МОТИВИ към НОХД №1445/2012 г.:

Обвинението е против подсъдимия Н. А.Я. *** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че в периода от  26.02.2009 г. до месец март 2009 г. в гр.П.и в с.Г., обл.П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С.П.М. ***-  че ще го запише за курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория ”В”, в Учебен център „Стронг-С. С.”*** и че от същия учебен център ще му бъдат издадени в оригинал изискуемите за издаване на СУМП документи, а именно Удостоверение за допускане до теоретичен изпит и Удостоверение за допускане до практически изпит,  и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1500  лева.

Пострадалият С.П.М. е конституиран в качеството на частен обвинител.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият Н. Я. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелят С.М. многократно се е явявал на изпити пред ДАИ ,но не успявал да се справи успешно.  Свидетелят С.М.  познавал свидетеля М.А.М. и го помолил да му съдейства по- лесно да си вземе изпитите пред ДАИ. В периода от време 26. 02. 2009 г. до месец март 2009 г.  в гр.П.  и в с.Г. , свидетелят С.М. се срещал на няколко пъти  с подсъдимия Н.Я.. Подсъдимият Н.Я. се представил като инструктор, който ще го уреди по-лесно, за да може да си вземе изпитите пред ДАИ. Подсъдимият Я. обещал на свидетеля С.М. още, че ще го уреди за шофьорски курсове, като поскал за услугата сумата от 1500 лв. Свидетелят С.М. се съгласил и предал на подсъдимия Н.Я. сумата от 1 000 лв., като заявил, че ще предостави останалите пари в размер на 500 лв. след вземане на изпитите. Свидетелят С.М. поискал подсъдимия Н.Я. да подпише нотариално заверен документ, че парите които давал били в заем. Подсъдимият Н.Я. подписал такъв документ. Подсъдимия Н.Я. поискал от свидетеля С.М. копие от Свидетелство за завършено основно образование и му дал да попълни данните си върху документ, който го нарекъл „Протокол„. Свидетелят С.М. останал с убеждението, че ставало въпрос за изпит.

През месец март 2009 г. в с.Главиница, подсъдимият Я. представил на свидетеля М. удостоверения за допускане на практически и теоретически изпити  от фирма  ЕТ „ Стронг –С. С.„***  и  му заявил, че може да ги представи пред КАТ. Подсъдимият поискал от свидетеля М. още 500 лв. според уговорката, която сума последният предал в присъствието на свидетеля И. Янков.

След като представил документите в КАТ, свидетелят С.М. разбрал, че бил измамен.

От приложената  справка в Министерството на транспорта ДАИ е видно, че  фирма ЕТ „СТРОНГ-С. С.“*** не съществувала.

Издадените документи - Удостоверение за допускане до практически изпит и Удостоверение за допускане до теоретичен изпит, били неистински документи съгласно заключенията по техническото изследване на документите.

С извършване на обучение на кандидати за управление на МПС, категория „В“ се занимавала ЕТ „Стронг-Г.С.“***, но в регистъра на същата не фигурирало лице с данните на свидетеля С.М.. От  друга страна, като номер на разрешителното на фирмата бил посочен номера по списъка, в който фигурира  в списъците на ДАИ, а не действителния номер на разрешителното за извършване на дейност от Министерството на транспорта. Информацията за списъците била публична и можело да бъде получена от всеки. Ръководител на учебния център на фирмата бил  свидетелят Й.С.. Същият не познавал нито едно от лицата - нито  подсъдимия Н.Я., нито пък свидетеля С.М..

От заключението на изготвената графическа експертиза е видно, че не може с категоричност да се установи авторството на положените подписи на мястото на ръководител на учебният център,

От направената справка в публичния регистър на ИАДАИ, както и от отговора на ИАДАИ  е видно, че фирма с подобно наименование ЕТ „ Стронг – Г.  С. фигурира в регистъра и че същата е под №23, така както е изписан номера на разрешителното за учебна дейност на фирмата в инкриминираните документи.

Подсъдимият Н.  Я. не е работил във фирма, която извършва обучение на лица кандидат-водачи за управление на МПС, нито е имал съответното изискуемо образование за извършване на такава дейност. Същият не е бил  упълномощен да издава или да предоставя за ползване Удостоверения по смисъла на чл.20 и сл. от Наредба №37/2004 г. на Министерството на транспорта. Оторизирано лице  било  само ръководителя на учебния център, който е и длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Въпреки това, подсъдимият Н.Я.  употребил документите за допускане до теоретичен и практичен изпит пред свидетеля С.М. с уверението, че същите били напълно валидни документи и че с тях би могъл да получи желаното от него свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият Н.Я. го уверил, че бил издържал успешно изпитите и че това е станало благодарение на неговата намеса и контакти с ДАИ и други инструктори. Подсъдимият Н.Я. дал на свидетеля С.М. неистинските документи - Удостоверения за допускане до теоретичен и до практически изпит и по този начин целял да създаде убеденост у свидетеля С.  М., че документите били истински. По този начин подсъдимият Н.Я. затвърдил заблуждението, че всичко е наред и улеснил получаването  имотната облага за ”услугата„.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и и доказателствата събрани на досъдебното производство прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите С.М., Г.С., Й.С., М.М., И.Я., М.Я., А.Я., И. М., Р.Р., А. А., Асен Х., Г. Г., Е. Ч., И. Б., заключенията на почерковите експертизи и експертизата за техническо изследване на документ, както и писмените доказателства приложени по делото.

За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си и с това да му причини имотна вреда. 

Безспорно се установи, че подсъдимият с обещал на свидетеля М. да ги запише в курс за придобиване на свидетелство за управление на МПС.  Демонстрирайки познанство с лица в този област мотивирал свидетеля М. да му предостави сума от 1 000 лв. В последствие подсъдимият предоставил на М. неистински документи с уверението, че въз основа на тях, последният може да поиска издаване на СУМПС, като получил допълнително сумата от 500 лв. В резултата на това на М. е нанесена имуществена вреда в размер на 1 500 лв.  

Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите и подкрепящи се от самопризнанието на подсъдимия, водят до извода, че деянието е осъществено от обективна страна.

От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и специална цел.

Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава, че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимият не е имал намерение и възможност да изпълни задълженията си към свидетеля М..

Умисълът на дееца е обективиран с конкретните му действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Н. А.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК, като в периода от  26.02.2009 г. до месец март 2009 г. в гр.П. и в с.Г., обл.П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С.П.М. *** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1500  лева.

Подсъдимият е действал умишлено, като е съзнавал всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на същото.

Налице е користна цел, а именно подсъдимият да набави за себе си на имотна облага.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Я. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се има предвид користната цел и начина на извършване.

Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането частната собственост и на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са негативни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, възстановяване на по-голяма част от вредата, а като отегчаващи високата стойност на предмета на деянието, отрицателните характеристични данни и предишното осъждане.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия Н. А.Я. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След намаляване на така определеното наказание с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на подсъдимия НЕДЕЛКО А.Я. от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от Нк отложи изтърпяването на наложената наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Видно от справката за съдимост по НОХД №329/2011 г. по описа на Пещерския районен съд, с присъда, влязла в сила на 27.06.2012 г., на подсъдимия Неделко Я. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието е наложено за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, извършено на 27.03.2011 г. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

По отношение на горното и настоящото деяния са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, тъй като са извършени от подсъдимия преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.

Затова съдът определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, т.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: