РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Перник, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500423 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава
двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.
С решение № 303 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 5650/2022 г.,
по описа на Пернишки районен съд е отхвърлен като неоснователен иска на
П. С. С., ЕГН ********** - пълнолетна, учаща, против баща й С. С. С., ЕГН
**********, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря
си издръжка в размер на сумата от 300 лева месечно, считано от ***2022 г.
/денят, в който ищцата е навършила пълнолетие/ до завършване на средното
образование на ищцата, но не по-късно от навършване на 20 годишната й
възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от датата на просрочието до окончателното заплащане.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, П. С. С., чрез адв.
Н. Ц. е депозирала въззивна жалба, като моли решението на първата
инстанция да бъде отменено като неправилно, несправедливо и
незаконосъобразно. С жалбата се излагат твърдения, че въпреки, че съда е
възприел правилно обстоятелствата по делото, то той е достигнал до
неправилна преценка невъзприемайки, че в хода на производството е
установено и неоспорено от ответника, че месечният му доход е в порядъка
от около 1500 - 1600 лева, както и, че въпреки факта, че има още две
непълнолетни деца, то същия не полага грижи за тях не им купува храна и
1
дрехи, не им заплаща месечна издръжка. Сочи, че ответника не оспорва тези
обстоятелства и същевременно не ангажира каквито и да било доказателства
за обратното. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу
решаващите изводи на първоинстанционният съд. Възразява се, че съдът не е
обсъдил в достатъчна степен ангажираните доказателства по делото, поради
което е достигнал до неправилен краен извод за неоснователност на иска.
Моли съда да постанови решение, с което първоинстанционният акт да бъде
отменен, като се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба, но в открито съдебно заседание въззивният ответник се явява лично и
изразява становище, с което я оспорва и иска от окръжния съд да потвърди
изцяло решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Основните спорни въпроси, заявени с въззивната жалба са свързани с
обстоятелствата дали бащата в конкретния казус следва да дължи издръжка
на пълнолетната си дъщеря и в какъв размер.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на Районен съд - Перник, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Не е спорно между страните, че въззивната жалбоподателка се явява
пълнолетна дъщеря на въззиваемата страна – неин баща. Не се спори и че
ищцата П. С. С. е редовен ученик в *** клас през учебната 2022 г. - 2023 г.
със специалност ***, че майката на ищцата Х.Р. С. /Х./ има още две деца- А.
С. С., чийто баща отново е ответника, роден на *** - непълнолетен и Е.О.В.,
чийто баща е лицето О.В., роден на *** година - малолетен. Ответникът също
има две деца - общият с майката на ищцата непълнолетен син А. С. С. и още
един син - С. С. С., роден през *** година - малолетен.
Не се спори и че бракът на родителите на ищцата е бил прекратен с
развод по силата на решение № 291/11.12.2008 г., постановено по гр.д. №
846/2008 г., по описа на РС – Радомир, по което ответникът бил осъден да
заплаща на дъщеря си издръжка от 55,00 лева месечно, като впоследствие
същата била увеличена на 100,00 лева месечно, въз основа на решение,
постановено по гр.д. № 846/2008 г., на РС - Радомир.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства -
служебна бележка за доходи на бащата С. С. С. и от справки на ТД на НАП -
Перник се установява, че същият полага труд в *** по трудово
2
правоотношение, на четири часов работен ден, за което получава брутно
трудово възнаграждение (БТВ) от 334.75 лева - за периода от м.януари 2022 г.
до м. март 2022 г. и в размер 367.78 лева за периода от м. април 2022 г. до м.
декември 2022 година.
Междувременно от събраните гласни доказателства се установява, че
ищцата живее с майка си и новия й мъж, които се грижели за нея, но и с
двамата й по-малки братя, поради което средствата не били достатъчни, а на
ищцата й предстояли изпити, бал и кандидатстване във висше учебно
заведение.
От събраното в настоящото производство писмено доказателство -
справка № *** от ИКАР е видно, че на 20.04.2023 година ответникът е продал
в режим на съсобственост с брат си четири поземлени недвижими имоти в
област ***, община ***, село *** с обща площ от около 15 дка, като
продавачите С. С. С. и М. С. С. са притежавали в режим на съсобственост
399/800 ид.части от общата площ на отчуждените имоти.
Съгласно чл.144 от СК „родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения“.
Съдът приема, че в настоящия случай искането на ищцата попада в една
от хипотезите на чл.144 от СК, тъй като е навършила пълнолетие, учи в
******* клас и безспорно се нуждае от парични средства за издръжка и
обучение, но в настоящото съдебно производство не се установи, че
ответника – неин баща, получава доходи в достатъчен размер, за да не му
представлява особено затруднение да й заплаща парични средства за
издръжка, дължи грижи и издръжка за други две деца – малолетно и
непълнолетно, като в случая се явява ирелевантно обстоятелството дали и в
каква степен ги изпълнява, а на последно място – дъщерята е навършила
пълнолетие и се намира в работоспособна възраст, като по делото няма данни
за установена и призната невъзможност да полага труд и да реализира доходи
по обективни причини.
В тази насока е и постоянната практика на ВКС (РЕШЕНИЕ № 4 ОТ
28.03.1999 Г., ПО ГР. Д. № 866/1998 Г., II; РЕШЕНИЕ № 179 ОТ 22.III.1996
Г., ПО ГР. Д. № 1285/95 Г., II Г. О.; РЕШЕНИЕ № 226А ОТ 2.III.1993 Г., ПО
Г. Д. № 1574/92 Г., II Г. О.; РЕШЕНИЕ № 199/17.05.2011 Г., ПО ГР.Д.№
944/2010 Г., ІІІ Г.О.; РЕШЕНИЕ № 195/01.06.2011 Г., ПО ГР.Д.№ 1424/2010
Г., ІІІ Г.О.; РЕШЕНИЕ № 469/26.10.2011 Г., ПО ГР.Д.№ 2/2011 Г., ІV Г.О.;
РЕШЕНИЕ № 305/07.06.2011 Г., ПО ГР.Д.№ 1269/2010 Г., ІV Г.О.).
Настоящият въззивен състав приема за неоснователно възражението на
въззивника, че БТВ на ответника било в значително по-висок размер,
възлизащ на 1500 - 1600 лева, тъй като от една страна същото се опровергава
от официални и частни документи, събрани в хода на делото пред районния
съд, установяващи получаван среден паричен еквивалент от около 350 лева
месечно, а от друга – съдът приема, че размера на получаваните доходи не
подлежи на установяване и доказване с гласни доказателствени средства.
3
Представеното писмено доказателство пред настоящия съдебен състав,
установяващо, че през месец април 2023 година ответникът и брат му, в
режим на съсобственост на общо притежавани 399/800 ид.части от четири
поземлени недвижими имоти с обща площ от около 15 дка, находящи се в
община ***, село ***, ги продали на трето лице не означава, че бащата е
реализирал доход в размер, годен да обезпечава неговото нормално
съществуване занапред, това на другите му две деца - малолетно и
непълнолетно, на които също дължи грижи и издръжка, така че без особени
затруднения да заплаща издръжка и на пълнолетната си дъщеря, настоящ
въззивник. В останалата й част съдът не цени и обсъжда справката от ИКАР,
поради настъпила преклузия, тъй като визира факти и обстоятелства,
осъществени преди завеждане на иска пред районния съд, които са могли да
бъдат известни на страната и представени от нея своевременно.
Поради гореизложените съображения, съдът приема така предявения
иск за неоснователен, което налага неговото отхвърляне.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични
правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските, с оглед изхода на спора.
Горното обуславя неоснователност на въззивната жалба, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на
Районен съд - Перник - потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 5650/2022 г., по описа на Пернишки районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал.3, т. 2, предл.І от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4