Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 2743 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „У.ф.Б.“ ЕООД твърди, че е собственик на фотоволтаична електроцентрала
с обща инсталирана мощност от 10.08 MWp, находяща се в землището на град Сливен,
местност „Ч.", в ПИ № 67338.92.30 като притежавал лицензия за производство
на електрическа енергия /Решение № Л-367 от 07.11.2011 г. Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране („ДКЕВР"); Решения № Р-161/12.03.2012 г., №
Р-162/12.03.2012 г., № Р-167 от 04.06.2012 г., № Р-170/18.06.2012 г. ДКЕВР/
разрешава започване на осъществяването на лицензионната дейност.
ФЕЦ
била присъединена към електропреносната мрежа, собственост на „Н.е.к." ЕАД с Договор за присъединяване на обект на
производител към преносната електрическа мрежа № ЕП- 137/14.07.2011 г. Дейността „пренос на електрическа
енергия" впоследствие била прехвърлена на „Е.с.о." ЕАД с решение на
"Б.Е.Х.“ ЕАД в качеството му на принципал.
ФЕЦ
била въведена в експлоатация поетапно с разрешения за ползване на РДНСК -
Разрешение № ДК-07-52/30.12.2011 г. за 1-ви етап; Разрешение №
ДК-07-Сл-7/05.03.2012 г. за 2-ри етап,
Разрешение № ДК-071Сл-24/16.05.2012 г. за 3-ти,4-ти и 5-ти етап, Разрешение №
ДК-071Сл-26/30.05.2012 г. за VI-ти и VII-ти етап. Електрическата енергия,
произвеждана от ФЕЦ, представлявала енергия от възобновяеми източници съгласно
легалната дефиниция по §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергията от възобновяеми източници, който закон регулирало обществените отношения, свързани с производството
и потреблението и изкупуването на тази енергия.
По
силата на сключения между „У.ф.Б.“ ЕООД и НЕК
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от фотоволтаична
електрическа централа № 12ИЕ-3322002 от 08.02.2012 г., чл. 1, ал.1 от Договора
за изкупуване и чл. 31 и § 7 от ЗЕВИ НЕК било задължено да изкупува по
преференциални цени, определени от ДКЕВР, електрическата енергия, произведена
от притежаваните от ищеца ФЕЦ. Цената за изкупуване съгласно чл. 11, ал. 1 и 2
от Договора за изкупуване е определената в § 7, ал. 2 от ПРЗ на ЗЕВИ - за
енергийни обекти, за които към датата на влизане в сила на закона са сключени
предварителни договори за присъединяване, за които се изпълнят условията по §
6, ал. 2, какъвто бил процесният случай. Цената по договорите за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници била действащата към датата на
съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект
съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията („Акт 15"). Съответно: 1./ Предварителният договор за присъединяване на
ФЕЦ бил сключен на 16.03.2011 г. Акт 15 за ФЕЦ I-ви етап бил съставен на 08.06.2011 г. Към
тази дата в сила била преференциална цена, определена в т.12 от Решение Ц-11/30.03.2011 г. на ДКЕВР -
цената за ФЕЦ над 5 кВт била 699.11 лева за МВтч произведена електроенергия без
ДДС. 2./ Акт 15 за ФЕЦ 2-ри етап е съставен на 14.02.2012 г. Акт 15 за ФЕЦ
3-ти, 4-ти и 5-ти етап били съставени на 03.05.2012 г. Акт 15 за ФЕЦ VI-ти и VII-ми етап били съставени на 21.05.2012 г. Към
тези дати в сила била преференциална цена, определена в т.15 от Решение
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР - цената за ФЕЦ над 200 кВт е 485.60 лева за МВтч
произведена електроенергия без ДДС.
Съгласно
чл. 31, ал.11 от ЗЕВИ когато било предвидено отделни части от енергийния обект
да бъдат въвеждани поетапно в експлоатация, цената за изкупуване на
електрическата енергия се променяла при въвеждане в експлоатация на всеки
следващ етап, като тя била средно претеглена цена към съответстващите
инсталирани мощности между цената за изкупуване до датата на въвеждане в
експлоатация на съответната част и определената от ДКЕВР преференциална цена
към тази дата и се определяла по методика, приета от ДКЕВР. Средно претеглената
цена за ФЕЦ, собственост на ищеца, била 540.38 лева за МВтч произведена
електроенергия без ДДС
Съгласно
чл.3 от Договора за изкупуване и в съответствие с чл. 31, ал.2, т.1 от ЗЕВИ
срокът на договора за изкупуване е 20 години, като посочената цена, определена
след окончателното въвеждане в експлоатация на ФЕЦ, не се изменя през този
срок, включително цената за изкупуване от 540.38 лева за МВтч произведена
електроенергия без ДДС била валидна и към настоящия момент.
По
искане на операторите на електро-преносната и електроразпределителните мрежи
(включително „Е.с.о." ЕАД), с
Решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР
определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп, които временни
цени да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната
мрежа, включително към мрежата на ECO, от производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за
количествата продадена електрическа енергия. С раздел II, т.2 от била определена цена за достъп в размер на
139.82 лв./МВтч за ФЕЦ над 5 KWp, чиито преференциални цени са определени с
решение на ДКЕВР № Ц-10/30.03.2011, която цена е приложима за етап I-ви на ФЕЦ. С Раздел III, т.12 била
определена цена за достъп в размер на 189.38 лв./МВтч за ФЕЦ, чиито
преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ФЕЦ с
инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012
г. - 30.06.2012 г., която цена била приложима за етапи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 на
ФЕЦ.
За
периода от 18.09.2012 г. до 28.02.2013 г. „Е.с.о." ЕАД, ЕИК *********, („ЕСО"), в качеството си на оператор на преносната
мрежа издало на ищеца общо 6 броя фактури за цената за достъп до преносната
мрежа, определена в раздел II, т.2 и раздел III, т.12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. Фактурите за достъп на ФЕЦ до
разпределителната мрежа били на обща стойност 876 303.70 лева с ДДС.
За
същия период от септември 2012 г. до февруари 2013 г. ФЕЦ е произвела
електроенергия, като за количеството отдадена в електроразпределителната мрежа
енергия били съставени 6 броя месечни протоколи, подписани от представител на
НЕК, които установявали количеството и общата стойност без ДДС на
електроенергията, произведена от ищеца през съответния месец. На основание на
протоколите „ У.ф.Б." ЕООД издало на НЕК 6 броя фактури за енергията,
произведена от ФЕЦ, на
обща стойност 3 247 281.54 лева с ДДС.
НЕК, ECO и „У.ф.Б.“ ЕООД сключили тристранни споразумения за
прихващане на взаимни задължения. Във всяко едно от тристранните споразумения
било посочено, че НЕК дължи на „У.ф.Б.“
ЕООД плащане на
цената за доставената електрическа енергия съгласно издадените от последното фактури; че „У.ф.Б.“
ЕООД дължи на ECO цената за достъп по издадените от последното
фактури; че ECO дължи на НЕК плащания на различни
основания по издадени от НЕК фактури. Страните са се съгласили да извършат
прихващане на взаимните задължения. В резултат на това „прихващане" НЕК не
било плащало на У.ф.Б. ЕООД цялата цена, дължима по договора за изкупуване и по
издаваните от ищеца фактури, като по този начин задълженията на ECO към НЕК се погасявали, както и задълженията
на У.ф.Б. ЕООД към ECO.
Впоследствие,
с Решение № 4083/ 25.03.2013 г. на Върховен административен съд, IV отделение
по адм.д.№ 12494/ 2012 г.,
потвърдено окончателно с Решение № 8937/ 19.06.2013 г. на Върховен
административен съд, 5-членен състав - I колегия по адм.д. № 6082/ 2013 г.
(Приложение № 15 към тази молба), бил отменен раздел III, т.12 от посоченото
по-горе в т. 4 от тази молба Решение. С Решение № 4753/4.04.2013 г. по адм.дело
№ 12424/2012 г. на Върховен административен съд, потвърдено окончателно с Решение № 12582 от
01.10.2013 г. по аДм. дело № 7228/2013 г. на Върховен административен съд, 5-членен
състав отменен раздел II.2 на Решението,
на основание на което до този момент ECO фактурирало цена за достъп на ищеца „УиндФ.БГ"
ЕООД. Ищецът обжалвал Решението в
приложимите за него части, като с Решение № 12849/04.10.2013 г., постановено по
дело № 13078/2012 г., Върховният административен съд е оставил подадената срещу
Решението в частта му по раздел II.2 и раздел III. 12 жалба на „УиндФ.БР' ЕООД
без разглеждане като недопустима, тъй като обжалваното Решение било вече
отменено в тези части с влезли в сила решения на ВАС /Решение №
12849/04.10.2013 г., постановено по дело № 13078/2012 г. е потвърдено с Решение
№ 1148 от 29.01.2014 г., постановено по дело № 16250/2013, петчленен състав на
ВАС/.
Решение
№ Ц-ЗЗ на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп било индивидуален
административен акт. Отмяната на раздел II, т. 2 и раздел III. 12 от Решение №
Ц-ЗЗ на ДКЕВР имала обратно действие, като с отмяната на посочената част от
решението на ДКЕВР се считали отменени и всички настъпили от нея правни
последици. Отмяната на незаконосъобразен административен акт заличавала
правните му последици с обратна сила и възстановявала предишното правно
състояние. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, отмяната на индивидуален
административен акт действала по отношение на всички лица. Окончателно съдебно
решение, отменящо раздел II, т. 2 и раздел III. 12 на Решение № Ц-ЗЗ, от който
произтичало задължението на ищеца за заплащане на цената за достъп отменяло
самото задължение на ищеца. Съгласно чл.302 от ГПК, влязлото в сила решение на
ВАС за отмяна на раздел II, т. 2 и раздел III. 12 от Решение № Ц-ЗЗ на ДКЕВР
било задължително за гражданския съд относно законосъобразността на отменената
част от решението на ДКЕВР.
Временната
цена за достъп по отменените раздел II, т. 2 и раздел III.12 на Решение № Ц-ЗЗ
от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не била
дължима. С подписването на тристранните споразумения ищецът получавал от НЕК
непълната цена по издадените от него фактури.
Между
„У.ф.Б.“
ЕООД и ECO имало съдебно производство, по повод на което е образувано
т.д. № 1198/2014 г. по описа на СГС, ТО, 6-9 състав, като НЕК участвало като
трета подпомагаща страна в процеса, по което с влязло в сила Решение №
975/22.05.2017 г. било прието, че тъй като с отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012
г. на ДКЕВР, с обратна сила е отпаднало основанието на ищеца за заплащане на
временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период,
като несъществуващо последното му задължение не е могло да бъде обект на
изявление за прихващане по чл.103 от ЗЗД.
Ответникът
не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена и дължи да
плати сумата от 876 303,70 лв., представляваща незаплатената част от главницата
по процесните фактури по Договор за изкупуване № 12ИЕ-3322002. Съобразявайки
тригодишния давностен период, за периода 01.09.2014 г. до 01.09.2017 г. НЕК
дължало и законна лихва за забава общо в размер на 267 548.91 лева.
Ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати: сумата 876 303.70 лева с ДДС,
представляващи задължения по издадени фактури по Договор за изкупуване №
12ИЕ-3322002, подробно описани в обстоятелствената част на настоящата искова
молба; сумата 267 548.91 лева, представляващи законна лихва за забава върху
горепосочената сума за периода 01.09.2014 - 01.09.2017 г.; законната лихва
върху горепосочените суми от датата на ИМ, до датата на окончателното им
изплащане; разноските по делото.
Ответникът
„Н.е.к.“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че искът за заплащане на главница
е погасен поради изтекла давност.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Е.с.о." ЕАД оспорва иска.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
лицензия № Л-367-01/07.11.2011 г., издадена от ДКЕВР въз основа на
представените по делото Решение № Л-367 от 07.11.2011 г. на ДКЕВР и Решения № Р-161/12.03.2012 г., №
Р-162/12.03.2012 г., № Р-167 от 04.06.2012 г., № Р-170/18.06.2012 г. на ДКЕВР, на
„У.ф.Б.“
ЕООД е разрешено за срок от 25 години да осъществява лицензионната дейност – производство на
електрическа енергия.
С представените
по делото разрешения за ползване: Разрешение № ДК-07-52/30.12.2011 г. за 1-ви
етап; Разрешение № ДК-07-Сл-7/05.03.2012 г. за
2-ри етап, Разрешение № ДК-071Сл-24/16.05.2012 г. за 3-ти,4-ти и 5-ти
етап, Разрешение № ДК-071Сл-26/30.05.2012 г. за VI-ти и VII-ти етап, фотоволтаичната електроцентрала с
обща инсталирана мощност от 10.08 MWp, находяща се в землището на град Сливен,
местност „Ч.", в ПИ № 67338.92.30, собственост на „У.ф.Б.“
ЕООД е въведена в експлоатация.
С
Договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа
мрежа № ЕП- 137/14.07.2011 г., сключен между „Н.е.к." ЕАД и „У.ф.Б.“
ЕООД, в качеството му на производител, фотоволтаичната електрическа централа на
производителя е
присъединена към електро-преносната мрежа, собственост на „Н.е.к." ЕАД.
Представен
е Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от фотоволтаична
електрическа централа № 12ИЕ-3322002/08.02.2012 г., сключен между „У.ф.Б.“
ЕООД в качеството на производител и „Н.е.к." ЕАД в качеството на обществен доставчик.
Съгласно чл. 1, ал.1 от Договора за изкупуване производителят продава, а
обществения доставчик изкупува произведената от обекта фотоволтаичната
електроцентрала с обща инсталирана мощност от 10.08 MWp, находяща се в землището на град Сливен,
местност „Ч.", в ПИ № 67338.92.30 активна електрическа енергия в рамите на
целия срок на договора – 2- години съгласно чл.3. Съгласно чл.10 НЕК изкупува по преференциални цени,
определени от ДКЕВР. Цената за изкупуване съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Договора
за изкупуване се определя съгласно чл.31 от ЗЕВИ, в § 7, ал. 2 от ПРЗ на ЗЕВИ -
за енергийни обекти, за които към датата на влизане в сила на закона са
сключени предварителни договори за присъединяване, за които се изпълнят
условията по § 6, ал. 2.
С Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и Решение
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР са определени преференциалните цени за изкупуване
на ел.енергия от процесната ФЕЦ – съответно и тъй като представения
по делото предварителен
договор за присъединяване на ФЕЦ е сключен на 16.03.2011 г., Акт 15 за ФЕЦ I-ви етап е съставен на 08.06.2011 г., а към
тази дата в сила е преференциална цена, определена в т.12 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР -
цената за ФЕЦ над 5 кВт е 699.11 лева за МВтч произведена електроенергия без ДДС.
Представен е Акт 15 за ФЕЦ 2-ри етап, съставен на 14.02.2012 г.; Акт 15 за ФЕЦ
3-ти, 4-ти и 5-ти етап, които са съставени на 03.05.2012 г. и Акт 15 за ФЕЦ VI-ти и VII-ми етап, които са съставени на 21.05.2012 г.,
към които дати в сила е преференциална цена, определена в т.15 от Решение
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР - цената за ФЕЦ над 200 кВт е 485.60 лева за МВтч
произведена електроенергия без ДДС.
С Решение
№ Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са
определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп, които временни
цени да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната
мрежа, включително към мрежата на ECO, от производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за
количествата продадена електрическа енергия.
Представени
са 6 броя фактури, издадени от „Е.с.о." ЕАД към „У.ф.Б.“
ЕООД, за периода от 18.09.2012 г. до 28.02.2013 г.,
удостоверяващи цената за достъп ВЕИ за този период за достъпа до преносната
мрежа /определена в раздел II, т.2 и раздел III, т.12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г./,
чиято обща стойност за периода е 876 303.70 лева с ДДС.
Представени
са пет протокола за измерена електрическа енергия, подписани между „Н.е.к."
ЕАД и „У.ф.Б.“
ЕООД за същия период от септември 2012 г. до
февруари 2013 г., удостоверяващи произведената от „У.ф.Б.“
ЕООД и изкупена от „Н.е.к."
ЕАД ФЕЦ електроенергия. Въз основа на тези протоколи „У.ф.Б." ЕООД издало
към НЕК 6 броя фактури /представени по делото/ за изкупената произведена от ФЕЦ енергия, която е на обща стойност 3 247 281.54 лева с ДДС.
Представени
са пет броя тристранни споразумения, сключени между „Н.е.к." ЕАД, „Е.с.о."
ЕАД и „У.ф.Б.“
ЕООД съответно на дати 12.11.2012 г.; 10.12.2012 г.; 10.01.2013 г.; 8.02.2013
г. и 8.03.2013 г. за
прихващане на взаимни задължения. Съгласно тристранните споразумения, страните
са установили, че „Н.е.к." ЕАД дължи
на „У.ф.Б.“ ЕООД плащане на цената за доставената електрическа енергия по
издадените /и представени по делото/ фактури; „У.ф.Б.“ ЕООД дължи на „Е.с.о." ЕАД цената за достъп
по издадените от последното фактури; че „Е.с.о." ЕАД дължи на „Н.е.к."
ЕАД плащания на различни основания по
издадени от НЕК фактури. Страните са извършили прихващане на взаимните
задължения. В резултат на това „Н.е.к." ЕАД не заплащало на У.форс Б. ЕООД
цялата цена, дължима по договора за изкупуване и по издаваните от ищеца
фактури, по който начин задълженията на „Е.с.о." ЕАД към „Н.е.к." ЕАД
се погасяват, както и задълженията на У.форс Б. ЕООД към „Е.с.о." ЕАД.
С
Решение № 4083/ 25.03.2013 г. на Върховен административен съд, IV отделение по
адм.д.№ 12494/ 2012 г., потвърдено
окончателно с Решение № 8937/ 19.06.2013 г. на Върховен административен съд,
5-членен състав - I колегия по адм.д. № 6082/ 2013 г.,е отменен раздел III,
т.12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г.
ДКЕВР.
С Решение № 4753/4.04.2013 г. по адм.дело №
12424/2012 г. на Върховен административен съд,
потвърдено окончателно с Решение № 12582 от 01.10.2013 г. по аДм. дело №
7228/2013 г. на Върховен административен съд, 5-членен състав отменен раздел II.2 на Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР, на основание
на което до този момент ECO фактурирало цена за достъп на ищеца
„УиндФорс БГ" ЕООД.
С
Решение № 12849/04.10.2013 г., постановено по дело № 13078/2012 г., Върховният
административен съд е оставил подадената от ищеца срещу Решението в частта му
по раздел II.2 и раздел III. 12 жалба без разглеждане като недопустима - тъй
като обжалваното Решение било вече отменено в тези части с влезли в сила
решения на ВАС /Решение № 12849/04.10.2013 г., постановено по дело № 13078/2012
г. е потвърдено с Решение № 1148 от 29.01.2014 г., постановено по дело №
16250/2013, петчленен състав на ВАС/.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена. Съгласно
заключението на вещото лице З.Д. данъчните фактури, предмет на делото, издадени
от „Е.с.о.” ЕАД на ищеца „У.Ф.Б.” ЕООД на основание Решение I Ц-33 от
14.09.2012 г на ДКЕВР на обща стойност
876 303.70 лв. са намерили отражение в счетоводните регистри на ищеца „У.Ф.Б.” ЕООД по
сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на „Е.с.о.” ЕАД, като задължение
за плащане към „Е.с.о.” ЕАД. Данъчните фактури, издадени от „Е.с.о.” ЕАД на
ищеца в настоящия съдебен процес „У.Ф.Б.” ЕООД на основание Решение I Ц-33 от
14.09.2012 г на ДКЕВР на стойност 876 303,70 лв., не са намерили отражение в
счетоводните регистри на ответника „НЕК” ЕАД, като задължение към ищеца, тъй
като фактурите са издадени на основание договорни отношения между „Е.с.о.” ЕАД
и „У.Ф.Б.” ЕООД. Процесните данъчни фактури,
издадени от „У.Ф.Б.” ЕООД на „НЕК” ЕАД в периода от м. септември 2012 г
до м. февруари 2013 г за произведената от „У.Ф.Б.” ЕООД и отдадена в
електроразпределителната мрежа електроенергия и съставените във връзка с това 6
броя месечни протоколи, подписани от „НЕК” ЕАД на
обща стойност 3 247 281.54 лв. са намерили отражение в счетоводните регистри
на ищеца „У.Ф.Б.” ЕООД по сметка 411 „Клиенти”, аналитичната партида на „НЕК”
ЕАД, като вземане от „НЕК” ЕАД. Тези данъчни фактури на стойност 3
247 281.54 лв. са намерили отражение в счетоводните регистри на „НЕК” ЕАД
по сметка 411 „Клиенти”, аналитичната партида на „У.Ф.Б.” ЕООД, като задължение
на „НЕК” ЕАД към „У.Ф.Б.” ЕООД. „НЕК” ЕАД, във връзка с осчетоводеното
задължение към „У.Ф.Б.” ЕООД в размер на
3 247 281.54 лв. е наредило плащания по банков път на „У.Ф.Б.” ЕООД с
основание издадените ог „У.Ф.Б.” ЕООД на „НЕК” ЕАД 6 броя данъчни фактури в периода от м. септември 2012 г. до м. февруари 2013 г в
общ размер 2 370 977.84 лв.„НЕК” ЕАД, във връзка с осчетоводеното
задължение към „У.Ф.Б.” ЕООД в размер на 3
247 281.54 лв. е наредило плащания по банков път на „У.Ф.Б.” ЕООД с основание издадените
от „У.Ф.Б.” ЕООД на „НЕК” ЕАД 6 броя данъчни фактури в периода от м. септември
2012 г до м. февруари 2013 г в общ размер 2
370 977.84 лв., а за разликата от 876 303.70 лв. е извършено прихващане на основание
тристранно подписани протоколи между „НЕК” ЕАД, „У.Ф.Б.” ЕООД и „Е.с.о.”
ЕАД.Във връзка с исковата претенция на „У.Ф.Б.” ЕООД към „НЕК” ЕАД за сумата в
размер на 876 303,70 лв. изчислената законна лихва за забава на плащане на сумата
876 303.70 лв., съобразявайки тригодишния давностен период, за периода от
25.09.2014 г до 25.09.2017 г, датата на завеждане на настоящия съдебен иск възлиза
на 263 136.48 лв.
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1, т.1 от ЗЗД във вр.
чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. чл.31, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници за заплащане на цена на доставена ел.енергия и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не се спори и е установено,
че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е продал на ответника в
качеството му на обществен доставчик, по сключения между тях договор за изкупуване на електрическа енергия
произведената
от него електроенергия за периода периода от 18.09.2012 г. до 28.02.2013 г., от
притежаваната от ищеца фотоволтаична
електроцентрала с обща инсталирана мощност от 10.08 MWp, находяща се в землището на град Сливен,
местност „Ч.", в ПИ № 67338.92.30, за което са издадени
представените по делото 6 броя фактури на обща стойност 3 247 281.54 лева с ДДС. Не се
спори и видно от представените доказателства за същия период „Е.с.о." ЕАД, в качеството си на
оператор на преносната мрежа е издало към ищеца 6 броя фактури за осъществена
услуга достъп до преносната мрежа на обща стойност 876 303.70 лева с ДДС. Не се
спори, че „Е.с.о."
ЕАД е било длъжник на ответника.
Няма
спор и видно от представените писмени тристранни споразумение, между
страните по делото са подписани тристранни протоколи, с които е извършено
прихващане на вземанията за продажната цена на електроенергията и на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа.
По делото е установено, че е отменено
решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп до
преносната мрежа. След отмяната на административния акт - решението на ДКЕВР, е
отпаднало с обратна сила задължението за плащане на цената достъп по
ел.разпределителната мрежа. Цените за предоставените от разпределителното
дружество услуги са извън предмета на договорно уреждане - съгласно чл.
30, ал. 1, т. 13 ЗЕ цените за достъп и за пренос през
електроразпределителната мрежа подлежат на административно регулиране
единствено от ДКЕВР и така определената цена става част от същественото
съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно
основание. Правното действие на този административен акт обуславя и правното
действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен
договор. Задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане
на цена за достъп на оператора на електроразпределителната мрежа възниква от
смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за
достъп, и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за
достъп, временна или окончателна. Липсата на административноправния елемент
означава и липса на основание за изчисляване на ищеца на цена за достъп, тъй
като договорната клауза за цената, дължима на ответника се определя единствено
по силата на административния акт и отмяната му има действие спрямо всички
лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на
акта. С отмяната на решението на ДКЕВР отпадат с обратна сила и правните му
последици. Това води до липса на предвидения в ЗЕ
административноправен елемент от сложния смесен фактически състав, пораждащ
правото на заплащане на цена за достъп до електроразпределителната и
електропреносната мрежа.
Следователно едното от вземанията, с
които са извършени процесните прихващания не съществува поради отпадането с
обратна сила на основанието за начисляване на временните цени за достъп. Вследствие
на това извършените прихващания не пораждат действие, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД - липсва
ликвидно и изискуемо вземане към ищеца.
Цената на закупената по процесния
договор електроенергия е била дължима в 10-дневен срок от получаването от
страна на ответника на процесните фактури. От представените с отговора на
исковата молба писма, придружаващи фактурите, е видно, че падежите за заплащане
на сумите по тях са съответно 18.10.2012 г.; 27.11.2012 г.; 17.12.2012 г.;
17.01.2013 г.; 19.02.2013 г. и 19.03.2013 г.
Спори се относно изтичането на
давностния срок за процесните вземания като ответникът твърди, че същите
представляват периодични плащания, които се погасяват с 3-годишна давност
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
С Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е дефинирано, че понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл.
111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че множеството
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично.
Договорът
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от фотоволтаична
електрическа централа № 12 ИЕО 3322002 от 08.02.2012 поражда задължениe за ежемесечни доставки на електрическа
енергия за „У.Ф.Б.“ ЕООД и
съответно на него задължение за закупуването и заплащане на електроенергията за
„НЕК” ЕАД. Съгласно договора отчетният период по договора е в размер на един
месец и обхваща от 00.00 часа на първи число до 24.00 часа на последния ден от
месеца. Договорът е общият правопораждащ факт на отношенията между ищеца и
ответника. Периодично е плащането, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи, като множеството
престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Такива са плащанията по сключения между ищеца и ответника Договор.
Периодичните
вземания не е задължително да са с еднакъв размер, както и не е нужно
периодите, за които се дължат, да съвпадат по дължина. В процесния случай
периодите са еднакви, а размерът на вземанията се формира от доставените
количества електрическа енергия.
В
подкрепа на казаното е практиката на Върховния касационен съд, който определя вземанията
на топлофикационни, ел.снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици
на комуникационни услуги, за периодични плащания.
Вземанията
на „У.Ф.Б.” ЕООД по процесиите фактури имат периодичен характер по смисъла на
чл. 111, буква "в" от ЗЗД, тъй като: произтичат от един и същ
правопораждащ факт /Договор за изкупуване на електрическа енергия/; възникват през
определен период - ежемесечно за всеки календарен месец, съобразно каузите на
договора; редът за определяне на падежите по процесиите фактури се съдържа в
Договора и размерът на плащанията по всяка от процесиите фактури е определяем в
зависимост от количествата доставена електрическа енергия за предходния месец и
дължимата от обществения доставчик преференциална цена съобразно чл. 31, ал. 11
от ЗЕВИ; дължимите плащания по Договора са многократни. Следователно по отношение
на тези вземания се прилага специална
погасителна давност в размер на 3 години съгласно на чл. 111, буква
"в" от ЗЗД.
Към
датата на искоата молба, с оглед изтичане на три години от датата на настъпване
на изискуемостта по процесиите вземания,
същите са се погасили по давност.
Искът
за главницата е неоснователен, тъй като е изтекла давността за вземането на
ищеца.
Тъй
като се установява неоснователност на гладното задължение, искът за обезщетение за забава в размер на
267 548,91 лв. е неоснователен. Искът за обезщетение за забава е с акцесорен
характер, тъй като неговата основателност е в зависичост от валидно възникналото
задължение по главния иск. Уважаването на главния иск обуславя основателност и
на обективно съединения с него и имащ аксецорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото главният иск е погасен по давност, то и претенцията за
акцесорното вземане за обезщетение за забава се явява неоснователна.
При този изход на делото ищецът следва
да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК вр. чл.23, т.1
от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
размер 300 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „Н.е.к." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл.79,
ал.1, т.1 от ЗЗД във вр. чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. чл.31, ал.1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници за сумата 876 303.70 лева, представляващи цена
на доставена ел.енергия за пуриода м.септември 2012 г. до м.февруари 2013 г.
включително, по Договор
за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа мрежа №
ЕП- 137/14.07.2011 г. и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 267 548.91 лева, представляващи
законна лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2014 - 01.09.2017 г.
ОСЪЖДА „У.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Н.е.к." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
от ГПК вр. чл.23, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на
третото лице помагач на страната на ответника „Н.е.к." ЕАД - „Е.с.о." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: