№ 83
гр. П., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100965 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба на „Б. ДСК“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК ***, подадена против М. М., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „О.“ № 7 и с настоящ такъв в Р. С. М., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучатели) е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от
29.05.2017 г. Поддържа, че размерът на предоставената сума е 10 000 лв. и тя е била
изцяло усвоена, като е било уговорено заплащането на възнаградителна лихва, а също
и на договорно обезщетение за забава („наказателна лихва“). Изтъква, че кредитните
задължения е следвало да бъдат изплатени чрез месечни вноски, с краен падеж до
29.05.2021 г. Сочи, че кредитът не е бил обслужван редовно и понастоящем
вземанията по него възлизат на: 8 085,02 лв. – непогасена главница; 3 198,05 лв. –
неплатена договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.04.2018 г. до
28.05.2021 г.; 910,19 лв. – договорно обезщетение за забава върху главницата, имащо
характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 20.04.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г.; 1 507,05 лв. – договорно обезщетение
за забава върху главницата, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за
периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г., както и 120 лв. –
дължими разходи по кредита. Уточнява, че за визираните суми се е снабдил със
1
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която е била връчена на ответника по
чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена,
ведно със законната лихва върху главницата от образуването на заповедното
производство до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК –
адвокат В. И. Г. от Адвокатска колегия - гр. Б., който оспорва ищцовите претенции и
настоява за тяхното отхвърляне. Излага доводи, че не е доказано усвояването на
сумата по кредита от страна на кредитополучателя, нито е установено, че същият не е
заплащал редовно задълженията си. Прави възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за
възнаградителната (договорната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
„наказателните лихви“, които по правната си същност са мораторна неустойка, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за
разходите по кредита.
Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 292/11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. №
444/23 г. на Районен съд – гр. П. (образувано на 28.03.2023 г.), което е приложено към
сегашното дело.
Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в
качеството му на заявител в заповедното производство, а настоящият ответник е
длъжник по заповедта, като тя му е била връчена, чрез залепване на уведомление по
чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 ГПК.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит, което обвързва ищеца (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в
полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното
връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължение на кредитополучателя в тази
връзка.
2
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
отношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в даден
размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието срочно
изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението,
гарантирано с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.
- За разходите по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която
кредитополучателят дължи заплащането на търсените разходи; 2/ настъпване на
условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване
на вземането, отнасящо се до тях.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всяка от исковите претенции, а в случай че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, както и от
общите условия, от погасителния план и тарифа към него, които са представени по
делото. Тези писмени доказателства са подписани за ответника, а подписите му в тях
не са оспорени, поради което трябва да се приеме, че те материализират негови
изявления (чл. 180 ГПК).
От съдържанието на обсъжданите документи стават ясни и основните параметри
на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:
- Кредитната сума е 10 000 лв. (чл. 1 от договора).
- Годишната възнаградителна лихва е формирана от сбора на два
компонентна – стойността на 6-месечен SOFIBOR (с променлива величина) и
фиксирана преференциална надбавка от 8,374 %, като размерът на първия показател
към деня на сключване на сделката е 0,326 %, при което величината на годишния
лихвен процент към този момент е 8,70 % (чл. 8 от договора). Общият размер на
възнаградителната лихва за целия срок на кредита е 1 846,47 лв. (отразен в
погасителния план).
- Отсъствие както в договора, така и в общите условия на ясно разписана
М.ката, по която се извършват промените в лихвения процент.
- Годишният процент на разходите по кредитната експозиция е 11,05 % (чл.
9 от договора), с принципното уточняване, че той изразява общите разходи за
кредитополучателя като годишен процент от общия размер на кредита и визиране на
3
различните видове разходи по този повод (чл. 9.1. и чл. 9.2 от общите условия).
- Липса както в договора, така и в общите условия на нарочната М.ка, по
която е получена величината на конкретния годишен процент на разходите.
- Наличие на информация, че кредитополучателят може да погаси кредита
предсрочно, без да дължи такси, както и да получи безвъзмездно във всеки един
момент от изпълнението на договора справка под формата на погасителен план за вече
извършените плащания и за предстоящите такива (чл. 11.1 и чл. 14, т. 2 от общите
условия, както и т. 4 от тарифата).
- Срок на кредита – 48 месеца (чл. 2 от договора) и краен падеж –
29.05.2021 г. (посочен в погасителния план).
- Погасяване на дълга – чрез 48 месечни вноски, които са
индивидуализирани по падеж и размер в погасителния план, с падежна дата на 20-то
число от месеца (визирана също в погасителния план).
- Задължение за „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната
неустойка) при просрочие в плащането на главницата, чийто размер се формира от
дължимата възнаградителна лихва, увеличена с 10 процентни пункта, а начисляването
започва от момента на забавата и продължава до погасяването на съответното
просрочено плащане, но при плащане на просрочената сума до седмия ден от забавата
надбавката не се прилага (чл. 18.1 от общите условия).
- Задължение за кредитополучателя да заплаща на кредитодателя и разходи
от 120 лв. при изискуемост на кредит (т. 5 от тарифата).
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е
било оспорено от страните, се констатира, че:
- Кредитната сума по договора е била усвоена в деня на сключването му,
чрез превеждането й по разплащателна сметка, изрично упомената в него и водена на
името на кредитополучателя.
- За времето от 20.06.2017 г. до 25.04.2018 г. кредитополучателят е
изплатил общо 2 621,50 лв. по кредита, които са били отнесени от кредитодателя за
погасяването на част от главницата – 1 914,98 лв., на част възнаградителната лихва –
702,16 лв., както и на част от „наказателната лихва“ – 4,36 лв.
- След 25.04.2018 г. не са постъпвали плащания.
- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, както и настъпването
на крайния падеж на кредита, от счетоводна гледна точка кредитните задължения
кореспондират със сумите по предявените искове.
- Претендираната договорна лихва е била формирана въз основа на
годишния лихвен процент, уговорен към момента на подписването на сделката.
Същата е ситуацията и при компонентите, изграждащи т. нар. „наказателна лихва“.
- Размерът на задълженията за главницата, падежирали след 28.03.2018 г., е
8 085,02 лв. Величината на договорните и на „наказателните“ лихви, дължими след
4
28.03.2020 г., е съответно 1 247,72 лв. и 502,45 лв.
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаването на
правния спор, даже и да не е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства
(вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС ).
Съдът е задължен да извърши и служебна проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител (чл. 7, ал. 3 ГПК), какъвто е сегашният случай.
Липсата на ясна М.ка и на условия за промяна на лихвения процент, а само
формалното вписване в договора, че тук от значение е 6-месечният SOFIBOR, водещ
до изменение и на размера на договорната лихва, принципно е основание за
квалифицирането на клаузите, регламентиращи този въпрос, като неравноправни по чл.
143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради което те са нищожни, съгласно чл. 146 от същия закон.
Това обаче се отнася само за частта им, даваща право на Б.та – кредитор да променя
едностранно лихвата, но не и за частта, определяща дължимата към момента на
сключване на договора лихва, включваща тогавашния лихвен процент и съответната
надбавка (вж. Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/17 г., ІІ т. о. на ВКС и
Решение № 9/27.02.2020 г. по т. д. № 62/19 г., І т. о. на ВКС). Следователно и
доколкото от заключението на счетоводната експертиза се изясни, че размерът на
претендираната възнаградителна лихва е образуван, според уговорения лихвен
процент, коментираното нарушение на ЗЗП няма отношение към дължимостта й.
Логиката на така даденото разрешение е пределно ясна и се корени в обстоятелството,
че частичната нищожност от такъв порядък не освобождава кредитополучателя от
задължението да заплати лихвата по кредита в размера, уговорен при сключването на
договора.
Обсъденото по-горе съдържание на кредитната сделка показва, че тя
кореспондира с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК в нужната степен.
Тук е необходимо по-конкретно да се подчертае, че не е нарушен и чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като:
- Последното цитирано правило въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
5
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова поначало е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати
и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (М.ката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. №
229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. №
256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. №
110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д.
№ 670/23 г., І т. о. на ВКС).
- Няма обаче нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, когато договорът за
потребителски кредит не съдържа конкретно описание на допусканията, взети предвид
при изчисляването на годишния процент на разходите, но пък дава достатъчно ясна
информация (включително чрез общите му условия) за компонентните, участващи в
неговото определяне. В една такава ситуация не може да се приеме, че потребителят е
бил лишен от възможността да прецени обхвата на своето задължение и неговата
икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни
институции, а също и при необходимост да се откаже от договора (вж. Решение №
58/29.07.2021 г. по в. гр. д. № 236/21 г. на Апелативен съд – гр. Бургас, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 667/10.08.2022 г. по гр. д. № 4998/21 г., ІІІ г.
о. на ВКС).
- Разглежданият казус е именно такъв. Макар в общите условия на
договора, сключен между ищеца и ответника, бланкетно да е упоменато какво
представлява годишният процент на разходите, все пак кредитополучателят има
възможност да разбере принципния алгоритъм, по който той е бил определен.
Същевременно от данните, вписани в договора, в погасителния му план и в тарифата
към него, които отразяват ясно величините на главницата, на възнаградителната лихва
и на дължимите такси, може да се направи и преценка кои точно компоненти участват
във формирането на годишния процент на разходите и каква е отделната им тежест.
6
Уговорката, предвиждаща мораторната неустойка, наречена в договора
„обезщетение за забава“, е нищожна, защото влиза в директно противоречие с
императива на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който при забава, допусната от длъжника
по потребителски кредит, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението в тази насока не може да
надвишава законната лихва.
Нищожна поради колизия с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК е и клаузата от тарифата към
процесния договор, отнасяща се до т. нар. „разходи при изискуем кредит“.
Начисляването на такса за подобни разходи в действителност не касае никаква
дейност, която да е в полза на длъжника, а обслужва кредитора, при което пряко се
нарушават правилата на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, забраняващи на кредитора по един
потребителски кредит да събира от потребителя такси за управлението на кредита.
Нормативните правила, обсъдени в предходните два абзаца, са от императивно
естество, тъй като са установени в публичен интерес, доколкото целят да осигурят
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредити, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК).
Относно възражението за погасителна давност е необходимо да се съобрази, че:
- Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД), като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1
ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск,
имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Обсъжданото нормативно разрешение е изключение от общото правило на чл. 125
ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като
свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент,
предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се
причислява и прекъсването на давностните и на преклузивните срокове, както и
спирането на давността (вж. мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
- По повод погасителната давност на вземанията, произтичащи от договор
за банков кредит, в който е предвидено погасяване на паричното задължение на
отделни вноски с различни падежи, приложими се явяват постановките, приети в
мотивите и в диспозитива на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. №
3/23 г., ОСГТК на ВКС, според които:
= за погасяване на задължението за главницата се прилага общият 5-
7
годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а за възнаградителната лихва – кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД;
= приложимият давностен срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителната лихва започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на
изискуемостта на съответната вноска;
= при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата, чийто падеж не е ненастъпил към този момент, започва да
тече от датата на предсрочната изискуемост.
- Както беше казано, заявлението по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК на настоящия
ищец срещу ответника е било депозирано пред заповедния съд на 28.03.2023 г., а
главницата, падежирала след тази дата, се равнява на исковата сума от 8 085,02 лв., при
което дължимостта й не се влияе от погасителната давност. Възнаградителната лихва
обаче е покрита от приложимия 3-годишен погасителен давностен срок за сумата от 1
950,33 лв., отнасяща се за периода от 20.04.2018 г. до 27.03.2020 г.
В обобщение на казаното досега се налагат финалните констатации, че:
- Главната претенция подлежи на цялостно уважаване.
- Искът за възнаградителната лихва е основателен за 1 247,72 лв., дължими
за периода от 28.03.2020 г. до 28.05.2021 г., тъй като разликата (1 950,33 лв.) до пълния
претендиран размер (3 198,05 лв.), която касае периода от 20.04.2018 г. до 27.03.2020 г.,
е погасена по давност.
- Претенцията за „наказателните лихви“ трябва да бъде отхвърлена изцяло,
защото се основава на договорна клауза, която е нищожна, заради противоречие с чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК.
- Аналогично е положението и при иска за разходите по кредита, след като,
уреждащата ги уговорка, влиза в колизия с императива на чл. 10а ЗПК.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни
(чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за исковото производство (съобр. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Произнасянето по разноските за заповедната процедура също трябва да бъде с
осъдителен диспозитив, като е без значение, че тя е била по чл. 417 ГПК и е
приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на
вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по
чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към споменатата т. 12 от
тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
8
Конкретните съдебно-деловодни разходи, полагащи се на ищцовата страна,
съразмерно с уважената част от исковете, са:
- 220,42 лв. – за заповедното производство, изчислени на основата на
заплатената държавна такса (276,41 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (50 лв.),
което е определил заповедният съд;
- 1 917,17 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса (335,19 лв.), юрисконсултското възнаграждение (360 лв.), определено
от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, заплатеното възнаграждение за вещо
лице (500 лв.) и разходите за особен представител на ответника (1 643,83 лв.).
Ответникът не е направил съдебно-деловодни разходи.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. М., с
постоянен адрес в гр. П., ул. „О.“ № 7 и с настоящ такъв в Р. С. М., ЕГН **********,
дължи на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 19,
ЕИК ***, следните суми, които са включени в обхвата на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 292/11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 444/23 г. на
Районен съд – гр. П., а именно:
- 8 085,02 лв. – неплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.05.2017 г., сключен между М. М. (като кредитополучател) и „Б.
ДСК“ АД (като кредитодател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.03.2023 г., до
погасяването, както и
- 1 247,72 лв. – възнаградителна лихва по кредита, дължима за периода от
28.03.2020 г. до 28.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така
уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 3 198,05 лв., която разлика
се отнася за периода от 20.04.2018 г. до 27.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК ***, срещу М. М., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „О.“ № 7 и с настоящ такъв в Р. С. М., ЕГН **********, с които се претендира да
бъде признато за установено, че последният дължи на първото следните суми,
попадащи в предметния обсег на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с
№ 292/11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 444/23 г. на Районен съд – гр. П., и касаят
9
цитирания по-горе договор за кредит, а именно: 910,19 лв. – договорно
обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за
периодите от 20.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г.; 1 507,05
лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка,
начислено за периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г.,
както и 120 лв. – разходи по кредита.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. М., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „О.“ № 7 и с настоящ такъв в Р. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“
АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК ***, съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 220,42 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 444/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 1 917,17 лв. – общ размер на разноските, дължими за
първоинстанционното исково производство (гр. д. № 965/24 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10