РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Благоевград, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101191 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя ***** против В.
Б. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: общ.*******.
Ищецът твърди, че между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно
наименование „Уникредит Кларима“ АД), действащ в качеството му на заемодател, и
ответника В. Б. Б., като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 3285460 от 11.07.2018г., като по силата на посочения договор заемодателят е
предал на кредитополучателя сумата от 14 230,31 лв. Поддържа, че кредитополучателят
следвало да погаси задълженията си по кредита на 60 месечни погасителни вноски, с краен
падеж на целия заем - 07.07.2023г. Заявява, че след усвояване на кредита
кредитополучателят е правел вноски, след което е преустановил изпълнение на поетите си
договорни задължения, като били останали непогасени главница, договорна лихва и
мораторна лихва. Сочи, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 21.09.2021г. "Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (цедент) е прехвърлило на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочения
договор за потребителски кредит, като ответникът е бил уведомен за така извършената
цесия чрез изпращането на уведомително писмо от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, действащо
като пълномощник на предишния кредитор („Юробанк България“ АД). Излага, че
ответникът бил уведомен за извършената цесия с уведомление-писмо. Поддържа, че за
процесните вземания на 28.02.2022г. по ч. гр. д. № 440/2022г. по описа на РС- Благоевград е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал
възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 3010,04 лв.(три хиляди
и десет лева и четири стотинки), главница, дължима по Договор за потребителски паричен
1
кредит № 3285460 от 11.07.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файнеисинг”
ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД) и В. Б. Б. с ЕГН **********,
частично претендирани с настъпил падеж, за периода от 07.06.2020г. до 07.06.2021г., като на
21.09.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Уникредит Кънсюмър Файнеисинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима”
АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ****, по силата на който
задължението на В. Б. Б., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №
3285460 от 11.07.2018г., е изкупен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът е
уведомен за цедирането на дълга му на 12.11.2021 г. с получаване на писмо-Уведомление от
упълномощен адвокат, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
21.02.2022 г. до изплащане на дължимото;
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 929,35 лв. /деветстотин двадесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ - възнаградителна лихва върху главницата за периода от 07.06.2020 г.- начална
дата на забава до 07.06.2021г. включително.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД- относно
вземането за сумата от 489,13 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и тринадесет
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на заявлението-
20.02.2022г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 275 от 28.02.2022г. по ч. гр. д. №
440/202г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 3285460 от 11.07.2018г., Погасителен план и Общи
условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен между "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД), (като заемодател)
и ответника В. Б. Б. (като заемополучател). По силата на този договор за заем заемодателят е
предал на заемополучателя сумата от 14 230,31 лв., като последният се задължил с 60
месечни равни месечни погасителни вноски в размер на 303,03 лв., т.е. до 07.07.2023г. да
върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е
получил заемната сума, като получаването на заемната сума се установява и от
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните). С
част от заемната сума (в общ размер от 10 137,87 лв.) са били погасени предсрочно
задълженията по два предсрочно съществуващи договора между "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника.
От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.09.2021г. и Приложение № 1 към него, се установява, че "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД (цедент) е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер)
вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
От представеното по делото пълномощно е видно, че предишният кредитор "Уникредит
2
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД да уведоми длъжника - ответника В. Б. Б. за извършената цесия.
От данните по делото става ясно, че на 12.11.2021г. ищецът е изпратил до ответника
уведомление с изх.№ 6438 за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение,
в която е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за
кредит, е ищецът. Съобразно приобщеното към доказателствата известие за доставяне от
06.12.2021г., издадено от Български пощи, визираното уведомление за продажбата на
вземането е било изпратено на адреса на длъжника, като същото е върнато обратно, с
отбелязване, че пратката е непотърсена.
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението,
изходящо от цедента за извършената цесия.
Съдът намира, че процесната цесия е произвела действие спрямо длъжника. В тази връзка
следва да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно
логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС ).
В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за
извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и, че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г.,ІІ т.о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента, в случая чрез пълномощник за цесията от 18.01.2016г.,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством
депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират
прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. *****
„Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и
допълнение от П. *****, София, 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да
се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за
3
цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от
такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на
препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния
кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и
Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
С оглед изложените съображения са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като е
настъпил уведомителният ефект на цесията с връчването на ответника на препис от исковата
молба, подадена от ищеца (цесионер), който е надлежно упълномощен от цедента. В този
смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не бил уведомен за
извършената цесия по установения в закона ред.
Посредством заключението на коментираната по-горе съдебно-счетоводна експертиза
ССч.Е., което не е било оспорено от страните, се изяснява цялото движение по процесния
кредит. От заключението се изясняват всички плащания, осъществени по процесния
Договор за потребителски кредит. Установява се от заключенията на вещото лице, че от
страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени
плащания в общ размер на 6994,53 лв., като с тази сума са били погасени 4459,63 лв. от
главницата, 2370,13 лв. от договорната лихва, 84,88 лв. от лихвата за просрочие, 32,60 лв. от
разсрочена лихва за гратис и 47,29 лв. за разсрочени падежирали лихви. Последното
плащане е било осъществено на 02.07.2021г. След 02.07.2021г. обслужването на кредита е
било преустановено. Според вещото лице дължимата се главница по договора за периода от
07.06.2020г. до 07.06.2021г. е 2966,97 лв., а не посочената от ищеца от 3010,04 лв. Съдът
приема за меродавни изчисленията на вещото лице, направени на база на приетия от него
размер на главницата от 2966,97. Според вещото лице, размерът на договорната лихва за
периода от 07.06.2020 г.- начална дата на забава до 07.06.2021г. е 809,32 лв. и размерът на
законната лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на заявлението -
20.02.2022г. е 462,35 лв.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за
потребителски кредит, по силата на който цедентът "Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД има качеството на кредитодател, а ответникът на заемополучател.
Цедентът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответника главницата по договора.
Процесният договор за потребителски кредит не е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК, като клаузите на същия не са и неравноправни по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 ЗПК.
Прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие
спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (6994,53 лв.) погасява следните
негови задължения по кредитната сделка: 4459,63 лв. от главницата, 2370,13 лв. от
договорната лихва, 84,88 лв. от лихвата за просрочие, 32,60 лв. от разсрочена лихва за гратис
и 47,29 лв. за разсрочени падежирали лихви .
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито
размери съдът съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата за периода от
07.06.2020г. до 07.06.2021г. в размер на 2966,97 лв., като за остатъка до пълния претендиран
размер от 3010,04 лв. искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът дължи договорната лихва за периода от 07.06.2020 г.- начална дата на забава
до 07.06.2021г. в размер на 809,32 лв., като за остатъка от 809,32 лв. до пълния претендиран
размер от 929,35 лв. искът за договорна лихва трябва да се отхвърли като неоснователен.
4
Ответната страна дължи лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на
заявлението -20.02.2022г., която е в размер на 462,35 лв. Като за разликата до пълния
претендиран размер от 489,13 лв. искът за лихва е необходимо да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той не е
направил искане в тази връзка, като няма доказателства последният да е направил и реално
разноски. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо
да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в
заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове,
се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 251 лв. и в исковото
производство в общ размер на 227,20 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. Б. Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: общ.*******, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя *****,
следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 275 от
28.02.2022г., издадена по ч. гр. д. № 440/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 2966,97 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 3285460 от
11.07.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файнеисинг” ЕАД (с предишно
наименование „Уникредит Кларима“ АД) и В. Б. Б. с ЕГН **********, частично
претендирани с настъпил падеж, за периода от 07.06.2020г. до 07.06.2021г., като на
21.09.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Уникредит Кънсюмър Файнеисинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима”
АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ****, по силата на който
задължението на В. Б. Б., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №
3285460 от 11.07.2018г., е изкупен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът е
уведомен за цедирането на дълга му на 12.11.2021 г. с получаване на писмо-Уведомление от
упълномощен адвокат, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.02.2022 г., до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 3010,04 лв.
- 809,32 лв. /осемстотин и девет лева и тридесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 07.06.2020 г.- начална дата на забава до 07.06.2021г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 929,35 лв.
- 462,35 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна
лихва за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на заявлението-20.02.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
489,13 лв.
ОСЪЖДА, В. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: общ.******* да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
5
******, представлявано от управителя ***** следните суми:
- сумата от 251 лв. /двеста петдесет и един лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 440/2022г. на РС – гр.
Благоевград) съобразно уважената част от исковете и
- сумата от 227,20 лв. /двеста двадесет и седем лева и двадесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
1191/2022г. на РС – гр. Благоевград) съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6