Р Е Ш Е Н И Е
№ 1656
град Бургас , 16.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 -
ти граждански състав
на шестнадесети юни
две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 6888 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.П.
*** против Т.Г.К., ЕГН **********,***. В исковата молба се сочи, че на
24.02.2017г. е сключен договор между ищеца и ответника за мобилни услуги с кл.
№ ********* по предпочетен мобилен номер 0893/912179 с избрана програма. Срокът
на действие на договора бил до 24.02.2019г. Ответникът също така бил закупил на
изплащане мобилен телефон „HTC Desire 530 Grey” като следвало да направи
23месечни вноски, всяка по 4.19лева. Сочи се също така, че за периода
15.03.2017г. до 14.08.2017г. „Теленор България“ бил издал три фактури към
абоната, платими в определен срок. За трите месеца – април, май и юни, ответникът
не бил заплатил дължимите по фактурите суми. Незаплатените от абоната услуги
били на стойност 113.74лева. Твърди се, че оператора едностранно е прекратил
договорните отношения между страните. Поради прекратяване на договора ,
предсрочно дължими били станали и останалите вноски за закупения на изплащане
апарат. За събиране на вземането по издадените фактури било подадено заявление
по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 3805/ 2019г. на РС гр. Бургас.
В полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК против К.. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът претендира : да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Т.К., че
в полза на ищеца съществува изискуемо вземане за сумата от 113.74лева
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода
15.03.2017г. до 14.08.2017г. , ведно със законната лихва за забава , считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане .
С настоящия иск е предявена и претенция за осъждане ответника и за сумата от
79.61лева представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
05.04.2016г. за мобилен номер ********** за периода след м. 08.2017г. до м.
01.2019г., с абонатен № *********. Претендират се разноските по настоящото дело
и тези
направени в заповедното производство. Направени са доказателствени искания.
Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Исковата молба се поддържа
с изрична молба.
Ответникът
Т.Г.К.,*** , се представлява от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
особен представител адв. С.П.,***. Депозиран е отговор в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК. Особеният представител по същество признава предявения иск . Адвокат П.
сочи, че представените доказателства са безспорни и не следва да се назначават
експертизи по делото. Претендира да се намали адвокатския хонорар на
представителя на ищцовата страна. Не са направени доказателствени искания, не
се сочат доказателства. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П.,
който прави признание на иска , като се претендира одобряването му на осн. чл.
29, ал. 5 от ГПК.
Предявените искове са с
материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на
признанието.
Настоящият
състав намира, че така признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, че ответникът, представляван от назначения му особен представител, е
легитимиран да се разпорежда със същото, както и че признанието е извършено с
одобрението на съда, поради което са налице предпоставките на горецитираната
разпоредба и настоящото решение се постановява при признание на предявените
искове. По делото е безспорно установено, че между ищецът и ответника са били
налице облигационни правоотношения във връзка сключен договор за мобилни услуги
от 24.02.2017г. По него ответникът е избрал абонаментен план , с който се е
задължил да ползва предоставените от оператора услуги, като заплаща месечни
такси. За задълженията на К. са били издадени фактури, които не са били
заплатени в срок. Отделно от това ответникът е сключил договор за закупуване на
устройство – мобилен телефон, при който се е уговорил с ищеца цената да бъде
изплатена на месечно вноски. Спрямо ищецът ответникът е останал задължен и за
стойността на мобилния телефон. Изложените в исковата молба обстоятелства се
подкрепят от представените писмени доказателства и не се оспорват от особения
представител на ответника.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните
разноски за настоящото производство, възлизащи на 75.00лева за заплатената държавна
такса , сумата от 160.00лева за назначения особен представител и адвокатски
хонорар в размер на 180.00лева. Следва да бъдат присъдени в тежест на ответника
и направените съдебно- деловодни разноски по воденото ч.гр.д № 3805/2019г. на
РС гр. Бургас, а именно сумата от 25.00лева държавна такса и адвокатски хонорар
в размер на 180.00лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, ДЪЛЖИ на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 113.74лева/ сто и тринадесет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
********* за периода 15.03.2017г. до 14.08.2017г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.05.2019г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 1926/17.05.2019г. по ч.гр.д. № 3805/ 2019г. на РС гр. Бургас.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 79.61лева/
седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща незплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.02.2017г. с бонатен № ********* за
мобилен номер № 0893/ 912179 за периода м. 08.2017г. до м. 01.2019г.
ОСЪЖДА
Т.Г.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от общо 620.00лева/ шестстотин и двадесет лева/ представляваща деловодни разноски - 25.00лева/
двадесет и пет лева/ за внесената държавна такса и адвокатски хонорар в размер
на 180.00лева/сто и осемдесет лева/ по
ч.гр.д № 3805/2019г. на РС гр. Бургас, сумата от 75.00лева/ седемдесет и пет
лева/ за внесената държавна такса, адвокатски хонорар в размер на 180.00лева/сто
и осемдесет лева/ и сумата от 160.00лева/ сто и шестдесет лева/ за назначения
особен представител в настоящото производство.
Решението е подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: