№ 67
гр. К., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500121 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 80/12.05.2021г., постановено по гр. д. № 470/2020г. М. районен
съд е признал за установено по отношение на Община Д., с Булстат
*********, представлявана от кмета Н.А., че дължи на „Л.“ ООД, П., ЕИК
*********, представлявано от управителя А.Ж., сумата от 10 258,18 лева,
представляваща неизплатено задължение за извършени СМР по Договор за
изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., както и законна лихва от
15.09.2020г. /датата на завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/
до окончателното изплащане на дълга, ведно със заплатени разноски в размер
на 1 803,87 лева, предмет на Заповед №108/16.09.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 350/ 2020г. на
PC- М., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 728,80 лева,
като неоснователен. С решението е оставена без разглеждане, като
недопустима, претенцията на „Л.“ ООД, П., за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, в размер на 1 464,70 лева, за периода от 23.10.2019г.
до 14.09.2020г., и производството по делото е прекратено в тази част. Също
така, ответникът община Д. е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
в размер на 1 200 лева.
С Определение № 212 от 16.06.2021г. по реда на чл.248 ГПК е допълнено
постановеното по делото решение, като ищецът „Л.” ООД, гр.П., е осъдено да
заплати на ответника община Д. 1 200лв. деловодни разноски.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. С. М., като
пълномощник на „Л.” ООД, гр.П., против първоинстанционното решение,
1
което се атакува като неправилно в отхвърлителната му част. Излагат се
съображения. Иска се отмяната му в тази му част и постановяване на ново
решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се
разноски. Не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия по тази
жалба община Д..
Депозирана е въззивна жалба против същото решение и от община Д.,
касателно частта му, с която исковете са уважени. Решението в тази му част
се обжалва като неправилно и недопустимо. Излагат се съображения. Иска се
първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен, вместо което да бъде
постановен друг, с който исковата претенция да бъде отхвърлена.
Постъпил е отговор на жалбата на община Д. от въззиваемия по нея „Л.”
ООД, гр.П., в който се сочи, че същата е неоснователна.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат въззивните си жалби.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Л.“ ООД,
гр. П., против община Д. установителен иск с правно основание чл.422 ал.1
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.258 и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., по силата на който
възложителят - Община Д. възложил на изпълнителя „Л.“ ООД – П. да
извърши „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Ж., Г.Г. и Д., община Д.,
област К.“. Ищецът твърди, че в цялост изпълнил задълженията си по този
договор, като възложителя му заплатил сумата в размер на 15 000лв. и
останали незаплатени 14 728,80 лева, с ДДС, за които издал процесната
фактура с №********** от 23.10.2019г. Твърди още, че цената на пълния
обем от работа била определена на 24 774 лева без ДДС.
Въпреки многократни покани, ответната община не погасила остатъка от
задължението си към ищцовото дружеството, който възлизал на сума в размер
на 14 728,80 лева, с ДДС. Сочи още, че Община Д. дължи и лихва за забава по
неизплатеното си задължение по цитираната фактура, в размер на 1 464, 70
лева, за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г. Или, общият размер на
дължимите от Община Д. суми бил в размер 16 193,50 лева.
Поради това, че ответникът отказвал да заплати на ищеца тези суми, било
подадено Заявление до Районен съд - гр.М. за издаване на Заповед за
2
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по ч. гр. дело № 350/2020г. по
описа на Районен съд - М. била издадена Заповед за изпълнение. Община Д.
подала възражение срещу Заповедта, поради което ищецът предявява
настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено по отношение на
Община Д., че дължи на „Л.“ ООД - П. сумата в размер на 16 193,50 лева, от
която - 14 728,80 лева, представляваща неизплатена сума по фактура №
********** от 23.10.2019г., и 1 464,70 лева, представляваща лихва за забава
на неизплатено задължение по тази фактура, за периода от 23.10.2019г. до
14.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК в Районен съд - М. до окончателното й плащане. Претендират се и
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът - Община Д., чрез адв.М.С., представя писмен отговор, с който
сочи, че изработеното от дружеството - ищец не било прието по надлежния
ред, а изпълнените строително монтажни дейности не покривали и не
съответствали на получената авансова сума, поради което издадената фактура
била без правно основание. Въвежда възражение за недостатъци по чл.265,
ал.1 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен;
алтернативно – претендираното възнаграждение да бъде намалено с
разходите, необходими за поправката на изпълнените СМР и довършването
на обекта.
От фактическа страна съдът съобрази следното:
Между страните не е налице спор, че между тях е сключен процесния
Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., по силата на който
възложителят - Община Д., е възложил на дружеството – ищец, да извърши
„Сондаж за водоснабдяване на селата с.Ж., Г.Г. и Д., община Д., област К.“, в
съответствие с условията на подписаният договор, като в т.1.1. и т.1.2. от
договора страните са очертали обема на работата, който включва изпълнение
на проучвателно - експлоатационен тръбен кладенец с дълбочина 80 метра с
диаметър на колоната от 200 мм от сертифицирано PVC, ерлифтно
почистване, опитно -филтрационни тестове, вземане и изследване на водни
проби. Договорено е, че срокът за изпълнение на договореното е 25 работни
дни; както и че цената на пълния обем от работа е в размер на 24 774 лева, без
ДДС, съгласно предложението на изпълнителя, получено и одобрено от
възложителя. В т.2.2 от договора се посочва, че плащането е по схема, и за
всяко плащане се издава данъчна фактура. Страните се договорили, че ако
плащането не е извършено към деня на издаване на фактурата, то става
дължимо след изтичане на 5 дневен срок от издаването. В т.2.3 от договора са
се съгласили, че при приключване на работата се съставя приемателно -
предавателен протокол. В т.3 е посочена договорената схема на плащане: до 7
дни от подписване на договора е предвидено заплащане на аванс в размер на
12 500 лева, без ДДС, и до 7 дневен срок след приключване на работите по
изграждане на водоизточника и приемането им, възложителят да заплати по
сметка на изпълнителя остатъка от 12 274 лева, без ДДС.
Не е налице спор, че с фактура № ********** от 13.09.2019г. на стойност 15
3
000 лева с ДДС /или 12 500 лева, без ДДС/ ответникът община Д. е превел
договорения аванс.
От заключението на вещото лице по възложените съдебно-технически
експертизи, които се кредитират от съда, се установява безспорно и това, че
са установени като изпълнени на място описаните в табличен вид съответни
СМР по КСС, и съгласно договорените цени те възлизат на стойност 25
258,18 лева, с ДДС. Вещото лице е посочило още, че изпълнената работа има
недостатъци, като съобразно наведеното с отговора на ИМ възражение за
наличието им, е определил размера на необходимите средства за поправката
им и довършване на обекта на 11 998,50 лева, с ДДС.
Установява се безспорно и приемането на извършената работа, което е
сторено с протокол за приемане на извършените СМР от 22.10.2019г. /л.36 от
първоинстанционното производство/, съгласно приетата по делото
количествено – стойностна сметка /л.30 от първоинстанционното
производство/. Тук следва да се добави, че настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на МРС за това, че подписът срещу „приел“ в
посочения протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР -
„Направа на проучвателно - експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата
с.Ж., Г.Г. и Д., община Д., област К. - с дълбочина 80 м. и диам.на експлоат.
колона Ф200мм”, е положен от М.И.Х., който е разпитан в качеството му на
свидетел, и за който се установява, че е общински служител - началник
„ТСУ“ към община Д., присъствал при приемане на изпълнените СМР.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд
намира следното:
Предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.258 и
чл.86 от ЗЗД е подадена в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради
което е допустима. Тя е и частично основателна.
Доказва се в процеса, че ищецът, в качеството му на изпълнител, е извършил
договорените с процесния договор дейности, които са на стойност 25 258,18
лева, с ДДС, и че същите са с констатираните от вещото лице недостатъци.
Възражението на ответника в тази връзка обаче, направено едва с отговора на
ИМ е несвоевременно.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата
работа - чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно
изпълнение следва да се заявят при приемането й - чл. 264, ал. 1 от ЗЗД.
Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264,
ал. 3 от ЗЗД. Предмет на договора за изработка е престирането на определен
трудов резултат и неточното изпълнение е налице, когато изработеното не
отговаря на договореното.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД, при приемането на работата
възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
4
късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. В настоящия казус обаче твърдения за наличието на такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно, не са направени от страна на ответника -
възложител.
При това положение, след като при подписване на описания по-горе протокол
за приемане на извършените СМР от 22.10.2019г. липсва възражение от
страна на възложителя община Д. за некачествено изпълнение, това
презюмира одобрение на работата, и е основание той - възложителят, да
изпълни задължението си да плати договореното възнаграждание.
Както бе казано по-горе, общата стойност на извършените от изпълнителя
„Л.“ ООД, П. СМР, установени със съдебно-техническата експертиза, възлиза
на 25 258,18 лева с ДДС, поради което искът за установяване дължимостта на
главница се явява основателен и доказан до размера на 10 258,18 лева
/разликата между стойността на извършените СМР в размер на 25 258,18лв. и
заплатените авансово 15 000лв.,/, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционния съд. Поради това решението в тази му част следва да се
потвърди като правилно и обосновано.
Неправилен обаче е изводът на съда досежно недопустимостта на
претенцията за мораторна лихва върху главницата. Тя е заявена както в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е надлежно очертана като
размер и период, така и в исковата молба, с която е предявен иска по чл. 422,
ал.1 ГПК, и няма друг ред, различен от настоящия, по който да бъде
разгледана.
Този иск се явява основателен, с оглед направения извод за наличие на
задължение на ответника към ищеца в размер на 10 258,18 лева, и предвид
липсата на плащане на същото, се дължи лихва за забава върху тази сума. По
доказаността на размера му, съдът съобрази следното: съгласно чл.3.1.2 от
процесния договор за изработка, възложителят е следвало да заплати остатъка
от 12 274лв. и да ги преведе по банкова сметка на изпълнителя до 7 дни след
приключване на работите по изграждане на водоизточника и приемането им.
Работата е била приета с протокол на 22.10.2019г., а на 23.10.2019г. е била
изготвена процесната фактура на стойност 12 274лв, без ДДС. Плащане, както
се установи по делото, не е било сторено. При това положение, съгласно
договореното от страните в чл.2.2, изр.3 от договора, ако плащането не е
извършено към деня на издаване на фактурата, то става дължимо след
изтичане на 5 дневен срок от издаването. Или, след като процесната
/осчетоводена при ищеца/ фактура е издадена на 23.10.2019г., то плащането
по нея е станало дължимо на 28.10.2019г., поради което лихвата за забава
/върху незаплатената дължима се сума в размер на 10 258,18 лева/ се дължи за
периода от 28.10.2019г. /началната дата на забавата/ до 14.09.2020г., тъй като
датата, на която е предявено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е 15.09.2020г. При това положение настоящият съдебен състав
намира, че искът за мораторна лихва е основателен и доказан, съобразно
5
изложеното по-горе, и лихва за забава се дължи за периода от 28.10.2019г. до
14.09.2020г., върху сумата в размер на 10 258,18 лева, и е в размер на
920,39лв.
Поради това, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима претенцията
на „Л.“ ООД, П., да бъде установено задължението на община М. за
мораторна лихва и производството е прекратено в тази му част, вместо което
следва да бъде признато за установено по отношение на Община Д., с
Булстат *********, представлявана от кмета Н.А., че дължи на „Л.“ ООД, П.,
с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ж., мораторна лихва за
забава върху сумата в размер на 10 258,18 лева, за периода от 28.10.2019г. до
14.09.2020г., в размер на 920,39лв., за което е била издадена Заповед № 108 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от 16.09.2020г. по ч. гр.
д. № 20205150100350/2020г. по описа на РС – М., като за разликата над
920,39лв. до пълния предявен размер от 1 464,70лв., и за периода 23.10.2019г.
до 28.10.2019г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съответно на изложеното, основателен е и искът за установяване
дължимостта на законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заповедта за изпълнение до окончателното й изплащане, до
какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде ревизирано и по
отношение на присъдените разноски, като в тази му част то следва да бъде
отменено изцяло, вместо което на страните да бъдат възложени съответните
деловодни разноски, при следните съображения:
І. 1. В заповедното производство заявителят „Л.“ ООД е внесъл ДТ в размер
на 323,87лв., представляваща 2% от цената на претенцията и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1 480лв. – общо е направил деловодни
разноски в размер на 1 803, 87лв.
2. В исковото първоинстанционно производство е била внесена ДТ от ищеца
„Л.“ ООД в размер на 323,87лв., представляваща още 2% от цената на
претенцията; били са заплатени 1 480лв. за адвокатско възнаграждение; както
и 200лв. за депозит за експертиза – общо е направил разноски в размер на
2 003,87лв.
3. За въззивното производство е била събрана от въззивника „Л.“ ООД, П., ДТ
в размер на 161,14лв. и е било заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200лв. – общо са направени разноски в размер на 1 361,14лв.
Или, сторените от „Л.“ ООД, П., деловодни разноски за заповедното
производство и двете съдебни инстанции са в общ размер на 5 168,88лв.
ІІ. 1. Направените в исковото първоинстанционно производство разноски от
ответника община Д., съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.114
от първоинстанционното производство/, са в размер на 2 900лв.
2. За въззивното производство е била събрана от въззивника община Д. ДТ в
6
размер на 324лв.
3. Съгласно приетия по делото договор за правна защита и съдействие /л.30 от
въззивното производство/ въззивникът община Д. е заплатил по сметка на адв.
С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.
Или, сторените от община Д. деловодни разноски за двете съдебни инстанции
са в общ размер на 4 424лв.
Ето защо, предвид уважената, съответно – отхвърлената част от исковете,
следва в полза на ищеца „Л.“ ООД, П., да бъдат възложени деловодни
разноски за заповедното производство и двете съдебни инстанции в общ
размер на 3 271,44лв., които ответникът община Д. следва да бъде осъден да
репарира.
В полза на ответника община Д. следва да бъдат възложени деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 369,66лв., които
ищецът „Л.“ ООД, П., следва да бъде осъден да заплати.
На основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК, с оглед цената на исковете и
доколкото настоящият спор е търговски такъв, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80/12.05.2021г., постановено по гр. д. № 470/2020г. по
описа на М.ския районен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане
като недопустима претенцията на „Л.“ ООД П. да бъде установено
задължението на община М. за мораторна лихва в размер на 1 464,70 лева, за
периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., и производството по делото е
прекратено в тази му част, и в частта му, с която страните са осъдени да
заплатят деловодни разноски, вместо което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Д., с Булстат
*********, представлявана от кмета Н.А., че дължи на „Л.“ ООД, гр.П., с
ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ж., сумата в размер на
920,39лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главница в
размер на 10 258,18 лева, за периода от 28.10.2019г. до 14.09.2020г., за което е
била издадена Заповед № 108 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 16.09.2020г. по ч. гр. д. № 20205150100350/2020г. по описа на РС –
М., като за разликата над 920,39лв. до пълния предявен размер от 1 464,70лв.,
и за периода 23.10.2019г. до 28.10.2019г. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Община Д., с Булстат *********, да заплати на „Л.“ ООД, П., с
7
ЕИК *********, сумата в размер на 3 271,44лв., представляваща направени
деловодни разноски за заповедното производство и двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, П., с ЕИК *********, да заплати на Община Д., с
Булстат *********, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ
размер на 1 369,66лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8