№ 20361
гр. София, 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110124613 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Г. А. Н. срещу „ (ФИРМА)“ ООД
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.26, ал.1,
пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9,
ал. 2 предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на
1283,12 лв. от договор за паричен заем № ********* сключен между
страните, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност на клаузата.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за заем
№ ********* за сумата от 2500 лв. Излага се, че в договора е било посочено,
че клиентът ще се възползва от услугата „динамично плащане“, за която било
уговорено възнаграждение в размер на 1283,12лв или 51 % от главницата.
Твърди, че заплащането на допълнителната такса е включено към месечните
погасителни вноски. Счита, че оспорваната клауза е неравноправна, както и
че не е индивидуално уговорена. Излага, че т.7.4 от ОУ гласи следното „ При
ползването на тази възможност, кредиторът осигурява свой представител,
който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място при условие, че то се намира в
квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на
работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно
плащане“. Ищецът излага, че тази договорка е против икономическия му
интерес, както и че не е бил посещаван от служител на ответника, на когото
да заплати дължимите вноски. Твърди, че клаузата е нищожна, поради
противоречия с добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредби на
ЗПК. Сочи също, че е налице и заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК, според която
ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. Моли
1
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за заем със соченото от ищеца
съдържание, включително и че част от договора е клауза, която предвижда
заплащане на услуга динамично плащане. Оспорва изложените твърдения от
страна на ищеца и развива подробно съображения в насока, че клаузата е
валидно уговорена при спазване на законовите изисквания. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен
договор за заем № *********, част от съдържанието на който е оспорваната
клауза, а именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „динамично
плащане“ в размер на 1283,12 лв.
От приетия като писмено доказателство договор за кредит се установява,
че процесната сума за динамична такса е разсрочена на равни вноски, заедно с
главницата и лихвата.
При така установените факти настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
За основателността на иска в правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
заем № *********, част от съдържанието на който е оспорваната клауза, а
именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“
в размер на 1283,12 лв., в който случай ответникът следва да докаже, че не са
налице визираните пороци.
Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор
съдържа неравноправни клаузи.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
2
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от сочената услуга.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
3
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът
намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за динамично плащане за
недействителна и не поражда задължения за заемателят.
Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за нищожна е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът. Доколкото последният не е сторил такива разноски
не следва да му се присъждат. Ответникът следва да заплати на адв. М.
сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие и сумата в размер на 50
лв. на Софийски районен съд, представляваща държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Г. А. Н., ЕГН
********** срещу „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* иск на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП клаузата по чл. 9, ал.
2 предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на
1283,12 лв. от договор за паричен заем № ********* сключен между
страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
„(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в
размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 50 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5