Р
Е Ш Е
Н И Е
№
........../.........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав, на десети март две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание
в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Теодора
Чавдарова, прокурор: Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
к.адм.д. № 249 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.306 ал.5 и ал.6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна
касационна жалба вх. № 18258/2021 г. на инж. К Б- началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър - Варна, против Разпореждане № 15026 от
24.11.2021 г., постановено по адм. дело
№ 1496/2021 г. на Административен съд – Варна, в частта с което на основание
чл. 306, във вр. с чл.304 от АПК, на К БК.–
началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
неизпълнение на влязлото в сила определение
№ 703/ 21.03.2017 г., постановено
по адм.д. № 100/2017 г. по описа на АС - Варна.
По делото е депозирана и
втора частна касационна жалба с вх. №18843/22.12.2021 г. на инж. К Б- началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, против Разпореждане №
16152 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1496/2021 г. на
Административен съд – Варна, в частта с което на основание чл. 306, във вр. с чл.304 от АПК, на К БК.– началник
на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за
неизпълнение на влязлото в сила определение
№ 443/ 21.02.2017 г., постановено
по адм.д. № 101/2017 г. по описа на АС - Варна.
В първата жалба се сочи,
че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е
съобразил, че в изпълнение на определение № 703/21.03.2017 г. постановено по
адм.д. № 100/2017 г. са изискани от Община Варна доказателства, получен е отговор, че за процесния имот няма
издадена заповед по реда на чл. 16 от ЗУТ, като това обстоятелство е посочено в
становище от 9.08.2021 г. С изискване на документите административния орган е изпълнил задължението си, съгласно влезлия в
сила административен акт. Необходимостта от издаване на заповед по чл. 16 от ЗУТ е в изпълнение на изискванията по
чл. 66 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, нормата е
императивна. За да се отрази правилно в кадастралния регистър собствеността
върху имота следва да е издадена заповед по чл. 16 от ЗУТ. Съществуващите документи за собственост на Е.П.-
решение по гр.д. № 327/1988 г. сочат, че е собственик на 1180 кв.м., а към
момента в КК имотът е отразен с площ от 523 кв.м., което води до съществена
разлика в конфигурацията и площта на имота по документи за собственост и
съгласно КК. Тези различия могат да се коригират с издаването на заповед по чл.
16 от ЗУТ. Затова в изпълнение на съдебното определение, административния орган
е изискал от Община Варна информация за наличие на такава заповед, изпълнил е
служебните си задължения и не е допуснал виновно поведение. Жалбоподателката е получила скица за издаване
на заповед по чл. 16 от ЗУТ, без вписани данни за собственост още през 2015 г.
Същата е била съгласна с информацията посочена в скицата, не е обжалвала
данните, записани в КР. Отделно от това за процесния имот е налице висящо
административно производство - адм.д. 292/2021 г. по описа на АС - Варна, което
налага извода, че за процесния имот са извършвани административни действия,
липсва виновно поведение за налагане на санкция по чл. 304 от АПК. По
изложените доводи моли да се отмени разпореждане № 15026/24.11.2021 г.
Във втората жалба се
сочи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не
е съобразил, че в изпълнение на определение № 703/21.03.2017 г. постановено по
адм.д. № 100/2017 г. са изискани от Община Варна доказателства, получен е отговор, че за процесния имот няма
издадена заповед по реда на чл. 16 от ЗУТ, като това обстоятелство е посочено в
становище от 9.08.2021 г. Именно в определение № 703/2017 г. е посочено, че
следва да се изискат документи от Община Варна.
С изискване на документите административния орган е изпълнил задължението си, съгласно влезлия в
сила административен акт. Необходимостта от издаване на заповед по чл. 16 от ЗУТ е в изпълнение на изискванията по
чл. 66 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, нормата е императивна.
За да се отрази правилно в кадастралния регистър собствеността върху имота
следва да е издадена заповед по чл. 16 от ЗУТ.
Съществуващите документи за собственост на В. - нотариален акт ***,
сочат, че същия е собственик на идеални части от имот, целия с площ 1180 кв.м., а към момента в КК имотът е
отразен с площ от 523 кв.м., което води до съществена разлика в конфигурацията
и площта на имота по документи за собственост и съгласно КК. Тези различия
могат да се коригират с издаването на заповед по чл. 16 от ЗУТ. Затова в
изпълнение на съдебното определение, административния орган е изискал от Община
Варна информация за наличие на такава заповед, изпълнил е служебните си
задължения и не е допуснал виновно поведение.
В. е получил писмо изх. № 20-52291/18.09.2017 г., с което е уведомен, че
в изпълнение на влязло в сила определение № 443/2017 г., по адм.д. № 101/2017
г. на АС - Варна, административния орган е изискал служебно от Община Варна
информация за наличие на издадена заповед по чл. 16 от ЗУТ. Получено е
становище, че няма издадена заповед. За да бъде изпълнено определението на
съдът, жалбоподателя следва да представи такава заповед, но същия не е изпълнил
указанията, което е пречка за промяна на кадастралния регистър. Отделно от това
за процесния имот е налице висящо административно производство - адм.д.
292/2021 г. по описа на АС - Варна, което налага извода, че за процесния имот
са извършвани административни действия, липсва виновно поведение за налагане на
санкция по чл. 304 от АПК. По изложените доводи моли да се отмени разпореждане
№ 16152/16.12.2021 г.
В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателката поддържа жалбите. Сочи, че за изпълнение на
исканата услуга, следва да се представи заповед по чл. 16 от ЗУТ, каквато не е
представена. Моли да се отменят разпорежданията.
Ответникът –
Председателят на Административен съд – Варна, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна, дава становище за неоснователност на жалбите.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадена от
надлежна страна и в срока по чл.306 ал.5 от АПК.
Разгледани по същество
са неоснователни по следните съображения:
Обжалваните
разпореждания са постановени в производството по адм. дело № 1496/2021 г. на Административен
съд – Варна, образувано по сигнал на Е.П.П. и В. И В. за налагане на глоби по
реда на чл.304 и следв. от АПК на началника на СГКК - Варна за неизпълнение на
влезли в сила определения, а именно: определение № 703/21.03.2017 г., по адм.д.
№ 100/2017 г. по описа на АС - Варна и определение № 443/21.02.2017 г. по
адм.д. № 101/2017 г. по описа на АС - Варна.
С определение №
703/21.03.2017 г., постановено по адм.д. № 100/2017 г. по описа на АС - Варна,
съдът е отменил по оспорване на Е.П.Заповед № 18-10252/21.12.2016 г. на
Началника на СГКК - Варна и е върнал преписката за ново произнасяне, съгласно дадените указания.
Предмет на разглеждане в производството е била Заповед №18-10252/21.12.2016 г.
на Началника на СГКК - Варна, с която е
прекратено производството по заявление № 01-329989/26.10.2016 г. Съдът е
преценил, че ответника е длъжен по арг. от чл. 7 и чл. 9 от Наредба №
РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за
предоставяне на услуги от КК и КР да издаде акт за вписване или отказ за
вписване в кадастралните регистри, но няма право да му изисква документи, които
е следвало да му бъдат предоставени от друг административен орган. Като е
изискал предоставяне на такъв документ е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 16 ал.5 от ЗУТ в приложимата към момента на издаване заповедта редакция.
С определение №
443/21.02.2017 г., постановено по адм.д. № 101/2017 г. по описа на АС - Варна,
съдът е отменил по оспорване на В. И В. Заповед № 18-10251/21.12.2016 г. на
Началника на СГКК - Варна и е върнал преписката за ново произнасяне, съгласно дадените указания.
Предмет на разглеждане в производството е била Заповед №18-10251/21.12.2016 г.
на Началника на СГКК - Варна, с която е
прекратено производството по заявление № 01-329686/25.10.2016 г. Съдът е
преценил, че след като в хода на административното производство В. е заявил, че
за имота няма издадена заповед по чл. 16 ал.5 от ЗУТ е следвало
административния орган да реши въпроса по същество, въз основа на наличните в
заявлението на В. доказателства, а именно представени два броя нотариални
актове, а при необходимост и служебно да изясни въпроса за съществуването на
заповед по чл. 16 ал.5 от ЗУТ.
Не е спорно между
страните, определенията постановени по адм.д. № 100/2017 г. и адм.д. № 101/2017
г. по описа на АС - Варна са влезли в сила.
Съобразно разпоредбата на
чл.306 ал.2 от АПК, председателят на Административен съд Варна, след изпълнение
на процедурата по чл.306 ал.3 от АПК и преценка на събраните доказателства, е
приел, че е налице извършено административно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение от страна на Началника на СГКК - Варна на задълженията му,
произтичащи от определение № 703/
21.03.2017 г., постановено по адм.д. №
100/2017 г. по описа на АС - Варна и определение № 443/ 21.02.2017 г., постановено по адм.д. № 101/2017 г. по
описа на АС - Варна, за което се дължи налагане на административни наказания,
чрез издаване на обжалваните две разпореждания.
В мотивите на оспорените
разпореждания е посочено, за реализиране на административно наказателната
отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо
от влязъл в сила съдебен акт, е необходимо в кумулация да се констатира
неизпълнение, което да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице.
Административнонаказващия съдия не подлага на тълкуване правилността на съдебния
акт, който следва да се изпълни. Констатирано е, че с определение №
703/21.03.2017 г. и определение № 443/21.02.2017 г. са произнесени мотиви,
които обуславят крайния резултат. Преценено е, че не е необходимо събирането на
заповед издадена по реда на чл. 16 ал.5 от ЗУТ, за да се извърши дължимата
процедура, да се издаде акт. Ако началника на СГКК - Варна не е бил съгласен с
този извод е следвало да обжалва постановените определения. Административния орган е бил длъжен да
изпълни съдебните актове, без да поставя условия пред заявителите.
Оспорените разпореждания
са законосъобразни. Те са постановени от компетентния съгласно чл.306 ал.2 от АПК орган.
При издаване на
оспорените съдебни актове са спазени процесуално- правните разпоредби. С
разпореждане № 9889/2021 г. председателят на Административен съд Варна е дал
възможност на Началника на СГКК - Варна
в 14- дневен срок да даде писмени обяснения и да представи
доказателства.
Изводите на председателя
на Административен съд - Варна се основават на обективно и всестранно
изследване на всички обстоятелства, изведени от приобщените доказателства,
които са разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.
В случая влезлите в сила
определения по адм.д. № 100/2017 г. и адм.д. № 101/2017 г. са задължителни за
Началника на СГКК - Варна. Съгласно определенията, съдът е върнал преписките за
произнасяне по депозирани заявление от В. и П.за промяна на КК и КР. В двете
определения ясно е посочено, че административния орган следва да се произнесе
по същество, като издаде акт за вписване или отказ за вписване на лицата в КР,
като при необходимост служебно да изясни въпроса за наличието на заповед по чл.
16 ал.5 от ЗУТ.
От представените по
делото доказателства се установява, че Началника на СГКК - Варна е изискал
служебно данни от община Варна, при което е установено, че за процесния имот
няма издадена заповед по чл. 16 ал.5 от ЗУТ. В хода на производството нито са
представени доказателства, нито се твърди, че е издаден индивидуален
административен акт по заявленията на П.и В..
Разпоредбата на чл.304
ал.1 от АПК предвижда административно-наказателна отговорност за длъжностно
лице, което не е изпълнило свое задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен
акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл.304 ал.1 от АПК е
необходимо: да има влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено
поведение на административния орган; този съдебен акт да е изпратен на органа;
и постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия орган. Както
правилно е констатирал и председателя на Административен съд – Варна, тези
предпоставки в процесния случай са налице.
Наведените доводи от
Началника на СГКК - Варна за наличие на висящо производство - по адм.д. №
292/2021 г. по описа на АС - Варна не налага извод за изпълнение на
задълженията му, произтичащи от влезли в сила определения постановени по адм.д.
№ 100/2017 г. и адм.д. № 101/2017 г.
Следва да се посочи, че
с оглед мотивите на двете определения, за да ги изпълни административния орган
е дължал финализиране на производствата чрез издаване на индивидуален
административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. В допълнение,
принципите за бързина и процесуална икономия /чл. 11 от АПК/ изискват
административният орган, да действа в рамките на закона, по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за
най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на
действието или на административният акт. Не е спорно, че към датата на
постановяване на оспорените разпореждания, нито към настоящия момент,
визираният в определения постановени по адм.д. № 100/2017 г. и адм.д. №
101/2017 г. резултат не е постигнат - липсва произнасяне на Началника на СГКК -
Варна.
Воден от горното, на
основание чл.306 ал.6 от АПК, Административен съд – Варна трети тричленен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Разпореждане № 15026 от 24.11.2021 г. в обжалваната част и Разпореждане № 16152
от 16.12.2021 г. в обжалваната част, постановени по адм. дело № 1496/2021 г. на
Административен съд – Варна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: