№ 1406
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110136288 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по предявен иск от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
******, срещу ФИРМА ЕИК ******, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 300 (десет хиляди и триста) лева, представляващи обезщетение по щета №
26022030100843/2022 г. за настъпило на 03.03.2022 г. пътно-транспортно произшествие с
л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“, рег. № ******, съобразно сключен застрахователен договор
„Каско“ със застрахователна полица № 0306X0693454 от 13.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Отправено е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски.
С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на л.а. „Хонда“,
модел „ЦРВ“, рег. № ******, рама № *******, като на 13.12.2021 г. е сключена застраховка
„Каско“ с ответника застраховател ФИРМА със срок на действие от 17.12.2021 г. до
16.12.2022 година. Автомобилът бил оценен на 14 700 лева, като застрахователната премия,
която ищецът следвало да заплати съгласно застрахователна полица с номер 0306X0693454
от 13.12.2021 г. възлизала на 955,86 лева. Ищецът е посочил, че премията е заплатена
надлежно.
На 03.03.2022 г. служител на ищцовото дружество - Д. С. У., претърпял ПТП със
застрахования при ответника автомобил в района на с. Долнослав в близост до гр.
Асеновград, като водачът изгубил контрол върху автомобила и той напуснал пътното
платно. След произшествието незабавно бил уведомен ответника- застраховател ФИРМА
като е заведена щета с номер 26022030100843/2022 г. При извършеният оглед във връзка с
имуществените увреждания на автомобила е констатирана „тотална щета“.
С Писмо с Изх. № 100-2758/03.06.2022 г., ответникът отказал изплащането на
застрахователно обезщетение за претърпяното пътно-транспортно произшествие, поради
причина че вредоносният резултат не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на водача на МПС, който е заспал, докато е управлявал автомобила. В писмото
1
от ответника се твърди, че не следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение поради
нарушаване на Общите условия към сключения застрахователен договор между него и
ищеца, като в частност поведението на водача на автомобила представлява груба
небрежност, поради това че той е заспал, докато е управлявал автомобила, не е предприел
обичайните и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на МПС от вреди,
управлявайки автомобила в съС.ие, което създава опасност от увреждане както на самото
МПС, така и на другите участници в движението.
Ищецът счита, че ответникът незаконосъобразно отказва да изпълни задължението си
по сключения договор за застраховка „Каско“, като претендира заплащането на
застрахователното обезщетение и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
В постъпилия в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба,
ответното дружество чрез юрк. С.ова оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не е налице основание за заплащане на претендираното застрахователно
обезщетение, поради неизпълнението от страна на ищеца на клаузите на общите условия на
договора за застраховка „Каско“, като поддържа твърденията в писмо с изх. № 100-
2758/03.08.2022 г.
В условията на евентуалност ответникът ФИРМА прави твърдения, че водачът на
автомобила е загубил контрол върху последния в резултат на употреба на медикаменти,
причиняващи разсеяност, сънливост у водача на МПС и заспиване. В тази връзка също се
твърди нарушение на общите условия към сключения застрахователен договор.
На следващо място, ответникът твърди, че поради неспазване на правилата за движение
по пътищата съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, както и неполагане на грижите на добрия стопанин във връзка с
пазенето и ползването на застрахованото МПС, не следва на ищеца да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение поради нарушение на Общите условия към сключения договор
за застраховка.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за намаляване на
претендираното застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва размера на предявения иск като завишен. Твърди, че е налице
тотална щета на л.а. „Хонда“, модел „ЦРВ“, рег. № ******, рама № *******.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове срещу него като
неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя ФИРМА и собственика на увредения автомобил „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
******, към датата на твърдяното в исковата молба събитие е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, по
което са платени всички дължими премии. При действието на този договор е била
образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило на 03.03.2022 г. пътно-
транспортно произшествие.
Приобщените по делото на листа 10, 11, 47, 48, 49, 50, 51 са и заверени за вярност с
оригинала копия на опис - заключения, изготвени по повод щета № 26022030100843 за
застрахования лек автомобил. В описи-заключенията, изготвени на 07.03.2022 г., 04.03.2022
г., 07.03.2022 г., 12.05.2022 г. от вещи лица при ответника- застраховател са вписани щетите
2
за л.а. на ищеца, представляващи увреждане вследствие на ПТП, като няма спор между
страните във връзка с това, че урежданията на автомобила в своята съвкупност
представляват „тотална щета“.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната съдебно-
автотехническа експертиза, заключението по която е приобщено на листа 76 - 86 от делото.
Видно от експертното заключение на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на настъпилите увреждания по л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 53 839,42 лева. Съгласно експертното
заключение щетите по увредения автомобил се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП на 03.03.2022 г. По третата задача вещото лице е установило, че
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автомобила, който
поради непоС.ен контрол върху превозното средство вследствие на заспиване отклонява
МПС-то наляво по посоката си на движение, преминава през лентата за насрещно
движение, след това през предпазната мантинели и пада в крайпътна нива под нивото на
пътното платно. Вещото лице заключава още, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие действителната стойност на процесният автомобил е 14 724 лева,
като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (53 839,42 лева),
надхвърля неговата действителна стойност и в този случай е налице тотална щета на
превозното средство. Експертното заключение определя стойността на запазените части по
процесния лек автомобил като представляваща 20% (двадесет на сто) от неговата
действителна стойност, а именно - 2 945 лева. Вещото лице по назначената съдебно-
автотранспортна експертиза заключва, че стойността на уврежданията на процесното МПС,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер
на 20%, е 11 779 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
пълно, изготвено от лице с нужните специални познания и опит.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, респективно увреденото лице следва
получи уговореното застрахователно обезщетение съобразно сключения между страните
договор.
Правото, предмет на иска, произтича от следните обстоятелства: в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен с
ответника, е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования автомобил. След покана ответникът не е заплатил дължимото обезщетение,
позовавайки се на това, че се касае за изключен риск по застраховката. За основателността
на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, обстоятелствата, на които основава
възраженията си за изключване на риска и пряката причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката
като значително с оглед интереса на застрахователи, и настъпването на застрахователното
събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Съдът намира за недоказани в процеса възраженията на ответника, касаещи изключен
риск в хипотезата на т.10.11 от ОУ на ответника, доколкото не се установяват в процеса
извършени умишлено или с груба небрежност действия или бездействия на ползващото
МПС лице към датата на произшествието.От показанията на разпитания по делото свидетел
Димитър Сабриев, които съдът кредитира като последователни и житейски логични , се
установява , че процесния ден , на посочените в исковата молба дата и място , е управлявал
с допустимата от закона скорост л.а. „Хонда“ с рег. № ***** , при което е загубил контрол
3
върху автомобила, изпаднал е в безсъзнание и се е отклонил от пътното платно , преминал е
през предпазна мантинела и се е озовал с автомобила извън пътното платно. Според
свидетеля съС.ието му е било внезапно , като няма спомен какво точно се е случило и как е
изгубил съзнание, но е категоричен, че качвайки се в автомобила не се е чувствал сънен или
изморен. Поддържа, че при идването на органите на реда поради объркване и липса на друго
обяснение , е заявил , че е заспал. Не могат да бъдат споделени доводите на застрахователя,
че водачът сам се е поставил в подобно положение , като не е положил грижата, която би
положил и най-небрежния водач за предпазване на застрахованото МПС от вреди , нито че
случилото се е в резултат на самонадеяно поведение на водача, доколкото загубата на
съзнание или заспиването на водача е събитие, което е настъпило внезапно / не е могло да
бъде предвидено/ и е застрашило в немалка степен и неговия живот. Предвид установеното
съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение.
Спорен е и размерът на дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата чл. 386, ал. 2
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Доколкото по делото не е установено уговорено
подзастраховане и/или застраховане по договорена застрахователна стойност, то ответникът
дължи обезщетение, равно на действително претърпените вреди. Реалният размер на вредата
се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал.
1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. В случая размерът
на вредата е стойността на ремонта на увредените части по средни пазарни цени към датата
на събитието. Съгласно заключението по САТЕ стойността на уврежданията на процесния
автомобил, определени при условията на тотална щета и след приспадане на запазените
части, е в размер на 11 779 (единадесет хиляди седемстотин седемдесет и девет) лева. В
съответствие с така даденото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
автотранспортна експертиза следва искът да бъде изцяло уважен в предявения размер от 10
300 (десет хиляди и триста) лева.
Върху изцяло уважения иск следва да бъде присъдена и предявената законна лихва за
забава от датата на исковата молба до погасяване на вземането.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
своевременно поисканите разноски, които възлизат на 1506,46 лева с оглед представения по
делото списък с разноски, от които 416,46 лева заплатена държавна такса, 250 лева депозит
за САТЕ и 840 лева адвокатско възнаграждение. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно, доколкото
същото е договорено и претендирано в минимален размер съобразно Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ******, да заплати на ищеца „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 10 300 лева (десет хиляди и триста),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„Хонда“, модел „ЦРВ“, рег. № ******, причинени в резултат на ПТП от 03.03.2022 г., НА
ОСНОВАНИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ДОГОВОР „Каско“ със застрахователна полица №
4
0306X0693454, заедно със законната лихва от 05.07.2022 г. до погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФИРМА, ЕИК ******, да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 1506,46 лева (хиляда петстотин и шест лева и
четиридесет и шест стотинки) - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5