Р E Ш Е Н И
Е
№
07.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 5831
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди в исковата си молба, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, Б.И.А., като собственик
/ползвател на водоснабден имот, находящ се в с. Оряховица, общ. Стара Загора,
ПК: 6061, партида 000218, е потребител на В и К услуги.
Продажбата на тези услуги се осъществявали
от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора при условията на
публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор
между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите.
Съгласно горепосочените Общи условия,
Наредбата, както и в чл.327, ал.1 от ТЗ били определени редът и срокът за
заплащане от страна на абонатите на дължимите суми: с изтичането на 30-дневен
срок след датата на фактуриране, което е било ежемесечно при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този
момент дължали неизплатената главница за съответния период.
Ответницата, видно от приложеното
извлечение от сметки по партида - лихвен лист, използвала доставената от
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора питейна и отведена
канална вода през периода от 01 юни 2016 г. до 01 март 2018 г. Същата не е
изпълнявала задължението си да заплати сумата в размер на 462,63 лв.,
представляваща главница като неизпълнението продължавало и до днес.
За горепосочената сума „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора се снабдило със заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. дело № 3597/2018 г. при Районен съд - Стара Загора. Тъй като
ответницата не била открита на известните й адреси, съобщението до нея било
приложено, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на
указанията на заповедния съд за ищеца възникнал интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата Б.И.А., като
собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в с. Оряховица, общ. Стара
Загора, ПК: 6061, дължи на
Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора сума в размер на
462,63 лв. – за ползвани ВиК услуги за периода от 01 юни 2016 г. до 01 март
2018 г. по партида 000218. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответницата Б.И.А. не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищцовото „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява, че
поддържа иска по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание, ответницата Б.И.А., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3597 / 2018 год. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“
ЕООД срещу Б.И.А. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 462,63 лева, представляваща
цената на доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална
вода по партида № 218 за имот, находящ се в с. Оряховица, община гр.Стара Загора за периода от 01.06.2016
год. до 01.03.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 13.7.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 41,10 лева, представляваща лихва за забава върху
гласницата, както и за разноските по заповедното производство – 25 – ДТ и 360
лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия иск за установяване само на главницата по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени
лихвен лист, досие на абоната и следните квитанции № ********** от 01.03.2016
г., № ********** от 01.07.2016 г., № ********** от 01.08.2016 г., № **********
от 01.09.2016 г., № ********** от 01.10.2016 г., № ********** от 01.11.2016 г.,
№ ********** от 01.12.2016 г., № ********** от 01.01.2017 г., № ********** от 01.02.2017
г., № ********** от 01.03.2017 г., № ********** от 01.04.2017 г., № **********
от 01.05.2017 г., № ********** от 01.06.2017 г., № ********** от 01.07.2017 г.,
№ ********** от 01.08.2017 г., № ********** от 01.09.2017 г., № ********** от
01.10.2017 г., № ********** от 01.11.2017 г., № ********** от 01.12.2017 г., №
********** от 01.01.2018 г., № ********** от 01.02.2018 г., № ********** от
01.03.2018 г., на обща стойност 462,63 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за
периода от 05.03.2016 г. до 14.02.2018г., по партида 000218, на името на Б.И.А..
Приложени са Общите условия на ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от представените по делото Общи условия на
ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в
изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват
потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът
открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление
от същия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че
такава партида с номер 000218 е открита на името на ответницата. Следователно
съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия. В представените писмени доказателства по делото
(квитанции и досие на абоната) са отразени потребените количества вода,
периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно съставени от ищеца
документи, при условие че не са оспорени от ответницата и при условие, че не са
събрани други доказателства, които да поставят под съмнение отразените в тях
количества доставена питейна и отведена канална вода, съдът приема за доказано
по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период. Съдът не взема
предвид № ********** от 01.03.2016 г., защото същата се отнася за предоставени ВиК услуги за
периода от 05.03.2016г. до 05.05.2016г. на стойност 2.17 лева и кв. № **********
от 01.07.2016 г. на стойност 13.03 лева, защото
същата се отнася за предоставени ВиК услуги за периода 05.05.2016г. до
05.06.2016г. Видно от исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК ищецът
претендира заплащане на ползвани ВиК услуги (за доставка на питейна вода и
пречистване и отвеждане на канална вода ) за периода от 01.06.2016г. до 01.03.2018г.
, т.е. въпросните квитанции, касаят друг период за доставка на вода.
Предвид горното и като извърши
необходимите математически изчисления, съдът приема, че за претендирания с
исковата молба период от 01.06.2016г. до 01.03.2018г. ответницата дължи на
ищеца сумата от 447,43 лева –цената на
доставена питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 000218 за имот, находящ се в с. Оряховица, община гр.Стара Загора. До този размер искът следва да бъде уважен, като
над размер от 447,43 лева до пълния претендиран от 462,63 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Съдът не присъжда законна лихва върху главницата, макар да е
законна последица от уважаването на иска за главница, защото такова искане не е
направено от ищеца, видно от съдържанието на исковата молба, нито пък такова
искане е заявено в хода на процеса от неговия процесуален представител.
Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя
преценка. Не съществува задължение за съда да се произнесе по законната лихва
служебно (в този смисъл е и решение № 36/12.05.2014 год. по т. д. № 1065 по
описа за 2013 год. на ВКС )
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 447,43 лева за доставената и потребена питейна вода и отведена и пречистена канална вода за периода от 01.06.2016г. до
01.03.2018г. по партида № 000218 за имот, находящ се
в с. Оряховица,
община гр.Стара Загора, като искът за главница над този размер до пълния
претендиран от 462,63 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за държавна
такса в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска, което прави
сумата 24,18 лева. Ищецът не е
представил доказателства (банков документ, удостоверяващ плащането) за
заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат, защото такъв начин на
плащане е уговорен в договора за правна помощ (л. 18 от делото), поради което не
му се присъжда такова – ТР6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска,
което прави сумата 341,97 лева. Ответницата не е претендирала заплащане на
разноски, поради което такива не й се присъждат, съразмерно с отхвърлената част
от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.А., ЕГН: **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата от 447,43
лева – главница, представляваща цената на доставената питейна вода и отведена и пречистена канална вода за периода от 01.06.2016г. до
01.03.2018г. по партида № 000218 за имот, ***ходящ се
в с. Оряховица,
община гр.Стара Загора, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч. гр. д. № 3597/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този размер до пълния претендиран от 462,63 лева.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.И.А., ЕГН:
**********,***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 24,18 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 341,97 лева - разноски по
ч.гр.д. № 3597/2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, а именно: IBAN: ***, BIC: ***лиенти –
гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №56 - по партида № 00218.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: