№ 427
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500101 по описа за 2022 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по гр. дело 101/2022 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца Н. Г. С. и ответника
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу решение № 265520/26.08.2021 г. по гр. д. №
2098/2020 г., по описа на СГС, 1-11 състав, с което е уважен осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 60 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2020 г., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 25.08.2019 г., като
е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 150 000 лева.
Ищцата чрез адв. О. обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди, че не
са съобразени доказаните травматични увреждания: контузия в лява теменна област на
главата, лекостепенна черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение, световъртеж от
централен произход, контузия на лявата мишница, контузия на лявата подбедрица.
Повторната СМЕ установявала, че диагнозите „мозъчно сътресение“ и „световъртеж от
централен произход“ са поставени след преглед от невролог на 04.09.2019 г., като е
назначено лечение с ноотропил, деган, аркоксия и е издаден болничен лист за временна
нетрудоспособност. За периода от 10.09.2019 г. до 14.09.2019 г. е проведено болнично
1
лечение в УМБАЛ Царица Йоана - ИСУЛ, Общо неврологично отделение, с диагноза с
придружаващи заболявалия: световъртеж от централен произход. Състояние след ЧМТ -
мозъчно сътресение, остра стресова реакция, лумбална спондилоартроза и остеохондроза.
При проведеното през м.май 2020 г. (8 месеца след травмата) болнично лечение в
Аджибадем Сити Клиник, Токуда Болница, София, Клиника по неврология и медицина на
съня продължаващите вестибуларни нарушения при ищцата са диагностицирани като: други
нарушения на вестибулаторната функция. вестибуловегетативен синдром.
субкомпенсирана вестибуларна функция. Приета била връзка на оплакванията с
претърпяната черепно-мозъчна, травма и наличие на постконтузионен синдром. При ищцата
бил документиран един голям епилептичен припадък на 11.11.2019 г., съпроводен с
дискретно прехапан език и изпуснати тазови резервоари. При извършен преглед от ЦСМП
пациентката била описана като неадекватна, в съзнание, без отпадни симптоми, зеници
нормални, объркана. С Решение на ТЕЛК № 1125/16.03.2021 г. на ищцата била определена
50% трайно намалена работоспособност със срок 3 години с диагноза: състояние след ЧМТ -
мозъчно сътресение. централен отоневрологичен синдром, лека степен, след удар при ПТП.
На основание цялостната медицинска документация и данните от личния преглед следвало
да се приеме, че наличните вестибулаторни оплаквания са в пряка връзка с процесното ПТП.
След пътно-транспортното произшествие ищцата била в тежко физическо състояние, като
причинените й наранявания довели до силни и продължителни болки. Оздравителният
процес бил дълъг и възстановяването настъпило бавно - за период от три години. При
извършен психиатричен преглед на 12.9.2019 г. били регистрирани вегетативни и
емоционални симптоми, които постепенно са отзвучали. Настъпили били негативни
последици в емоционален, личностен и социален план, които следва да бъдат адекватно
обезщетени.
Съдът неправилно бил стигнал до извода, че ищцата не е получила в пряка причинна
връзка с ПТП увреждания на здравето, изразяващи се в увреждане на лумбална
спондилоартроза и остеохондроза. Видно от приетата по делото Епикриза ИЗ №
16030/2019г. на УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ се доказвало, че от проведеното болнично
лечение се установява на ищцата и увреждането лумбална спондилоартроза и
остеохондроза. От извършения рентген на поясни прешлени се установявало наличието на
спондилоартрозни и остеохондрозни промени със стеснено дисково пространство Л5-Ес1.
Постъпил е отговор на тази жалба от застрахователното дружество чрез юрк. В., в
който тя се оспорва.
От третото лице-помагач на страната на ответника В. С. С. няма постъпил отговор на
жалбата.
Ответникът чрез юрк. В. обжалва решението за разликата над дължимите според
дружеството 40000 (четиридесет хиляди) лева до присъдените 60 000 (тридесет и две
хиляди) лева. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Обезщетението било
прекомерно. Ищцата била в запазено общо състояние, адекватна, ориентирана, със запазена
2
двигателна, сетивна и рефлексна дейност, без координационни нарушения и с несмутена
походка, не се установяват болестни промени на главния мозък и магистралните мозъчни
съдове, което прави перспективата за в бъдеще благоприятна. Нямало данни за възникнали
усложнения в здравословното състояние, като са съществували дегенеративни изменения на
костите, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и е следвало този
факт да бъде съобразен от СГС. По делото липсвали доказателства за проведена терапия или
търсена психологична/психиатрична помощ за приетите от СГС изводи относно наличието
на психични травми и преживявания
Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищцата чрез адв. О..
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е кои са уврежданията във връзка с ПТП и справедливото обезщетение
за неимуществени вреди.
От болничните листове, представени по делото, се установява, че ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност за периода 26.08.2019 г. – 28.08.2020 г., а от
експертно решение от 16.03.2021 г., че на същата е призната намалена работоспособност
вследствие черепната травма от ПТП от 50% за срок от 3 години, като в същото е посочено,
че лицето може да изпълнява длъжността си като старши продавач.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза се установяват следните
увреждания във връзка с ПТП: повърхностна травма на главата, кръвонасядане на лява
мишница, кръвонасядане на лява подбедрица, остра стресова реакция, световъртеж от
централен произход. По повод произхода на последния ВЛ невролог д-р М. счита, че поради
липсата на отпадна или възбудна неврологична симптоматика и психосоматични оплаквания
на ищцата, става дума за пристъпна психогенна замаяност и световъртеж при персистиращо
тревожно разстройство, за което е необходима психиатрична помощ. При извършените ЯМР
изследвания при ищцата няма данни за паталогични графоелементи или структурни
увреждания, които да са причина за наличния при ищцата световъртеж.
Вещите лица психиатър и психолог изключват тревожното разстройство като причина
за световъртежа. В заключението на приетата повторна медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице неврохирург д-р Х. М. след преглед на ищцата е посочено, че произходът на
световъртежа е мозъчно сътресение, независимо че последното не е констатирано
първоначално. Вещото лице е обърнало внимание, че при първите три прегледа на ищцата в
3
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник на 25.08.2019 г., в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“
на 28.08.2019 г. и на 02.09.2019 г. не е прието наличие на черепно-мозъчна травма при
ищцата въпреки описаните болки в главата, вечерно главоболие, предимно в областта на
врата, понякога гадене, болки в главата с променлив характер, гадене с инцидентно
повръщане. Диагноза „мозъчно сътресение“ и „световъртеж от централен произход“ са
поставени след преглед от невролог на 04.09.2019 г., като е назначено лечение
с ноотропил, деган, аркоксия и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност.
Тези диагнози са потвърдени при проведено болнично лечение в УМБАЛ „Царица Йоана -
ИСУЛ“, Общо неврологично отделение, в периода 10.09 – 14.09.2019 г., като след
консултация с психиатър е поставена и диагноза „остра стресова реакция“. При ищцата е
документиран един голям епилептичен припадък на 11.11.2019 г., съпроводен с дискретно
прехапан език и изпуснати тазови резервоари, като при извършен преглед от ЦСМП
пациентката е описана неадекватна, в съзнание, без отпадни симптоми, с нормални зеници,
объркана. Вещото лице сочи, че според изследвания – КТ и ЯМР е налице нормална находка
без патология и запазен кръвоток в магистралните мозъчни артерии, като на база ЕЕГ на
29.10.2019 е направено заключение за амплитудна депресия и бавновълнова активност
вляво, челно – слепоочно. С решение на ТЕЛК от 16.03.2021 г. на ищцата е определена 50%
трайно намаление на работоспособността със срок 3 години, вследствие черепно-мозъчна
травма – мозъчно сътресение и централен отоневрологичен синдром в лека степен, след удар
при ПТП. Според вещото лице д-р М. уврежданията в резултат на ПТП са: контузия на лява
теменна област; лекостепенна черепно-мозъчна травма; мозъчно сътресение; световъртеж от
централен произход; контузия на лява мишница; контузия на лява подбедрица. Вещото лице
сочи, че черепно-мозъчната травма при ищцата е лека, протекла е без пълна загуба на
съзнание, но е усложнена с настъпил голям епилептичен припадък около 2 месеца по-късно,
като е започнато противоепилептично лечение и редовен ЕЕГ контрол, лечението
продължава и към момента на прегледа и не е констатиран втори припадък. Според това
заключение възстановителният период при мозъчно сътресение е до 20-30 дни, при липса на
усложнения, но развилите се след инцидента вестибуларни нарушения, определени като
световъртеж от централен произход, са причинили на ищцата болки, страдания, значителни
неудобство и професионални затруднения за продължителен период от време, според
решението на ТЕЛК – за срок от 3 години. Вещото лице при извършен личен преглед на
13.05.2021 г. е констатирал, че ищцата е в запазено общо състояние, наднормено тегло, в
ясно съзнание, адекватна, ориентирана, с жива реакция на светлина, движението на очните
ябълки е запазено, със запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност, без
координационни нарушения и с несмутена походка. Според заключението, при ищцата са
налице все още вестибуларни нарушения с изразена вегетативна компонента и симптоми
на постконтузионнен мозъчен синдром – пристъпи на главоболие, затруднен говор, забавяне
на мисълта. Същевременно от извършените многократни невроизобразителни,
електрофизиологични и ултразвукови изследвания, не се установяват болестни промени на
главния мозък и магистралните мозъчни съдове, което прави перспективата за в бъдеще
благоприятна. Вещото лице сочи, че в последно време ищцата съобщава за болка и
4
изтръпване на лявата половина на главата, чувство на нестабилност, пристъпи на
прилошаване с гадене и засилващо се главоболие, затруднен говор, забавяне на мисълта,
които състояния продължават до 3-4 дни.
Повторната СМЕ следва да се кредитира както по въпроса за произхода на централния
световъртеж, така и по отношение на травмите във връзка с всички травми на ищцата, тъй
като изводите са по-аргументирани, в съответствие с изводите на вещите лица – психолог и
психиатър, както и направени след подробен анализ на медицинските документи и личен
преглед на ищцата.
От заключението на съдебно-психологическата и психиатрична експертиза по време на
инцидента ищцата е преживяла остър емоционален стрес, реален страх за живота и здравето
си, като при извършен психиатричен преглед на 12.09.2019 г. са регистрирани вегетативни и
емоционални симптоми, които постепенно са отзвучали. Вследствие на ПТП при ищцата са
настъпили негативни последици в емоционален, личностен и социален план, като е налице
състояние на стрес и повишена тревожност, изострена чувствителност към стимулите на
средата, засилена психилогическа потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни
външни въздействия. Разколебана е вътрешната й увереност и се нуждае от поддръжка и
поощрение, съпротивляемостта и силата на волята са отслабени поради твърди високото
напрежение, намалена е способността й да се бори с възникващи трудности. Възприема
изискванията към себе си като твърде високи, а собствените си усилия – като неефективни.
Ищцата има усещане за реален, осезаем натиск от обстоятелствата, до степен на
непоносимост, на който не е в състояние да се противопостави, в резултат на което заема
пасивна житейска позиция и проявява избирателност в контактите си. Вещите лица са
категорични, че при ищцата не се установяват симптоми на психично заболяване.
Разпитан пред първата инстанция, К. К. С., живеещ на семейни начала с ищцата,
разказва, че за инцидента разбрал от сестрата на Н., която му се обадила по телефона. Когато
я видял за пръв път след инцидента, не била на себе си и повтаряла, че я боли главата, като
след като тръгнали от местопроизшествието, няколко пъти спирали да повръща. В
продължение на една година след произшествието ходели на различни лекари за лечение,
като един-две пъти получила припадъци. Ищцата работела на бензиностанция „Лукойл“,
малко повече от година ползвала болничен отпуск. След произшествието много рядко
управлява кола и то само на близки разстояния.
Травматичните увреждания, подлежащи на обезщетение, са контузия на лява теменна
област; лекостепенна черепно-мозъчна травма ( мозъчно сътресение); световъртеж от
централен произход; контузия на лява мишница; контузия на лява подбедрица. Всички тези
увреждания са леки и не са предизвикали интензивни болки, нито са довели до нужда от
чужда помощ или битови неудобства. Следва да се съобрази обаче възстановителният
период от една година, през който ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност. Следва да се съобрази и впоследствие определената намалена
неработоспособност за срок от 3 години, която обаче не пречи на ищцата да изпълнява
работи. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
5
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
25.08.2019 г., когато е настъпило произшествието. От значение е възрастта на пострадалата
към същия момент – 46 години, която благоприятства психическото възстановяване и не
затруднява съществено физическото възстановяване от симптомите на световъртеж при
спазване на определен режим и профилактика. При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на
60 000 (шестдесет хиляди) лева.
Обезщетението се дължи със законната лихва от деня, определен от първата инстанция,
срещу който няма въззивни оплаквания.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Установените с
епикриза ИЗ № 16030/2019 г. на УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ лумбална спондилоартроза
и остеохондроза категорично нямат връзка с пътния инцидент. В епикризата са описани като
придружаващи заболявания. Вярно е, че са описани от д-р Х. М. в повторната СМЕ, но той
изрично е посочил кои са уврежданията в резултат на ПТП и тези две дегенеративни
заболявания не са сред тях. Независимо че възстановителният период при ищцата е
продължил многократно по-дълго от средния възстановителен период при такива травми,
през това време тя не е била на легло, не е имала нужда от помощ за ежедневните си
занимания. Съобразен е фактът, че все още има вестибуларни нарушения с изразена
вегетативна компонента и симптоми на постконтузионнен мозъчен синдром – пристъпи на
главоболие, затруднен говор, забавяне на мисълта, но от извършените многократни
невроизобразителни, електрофизиологични и ултразвукови изследвания не се установяват
болестни промени на главния мозък и магистралните мозъчни съдове, което прави
перспективата за в бъдеще благоприятна. От значение е, че към момента на прегледа от ВЛ
– 13.05.2021 г. тя е в запазено общо състояние, адекватна, ориентирана, със запазена
двигателна, сетивна и рефлексна дейност, без координационни нарушения и с несмутена
походка. Прието е, че наличните вестибулаторни оплаквания са във връзка с процесното
ПТП и оплакването в жалбата е неоснователно. Не се доказва твърденият в жалбата факт, че
ищцата е била в тежко физическо състояние, като причинените й наранявания довели до
силни и продължителни болки. Не се доказва и твърдението за оздравителен процес,
продължил три години. Съдът приема, че възстановителният период е една година, колкото
е периодът на отпуска за временна неработоспособност и именно затова обезщетението е
значително по-високо от такова, определяно за тези увреждания. Намалената
работоспособност за срок от три години не се отразява съществено на изпълнението на
работата и на стереотипа й на живот, а психическото отражение е в рамките на обичайното
при такива събития, поради което не налага присъждане на по-голямо обезщетение.
Неоснователни са и доводите за завишен размер на обезщетението: възстановителният
период е продължителен, независимо че уврежданията са леки, наложило се е ползване на
отпуск за временна неработоспособност за цяла година, ищцата многократно е била
приемана в лечебни заведения за изследване и лечение на главоболието и световъртежа,
като дегенеративните изменения, които нямат връзка с ПТП, не са обезщетени от съда.
6
Независимо че е търсила помощ от психиатър само веднъж – 14 дни след инцидента, същият
се е отразил психически на г-жа С. – състояние на стрес и повишена тревожност,
разколебаване на вътрешната увереност.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед непроменения изход от спора и оставяне на жалбите бе уважение разноските за
първата инстанция остават, както са присъдени от СГС, а за въззивната инстанция не се
дължат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265520/26.08.2021 г. по гр. д. № 2098/2020 г., но описа
на СГС, 1-11 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7