№ 351
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-007241 от 02.08.2021 г.
на началник група в с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на М. М. Б.
с ЛНЧ ***, с адрес **** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли да се отмени НП, като оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация. В съдебно заседание се представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, а именно един ден след връчването на наказателното
постановление, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 15.07.2021 г. около 09:30 ч. жалбоподателят М. М. Б. управлявал лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № **** в гр. Пловдив и извършвал десен завой от бул.
„Христо Ботев“ към бул. „Найчо Цанов“. На 15-20 метра след кръстовището на бул.
„Найчо Цанов“ се намирали полицейските служители, осъществяващи контрол на
движението, на същите принципно било известно, че за надясно има отделна секция,
но се ориентирали по сигнализацията на светофара на изхода на кръстовището, тъй
като нямали пряка видимост към отделната секция, разрешаваща десния завой. Един от
тях бил свид. И.Н., спрял за проверка жалбоподателя и му съставил акт за установено
административно нарушение, за това че същия преминал на неразрешителен червен
1
сигнал през кръстовището.
На база съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на Б. била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
И.Н. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, и оправомощителни заповеди № 8121з-
515/14.05.2018 г., заповед 8121з -825/19.07.2019 г., заповед № 4207/28.02.2020 г.
Съдът приема като веществени доказателства представените от жалбоподателя 2
броя снимки на процесното кръстовище и ги кредитира тъй като последният не
претендира да са направени в момента на извършване на нарушението, а само да
отразяват принципната постановка на кръстовището, и по-конкретно:
местоположението на светофарната уредба спрямо мястото, където следва да е бил
разположен служебния автомобил, както и светофарите на изхода на кръстовището,
към които биха могли да имат видимост органите по контрол на движението. Още
повече, че представените снимки бяха предявени на свидетеля и същият потвърди че
именно това е кръстовището и то изглежда по този начин. От тях се установява, на
първо място, че на 15-20 метра от кръстовището на бул. „Найчо Цанов“ няма видимост
към секцията на светофара указваща завой надясно, както и че на изхода на
кръстовището има светофари , но те не указват кога свети зелено на секцията на завой
надясно. Снимките отразяват в известна степен и циклограмата на светофара, която се
допълва от показанията на свидетеля.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят И. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Същият не си спомня конкретното нарушение, не
посочва механизма на установяването му. Той свидетелства, че местоположението на
контролните органи е било на бул. Найчо Цанов, на 15-20 метра от кръстовището и в
тази част съдът кредитира показанията му, тъй като те произтичат от рутинната работа
на свидетеля и се базират на многократното разполагане на служебния автомобил на
това място. Съдът не кредитира показанията му в частта как е установено нарушението
доколокото същите съдържат вътрешни противоречия, и свидетеля заявява че не си
спомня конкретно за установяването на нарушението, на следващо място не посочва
как е възможно да не е светела секцията за десен завой на светофара, а и от
приобщените снимки става ясно, че от мястото, на което са застанали нямат видимост
към конкретната секция за десен завой на светофара, а само към свитофарите на изхода
на кръстовището. Съдът не кредитира показанията на свидетеля че има видимост към
секцията на светофара за завой надясно от бул. Христо Ботев, към бул. Найчо Цанов,
тъй като същата противоречи на показанията за местоположението на служебния
автомобил и обективната обстановка отразена на снимката на кръстовището. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, че се е ориентирал за нарушението от секциите на
светофара на изхода на кръстовището, тъй като се установява и от веществените
доказателства, че за там има видимост от местоположението на автомобила, както и че
светофарът свети като първо светва секцията за завой надясно, после общата секция на
светофара на процесната отсечка от бул. Христо Ботев светва зелено и след това
общата секция с трите вертикално разположени светлини дават забранителен червен
сигнал. Това кореспондира с представените снимки на кръстовището.
Тъй като са въведени твърдения и представени доказателства за оборване на
констатациите направени с АУАН, то съдът счита че е опровергана презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
2
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е описано, тъй като не било посочено на какъв
сигнал водачът навлиза и излиза от кръстовището. Нарушението е описано с всичките
му релевантни елементи и относими факти, поради което съдът намира, че правото на
защита на лицето не е нарушено.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел и
нарушителя, като последния е имал право да направи възражения, но не се е
възползвал. В акта е дадена правилна правна квалификация на установеното
нарушение. Съдът не намира че е допуснато процесуално нарушение като не е
посочено предложението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нормата е правилно посочена и
отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП
недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната
отговорност на лицето. Поради което не се споделя възражението за неправилна
правна квалификация.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т.2.11 на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на
светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че нарушението не е извършено. Съдът приема че правилно, както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали нарушението с
посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна се твърди жалбоподателят да е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната
разпоредба.
Безспорно се установява, че Б. като водач на МПС на 15.07.2021 г. около 09:30
часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Найчо Цанов“ е
направил десен завой. Видно за контролните органи, той е сторил това на
неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим,
но същите на се имали видимост към секцията разрешаваща завой надясно, и това те
не са имали как да възприемат. Действително от показанията на актосъставителя, който
3
е установил нарушението се установява, че същият е следил секциите на светофара на
изхода на кръстовището, където няма такава отразяваща моментния сигнал на секцията
за завой надясно. При изричното посочване как е било установено нарушението, а
именно без да се отчете изключението от общата регулация на светофара, чрез
монтирането на отделна секция за завой надясно, то съдът намира че неправилно
поведението на водача на процесния автомобил Фиат Пунто е било категоризирано
като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Действително той не се е съобразил със
забранителния сигнал на светофара – червен, светещ на изхода на кръстовището, но
това поведение е оправдано, тъй като конкретно неговата лента , а именно такава за
МПС-та завиващи надясно се регулира със специална секция на светофара, която
указва на водачите, че могат да започнат движението си надясно в един по-ранен
момент. Тъй като се доказа, че полицейският служител не е могъл да възприеме дали
секцията регулираща движението на нарушиителя е светила разрешителен сигнал или
е действала общата регулация на трите рози на светофара, то съдът не приема за
доказано извършеното нарушение. Съдът е поставен в невъзможност да установи дали
действително е извършено нарушение, тъй като актосъставителя е направил извод за
извършеното нарушение следейки относим, но не и единствено относим светлинен
сигнал, като не е било възможно да проконтролира изключението, което би оправдало
поведението на водача, а именно секцията на светофара разрешаваща десен завой по
бул. „Найчо Цанов“.
Съдът приема, че тъй като не се доказаха съставомерни факти на нарушението (а
именно забранителен сигнал) от обективната действителност и това не се касае до
доказателствена необезпеченост на делото, тъй като се доказаха реципрочни факти, а
именно невъзможността на полицейските служители от мястото, на което упражняват
контрол върху пътното движение да възприемат сигнала на отделната секция за десен
завой, то следва да се приеме че ангажирането на административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположения и съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
Недоказването на нарушението прави безпредметно обсъждането на
субективната страна на нарушението.
За размера на наложената имуществена санкция:
За пълнота следва да се посочи, че правилно описаното нарушение е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е
фиксиран.
По разноските
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1
от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и
определянето на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, протичането му в рамките на две
заседания с участието на процесуален представител и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА
вр. с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ, следва да се определи възнаграждение в
минималния размер, а именно 300 лв. Така определеният размер на възнаграждението
прави безпредметно обсъждането на направеното от въззиваемата страна възражение
за прекомерност на разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-007241 от 02.08.2021 г. на
началник група в с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на М. М. Б. с
ЛНЧ ***, с адрес **** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 38 от
Закон за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Г. М., личен номер на адвокат ***
сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за оказана защита и съдействие
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5