Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6898 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 1362,29 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 255,35 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.срещу
Б.В.Ш., ЕГН **********,***, ат.7.2 и Р.П.М., ЕГН **********,*** която се
твърди, че на 11.06.2018г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 30446800 срещу ответниците в условията на
солидарна отговорност за сумата 260,37 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2014г. до 30.04.2017г.
като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че с определение, постановено по описа на РС- гр.
Плевен е уважено искането и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че
ответниците, в качеството му на съсобственици на процесния имот, е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр.
18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006 г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006
г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата
на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "***АД
на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "***"
АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "***" АД на потребители в гр. София, приети с Решение
по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол №
45/15.09.2005 г. на Съвета на ***иа "***" АД и одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014
г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33,
ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от
ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с
приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди,
че в предвид цитираната разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци
касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „***"ЕАД на
адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че
ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през през
процесния период и не са погасили задължението си. Излага съображения, че на
основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата - етажна
собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т.С."
ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "***" ЕООД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "***" ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68
от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Моли да бъде признато за установено по
отношение на Б. Ш.и Р.М., че дължат солидарно на „Т.С." ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1362,29лв., главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2014г. до м.04.2016г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка за
периода м.05.2013г. до м.04.2016г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014г. и 255,35 лв.- законна лихва от 15.09.2014г. до
06.06.2017г., ведно със законната лихва от 11.06.2018г.- датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответика, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че с
влязло в сила решение по гр.д.№19748/14 г. по описа на РС-София,88-ми
гр.състав,е прието за установено,че ответниците не са абонати на ответника,
няма как да имат каквото и да било задължение към него. Твърди, че с влязло в
сила решение на PC-Плевен по гр.д.№6735/15 г. на 4-ти гр.състав,потвърдено от
ПлОС по в.гр.д.№637/16 г., е отхвърлен искът на ищцовото дружество за
претендирани от него суми за предходен период:от м.май 2013 г. до м.април.2014
г. Твърди, че съдът е приел,че: С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.05.2007 г. ответниците са придобили процеснкят недвижим
имот в гр.София и че сградата, в която се намира той, е топлоснабдена. Налице е
договор между ищеца и „***”ООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ и дружеството е извършвало дялово
разпределение за сградата, в която се намира имотът. Представен е към ИМ списък на потребителите
на топлинна енергия в сградата от м.февруари 2009г. от управителя на етажната
собственост, като е отразено по отношение на ателие 7.2 на Р.М.-отказ.
Представено е от ищеца заявление-декларация от ответницата за откриване на
партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от, но
същата не е подписана, поради което първоинстанционният съд е приел, че
документът не съдържа волеизявление на соченото лице. С декларация от
25.08.2008 г. от Р.М., в която тя като собственик на процесния недвижим имот е
изявила желание да се откаже от предлаганите услуги: топла вода и парно на
ищеца. Представен е протокол № 2/07.04.2009 г. от събрание на собствениците на
апартаменти и магазини , с оглед на горепосоченото волеизявление на
ответницата, са взели решение отклоненията на инсталациите за отопление топла
вода за процесния имот да бъдат прекъснати, като всички собственици на
имоти/апартаменти и магазини във вх.Д са декларирали, че са съгласни да
заплащат бъдещите дължими суми за топлинна енергия-сградна инсталация, общи
части и др., за имота на Р.М.-.7.2. от приложения договор от 14.10.2009 г.,
сключен между „***“ЕАД и етажната собственост на сградата, находяща се на
посочения адрес, като потребител, е взето решение да бъде присъединена сградата
към топлопреносната мрежа на гр.София при условията на решенията на общото
събрание на етажната собственост, неразделна част от същия.Прието е, че
собственикът на апартамент 7.2 няме да се счита за потребител на топлинна
енергия, а потребителят се е задължил да заплаща дела от топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, общи части и др. и за процесния имот, като
той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на
всички потребители на топлинна енергия в сграда-етажна собственост. Според
чл.153, ал.6 ЗЕ клиенти в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. ЗЕ
допуска отказ от ползване на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като
тогава собствениците и носителите на ограничено вещно право на ползване не
заплащат за потребление на топлинна енергия в тях.Приема се, че тези
съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части сградната инсталация. Съгласно чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени, като те са
представени по делото. Съдът е приел, че се касае до правило, което може да
бъде дерогирано по изрично съгласие с топлопреносното предприятие.В процесиня
случай е било постигнато съгласие между въззивника и етажните собственици в
сградата, в която се намира процесният имот. което е било обективирано в
договора от 14.10.2009 г.С него е било уредено по какъв начин ще бъде
разпределяна стойността на топлоенергията от сградната инсталация между
собствениците на имоти, които не са заявили отказ от услугите на ищеца, като
изрично е било прието, че собствениците на процесния имот няма да бъдат считани
за потребители на топлинна енергия и няма да заплащат суми за отдадена
топлоенергия за общи части. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в
присъединен към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е
допустим, но в процесния случай с договора от 14.10.2009 г., когато е
присъединена сградата на горепосочения адрес към топлопреносната мрежа на
гр.С., е бил уреден въпросът кой ще заплаща дела от толлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, общи части и др. за посочените имоти, между които и
този-ат.7.2 във вход Д. Прието от съда, че ищецът е обвързан от процесния
договор, тъй като не се установява действието му да е прекратено или да са
настъпили някакви промени, предвиждащи предприемане на действия по чл.5 и чл.6
от същия и,че ответниците не дължат претендираните в производството суми.
Твърди, че от влизане в сила на посоченото решение, в отношенията между
страните не са настъпили промени, поради което моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е
спорно между страните и се установява от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №97, том IV, рег.№13729, дело №593/2007г., че ответниците Р.М.
и Б.Ш. са собственици на недвижими имот, представляващ ателие №7.2, находящ се ***.
Представен е Списък на потребителите на топлинна
енергия в сградата на адрес ***”, ***, съставен м.февруари 2009г., подписан от
управителя на ЕС, в който е отразен и имота на ответниците, представляващ
Ателие №7.2.
Ищецът е представил Заявление-декларация за
откриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***” АД, в което е посочено името на ответницата Р.М., но не се
съдържа неин подпис, поради което съдът приема, че документа не съдържа
волеизявление на соченото лице.
Установява се от Договор от 14.10.2009г., подписан
между „***” ЕАД и Етажната собственост на сградата, в която се намира процесния
имот, представлявана от управителя, че ищеца се е съгласил да присъедини
сградата към топлопреносната мрежа на гр.София при условията на решенията на
ОС, приети за неразделна част от договора. Страните по съглашението са приели,
че няма да бъдат считани за потребители на топлинна енергия по смисъла на
Закона за енергетиката собствениците на имоти, които са декларирали отказ от
услугите на „***”, като в това число изрично е посочена ответницата Р.М..
Етажните собственици, които не са заявили такъв отказ са се съгласили, чрез
управителя си, че ще заплащат дела от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, общи части и други за имотите, за които собствениците са заявили
отказ.
Видно от
Писмо изх.№ 6058/09.12.2011г. изпратено от *** ЕАД до собствениците на
топлофицирани имоти на адрес: ***, ***чрез С.Е.-***на ***, представител на
Етажната собственост на ***, ищеца е уведомил етажната собственост, че през
м.октомври 2009г. етажната собственост е присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно т.5 от договора „ при промяна на собствеността или право на
ползване на имот, чийто собственик е приел решението на Общото събрание за
заплащане на допълнителни разходи за топлинна енергия, потребителят се
задължава да поиска от новия собственик или ползвател да представи на ***АД
нотариално заверен документ за съгласие по т.4от Договор- потребителят се
задължава да заплаща дела на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, общи части и др. на всички отказали се да бъдат потребители на
топлинна енергия, като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по
проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата-етажна
собстевност. Във връзка с постъпили заявление за откриване и закриване на
партиди, поради промяна на собствеността на имоти, етажната собственост е
уведомена, че новите собственици не са представили нотариално заверени
документи за съгласие по т.4 от договора и не подават документи за промяна на
партидата въпреки писмените покани. Посочено е, че етажната собственост е
присъединена към топлопреносната мрежа при условие на отказ от ползване на
топлинна енергия от посочените имоти и собственици вкл. Апартамент 7.2, във
вх.Д, -Р.М.. Направено е искане за свикване на общо събрание, на което да бъде
взето решение във връзка с новите обстоятелства и изпълнение на сключения между
ищеца и етажната собственост договор.
Установява се от Протокол № 2 от събрание на
собствениците на апартаменти и магазини в ***от 07.04.2009г., че е взето
решение да бъде приета нотариално заверената декларация за доброволен отказ от
услуги на *** АД на Р.М., като отклоненията на инсталациите за отопление и
топла вода ще бъдат трайно прекъснати. Всички собственици на имоти в ***
декларират че са съгласни да заплащат бъдещите дължими суми за топлинна
енергия-сградна инсталация ,общи части и др. за имота на Р.М.. Към протокола
има приложен списък с подписалите етажни собственици.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.София и
същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях
се урежда продажбата на топлинна енергия между “Т.С.” ЕАД, наричана “продавач”
и потребители на топлинна енергия за битови нужди, ползващи топлинна енергия за
отопляване, климатизация и горещо водоснабдяване посредством гореща вода,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.Съгласно чл. 33, ал.1
купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергияа в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 дължимата сума от изравнителните сметки
се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата
сума.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-икономическа експертиза като компетентно, обективно, обосновано и безпристрастно. От него се установява, че за
процесния период от м.04.2014г. до 30.04.2017г. дължимата сума за процесния абонат е в размер
на 260,37 лв., а лихвата за забава върху нея за периода от 15.07.2015г. до
30.05.2018г. е в размер на 47,01 лв.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, като компетентно, обективно и безпристрастно. От него се установява,
че разпределението на ТЕ е извършено съгласно Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 по прогнозни стойност от
предходен отчетен период. Изготвени са и изравнителни сметки. От общите
показания на топломера всеки месец са приспаднати технологичните загуби на
абонатната станция. Общият топломер е минал на държавна проверка, съгласно
действащата нормативна уредба.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Съдът намира предявените искове за частично
недопустими. Предявени са искове за установяване на дължимостта на вземането,
по издадена заповед за изпълнение № 3250/17.07.2018г. по ч.гр.д.№ 5135/2018г.
по описа на РС-Плевен. Главницата и лихвата
за забава по посочената заповед за изпълнение са в размер съответно на 260,37 и
47,01 лв., а в настоящото производство са предявени за сумите: 1362,29 лв. главница
и 255,35 лв. лихва за забава. Поради изложеното исковете се явяват недопустими съответно
за разликата от 260,37 лв. до 1362,29 лв. и от 47,01 лв. до 255,35 лв., в която част
следва производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това правило, обаче е диспозитивно, поради което
би могло да бъде дерогирано по изрично съгласие с топлопреносното предприятие. В
този смисъл Решение от 08.12.2016г., постановено по в.гр.д.№ 637/2016г. по
описа на ОС-Плевен.
Както се установи от обсъдените доказателства, в случая е
било постигнато такова съгласие между ищеца „***” ЕАД и етажните собственици в
сградата, в която се намира процесния имот, което е било обективирано в Договор
от 14.10.2009г. С това съглашение е било
уредено по какъв начин ще бъде разпределяна стойността на топлоенергията от
сградната инсталация между собствениците на имоти, които не са заявили отказ
от услугите на „***”, като изрично е
било прието, че собствениците на процесния имот няма да бъдат считани за
потребители на топлинна енергия и няма да заплащат суми за отдадена
топлоенергия за общи части.
Ищецът е обвързан от подписания договор, т.к. не се
установи действието му да е прекратено или да са настъпили някакви промени,
предвиждащи предприемане на действия по чл.5 и чл.6 от същия. В съответствие с
това съглашение, ответниците не дължат на ищеца суми за стойност на
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, каквито се претендират в
настоящото производство, поради което предявените искове следва да бъдат
отхъврлени изцяло в предявените си размери.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по гр.д.№ 284/2019г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявения иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД за разликата от 260,37
лв. до 1362,29 лв.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по гр.д.№ 284/2019г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявения иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за разликата от 47,01 лв.
до 255,35 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.против Б.В.Ш., ЕГН **********,***,
ат.7.2 и Р.П.М., ЕГН **********,***, ат.7.2 иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
260,37 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от м.04.2014г. до 30.04.2017г., в едно с лихвата за
забава върху сумата, считано от 11.06.2018г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 3250/17.07.2018г. по ч.гр.д.№5135/2018
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.против Б.В.Ш., ЕГН **********,***,
ат.7.2 и Р.П.М., ЕГН **********,***, ат.7.2 иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
47,01 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 260,37 лв. за
периода от 15.07.2015г. до 30.05.2018г., в едно с лихвата за забава върху
сумата, считано от 11.06.2018г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3250/17.07.2018г. по ч.гр.д.№5135/2018 по
описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.да
плати на Б.В.Ш., ЕГН **********,***, ат.7.2 и Р.П.М., ЕГН **********,***,
ат.7.2 сумата от 600 лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението в частта, с която е прекратено частично
производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ОС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: