Р Е
Ш Е Н
И Е № 125
гр. Габрово, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА–ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева и с участието на прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия Д. Петракиева КАНД № 128 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок
жалба от Директор в дирекция „инспекция
по труда“, чрез пълномощник Н.С. – старши юрисконсулт, против Решение № 121 от 19.07.2023
година по АНД № 416/2023 година на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение
въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 07-2300047 от 07.04.2023 година,
издадено от Директора на ДИК Габрово, с което на «********» ЕООД гр.
Габрово, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.118 ал.1 във вр.
С чл.66 ал.1 т.2 от КТ.
В
касационната жалба се сочи, че решението на районният съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че нарушението е доказано по
безспорен начин от събраните и приложени писмени доказателства. Определеният
размер на наложената имуществена санкция бил към миниума, предвиден в закона.
Незаконосъобразни били изводите на съда, че освен трудовоправни отношенията
между управителя на дружеството и работничката били и лични, който факт АНО
намира за ирелевантен
В съдебно
заседание касационният жалбоподател се представлява от упълномощен процесуален
представител – ст. Юрисконсулт С.. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на процесното НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Ответната по жалбата страна се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б.,***,
която поддържа жалбата като по същество прави искане за оставяне в сила на
въззивното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба
за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Дружеството е санкционирано за това, че на 24.02.2023
г. , в обект комплекс „*********** находящ се
в с. *************, общ.
Габрово едностранно променило съдържанието на трудовото правоотношение между „************“ ООД гр. Габрово и лицето П.Д. Р., назначена на длъжност „продавач-консултант“
/съгласно допълнително споразумение от 25.01.2023 г./ като същата осъществявала
трудова дейност на длъжност „готвач“ в хотелски комплекс „******“ с. **********, за което на основание чл.416 ал.5 о КТ във вр. с чл.414 ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че
вмененото на дружеството нарушение на КТ не е осъществено, - не било осъществено изменение на трудовия
договор по смисъла на закона. Според решаващия съд, такова би било налице,
когато насрещните равнопоставени страни по трудовия договор изразят изрична,
писмено материализирана, съвпадаща воля за изменение на някой от елементите на
трудовото правоотношение, каквото в случая не е налице.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният
споделя и крайните изводи на първоинстанционния съд.
Нарушението, за което е санкционирано „*************“ ЕООД е по чл.118 ал.1 от КТ във вр. с чл.66 ал.1 т.2
от КТ. Според чл.118 ал.1 от КТ, Работодателят
или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на
трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в
закона.
Относима към настоящия казус е и разпоредбата
на чл.119 от КТ, според която трудовото
правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за
определено и неопределено време. От нея следва, че за да има изменение на
трудовото правоотношение е необходима писмено изразена воля на страните по
трудовия договор, съвпадаща по отношение на някои от елементите, посочени в
чл.66 ал.1 т.2 от КТ. Правилно във въззивното решение е посочено, че в случая
това не е налице.
Същността
на забраната
по чл.118 ал. от КТ
се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя
по своя воля – едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от
елементите на съдържанието на правоотношението. Тя произтича от гаранцията, която
Държавата цели да осигури, че всеки гражданин
може свободно
да избира своята професия и
място на работа и никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
Гаранция за упражняването на правото на труд е изискването за запазване на
трудовото правоотношение такова, каквото е създадено по волята на участващите в него страни. Тази забрана
може да се разглежда като един защитен механизъм срещу всяка форма на
принуда при осъществяване правото на
труд.
Пренесено на плоскостта на конкретния случай и според тезата на АНО, това би
означавало, че работодателят „*************“ ЕООД, без
съгласието и против волята на работничката П.Р.е изменил трудовото й
правоотношение, заставяйки я на
24.02.2023 да работи като готвач, вместо като продавач-консултант, за която
длъжност между тях има подписано допълнително споразумение. Тази теза не намира
опора в материалите по делото. Тя се опровергава конкретно от свидетелските
показания на П. Р., които не
могат да бъдат игнорирани, тъй като целият случай касае нейното собствено право
на труд. Констатирайки нарушение и налагайки санкция, АНО приема, че нейните
права са нарушени от работодателя, без да държи сметка, че страните в трудовото
правоотношение са равнопоставени и че волята на работника също има значение.
Разпитана в качеството на свидетел, Р. дата категорични показания, от които
става ясно, че не е била принудена да извърши работата, била е съгласна с нея, не
е имала нищо против, предвид липсата на работа и финансовите проблеми. Тези
показания са не само правдоподобни, но по пътя на житейската логика обясняват
фактите, относими към съставомерността на нарушението. От тях става ясно, че в
случая няма едностранно изменение на трудовото правоотношение, не е осъществена
никаква форма на принуда при липса на воля от страна на работничката. Напротив
– преназначаването на длъжността „продавач-консултант“ е било с цел да не се
прекъсва трудовия й стаж, а с нейно съгласие и по нейна воля е прието извършването на кетъринг. „Личните отношения“ между управителя на
дружеството и работничката, които са били установени в производството пред
въззивния съд, макар безспорно да не касая директно трудовото правоотношение,
илюстрират единната воля за извършване на дейността, в противовес на
изискването за едностранност, което поставя законът.
Конкретният казус поставя и други въпроси. АНО не е събирал доказателства и
не е обсъдил дали Р. е осъществявала трудова дейност съгласно допълнителното
споразумение към трудовия си договор като продавач-консултант, което е напълно
съвместимо с осъществяваната от нея дейност на процесните дати, при положение,
че допълнителното споразумение към трудов договор №008/27.02.2015 г. предвижда
4 часово работно време, а според договора за кетъринг обслужването, същата е
била ангажирана за времето от 14,00 до 22,00 часа.
Установено по делото е също, че „***********“ ЕООД не е стопанисвал хотелски комплекс „***********“, където Р. е
осъществявала трудова дейност при извършената проверка. При това положение
възниква въпросът дали другият работодател не е допуснал до работа лице, без
сключен трудов договор.
Тези въпроси, обаче не подлежат на обсъждане в настоящето производство, тъй
като излизат извън неговия предвид, свързан с конкретно вменено нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по
касационната жалба.
В заключение може да се обобщи, че деянието
е несъставомерно по чл.118 ал.1 от КТ, защото не е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на
работодателя. Същата е била волята и на другата страна. В случая няма засегнати
нито лични, нито обществени интереси и няма нарушение, подлежащо на
санкциониране. Изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл.119 от КТ
няма, тъй като не е налице изискуемата от закона писмена форма.
При извършената касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово
е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решение на
Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №121
от 19.07.2023 година по АНД № 416/2023 година на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.