Присъда по дело №460/2018 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 59 от 12.06.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановено по НОХД № 460 по описа за 2018 година.

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Ж.Н.С. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 12.08.2017 г. в гр. Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Поло“, с peг. № X 5799 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“; чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и чл. 120, ал. 1 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар ..., водачът на пътно превозно средство е длъжен: т. 2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил на Ф.Ф.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, което се дължи на счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

         В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. Ж.Н.С. *** във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към отговорност, а при индивидуализация на наказанието счита, с оглед постигане целите на наказанието и предвид процесуалния ред, по който се разглежда делото, че то следвало да бъде индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс по вид „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, отчитайки изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Така също следвало на подсъдимия да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година.

          Защитникът на подсъдимия Ж.Н.С. *** - адв. Димо Стоянов пледира при постановяване на присъдата да се вземе предвид, пълната доказаност на повдигнатото обвинение и че подзащитният му действително бил осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, за което е привлечен към наказателна отговорност. Изразява обаче несъгласие с подхода на законодателя при криминализиране на деянието и приравняване на хипотезите, когато то е осъществено на пешеходна пътека с тези, когато водачът е бил в пияно състояние или се е укрил след транспортното произшествие, без да отрича грижата, която се дължи към уязвими участници на пътя. Оттам пледира и относно размера на предложеното от РП – Хасково наказание, най – вече от гледна точка срока на наказанието лишаване от свобода, определено по реда на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, каквото наказание все пак счита, че следва да се наложи на подсъдимия, но за по – кратък срок – около 6 – 7 месеца. След обстоен анализ на данните за личността на подсъдимия и събраните смекчаващи вината доказателства от гледна точка индивидуализацията на наказанието, счита че подходящи били именно предложените от него срокове на кумулативно предвидените наказания.

          Другият измежду защитниците на подсъдимия – адв. А.П. *** пледира в подкрепа на изложеното от адв. Димо Стоянов и добавя възражение за липса на положена маркировка на пътя, което обстоятелство също способствало деянието.

         Подсъдимият Ж.Н.С. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че  разбира обвинението и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително изслушване в хипотезата на разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на съдебните прения се придържа при упражняване правото си на лична защита към изложеното от упълномощените по делото защитници. В дадената му възможност за последна дума изразява съжаление за случилото се, осъзнава грешката си, но разчитал на свидетелството за управление на МПС да осигурява прехрана за семейството си и да полага грижи за малолетните деца.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Ж.Н.С. е роден на *** ***, същият е българин, български гражданин, с висше образование, женен, безработен, с посочен адрес за призоваване в страната - бул. „Васил Левски“ № 32, вх.А, ет.2, ап.10.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 804, издадена от Районен съд – Хасково на 21.08.2017 г. подсъдимият  не е осъждан, а от събраните за него характеристични данни се установява, че същият няма регистрирани криминални прояви и заявителски материали, както и не са налице данни да е извършител на противообществени прояви. Няма данни да поддържа контакти с криминално проявени лива или да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични или упойващи вещества.

          Установено в хода на разследването от приложената справка за нарушител/водач и от копие от свидетелство за управление на МПС, че подсъдимият притежава валидно свидетелство за управление на МПС за категории „С М АМ В ТКТ“ с № *********, издадено на 06.03.2014г. от ОД на МВР - Хасково със срок на валидност до 06.03.2019г., без констатирани нарушения по ЗДвП преди 12.08.2017г.

          На 12.08.2017г. около 08,00 часа сутринта, в гр.Хасково, по ул. „Дунав“ в посока към бул. „Васил Левски“ - изток, се движел лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ, управляван от подс. Ж.Н.С.. Автомобилът, видно от копие от свидетелство за регистрация на МПС част II бил собственост на свид. Станимир Н.С. - брат на подсъдимия. Последният често го предоставял на брат си да го ползва. Подсъдимият се движел в посока бл.32 на бул. „Васил Левски“, където живеели родителите му. Движението се извършвало през деня, при ясно време, по асфалтовобетонова суха настилка. Достигайки до регулираното със светофарна уредба кръстовище на ул. „Дунав“ с бул. „Васил Левски“ в град Хасково, подс. Ж.Н.С. спрял, изчакал подаването на зелена светлина и след като светофарът подал зелен сигнал, потеглил като се подготвил да направи маневра „завиване наляво“, за да се включи в движението по бул. „Васил Левски“ в посока към ж.к. „Орфей“. Подсъдимият Ж.Н.С. навлязъл в кръстовището като достигнал движение със скорост от 11,38 км/час. Същевременно свид. Ф.Ф.Х., като пешеходец, бутала метална количка с четири колела, в която имало празна газова бутилка като се придвижвала от дома си до бензиностанция с цел да я напълни с газ. Достигнала до пешеходната пътека М8.2, очертана с две прекъснати линии, първата при движение юг-север, след кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дунав“, намираща се пред блок № 28 на бул. „Васил Левски“ в град Хасково. При зелен сигнал на светофара, който регулирал движението в тази част на платното за движение, предприела пресичането му в посока от изток на запад. Ф.Ф.Х. се движела с нормален ход с около 3,20 км/час като изминала 3,20 метра, движейки се по платното за движение върху пешеходната пътека. Подсъдимият Ж.Н.С., като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ предприел маневрата - „завиване наляво“ като ускорил скоростта си от 0 км/час до 11,38 км/час. Не забелязал своевременно навлизането на свид. Ф.Ф.Х. на пешеходната пътека поради заслепяване от насрещното слънце, но вместо да преустанови движението си, го продължил като навлязъл в дясната /източна/ лента по посоката си на движение, без да се увери в безопасността на предприетата от него маневра /за наличие на пешеходци на пешеходната пътека/ и без да преустанови движението си, респ. без да намали скоростта си на движение при възникване на препятствие за видимостта му. Едва когато между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ, управляван от подсъдимия и Ф.Ф.Х. разстоянието било по- малко от 4 метра, подс. Ж.Н.С. я забелязал. Опитал се да предотврати удара между тях като предприел спасителна маневра чрез завиване вдясно и задействане на спирачната уредба, но изминавайки общо 11,38 метра, последвал удар между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 57 99 ВМ и свид. Ф.Ф.Х.. Предната лява част на автомобила ударил пострадалата пешеходка в областта на горната част на левия крак. Ситуацията била наблюдавана от свид. Валентин Владов Демирев, който стоял пред блок № 26 на бул. „Васил Левски“ в град Хасково. Ф.Ф.Х. паднала на платното за движение като не успяла да се изправи заради болката, която изпитвала в левия крак. Движението си преустановил и подс. Ж.Н.С., който веднага излязъл от автомобила и с помощта на неустановени по делото лица, качил свид. Х. в лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ и я откарал в Спешно отделение на МБАЛ АД, град Хасково. От рентгеновото изследване се установило, че свид. Ф.Ф.Х. има фрактура на левия крак като се наложила и оперативна интервенция. Била настанена в Отделението по ортопедия като подсъдимият в следващите дни я посещавал, носел й храна и се интересувал от здравословното й състояние. На автомобила щети не били причинени.

           На място в ЦСМП Хасково били изпратени и свидетелите Михаил Иванов Михайлов и Валентин Костов Ванчев, и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор“ в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково. Подсъдимият Ж.Н.С. бил тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта си, като уредът отчел нулева стойност. Свидетелят Михаил Иванов Михайлов съставил срещу подс. Ж.Н.С. АУАН, Серия Д с бл. № 008227/12.08.2017г. за извършено административно нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП като приел, че при извършване на маневра „завой наляво“ е ударил преминаващата по пешеходна пътека пешеходка Ф.Ф.Х. и с това с станал причина за възникване на произшествието, както и констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 206/2017г., се установява, че Ф.Ф.Х. е получила следните увреждания: счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица. Описаните увреждания за причинени от действие на твърд, тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Причинено, според вещото лице, е трайно затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на големия пищял.

           От заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза се установява в детайли механизмът на настъпване на транспортното произшествие. Установено е мястото на удара между лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № X 5799 ВМ, управляван от Ж.Н.С. и свид. Ф.Ф.Х., а именно на пешеходната пътека М8.2, на кръстовището на ул. „Дунав“ и бул. „Васил Левски“ в град Хасково, по булеварда в посока ж.к. „Орфей“ (юг-север) на разстояние 1,60 м северно от мерната линия и на 3,20 м западно от базовата линия. Ударът бил с предна лява страна на процесния автомобил, завиващ от ул. „Дунав“ в посока ж.к „Орфей“ на разстояние 0,30 м от странична лява част навътре в странична лява част на тялото на пешеходката, пресичаща бул. „Васил Левски“ по пешеходната пътека северната от източния тротоар в посока запад. Пешеходката при движението си е бутала детска количка с четири колела. Пешеходката предприема движение по пешеходната пътека при включен зелен сигнал на светофара. Лекият автомобил „Фолксваген Поло“ навлиза в кръстовището при включване на зеления сигнал на светофара за извършване на левия завой.

           Установено е още, че скоростта на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X5799ВМ непосредствено преди произшествието е равна на скоростта му в момента на удара на пешеходката на 11,38 км/час. Определена е опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 57 99 ВМ при скоростта, с която се е движил непосредствено преди произшествието на 4,79 м. Определено е, че при създалата си конкретна ситуация със скорост непосредствено преди произшествието на 11,38 км/час на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ, при навлизане на пешеходката върху пешеходната пътека процесният автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние 11,38м. при опасна зона за спиране 4,79 м и при нормална видимост водачът на автомобила в лицето на подс. Ж.Н.С. е имал техническа възможност да предотврати произшествието с екстремно задействане на спирачната му уредба. Но поради заслепяване на водача на автомобила от насрещното слънце (по свидетелски показания) водачът я вижда в един по- късен етап, когато отстои от мястото на удара от пешеходката с предна част на автомобила на разстояние по-малко от 4,0 м, поради което произшествието се осъществява.

            Определена е и безопасната скорост на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ при конкретната ситуация, при която произшествието е предотвратимо на равна или по-малка от 9,68 км/час.

            Видно от направените изчисления спасителна маневра, преминаване в дясната част на лентата за движение - източната лента на бул. „Васил Левски“ при завиване волана вдясно, след което се завърта в обратна посока и накрая се установява в неутрално положение отклонява автомобила на разстояние 0,07 м и удар е щял да се получи с пешеходката.

          Причината за възникване на произшествието, изхождайки от техническа гледна точка според вещото лице, е движение на лек автомобил w „Фолксваген Поло“ с peг. № X 5799 ВМ със скорост, която не му позволява да спре в зоната на видимост от водача при заслепяване от слънчевите лъчи..

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от писмените заключения на вещите лица по назначените авто-техническа експертиза, химическа експертиза, а така също и съдебномедицинска експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде  субсумирано под състава на престъпление чл. 343, ал. 3, б „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда на едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Извършеното деяние в случая съставлява изобщо престъпление, когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен резултат квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление по чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално увреждане – в случая – причиняване на средна телесна повреда, недвусмислено установено от заключението на вещото лице, с тази разлика, че деецът действа по непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното деяние с оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство, които са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират от разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна диспозиция на наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание винаги и само от онези правила за движение, които са били в сила по време и по място на извършване на правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно средство.          

          Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото се установи от обективна страна, че подсъдимият Ж.Н.С. *** е осъществил визираната в закона правнорегламентирана дейност - управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло” с рег. № Х 5799 ВМ, като се движел на посочената дата в посока кръстовището с бул. „Васил Левски“ и с управлявания от него лек автомобил, посочен по – горе, навлязъл при зелен сигнал на светофарната уредба в кръстовището, предприемайки маневра „завой наляво“, за да се включи в движението по бул. „Васил Левски“ в посока в.к. „Орфей“. Очевидно деянието е осъществено от подсъдимия при нарушаване на правилата за движение по пътищата –  в случая визирани в относимите разпоредби на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1и ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Първата от цитираните разпоредби предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно последното изискване не е изпълнено при липсата на видимост, поради заслепяването от светещото насреща слънце и макар в рамките на ограничението, скоростта, подбрана от водача, не е била съобразена с условията, определящи видимостта. По този начин е засегнал уязвим участник в движението, доколкото не е съумял, при приближаването на пешеходна пътека да обезпечи предимството на пострадалата Ф.Х., каквото е изискването по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Така също, не е изпълнил изискванията и по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство е следвало да пропусне пешеходците, преминаващи през пешеходна пътека, което действие се регулира с пътен светофар. Тогава подсъдимият, като водач на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, доколкото пострадалата е била започнала правомерно пресичане именно по пешеходната пътека. В случая тъкмо участъкът от пътя, в който е настъпило транспортното произшествие – пешеходна пътека е определящ и за правната квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК, дадена от прокурора в съответствие с установените факти и закона.

          На следващо място освен деяние, недвусмислено установено е настъпването и на съставомерния резултат – причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице – Ф.Ф.Х. и то в причинно – следствена връзка с деянието и в частност с причиненото пътно – транспортно произшествие, наличието на каквато връзка недвусмислено се обосновава от заключението на вещите лица по назначените на досъдебното производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи, като по отношение на този обективен признак от състава на престъпление не се и спори от страна на подсъдимия или неговия защитник.   

          От субективна страна деянието на подсъдимия Ж.Н. *** е извършено непредпазливо. Същият не е целял и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Съставомерните последици са настъпил по причина, че деецът не е съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са оказали влияние за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие, преценени от гледна точка на релевантните за ситуацията правила за движение по пътищата. В случая при обосноваване на вината и нейната форма е без значение дали самото нарушаване на правилата за движение е станало умишлено или непредпазливо. Решаващ от гледна точка въпроса за отговорността е факта, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да бъде внимателен при управление на пътно превозно средство като спазва установените правила за движение и конкретно тези, обезпечаващи подбора на съобразена в случая с видимостта скорост на движение, за да бъде обезпечено предимството на пешеходците при пресичането им на пътя на отредените за това места, каквито са пешеходните пътеки.

          За извършеното от подсъдимия Ж.Н. *** престъпление е предвидено наказание е лишаване от свобода от една до шест години, съобразно приложимата материалноправна разпоредба. Подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК С престъплението не са нанесени имуществени вреди, независимо от дадената правна квалификация, предвид възприетия от законодателя принцип и неизменно прилаган в съдебната практика на поглъщане на по – лекия съставомерен резултат от по – тежкия. Не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, предвид дадената правна квалификация на деянието – нередпазливо по своя характер и предвидения специален максимум на наказанието лишаване от свобода.

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. 1 б „а” вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца. При индивидуализация на наказанието, бе отдадено необходимото значение, като смекчаващи отговорността обстоятелства, на фактите, свързани със съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе  за изясняване на обективната истина  по делото, изразеното съжаление за извършеното. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на дееца – същият е в млада възраст и с чисто съдебно минало. Има висше образование и е с изключително положителни характеристични данни за личността. Полага грижи и за двете си малолетни деца. Преценявайки гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Ж.Н. *** следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК и предвид обстоятелството,че този подход се явява по – благоприятния за него. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 3 месеца, тоест съобразно установения общ минимум. За този подход на съда и като цяло за обосноваване преценката за индивидуализация на санкцията по реда на чл. 55 от НК, решаваща роля изигра и факта, че след причиняване на увреждането на пешеходеца, подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ, като с лични усилия и средства, я откарал до Центъра за спешна медицинска помощ в МБАЛ – Хасково, АД, а след това я е посещавал и закупувал храна. Този факт има характера и значението на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което не е от естество да промени правната квалификация на деянието, но е от значение за определяне размера на наказанието. На следващо място, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът прие изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, след като прецени наличието на формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за изпълнение на целите не наказанието. Анализирайки целия комплекс от обстоятелства, явяващи се от значение за индивидуализацията, съдът прие кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс наказание „Лишаване от право да управлява МПС” да бъде наложено за срок от 6 месеца. Така определеният размер на наказанията е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.          

          С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към отговорност, за описаното в депозираното постановление деяние, в тежест на подс. Ж.Н.С. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 496.96 лева, представляваща направени по делото в досъдебна фаза разноски за възнаграждение на вещи лица, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

          Мотивиран така Хасковският районен съд постанови присъдата си.

                                                                         Председател: