовият договор с лицето е сключен на 04.06.2019 г., а уведомлението е заверено  на 05.06.2019г.  в 16,31ч, т.е. след извършената проверка.

За деянието е съставен АУАН № 10-0000949 от  08.07.2019 год., в който същото е описано по идентичен начин и срещу който управителя е депозирал възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Към административнонаказателната преписка са приложени цитираните в НП: трудов договор от 04.06.2019 год., сключен между "К.8.“ ЕООД и В. Х. К.  на осн. чл.68, ал.1, т.1  от КТ за длъжността "секач"  за работно време от 8 часа дневно и възнаграждение в размер на 560,00 лв. месечно със срок до 05.12.2019г.; декларация от К.,  попълнена в хода на извършената проверка, в която същият е вписал, че работи в "К.8." ЕООД от 05.06.2019 год., с работно време от 9,00ч до 17,00ч  на длъжност „резач“, а в графата "имам сключен трудов договор" е отбелязан отговор „да“; писмо от директора на ТД на НАП - София, офис Кюстендил ведно със  справка на приети /отхвърлени/ уведомления, с данни за  генерирано на 05.06.2019г. в 16,31 часа  уведомление от работодателя „К.8.“ ЕООД за лицето В. К..

В производството пред КРС са разпитани длъжностните лица при ответната дирекция, които потвърждават констатациите в АУАН. Като свидетел е разпитан и В. К., който признава, че е работил  по трудов договор към „К.8.“ ЕООД към  релевантната дата 05.06.2019г.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно, поради което и на осн.чл. 221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Оспореният съдебен  акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи. Поддържаните в касационната жалба доводи  касационни основания са неоснователни.

Районният съд обосновано и правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения  в административнонаказателното производство, вкл. относно реда за съставяне и  относно съдържанието на АУАН и на НП. Процесното деяние е описано ясно, точно и конкретно като време и място на извършването му; с всички негови  признаци и с изложение на доказателствата които го установяват. Актът е съставен в присъствието на един свидетел в несъответствие с правилото по чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Горното съдът не квалифицира като съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга правото на защита на нарушителя, а и функцията на свидетелите  основно касае процеса на доказване на спорните обстоятелства. Обратно на соченото от касатора, няма нормативна забрана свидетелите при съставяне на АУАН да са служебни лица.

Преценката по съществото на спора за наличие на съставомерно деяние, направена от въззивния съд е обоснована и законосъобразна. Оспореното решение е постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по см. на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими, допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства. Обоснован   от   доказателствата   по   делото   е изводът за осъществено  нарушение по     

чл. 63, ал.2 от КТ. Налице се съставомерните за отговорността на нарушителя юридически факти от състава на посочената правна норма.  Наказващият орган, обсъждайки  доказателствата, правилно е ограничил съставомерните обстоятелства само до допускане до работа на лице без работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, тъй като е безспорно, че заверката му в ТД на НАП е извършена след часа на проверката, а трудов договор е приложен към административнонаказателната преписка. Установено е и страните не спорят,  че санкционирания търговец има качеството на работодател по см. на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на  В. К. и че работодателят е наел работника. Установено е и че страните са подписали трудов договор на 04.06.2019г. за полагане на труд. От друга страна, от показанията на свидетелите – контролни органи  и от справката за приети и отхвърлени уведомления, е видно, че към момента на допускане до работа работодателят не е изпълнил задължението да предостави на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП.  

Обратно на  поддържаната от касатора теза, обективният анализ на писмените и гласни доказателства по делото сочи на извършване на трудова дейност от лицето К. към момента на проверката на 05.06.2019 год. около 15,20часа.  Предоставената от същия декларация съдържа данни за начало на работното време - 09,00 часа, за край на работното време - 17,00часа, както и за характера на изпълняваната трудова дейност като резач /секач/ на дървета.  В подкрепа на горното са и показанията на работника К., депозирани пред съда.  Осъществявана е трудова дейност, т.е. работа по см. на чл. 63, ал.2 от КТ от  посоченото лице към момента на извършената проверка, доколкото са налице елементи на трудовото правоотношение, а именно: работно време, работно място и трудова функция. Визираните характеристики на съществуващото между дружество "К.8." ЕООД и В.  К.  правоотношение го определят като трудово правоотношение и същото е обективирано в трудовия договор от 04.06.2019г.

Спорното  обстоятелство,  а именно допускането на работника до работа е надлежно  установено по делото, а  касационно възражение  в обратен смисъл е неоснователно. Видно от показанията на служителите при АНО и на назначеното на работа лице К., трудовата дейност на процесната дата, изразяваща се в сеч и добив на дървета, е осъществявана на място и със средства на  работодателя, което логично сочи на знание и съгласие на същия  за престирането на труд. С горното дружеството е нарушило правилото по чл.63, ал.2 от КТ,  поради което деянието  правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, а определеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. Следва, че изводите на  въззивната инстанция за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и правилни. Дължимо е решение при усл. на чл. 221, ал.2 от АПК за оставяне  в  сила  на  въззивния  съдебен  акт.

Предвид изхода по делото  и  искането на пълномощника на ответника, както и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, съдът осъжда касатора да заплати на ДИТ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.  

            Водим от горното ,  Административният съд

                                                    

                                                     Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 на Кюстендилския районен съд от 02.01.2020год.,  постановено по   АНД  № 1527/2019год.

ОСЪЖДА  "К.8.“ ЕООД  с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв. 

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

           Председател:                                        Членове: 1.                    2.