№ 18050
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Р. Т. Х.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110135225 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А.,против И. А. М.,ЕГН
**********,А. И. М.,ЕГН **********,и Г. Й. И.,ЕГН **********,и тримата с
адрес гр.София,АДРЕС,с искане за постановяване на решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва –
спрямо ответника И. М. – 598,11 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,84,56 лева мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. до 03.09.2019
г.,16,70 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2016 г. до
м.04.2018 г.,3,22 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 30.09.2016 г. до 03.09.2019 г.; спрямо ответника А. М. – 299,05 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,42,28 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. до 03.09.2019 г.,8,35
лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2016 г. до м.04.2018
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането,1,61 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение за периода 30.09.2016 г. до 03.09.2019 г.;
спрямо ответника Г. И. - 299,05 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,42,28 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 14.09.2017 г. до 03.09.2019 г.,8,35 лева сума за дялово разпределение
1
за периода м.08.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,1,61 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 30.09.2016 г. до 03.09.2019 г.
Ищецът твърди,че с ответниците се намира в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в
ж.к.“Люлин“ бл.706 ап.71,при което ответниците като клиенти на топлинна
енергия са задължени да заплащат цената на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Ищецът поддържа,че за процесния период
ответниците са допуснали неизпълнение на своите договорни задължения
като главницата за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. е
оставала незаплатена. С оглед обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът сочи,че е начислявал и мораторна лихва. В исковата молба се
поддържа,че претендираната главница съответства на реално доставено
количество топлинна енергия. Ищецът предявява и искове за заплащане сума
за дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед подадено
възражение за ищеца е налице интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да уважи предявените установителни искове.
Ответниците не са подали писмени отговори,но във възражението по
чл.414 от ГПК са въвели възражение за настъпила погасителна давност,което
възражение следва да се възприеме като своевременно заявено в процеса.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 13.09.2019 г. „Топлофикация
София“ЕАД претендира от И. А. М. и Л.С.Я. сумите от 1196,22 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г.,169,12 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.
до 03.09.2019 г.,33,41 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2016
г. до м.04.2018 г.,6,44 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 30.09.2016 г. до 03.09.2019 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането като паричните суми са претендирани
поравно от всеки от длъжниците. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 52765/2019 г. по описа на СРС,42 състав.
С писмо от Столична община район „Люлин“ е уведомено
„Топлофикация София“ЕАД,че ап.71 в бл.706,вх.А на ж.к.“Люлин“ е
продадено въз основа на заповед от 28.11.1990 г. на Л.С. М.а и И. А. М..
Видно от договор № 4135/24.09.2002 г.,“Техем сървисис“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в бл.706 вх.А на ж.к.“Люлин“,като
възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дялово
2
разпределение,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
Прието е извлечение от сметка на „Топлофикация София“ЕАД относно
задълженията за абонатен № 245096.
Според договор,сключен между „Топлофикация София“ЕАД,като
възложител,и „Техем сървисис“ЕООД,като изпълнител,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което
възложителят възлага реализиране на дялово разпределение в сгради в режим
на етажна собственост,а изпълнителят се съгласява да извършва дялово
разпределение.
Приети са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Видно от документи за главен отчет,същите са подписани за абонат и
удостоверяват показанията на индивидуалните разпределители.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение,какъвто е настоящият случай. Това означава,че предметът на
делото е идентичен с предмета на заповедното производство и следва да бъде
доказано съществуване на договорно правоотношение,доказване доставеното
количество топлинна енергия,цената на същата,а ответниците следва да
установят,че са заплатили задължението си или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. В тази насока
съдът намира,че следва да бъде отчетено,че заповедта за изпълнение е
издадена срещу И. М. и Л. Янкова,но предвид настъпила смърт в хода на
производството А. М. и Г. И. се явяват универсални правоприемници на Л.
Янкова. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата
на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът е
предявен на 13.09.2019 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че към процесния
период договорното правоотношение е съществувало между ищцовото
дружество,ответника И. М. и праводателката на другите двама ответници.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като по
отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и
ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на сключен формален
договор,а договорното правотношение възниква с оглед притежаваното право
на собственост или вещно право на ползване. Предвид обстоятелството,че от
писмо от Столична община се установява,че топлоснабденият имот е
продаден на И. М. по време на брака му с Л. М.а,както и като съобрази,че
според справка от НБД „Население“ за Л.С.Я. същата е починала като
разведена и има двама синове – А. М. и Г. И.,съдът счита,че притежаваните
3
права от всеки от ответниците са ½ идеална част за ответника И. М. и по ¼
идеална част за всеки от другите двама ответници. Отделно от това,съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че ответниците не са подали писмени
отговори,с което е преклудирана възможността им да формулират възражения
по отношение на исковата претенция,а във възражението по чл.414 от ГПК се
позовават на настъпила погасителна давност. Предвид това,че ответниците
единствено се позовават на давност съдът счита,че липсва спор между
страните,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по
предявените искове за заплащане главница за топлинна енергия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в
срока по общите условия. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,поради което приложение намират именно общите условия. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според
общите условия на доставчика. Софийският районен съд намира,че исковете в
частта за претендираните парични суми като главница се явяват основателни
– от документите за главен отчет се установява,че са отразени показания,т.е.
в имота е ползвана топлинна енергия,а и предвид липсата на оспорване от
страна на ответниците и преклудиране възможността да бъдат релевирани
възражения с изтичането на писмения отговор съдът намира,че исковете за
топлинна енергия се явяват доказани по основание и по размер. Съдът
счита,че са доказани по основание и по размер и исковете за сума за дялово
разпределение – в тази насока по делото са представени доказателства –
извлечение от сметка относно размера на начислените суми за дялово
разпределение,а и при съобразяване клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от
общите условия сумата за дялово разпределение подлежи на заплащане от
купувача на продавача на топлинна енергия,който впоследствие извършва
плащане към дружеството,реализирало дяловото разпределение. Изводът на
съда за основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за сума
за дялово разпределение налагат да бъде разгледано възражението за
давност,каквото е релевирано във възражението по чл.414 от ГПК,т.е.
своевременно е въведено в процеса. Погасителната давност е регламентирана
в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако е изминал
период от време,считано от изискуемост на вземането,в рамките на който
кредиторът е бездействал. Приложимата давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишната давност,съобразявайки приетото Тълкувателно
решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай дружеството ищец е предприело действия по реализиране на
вземането си чрез предявяване на иска,което съгласно установената фикция
се счита,че е станало на датата на подаване на заявлението,т.е. на 13.09.2019 г.
Съдът счита,че погА.и по давност се явяват задълженията за м.05-м.07.2016
г.,относно които са приложими общите условия от 2014 г.,регламентиращи
30-дневен срок за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия,докато задълженията за м.08.2016 г. до м.04.2018 г. се явяват
дължими. При това положение искът за главница е основателен за сумата от
1074,09 лева. Съдът намира,че с оглед липсата на уговорен срок за
изпълнение на задължението за сума за дялово разпределение,както и при
съобразяване разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД за сумата за дялово
разпределение давността започва да тече,считано от възникване на
4
задължението,което означава,че вземането за дялово разпределение за
м.08.2016 г. е погА.о по давност,т.е. искът за сума за дялово разпределение е
доказан по размер за сумата от 31,84 лева. Предвид това,че възражението за
давност е основателно за посочените парични суми,съдът намира,че исковете
за главница за топлинна енергия подлежат на уважаване за сумата от 537,05
лева спрямо ответника И. М. и за по 268,52 лева за всеки от другите двама
ответници,а искът за сума за дялово разпределение е основателен съответно
за 15,92 лева за ответника И. М. и в размер на по 7,96 лева за всеки от другите
двама ответници.
Уважаването на иск за заплащане на мораторна лихва е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока длъжникът изпада в забава,а ако
изпълнението на задължението няма срок,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен
съд приема,че исковете за заплащане на мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне,тъй като общите условия не
регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане на сумата за
дялово разпределение,а същевременно не се доказва ищецът да е канил
ответниците да изпълнят задължението си. Съдът намира,че исковете за
заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия са
доказани по основание – за изпълнението на задължението за заплащане на
топлинна енергия има предвиден срок според общите условия,а
същевременно не се доказва ответниците да са изпълнили в този срок,но
предвид това,че има погА.и по давност парични суми за главница,а с
погасяването на тези парични суми се считат погА.и и акцесорните
задължения върху тези парични суми,съдът приема,че по реда на чл.162 от
ГПК исковете за мораторна лихва подлежат на уважаване за сумата от 82 лева
за ответника И. М. и за суми в размер на по 41 лева за всеки от другите двама
ответници.
Софийският районен съд при съобразяване изхода от делото,както и с
оглед обстоятелството,че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски намира,че следва да бъдат присъдени разноски в
размер от 70,29 лева за заповедното производство,за чието присъждане е
длъжен да се произнесе съда,разглеждащ установителния иск съгласно
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по описа на ВКС по тълк.дело №
4/2013 г.,както и в размер от 604,71 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И. А. М.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,че
съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
5
23Б,представлявано от А.А.,в размер от 537,05 лева ( петстотин тридесет и
седем лева и пет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.08.2016 г. до м.04.2018 г., 82 лева ( осемдесет и два ) лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. до 05.09.2019 г.,
15,92 лева ( петнадесет лева деветдесет и две стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.09.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 52765/2019 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска в частта за разликата над 537,05 лева до пълния претендиран
размер от 598,11 лева главница за топлинна енергия,за разликата над 82 лева
до пълния претендиран размер от 84,56 лева мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия,за разликата над 15,92 лева до пълния претендиран
размер от 16,70 лева сума за дялово разпределение,за сумата от 3,22 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на А. И. М.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,че
съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А.,в размер от 268,52 лева ( двеста шестдесет и осем
лева и петдесет и две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.08.2016 г. до м.04.2018 г., 41 лева ( четиридесет и един ) лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. до
05.09.2019 г., 7,96 лева ( седем лева деветдесет и шест стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.09.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
13.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 52765/2019 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 268,52 лева до пълния
претендиран размер от 299,05 лева главница за топлинна енергия,за разликата
над 41 лева до пълния претендиран размер от 42,28 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия,за разликата над 7,96 лева до пълния
претендиран размер от 8,35 лева сума за дялово разпределение,за сумата от
1,61 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. Й. И.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,че
съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А.,в размер от 268,52 лева ( двеста шестдесет и осем
лева и петдесет и две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.08.2016 г. до м.04.2018 г., 41 лева ( четиридесет и един ) лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. до
05.09.2019 г., 7,96 лева ( седем лева деветдесет и шест стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.09.2016 г. до м.04.2018 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
13.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
6
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 52765/2019 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 268,52 лева до пълния
претендиран размер от 299,05 лева главница за топлинна енергия,за разликата
над 41 лева до пълния претендиран размер от 42,28 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия,за разликата над 7,96 лева до пълния
претендиран размер от 8,35 лева сума за дялово разпределение,за сумата от
1,61 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. А. М.,ЕГН **********,А. И. М.,ЕГН **********,и Г. Й.
И.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.София,АДРЕС да заплатят на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. сумите от 70,29 лева (
седемдесет лева двадесет и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
от 604,71 лева ( шестстотин и четири лева седемдесет и една стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7