Р
Е Ш Е
Н И Е № 260368
гр.
Пловдив, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 2901/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1030-000779/21.02.2020 год., издадено от ****Група към ОД на
МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на В.Г.А., с ЕГН **********
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС, за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят
в жалбата си излага възражение за нечетливост на връчения му АУАН и моли съда
да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуалния му представител адв.В., който поддържа
жалбата и направеното с нея искане.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо взема становище, че административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното НП е проведено законосъобразно, като предлага
същото да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 492969 от 08.02.2020 год.
било установено, че на същата дата около 06:03 часа в гр.Пловдив на ул.“Петко
Д. Петков“ до № 4 жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 350“ с рег.№ ********,
собственост на З. И.А. като: 1. Като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на упойващи вещества с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с
фабричен № ARLK-0008.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Актът бил предявен
на жалбоподателят, който го подписал с възражение, че отказва кръвна проба.
На жалбоподателя
бил издаден и талон за изследване № 0041218.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП следните
наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени
доказателства, включително и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото,
поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата
на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв.
Установява се от
доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и в НП дата жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „DRUG CHECK 5000” с
фабр.№ ARLK-0008 за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В тази връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият е получил
талон за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал, но въпреки това
няма данни да е отишъл в посоченото лечебно заведение за да даде кръв и да бъде
изследван. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде
и да даде кръвна проба, с която да докаже, че действително не е употребил наркотични
вещества. Предвид горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган
извод, че водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал
неговата отговорност. По делото не бяха ангажирани доказателства за противното,
а следва да бъде посочено отново, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда
на същия закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на противното
и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени
средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани.
Неоснователно според
съда е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
чрез връчването му на нечетлив препис от акта за установяване на административното
нарушение. От материалите по делото се установява, че процесният АУАН е съставен
в присъствието на жалбоподателя в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността му да започне
да упражнява правото си на защита. Видно от съдържанието на АУАН, същият е бил
подписан от В.А., от което следва, че жалбоподателят се е запознал със
съдържанието му и то именно с първия екземпляр на акта, който установявава се
да е четлив. Следователно изначално - още при съставянето на акта, е била обезпечена
възможността на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, с фактическите
твърдения на актосъставителя и с правните норми, под които те са подведени. Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че актосъставителят има задължение
да връчи препис от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за нечетлив, той
би следвало да възрази и поиска да му бъде осигурен друг, четлив екземпляр. Това
той би могъл да стори не при съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид
регламентираната възможност възражения срещу акта да се правят и в допълнителен
срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има възражения,
които желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да сигнализира, че има затруднения
пред това да организира защитата си. Макар в жалбата да се твърди, че връченият
му препис не е бил четлив и от него не можело да се изведе заключение за
естеството на вмененото на А. нарушение, това твърдение се явява изолирано в процеса,
а и оборено от съдържанието на самия АУАН. В бланката на акта се съдържа обособена
графа за обяснения и възражения на лицето, срещу което се съставя акта. В процесния
случай жалбоподателят се е възползвал от правото си на обяснения, като е записал
текста: „отказвам кръвна проба“, след което се е подписал под това си изявление.
Именно отразените в тази графа на акта обстоятелства, които нарушителят сам попълва,
представляват доказателство за дадените обяснения и направените възражения от последния
при съставянето на акта. Това не изключва възможността всякакви други относими към
делото обстоятелства да се установяват в процеса чрез допустимите съгласно процесуалния
закон способи.
Жалбоподателят А. е подписал така съставения АУАН,
като е положил подписа си непосредствено под декларацията „запознах се със съдържанието
на акта“. Същият е вписал обясненията си в първия екземпляр именно след като е декларирал,
че се е запознал със съдържанието на АУАН. Жалбоподателят е подписал и разписката
за връчване на препис, с което е бил надлежно уведомен и за възможността да направи
допълнителни обяснения и възражения. Следователно законовата процедура по съставянето
на АУАН е била спазена от актосъставителя, а на жалбоподателя още изначално – при
съставянето на акта, е била осигурена възможност да се запознае с констатациите
в него. По тези съображения съдът намери разгледаното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение за неоснователно.
Административнонаказващият
орган правилно е определил по вид и размер наложените административни наказания
за нарушението на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят
е предвидил санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.
Настоящият съдебен
състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения.
Съдебният състав
прие, че в хода на административното производство, както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на НП, не са допуснати процесуални нарушения, които да са
от категорията на съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице.
Настоящата инстанция
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-000779/21.02.2020 год., издадено от *** Група към ОД на МВР гр.Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на В.Г.А., с ЕГН ********** на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е. К.