РЕШЕНИЕ
№ 2342
гр. Пловдив, 29.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от председателя административно дело №1845/2021г по опис на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.13, ал.6 от ЗСП, вр. чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.98, ал. 2 АПК.
Образувано е по постъпила жалба от Е.Б. ***, срещу Заповед
№ ЗСП/Д-РВ/1788/07.05.2021г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-0058/28.06.2021г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане- Пловдив.
В
жалбата са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на акта, като посочените
правни основания не кореспондират с установената пред органа фактическа
обстановка. Наведени са доводи, че обстоятелства, свързани с това дали получават помощ като
безработни или имат други доходи не влияят на искането им за отпускане на
еднократна помощ като родители, нито е обвързано с това, от кой момент е
констатирано качеството им на безработни. Счита, че от страна на административният орган неправилно
се тълкува разпоредбата на чл.16б ал.1 ППЗСП. На гореизложените основания е въведено и искане за отмяна на
заповедта. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв.Т., който поддържа жалбата. По същество в писмена защита излага становище за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът – Директор Дирекция "Социално подпомагане" -Пловдив, редовно
призован се представлява от процесуалния представител юрк. С., която оспорва жалбата. По същество на спора взима становище за законосъобразност на заповедта, като сочи,
че от страна на заявителя не са спазени
изискванията на чл.16б ал.1 т.2 ППЗСП и той не отговаря на условията и реда за отпускане на целеви помощи.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със
заявление-декларация до Дирекция "Социално подпомагане"-Пловдив, вх. № ЗСП/Д-РВ/1788/29.04.2021г. от Е.Б.К., към който е приложен е опис за подадени
документи, е поискано
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП. В заявлението същата е
декларирал, че е безработен, без право на обезщетение и с начална регистрация в БТ от 23.11.2020 г., трите му деца са на
5г, 7г. и 9г. и не посещават училище и детска градина за времето 22.03.2021г. до 31.02.2021г поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка и карантина, породена от заразен член на семейството. Приложил е служебна бележка изх.№ 02/29.04.2021г. с
издател „Феерия декор“ЕООД за доходите на съпругата си. на Агенция по
заетостта, както и удостоверения на СУ “Св.Константин-Кирил Философ“-Пловдив и
ЦДГ „Зорница“-Пловдив, в едно с предписания за поставяне под карантина
изх.№16-24005/13.11.2020година. Посочил е, че съпругата му е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева, за което е приложена служебна
бележка на „Феерия декор“ ЕООД като самоосигуряващо се лице. С оспорената
заповед на жалбоподателя е отказана социална помощ по реда на чл.16б
ал.1 т.1-4 от ППЗСП, считано от 01.04.2021г.. Като основание за това е послужил изготвен социален
доклад от 07.05.2021г., в който е посочено, че жалбоподателят като родител е останал без работа преди въвеждането
на извънредната епидемична обстановка, поради което и е лице, нямащо право на социална помощ по чл.16б ал.1 т.1- 4 ППЗСП. Допълнено е още, че
другият родител е самоосигуряващо се лице като собственик на дружество „Феерия
декор“ ЕООД, което е с непрекъсната търговска дейност, като е представила
служебна бележка за доход за м.март 2021г. в размер на 650 лева. Посочено е, че
семейството се подпомага и по чл.7 от ЗСПД в размер на 135 лева, като доходите
за м.март 20221г са в размер на 157 лева за член от семейството. Към
доклада не е приложена анкетна карта. В социалният доклад е прието, че липсва основания да бъде отпусната месечна
целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка. Като мотив за отказа отново е посочено, че семейството не отговаря на условията
за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП, като не попада в кръга на лицата,
посочени в чл.16б ал.1 т.1-4 ППЗСП. Заповедта
е оспорена пред Директора на РДСП-Пловдив с жалба вх. № 1604-94Е-00-2428/10.06.2021г., като с оспорването
на заповедта е представено Становище от началник отдел СЗ към
ДПС-Пловдив. По подадената жалба срещу оспорената заповед
Директора на РДСП- Пловдив се е произнесъл с Решение № 16-РД06-0058/28.06.2021г., с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна поради неотговаряне от лицето
на изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП. В решението са изложени подробни мотиви за неоснователността на жалбата и законосъобразността
на заповедта. Посочено е, че К. е безработен от 20.05.2019 г., което е преди
настъпването на епидемичната обстановка. Липсват според горестоящият
административен орган причини, предпоставени получаване на социална помощ от обявена епидемична обстановка. Подробно изложил мотиви, че лицето не отговаря на условията на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП–трудовия договор
на Е.К. не е прекратен
в следствие обявяването на епидемичната обстановка в РБ, работния статус и получавани доходи от на семейството не е променен с оглед
настъпилата епидемична обстановка. Затова и постановил отказ да
се предостави поисканата социална помощ- месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Решението е
връчено на 30.06.2021г..
При така
установената фактическа обстановка, подкрепена от
събраните в производството писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът
прие следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, адресат на акта и в предвидения от закона срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът е
длъжен да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.
146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това. Предмет на делото е Заповед №ЗСП/Д-РВ/1788/07.05.2021г. на Директора на Д"СП"-Пловдив, с която на Е.К. е отказано
отпускането на помощ по чл. 16б ППЗСП, считано от 01.04.2021г.. Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, съгласно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП. Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание. Посочено е както
правното основание, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Посочен е и адресата на
заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б
от ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената заповед, но и изготвения
социален доклад от 07.05.2021г., съставен съгласно
Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Изпълнени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 ЗСП.
В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от
данните по преписката. Липсват толкова големи,
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
обуславят нейната нищожност.
По отношение
дължимата проверка на обжалваната заповед за съответствието и с
материалноправните разпоредби, съдът счита, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и е незаконосъобразна, поради следните съображения:
По делото не е налице спор между страните по фактите, а именно, че трудовото
правоотношение на Е.К. е прекратено, считано от 20.05.2019 г., както и че същият е бил регистриран в бюрото по труда като безработен от 23.11.2020г до 08.02.2021г.. Също
така не се и оспорва, че заедно със
съпругата му отглеждат три малолетни деца, които са до 14 годишна възраст и те не са
посещавали училище и детска градина за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. вкл., поради въведени ограничения във връзка с извънредната
в страната епидемична
обстановка. Спорът по делото се свежда до това дали лицето отговаря на
условията на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, в частност т.2 от тязи норма, както е прието в решението
на Директор РДСП-Пловдив. Съгласно
нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна
възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам
дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.
4. Във визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания, на които
следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно обявена
извънредна епидемична обстановка, да отглежда деца до 14-годишна възраст и поне единият да е
останал без работа и да няма право на обезщетение за безработица. В случая, видно от данните
по делото тези изисквания по отношение на жалбоподателя К. са спазени. В нормата не е предвидено, че оставането
без работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната
обстановка, в който смисъл е изложил и свои мотиви
административният орган. Достатъчно е
лицето да е останало без работа в периода на извънредната епидемична
обстановка, като е без значение причината за това да касае епидемичната обстановка в страната. Единственото изискване е двата обективни
признака- безработен и съществуваща извънредна епидемична обстановка, да съществуват едновременно в конкретния времеви
порядък. Няма предвидено и изключение, че нормата не намира приложение при предсрочно прекратени трудови
договори, в който смисъл е приложена от органите по социално
подпомагане. Няма значение това
и по отношение на другия родител, до толково, доколкото дали същият е работещ
или не не е сонование да се токаже отпускането на целева месечна помощ за
отглеждането на деца до 14 години за безработния родител. С оглед на изложеното съдът приема, че в случая са
налице всички обективни предпоставки
за отпускането на месечна целева помощ на
жалбоподателят по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, а постановения в заповедта отказ е незаконосъобразен. В тази насока и
предвид изложеното не се споделят доводите на ответника за правилно приложение
на материалния закон. Изискването поне единият от
работещите родители да е останал без работа и да нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на същото да е по – нисък от средномесечния доход по
ал.4 –средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището
са въведени ограничения във връзка с извънредната епидемична обставоновка да е
по- нисък или равен на 150% от минималната работна заплата. Това условие
безспорно е било изпълнено от жалбоподателят към момента на подаване на
заявлението, което са установили и органите по социално подпомагане. Нито един
от изложените от тях мотиви не е съотносим към процесните обстоятелства, въз
основа на които те са постановили своя отказ. Ето защо, като е постановен отказ
с оспорената заповед, това е станало поради
противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменена. С оглед обстоятелството, че естеството на случая не позволява
решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по заявление вх. №ЗСП/Д-РВ/1788/01.04.2021г., съобразено
мотивите в решението по прилагането на закона относно приетото по отношение на
изискванията на чл. 16б,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП.
При този
изход на спора и направените от страните искания за разноски, такива се
дължат на жалбоподателя. Представен е списък с разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение, като от представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е изплатено. От
страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на разноските,
поради което следва да се присъдят в пълен размер.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Б.К. ЕГН********** Заповед №ЗСП/Д-РВ/1788/07.05.2021г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-0058/28.06.2021г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане- Пловдив и ВРЪЩА преписката на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за ново произнасяне в 14-дневен срок съобразно
мотивите на решението по подаденото заявление-декларация вх. №ЗСП/ДРВ/1788/29.04.2021г..
ОСЪЖДА
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив да заплати на Е.Б.К. ЕГН********** разноски по делото в общ размер на 300.00/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: