Р Е Ш Е
Н И Е
№ ............
06.01.2020 г.,гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При участието на секретар Иглика
Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2065 по описа на същия
съд за
Постъпила е жалба от В.Л.П. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0938-003312/28.06.2019г.
на *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000
/три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по
изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв. Е.Р. ***, който изразява подробно становище относно незаконосъобразността
на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – ***
Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован
не се представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като
съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и
Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
На 19.06.2019 г. жалбоподателят В.Л.П.
*** собствения си лек автомобил „БМВ 320 ЦИ” с рег. № ***. Около 00:50 часа на
кръстовище образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Д. Константинов“,
с посока на днижение към ул. „Сан Стефано“, видно от АУАН на горепосоченото
кръстовище „умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи
метеорологични условия, занася задните задвижващи колела, като преминава от
една пътна лента в друга, като с това си действие застрашава живота и здравето
на останалите участници в движението и по този начин използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, в несъответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.”
За констатираното от тях нарушение
длъжностни лица при Сектор „ПП“ при
ОДМВР – гр. Плевен Г.К.Г. и М.А.Х. – съставили АУАН Серия „АА“ № 201632/19.06.2019г.,
с който на В.Л.П. било вменено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят се запознал със
съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения
тридневен срок същият депозирал писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя П. на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание – глоба в размер на
3000 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Г.К.Г. и М.А.Х., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост,
и отчасти от показанията на св.М.М. и от обясненията на ж-ля П.. Подкрепят първите
изцяло, а вторите в ценените части събраните по делото писмени доказателства, а
именно акт за установяване на административно нарушение Серия „АА“ №
201632/19.06.2019г. на л.6 в който словесно е направено същото описание на
нарушението, като актосъставителят също квалифицирал деянието, като нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП; Възражение от В.П. на л.8; Наказателно постановление
19-0938-003312/28.06.2019г. на *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен на л.10; справка за нарушител/водач на л.11-12 и заповед рег. №
8121з-515/14.06.2018 г. на л.13-14 от делото, всичките неоспорени.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които
да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална неизрядност на НП, което да е
самостоятелно основание за отмяната му.
С обжалваното НП, издадено въз
основа на АУАН Серия „АА“ № 201632/19.06.2019г., жалбоподателят бил санкциониран,
на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП – наказва се с лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП („На водача на моторно превозно средство е забранено
да:... използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари)“.
По делото липсва спор, че на посочената дата и място,
жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена
проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани
свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на
полицията се движили по бул. „Христо Ботев”, когато забелязали управлявания от
жалбоподателя автомобил, който се движи в посока ул. „Св. Св. Кирил и Методий“,
отправяйки се в посока ул. „Димитър Константинов“, където спрял на светофара на
кръстовището образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Димитър
Константинов“. Според показанията на свидетелите Г. и Х., автомобилът бил спрян
малко след това за проверка, защото при потегляне от кръстовището на
горепосочените улици при ляв завой в посока ул. „Сан Стефано“, водачът на
автомобила „умишлено, според тях, подава рязко газ на управляваното от него
МПС, занася задните задвижващи колела, като преминава в дясната пътна лента,
след което задната част на автомобила преминава в лява пътна лента.” Описаното
поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя
на НП, като: „подава рязко газ на
управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася задните
задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга, като с това си
действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението“.
Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие
се квалифицира, като използване на
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следва да
се посочи, че както актъсъставителят, така и свидетелят по акта са категорични,
че автомобилът се е „занесъл” първо наляво, после надясно, след което е бил
овладян от водача и бързо ситуиран в правилната лента. Междувпрочем съдът не
откри спор досежно фактите. Бяха проведени очни ставки между актосъставителя и
ж-ля, от една страна и актосъставителя и осигурения от ж-ля П. свидетел М.М.. От тях беше установена същата фактическа
обстановка с тази разлика в показанията на двете групи, че в очните ставки, а и
в показанията си св.М. и в обясненията си ж-лят П. твърдят че автомобилът е
„поднесъл” и бързо овладян, за разлика от полицейските служители които посочват
че същият се е „занесъл”. Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и св.М. за
липса на виновно поведение. Съдът кредитира напълно показанията на полицейските
служители в които не откри твърдяните от защитата противоречия. Твърденията на
св.Х. за два броя на занасянията на практика са уточнени от него, че това са „занасянията”
първо наляво и после надясно, които посочи недвусмислено и актосъставителят. Съдът цени на следващо място и показанията на
св.М. досежно фактите, като в тази част не откри индиция за заинтересованост,
както и обясненията на ж-ля в тази насока. Не се кридитират гласните
доказателства събрани при разпита на М. и П. за липса на вина. Спори се именно досежно
субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл” автомобилът или умишлено
се е „занесъл” с рязко подаване на газ. Съдът счита че е налице виновно
поведение от страна на ж-ля. Намира за достоверни в този смисъл показанията на
полицейските служители и се доверява на опита им да преценят дали е налице
рязко подаване на газ, което според съда е било наистина така. Късният час в
тъмната част на денонощието, липсата на голям брой автомобили на платното и
летния период, а също и младата възраст/ на ***, като млада е възрастта до 26
години според съдебната практика/ и недостатъчна обмисленост на постъпката на
ж-ля са го предразположили да извърши описаното административно нарушение. Нещо
повече – актосъставителят си спомни в детайли случая и заяви, че като водач на
полицейския автомобил е забелязал в предходен момент „агресивното” управление
на процесния автомобил, поради което го е последвал с идеята да извърши
проверка. Не на последно място съдът
намери че не бяха опровергани в този смъсъл досежно субективната страна
показанията на свидетелите полицейски служители. Същите кореспондират със съставения
от тях АУАН, чиято доказателствена сила не беше опровергана, а редовно
съставените актове по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила
до доказване на противното.
При съобразяване на горните
обстоятелства и обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че вмененото
нарушение се явява доказано.
Независимо от горното обаче,
съдът намира, че АНО не се е съобразил с разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, като не е отчел, че до този момент жалбоподателят В.Л.П.
не е бил наказван административно за неспазване на разпоредбите на ЗДвП със съставяне
на АУАН и издаване на НП, а констатираното нарушение е извършено за първи път.
На П. са били издавани единствено неголям брой фишове за дребни нарушения. На
следващо място следва да се посочи че не е съобразено от страна на АНО че
предвид късния час в тъмната част на денонощието почти не е имало движения на
автомобили, нито пък на пешеходци на които поведението на ж-ля да застраши
живота или здравето в конкретния момент. В подкрепа на това са показанията на
актосъставителя който твърди че в широк периметър са имали видимост към
автомобила на ж-ля и са го следвали, което ако имаше голям брой други участници
в движението на визираното място което е централно за град Плевен, щеше да им
създаде затруднения при подаване на сигнал и съответно за спиране. Следва да се
посочи в подкрепа на горното и бързото овладяване на автомобила, което също
допринася за незначителност на вредните последици. Следва да се отчете и
посочената по-горе млада възраст на ж-ля П., обстоятелството че същият е
трудово ангажиран, като същевременно учащ в задочна форма. За последното няма
писмени доказателства, но не се оспорва.
Предвид изложеното, се налага
изводът, че макар с деянието си В.П. да е осъществил признаците на предвиденото
в ЗДвП административно нарушение, в изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало
да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако
беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая
се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи
разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено
административно наказание, в който смисъл е и съдебната практика - ТР №
1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005г. на ВКС на РБ. Поради описаното наказателното
постановление е незаконосъобразно и по тази причина същото подлежи на отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0938-003312/28.06.2019г. на *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен,
Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на В.Л.П. ***, ЕГН **********, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: