№ 18098
гр. С, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110126278 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Г., ЕГН
********** против ВСУ „ЛК“, ЕИК ****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. –
20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова
ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на
ВСУ „ЛК“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 22 от
31.01.2020 г., като заемал длъжността „доцент“ при ВСУ „ЛК“, ЕИК ****.
Поддържа, че със заповед № *** на работодателя, и на основание чл. 326
КТ, трудовият договор между страните бил прекратен, считано от 25.07.2024 г.
Посочва, че съгласно чл.19 ал.2 от Вътрешните правила за работна
заплата във ВСУ приети от Академичния съвет на Училището с решение № 16
1
от 19.04.2023г., което влиза в сила 01.05.2023г., в раздел VII, озаглавен
„Допълнително материално стимулиране и санкциониране", е посочено, че в
края на календарната година, служителите, заемащи академични и
преподавателски длъжности във ВСУ, получават допълнително трудово
възнаграждение за отчетените от тях наднормени учебни часове. Това са
определен брой часове, над нормите за годишна заетост на преподавателите,
които са следните: за професори - 380 часа, за доценти - 400 часа и за
асистенти 420 часа.
Посочва също, че в началото на всяка учебна година деканът на всеки
факултет възлага на катедрите определен обем академична дейност за
годината, изразяващ се в брой часове на проведени лекции, упражнения и
консултации със студентите. Тази академична дейност се разпределя между
преподавателите на катедрите и се оформя като разчет за годишна заетост,
който се утвърждава от факултетния съвет. Когато нормативът/броят учебни
часове/ на преподавателите работещи в катедрата съобразно тяхната
академична длъжност сумарно е по-малък от възложената от декана на
съответния факултет академична дейност, разликата в учебните часове може
да се поеме или като наднормен брой часове от членовете на катедрата, или да
се привлекат външни преподаватели със статут на гост- преподаватели или на
хонорувани преподаватели.
Във връзка с гореизложените твърдения поддържа, че за учебната
2023/2024г. е провел общо 787 учебни часа, от които по норматив има право
на 270 часа като доцент, ръководител на катедра и заместник ректор. От
останалите изработени 517 наднормени учебни часа, следвало да му се
заплатят 400 часа, съгласно нормативите за учебна заетост, приети от
ответното учебно заведение.
Поддържа, че за учебната 2023/2024 г. Академичния съвет на ВСУ е
приел и одобрил определен брой допълнително взети учебни часове за всеки
един от преподавателите, които са имали такива, като на основание чл.19 ал. 2
от Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ „ЛК", е започнал
изплащането на допълнително материално стимулиране на служителите
заемащи академични и преподавателски длъжности суми, за изработените и
приети от Академичния съвет наднормени часове.
Твърди, че доколкото е бил част от академичния и преподавателски
2
състав на Виеше Строително Училище „ЛК" за периода от 11.09.2023г. -
24.07.2024г. и е изпълнил академичния календар за учебния процес във ВСУ
през академичната 2023/2024г. (11.09.2023г. - 20.07.2024г.) водейки
планираните му часове по теоретична механика (лекции и упражнения),
строителна статика първа част (лекции и упражнения), семестриални изпити и
консултации на студентите в редовно и задочно обучение, считам, то следва да
му се дължи съответната сума за взетите от него наднормени часове по
часовата ставка за доцент (400 часа по 8 лева на час или сумата от общо 3200
лева).
Посочва, че на 07.10.2024 г. отправил покана към ответника за
изплащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение, но
плащане от страна на ответника не последвало.
Предвид горното, претендира и мораторна лихва върху претендираната
главница, считано от 18.10.2024 г. до 09.05.2025 г. /датата на завеждане на
исковата молба в съда.
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/
сумата от 3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. –
20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова
ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на
ВСУ „ЛК“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват
предявените искове.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Трудов
договор *** г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на
длъжност „главен асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно
допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г.,
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000
лв., считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е
поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор *** г., на основание
3
чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед ***
(„Заповедта“), по силата на която трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал.
2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната
година, заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ
получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като
престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по
преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за
годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени
часове подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник-
ректора по учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя
публично за разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.
Поддържа се, че допълнителното материално стимулиране („ДМС“) не е
постоянен елемент от дължимото се на служителя трудово възнаграждение,
респективно, че за да е налице основание за изплащането му, то следва да има
валиден трудов договор към датата на определянето му, какъвто по
отношение на ищеца не е имало в процесния случай.
В тази връзка се сочи, че до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между ВСУ и П. Г., не е налице прието решение на
Академичния съвет на висшето учебно заведение за изплащане на ДМС. Дори
и такова решение да е биловзето след прекратяване на трудовия договор и да
обхваща академичната година 2023/2024 г., за което не били ангажирани
доказателства от страна на ищеца, то поддържа, че отново същото не би могло
да създаде права за ищеца.
Нещо повече, твърди, че съгласно Нормативите за годишна учебна
заетост във ВСУ, ДМС се изплаща само и единствено при наличието на
валиден трудов договор и то при възможност и свободен бюджет на ВСУ.
Поддържа се още, че не става ясно как ищецът е определил „400 часа“, за
които се претендира изплащане на ДМС.
Оспорват се исковите претенции и по размер.
Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
4
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в
трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното,
т.е., че за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е
изработил 400 часа над нормите за годишна заетост, определени от
Академичния съвет на ВСУ „ЛК“ за длъжността „Доцент“, от което за
ответника е възникнало задължението за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение /ДМС/ в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че между страните по делото е сключен Трудов договор ***
г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на длъжност „главен
асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно допълнително споразумение
от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г., основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв., считано от 01.08.2023 г.; че
съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е поискал да бъде прекратен
сключеният Трудов договор *** г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ; че на
24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед *** („Заповедта“), по силата на която
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ,
считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 18, ал. 2 от Вътрешни правила за
работна заплата във ВСУ в края на календарната година, заемащите
академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително
трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над
предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях
дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във
ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове подлежи на
предварително съгласуване и одобрение от Заместник-ректора по учебната
5
дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за
разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.
Следователно по делото не е спорно и е установено въз основа на
събрания в производството материал, че между страните по делото е сключен
Трудов договор *** г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „ЛК“ на
длъжност „главен асистент“ към катедра „Механика“; че съгласно
допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор *** г.,
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000
лв., считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. *** г. ищецът е
поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор *** г., на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед ***
(„Заповедта“), по силата на която трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал.
2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната
година, заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ
получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като
престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по
преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за
годишна учебна заетост във ВСУ.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че
ищецът е изработил цялата академична 2023/2024 г., като трудовото
правоотношение между него и работодателя е прекратен след края на
академичната 2023/2024 г.
От събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата, неоспорена от страните и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза се установява в производството, че по прогнозни
стойности, обективирани в разчет за годишната учебна заетост за
академичната 2023/2024 г. на преподавателите от катедра „Механика и
математика“ и по-конкретно за преподавателя П. Г. Г., са предвидени следните
заетости: 1/ годишна заетост от 773 часа; 2/ нормативна заетост – 360 часа; 3/
наднормативна заетост – 412,70 часа. Същият разчет за годишната учебна
заетост за академичната 2023/2024 г. на преподавателите от катедра
„Механика и математика“ и по-конкретно за преподавателя П. Г. Г. е утвърден
на 30.06.2023 г. и представлява предварителен прогнозен разчет на годишната
6
заетост за всеки от преподавателите от катедра „Механика и математика“,
включително за ищеца П. Г. Г..
На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 от
Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ в края на календарната година,
заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават
допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран
труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях
дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във
ВСУ. Така уговореното възнаграждение, представлява допълнително
възнаграждение за изработените и отчетени от академичния състав на
учебното заведение престиран труд /под формата на учебни часове/ над
предварително утвърдения норматив часове по преподаваната дисциплина,
съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за структурата и организацията
на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения са
определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се
изплащат задължително. Такова, по становище на настоящият съдебен състав,
представлява и допълнителното възнаграждение, полагащо се на лицата,
заемащите академични и преподавателски длъжности във ВСУ, предвидено в
чл. 18, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ.
Действително към края на календарната 2024 г. ищецът вече не е бил в
трудово правоотношение с ответното учебно заведение, но от значение за
дължимостта на предвиденото във вътрешния нормативен акт /какъвто са
Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ/ е обстоятелството, дали
същият през академичната 2023/2024 г. е престирал труд над предварително
утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно
действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ, като при
установено в производството обстоятелство, че такъв труд /над утвърдения
норматив часове/ е престиран от преподавател, член на академичния състав,
през съответната академична година, то допълнително възнаграждение му се
дължи, по аргумент от разпоредбите на съгласно чл. 19, ал. 2 от Вътрешни
правила за работна заплата във ВСУ вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за
структурата и организацията на работната заплата.
Същевременно, обаче, не е доказано по делото, че за академичната
7
2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над
нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“
за длъжността „Доцент“. За същите обстоятелства по делото са допуснати
съдебно-счетоводна експертиза и е уважено искането на ищеца с правно
основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ответното учебно заведение, в срок
до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи по делото
намиращ се у него документ, а именно Нормативи за годишна заетост на
академичния състав, приети от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“ през 2020 г.,
ведно с разчет на годишната учебна заетост за учебната 2023/2024 г. за
преподавателите от катедра „Механика и математика“. Ответникът е
представил така исканите от ищеца документи, но въз основа на тях се
установяват единствено предпоставките за дължимост на процесното
допълнително възнаграждение и какъв е бил предварителния прогнозен
разчет на годишната заетост за всеки от преподавателите от катедра
„Механика и математика“, включително за ищеца П. Г. Г. към началото на
академичната година. Обстоятелството, че по утвърдения за академичната
година разчет за ищеца е предвидена заетост, както следва: 1/ годишна заетост
от 773 часа; 2/ нормативна заетост – 360 часа; 3/ наднормативна заетост –
412,70 часа, не означава, че същата заетост е реално осъществена и че така
предвидените академични часове, са реално престирани от ищеца.
Същевременно и процесуалния представител на ищеца /в проведените устни
състезания по делото/ потвърждава, че ищецът не е отчел изработените от
него учебни часове през академичната 2023/2024 г., което е допълнителен
аргумент за правилността на извода, че не е доказано по делото, че за
академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил
400 часа над нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет
на ВСУ „ЛК“ за длъжността „Доцент“. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, всяка от страните носи доказателствена тежест
за установяване на обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. С обявения за окончателен доклад по делото /който не е оспорен от
нито една от страните/ в тежест на ищеца е да докаже, че за академичната
2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над
нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“
за длъжността „Доцент“, от което за ответника е възникнало задължението за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДМС/ в претендирания
8
размер. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните
за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази
разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят
факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства.
Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са направени
доказателствени искания /допуснати от съда/ за събиране на доказателства за
установяване на твърдяното от него обстоятелство, че че за академичната
2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над
нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“
за длъжността „Доцент“, от което за ответника е възникнало задължението за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДМС/ в претендирания
размер, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че
представените от тях доказателства не доказват по безспорен и категоричен
начин твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса от страна
на съда в полза на една от страните в производството, респективно до
нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността
между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да
установи в производството, при условията на пълно и главно доказване,
твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване
на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Твърденията на процесуалния представител на ищеца, че не е спорно между
страните, че за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./
е изработил 400 часа над нормите за годишна заетост, определени от
Академичния съвет на ВСУ „ЛК“ за длъжността „Доцент“, не отговорят на
действително установеното по делото. Не е налице признание на
горепосоченото обстоятелство от страна на ответното учебно заведение,
респективно, това обстоятелство не е отделяно за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните. Тоест ищецът е този, който е носил
доказателствената тежест да го установи, но не го стори в производството.
Доколкото от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. –
20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над нормите за годишна заетост,
определени от Академичния съвет на ВСУ „ЛК“ за длъжността „Доцент“, от
9
което за ответника е възникнало задължението за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение /ДМС/ в претендирания размер, то предявеният иск
за главница, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗС:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за забава и/или възраженията си срещу така
предявения иск.
С оглед отхвърлянето на главния иск, то на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за лихва за забава.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът.
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1080,00 лева с ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът П. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Г.Д, ****, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника ВСУ „ЛК“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. С ** сумата от 1080,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. Г.Д, **** против ВСУ „ЛК“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. С **, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание 128, т. 2 КТ вр. чл. чл. 19, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата
във ВСУ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ВСУ „ЛК“, ЕИК **** да заплати на П. Г. Г.,
ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 3200,00 лева, представляваща
незаплатено допълнително трудово възнаграждение за академичната 2023/2024 г.
/период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени
10
часове по часова ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за
работна заплата на ВСУ „ЛК“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от
263,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025
г.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Г.Д, **** да заплати
в полза на ответника ВСУ „ЛК“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. С **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1080,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11