Разпореждане по дело №379/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260002
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20194320200379
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 РАЗПОРЕЖДАНЕ

Гр. Луковит, 11 януари 2021 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

                                

Като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 379 по описа на съда за 2019 год., прие следното:

 

            Производството е по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК

Делото е образувано по тъжба на пострадалия Д.П.С., уточнена след указания на съда с молба с вх. №937/17.02.2020г. Тъжителят повдига обвинения срещу С.М.Й. и Б.М.Й. за престъпления  по чл. 147, ал. 1 НК – клевета. Изпълнителните деяния, с които според обвинението са извършени престъпленията, са осъществени чрез подаване на жалби до жалби с вх. №298000- 6226/03.10.2019 г. и вх. №297-7099/30.09.2019 г., и депозиране на обяснения пред полицейски служител, с които разгласили позорни обстоятелства за тъжителя – извършване на хулигански действия (хвърляне на камъни и стъкла в имота им), и му приписали престъпление по чл. 325б НК (убийство на кучетата им чрез застрелване и отравяне), което не е извършил.

Първоначално с Разпореждане от 08.01.2020 г. е даден ход на тъжбата.

В първото открито съдебно заседание и след възражения от защитата, съдът е дал указания на тъжителя, чрез повереника му адв. Н.Л., да уточни обстоятелствата, на които основава обвиненията си, като е осигурено необходимото съдействие за снабдяване с правнозначимата информация за изпълнение на указанията – достъп до полицейските преписки, образувани по жалби на подсъдимите.

След направените уточнения в открито съдебно заседание на 09.06.2020 г. с протоколно определение съдът е прекратил наказателното производство на основанието, предвидено в чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК. Основните съображения за прекратяването се базират на извода, че обстоятелствата, на които се основава обвинението, попадат в състава на престъплението „набедяване“ по чл. 286 НК (поради това, че приписаното престъпление по чл. 325б НК е направено пред надлежен орган на властта), което се преследва по общия ред, а не такова от частен характер, за което обвинение се повдига с тъжба от пострадалия по чл. 80 НПК. Затова и тъжбата следва да бъде оценена като нередовна, защото описаните в нея престъпления не са от частен характер.

Горното определение е било обжалвано от тъжителя пред Окръжен съд Ловеч, който с Решение №260011 от 21.10.2020 г. по ВЧНД №289/2020 г. е отменил определението за прекратяване като неправилно и е върнал делото на настоящия съд за продължаване на  съдопроизводствените действия от стадия по насрочване на съдебното заседание.

Въззивният съд се е съгласил с оценката на първоинстанционния, че подаването на жалби от подсъдимите в РУ Луковит е направено пред „надлежен орган на властта“ по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК, както и че с жалбите е уличен тъжителя в извършване на престъпление от общ характер по чл. 325б НК.

Въззивният съд обаче е приел, че по делото не се установява по несъмнен начин, че подсъдимите са уличили умишлено тъжителя, съзнавайки, че престъплението изобщо не е извършено, или че не е извършено от него и съзнателно са прикрили този факт.“. Следва позоваване на константната практика, че липсва умисъл за набедяване, когато се установи, че деецът е действал добросъвестно със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация. Затова винаги, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление за набедяване.

Прието е, че въпросът дали описаното в тъжбата деяние е съставомерно по чл. 147 НК, следва да се установи от съда по общия ред.

Въз основа на горното и указанията на въззивната инстанция, съдията-докладчик достигна до следните изводи.

Делото е върнато на стадий „насрочване на съдебно заседание“. Насрочването на делото е етап от стадия, регламентиран в глава деветнадесета на НПК „Предаването на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.  Производството разглеждане на престъпления от частен характер се образува по силата на закона - чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК, без да е необходим никакъв акт за това, за разлика от делата от общ характер, където съдията-докладчик след проверката на подсъдността насрочва разпоредително заседание, по делата от частен характер той извършва проверка на постъпилата тъжба. В зависимост от резултата от извършената проверка на подадената тъжба и приложените към нея документи съдията-докладчик упражнява правомощията си: 1.)да прекрати наказателното производство; 2.) да насрочи делото съгласно чл. 252, ал. 4 НПК, когато са налице основания за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. Основание за разглеждане на тъжбата в съдебно заседание е тя да бъде редовна и допустима (вж. Решение №48/09.06.2020 г. по кнд №142/2020, II н.о. на ВКС), като съгласно трайната практика на съдилищата с насрочването съдът дава и правната квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

При преценка за редовност на тъжбата констатираните от първоинстанционния съд в съдебно заседание пречки за разглеждане на делото, все още са налице, въпреки обратното становище на въззивния състав, според който не се установява субективна страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, поради което следва да се разгледа обвинението по чл. 147, ал. 1 НК.

Мотивите на въззивната инстанция са задължителни само относно стадия, на който се връща делото и по приложението на закона, но не могат да бъдат задължителни по въпросите за оценка на доказателствата, тъй като с това би се стигнало до недопустимо от закона накърняване на вътрешното убеждение на решаващия съд.

Изводите дали се доказва обективна и субективна страна на престъплението, което е описано в тъжбата, са въпроси от решаването на делото по същество, а не от извършената от първата инстанция проверка за редовност и допустимост на тъжбата.

Въззивната инстанция посочва, че не възприема становището на първоинстанционния съд, „че от наличните по делото доказателства се установява, че посоченото в тъжбата деяние осъществява състава на престъплението набедяване“.

Подобно становище не е застъпвано от състава на РС Луковит в контролираното определение, а е извършена правна оценка на твърденията, въведени с тъжбата, без да е извършван какъвто и да било анализ на писмените материали към тъжбата, които на този етап от производството дори не са приобщавани като доказателства по делото. Отговорът на съществения въпрос, дали твърдяното престъпление, описано в тъжбата, е осъществено от обективна и субективна страна, съдът може да даде едва с постановяване на присъдата, когато оценява и събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

След като и въззивната инстанция възприема, че деянията, в които Д.С. обвинява двамата подсъдими, са извършени като те са му приписали престъпление чрез подаване на жалби „до надлежен орган на властта“, и тъжителят твърди, че това е умишлено, то квалифицирането на деянието следва да е по чл. 286, ал.1 НК.

Ако се възприеме, че съдът може в подготвителния стадий да прави изводи на база писмени материали, то тогава изводът за липса на умисъл за извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК би предопределил и изводите за липса на субективна страна за извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, а това по своя резултат всякога ще представлява „опрадвателна присъда“.

Само органите на досъдебното производство след разследване на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, за което са въведени фактически твърдения с тъжбата, биха могли да преценят има ли умисъл за извършване на престъпление, или решаващия съд в случай, че се стигне до повдигане на обвинение с обвинителен акт.

Поради горното, а именно, че твърдяното престъпление не е такова от частен характер, а е престъпление от общ характер, образуваното наказателно производство по НЧХД№ 379/2019г. следва да бъде прекратено.

Поради горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 25, ал. 5, т. 2 НПК, Съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №379/2019г. по описа на РС Луковит, поради това, че описаните в тъжбата деяния съставляват престъпления от общ характер.

Разпореждането за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч по реда на Глава ХХІ, в 15 дневен срок от съобщението

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя, чрез повереника адв. Н.Л., и на подсъдимите, чрез защитника им адв. С..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………