№ 1380
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110119741 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск Д. Е. Е., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. Г. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Костинброд, уд. „Обединена“ № 107
против Е. Е. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София. ж.к.
„Надежда“, бл. 329, вх. В. от. 7. ап. 89 на основание чл. 150 вр. чл. 143 СК
присъдената с Решение № 260189/12.10.2020 г. по гр.д. № 20/2020 г. на РС-
Костинброд месечна издръжка в размер на 220 лв., която ответникът е осъден
да заплаща на непълнолетния си син, да бъде изменена на 700 лв. месечно,
считано от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че след влизане в сила на решението са
възникнали обстоятелства, които предполагат увеличаване размера на
присъдената издръжка, а именно тя е недостатъчна да покрива нуждите на
ищеца. Той е ученик в 9 клас в гр. София, налага му се да пътува с обществен
транспорт в учебни дни от гр. Костинброд до гр. София и обратно, има нужда
от повече средства за учебници, уроци, дрехи, джобни пари, спорт и
развлечения (фитнес и плуване) и други.
С отговора на исковата молба се оспорва основателността на иска.
Твърди се, че ищецът не страда от астма, противно на твърденията в исковата
1
молба и навежда, че нуждите на сина му са покрити от заплащаната месечна
издръжка в размер на 220 лв. Оспорват се част от приложените писмени
доказателства.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
Уважаването на иска по чл. 150 СК е предпоставено от доказване от
ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на
присъдената със съдебен акт издръжка (изМ.л значителен период от време, в
рамките на който нуждите му са нараснали).
Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на
факторите, от които зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е
настъпило след определянето на предходния размер на издръжката /в случая -
24.12.2020 г./, защото в противен случай те са били съобразени при
определянето й в предходен момент.
По делото са събрани в достатъчен писмени доказателства, при анализа
на които съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че след
определяне на издръжката от 220 лева са настъпили трайни съществени
промени в нуждите на ищеца, но не в степента, която се претендира с
исковата молба. След постановяване на Решение № 260189/12.10.2020 г. по
гр.д. № 20/2020 г. на РС-Костинброд, влязло в сила на 24.12.2020 г., до
приключване на устните състезания по настоящото дело е изМ.л период от
приблизително 3 години. Той може се определи като значителен с оглед
възрастта на ищеца. В този период е започнал средното си образование в
учебно заведените на територията на гр. София (Професионална гимназия по
транспорт и енергетика „Хенри Форд“). Това налага ежедневно пътуване от
гр. Костинброд до гр. София и обратно. Видно от приложените по делото
фактури с получател ищецът, които съдът кредитира като необорени от други
доказателства, стойността на автобусния транспорт за период от три месеца
по посочения маршрут варира между 220,44 лв. и 272,54 лв. Необходима му е
и карта за градския транспорт в гр. София на стойност 20 лв. месечно. Съдът
2
не приема оспорването на стойността на картата, доколкото последната му е
известна от публикуваната на интернет страницата на Столична община
тарифа ( https://www.visitsofia.bg/images/travel/gradski-transport.pdf). Не може
да се приеме, че е недоказана нуждата от закупуване на такава карта, тъй като
както детето, така и свид. Л. излагат, че я ползва. В принципен план, след
като детето учи в гр. София е необходимо да се придвижва бързо и сигурно,
което е възможно посредством градски транспорт, който се заплаща дори от
ученици. Нуждите на детето са нараснали, не само поради промяната в
образователните му нужди, но тъй като е на възраст от 16 години. В този
период изключително бурно се променят потребностите на детето и води до
нарастване на социалните нужди, за което свидетелства Юлияна Л., а и се
излага от самия ищец по време на изслувашнето. Тези нарастнали нужди се
изразяват в по-висок размер на джобни пари, по-скъпи дрехи, обувки,
периодична нужда от мобилно устройство, посещения на спорт (фитнес и
плуване), кино и други развлечения.
Не се доказват извънредни нужди във връзка със здравословното му
състояние, каквито се твърдят в исковата молба, а съдът приема за
недоказани твърденията, че ищецът посещава частни уроци по английски, тъй
като от социалния доклад, изготвен от ДСП-Костинброд, се установява, че
има множество отсъствия, нисък успех в училище, повтарял е 9-ти клас, а
самият ищец не знае името на учителя, при когото посещава частни уроци.
При това положение е крайно съмнително такива уроци да са действително
посещавани, тъй като е нелогично ученикът да не знае дори имената на
преподавателя при редовно посещение на уроци.
При преценка на основателността на иска съдът отчита и
икономическите процеси в страна, тъй като инфлацията за този период е в
размер на 31.9%., видно от публичнодостъпния инфлационен калкулатор на
НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията). Предвид
изложеното приема за установено, че трайно са се увеличили и
потребностите на ищеца, които могат да бъдат оценени на общо 700 лв.
месечно.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
3
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
При преглед на осигурителния доход на двамата родители, видно от
приетите справки от НАП и материалите по делото, може да се направи
извод, че са трудово ангажирани, като всеки от тях полага
нискоквалифициран труд и реализира месечен доход в размер на
законоустановения минимум. Въпреки това, доколкото детето живее със
своята майка, настоящият състав намира, че освен парична издръжка, тя
реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по неговото
отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари. Съобразяването с този
фактор обуславя задължение за ответника да осигурява по-голяма част от
необходимата парична издръжка на детето. Същевременно доколкото
задължението за издръжка е безусловно, т.е. нуждите на ищеца трябва да
бъдат посрещнати от родителите му, присъдената издръжка следва да бъде
увеличена и ответникът следва да бъде осъден да заплаща 380 лв. месечна
издръжка на детето чрез неговата майка, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 700 лв. искът е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Възраженията за ниския размер на доходите му не могат да бъдат
споделени, тъй като същият е в трудоспособна възраст, не се установява
наличие на здравословни проблеми или други константни задължения.
Същият живее и работи на територията на гр. София, където трудовият пазар
предоставя множество възможности за реализация. Видно от интернет
страницата на НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-
област) средната работна заплата в града е около 2600 лв. Ето защо може да
се направи извод, че същият разполага с възможност да осигури нужната за
4
сина си издръжка в определения размер.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца 271,42 лв., представляващи сторените в производството
разноски съразмерно с уважената част от иска
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от иска по чл.
143, ал.2 СК в размер на 451,25 лв. – дължима за период от 903 дни между
13.04.2023 - 01.10.2025 г.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 260189/12.10.2020 г. по гр.д. № 20/2020 г. на РС-Костинброд
месечна издръжка, която Е. Е. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София. ж.к. „Надежда“, бл. 329, вх. В. от. 7. ап. 89, е осъден да заплаща на
сина си Д. Е. Е., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Р. Г. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Костинброд, уд. „Обединена“ № 107, като УВЕЛИЧАВА размера от 220 лв.
на 380 лв., считано от 13.04.2023 г., до настъпване на нови обстоятелства,
които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 700 лв.
ОСЪЖДА Е. Е. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. Е., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител
Р. Г. Л., ЕГН ********** сумата от 271,42 лв. разноски в производството
съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
ОСЪЖДА Е. Е. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 451,25 лв. разноски в производството на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6