М О Т И В И към Присъда № 45/11.11.2019
г. по НОХД № 279/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Във внесения за разглеждане обвинителен акт подсъдимият А.П.Н., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.278,
ал.6 от НК за това, че считано от неустановена дата от началото на м.март.2018
г. до 23.03.3018 г., в град Стара Загора, държал археологически обекти, а
именно – един брой монета, бронз, Топир, Император
Гета, на стойност 100 лв.; един брой монета, бронз, Александър ІІІ Велики, на
стойност 15 лв. и един брой монета, бронз, Максимин
І, Деултум, на стойност 20 лв., всичко на обща
стойност 135 лв., които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – чл.97, ал.3 от Закон за
културното наследство и Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.
Подсъдимият А.П.Н. дава обяснения по фактите от обвинението, като не се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Въз основа на обясненията на подсъдимия,
съпоставени със събраните в хода на делото доказателства, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.П.Н. е роден на *** ***. ****.
***
Със Споразумение № 82/06.11.2006 г. по НОХД
№ 1186/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК (противозаконно присвоил чужда движима вещ - златен орден „Георги
Димитров“, който владеел и пазел) е осъден на пробация,
включваща пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК, всяка за срок от шест месеца – задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител. Това наказание пробация е изтърпяно от
подсъдимия през периода от 01.12.2006 г. до 01.06.2007 г.
Относно горното си осъждане, подсъдимият А.П.Н.
е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК.
Освен настоящото, спрямо подсъдимия А.П.Н.
не са налице други неприключили наказателни производства.
Горните обстоятелства се установяват от
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие и от обстоятелствата по
справка за съдимост рег.№ 610/30.09.2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан и
приложения към нея бюлетин, както и от тези по справка рег. № 2558/20.09.2019 г. на ГД „ИН“,
ОСИН - Пловдив, РСИН – Стара Загора и справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България.
След като се пенсионирал, подсъдимият
започнал да проявява интерес към старинни предмети. През 2007 г. – 2008 г.
работил като продавач-консултант в антикварен магазин в град Сливен, държан от
свидетеля М.Т.С. ***.
От показанията на свидетеля К.Н.М. –
инспектор в Сектор „Престъпления, свързани с културно-исторически ценности“
(ПСКИЦ), отдел „Криминална полиция“ при ГД „Национална полиция“, се установява,
че от 2007 г., когато работел в Сектор „Трафик на културно-исторически
ценности“ към ГД „БОП“, подсъдимият А.П.Н. и свидетелят М.Т.С. са обект на
интерес на посочените служби.
През 2007 г., в хода на разследването по дознание
№ 21 „БОП“/07 по описа на ОДП – Сливен, М.Т.С. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.278б, ал.3 от НК за това, че без надлежно разрешение
предлагал за продажба движими археологически паметници на културата, като
образуваното срещу му наказателно производство е било прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Спрямо подсъдимия по
настоящото дело – А.П.Н.,*** по посоченото досъдебно производство било обект на
претърсване и изземване, не е било повдигано обвинение.
От показанията на свидетеля М.Т.С. се
установява, че и понастоящем поддържа връзка с подсъдимия А.П.Н., от когото
купува антикварни предмети, както и монети от ХІХ и ХХ век.
Подсъдимият А.П.Н. е дарител на движими
културни ценности, които предоставял на Регионален исторически музей (РИМ) –
Стара Загора
Горните обстоятелства се установяват от
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелите К.Н.М. и М.Т.С., от
предоставената от Окръжна прокуратура – Сливен справка с вх.№
13918/01.11.2019 г. и приложените към нея Споразумение от 03.07.2008 г. по НОХД
№ 313/2008 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, Постановление от 29.08.2008 г.
на Окръжна прокуратура – Сливен за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 21 БОП/2007 г. на ОДП – Сливен и Постановление от
29.08.2008 г. на Окръжна прокуратура – Сливен по ДП № 21 БОП/2007 г. на ОДП –
Сливен относно веществени доказателства, иззети по това дело, както и от
приложения към писмо вх. № 13405/22.10.2019 г. на РИМ – Стара Загора списък на
движими културни ценности, дарени от подсъдимия А.П.Н., инвентирани
в основен фонд на отделите „Средновековна археология“ и „Нумизматика“ при
музея.
Между доказателствата относно всички горепосочени обстоятелства
отсъстват противоречия и не се налага да бъде обсъждано кои от тях се
кредитират с доверие.
В началото на месец март 2018 г. подсъдимият А.П.Н. по неустановен по
делото начин се снабдил с пет броя старинни монети. Около 17.03.2018 г. дал
една от тези монети – бронз, Топир, Император Гета –
на свидетеля Д.Г.К., за да я почисти. Двамата били приятели и свидетелят Д.Г.К.
не за първи път почиствал монета, дадена му за това от подсъдимия.
На 23.03.2018 г. спрямо подсъдимия бил извършен обиск и изземване, видно от съставения за това Протокол за обиск
и изземване (л.23 ДП), което действие по разследването е санкционирано по реда
на чл.164, ал.3 от НПК от съдия от съответния първоинстанционен
съд с Определение № 181/24.03.2018 г. по ЧНД № 148/2018 г. (л.22 ДП). Във владение на подсъдимия били установени и иззети следните предмети:
1.)старинна монета, от едната страна с изображение
на човешки лик, с надпис, който не се чете, с диаметър около 2.7 см, намерена в
левия джоб на панталона му;
2.)предмет, наподобяващ старинна монета, с
диаметър около 1.7 см, поставена в найлонов плик, намерена в левия джоб на
панталона му;
3.)старинна монета с диаметър около 1.7 см, също
намерена в левия джоб на панталона на подсъдимия;
4.)предмет, наподобяващ старинна монета, с
диаметър 1 см, намерена в кутийка в куфара на подсъдимия.
След горепосочените действия със Заповед от 23.03.2018 г. подсъдимият
бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, считано
от 16.40 часа (л.39 ДП).
След като подсъдимият А.П.Н. бил задържан за срок от 24 часа, но преди
да бъде отведен в помещенията за задържане, между него и свидетеля К.В.В. – оперативен работник в Сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ при ОД на МВР – Стара Загора, бил проведен разговор
относно това дали притежава и други такива монети. Подсъдимият обяснил, че е
дал една старинна монета за почистване на приятеля си Д.Г.К.. По телефона
подсъдимият се обадил на свидетеля Д.Г.К. и му казал да донесе в сградата на ОД
на МВР – Стара Загора дадената му за почистване монета, след което разговорът с
последния бил продължен от свидетеля К.В.В., който
обяснил на Д.Г.К. къде да се яви в сградата на ОД на МВР – Стара Загора с
монетата.
Свидетелят Д.Г.К. занесъл монетата, като за предоставянето й бил
съставен Протокол за доброволно предаване от 23.03.2018 г. (л.38 ДП), в който
предаденият предмет е описан така: старинна монета с неправилна кръгла форма,
тъмна на цвят, от едната страна с релеф на човешка глава.
Горепосочените фактически обстоятелства съдът прие за установени въз
основа на обясненията на подсъдимия, съпоставени с доказателствата, посочени
при излагане на установеното.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Археологическа експертиза, обективирано в Протокол от
12.12.2018 г., рег. № 55/17.12.2018 г. на РИМ – Стара
Загора и приложените към него експертно заключение № 1, № 2 и № 3 (л.59 – л.63
ДП), изготвено от вещите лица д-р М.П.М., ас. М.М.К.,
Р. М.А.-Т.и Р.Ж.К., компетентността на които е извън съмнение, както и от
направените от вещите лица разяснения - при предявяването на веществените
доказателства, се установява следното:
Намерените в подсъдимия А.П.Н. и
иззети с Протокола за обиск и изземване от 23.03.2018 г. предмети
представляват:
-обект 1 – съвременен фалшификат на антична монета
на Комод, който няма качества на движима културна
ценност;
-обект 2 – бронзова монета,
Александър ІІІ Велики, датираща от 4 в. при Хр., отговаряща на
изискванията за движима културна ценност по Закона за културното наследство и на
критериите за национално богатство, която е на стойност 15 лв. (предмет на
експертно заключение № 2);
-обект 3 – бронзова монета, Максимин
І, Деултум, датираща от 235 - 238 г., отговаряща на
изискванията за движима културна ценност по Закона за културното наследство и на
критериите за национално богатство, която е на стойност 35 лв., (предмет на
експертно заключение № 3), като във внесения обвинителен акт е посочено, че
стойността на тази монета е 20 лв.;
-обект 4 – монета, бронз неясна, която няма
качества на движима културна ценност.
Монетата, дадена от подсъдимия А.П.Н. за почистване на свидетеля Д.Г.К. и предадена от последния с Протокола за доброволно предаване от
23.03.2018 г. (л.38 ДП) – предмет
на експертно заключение № 1 - представлява бронзова монета, Топир,
император Гета, датираща от 198 - 202 г., отговаряща на изискванията за движима
културна ценност по Закона за културното наследство и на критериите за
национално богатство, която е на стойност 100 лв.
В съдебно заседание вещите лица,
изготвили археологическата експертиза, поясняват, че оценените от тях три
монети, имащи качеството на движима културна ценност, освен пазарна, имат и
историческа стойност, която, особено, ако се знае къде е открита монетата, е възможно да е
много по-голяма.
Експертното становище на археологическата експертиза - което не се оспорва от подсъдимия – съдът
възприе като пълно, ясно и обосновано.
Видно от съдържащото се на л.57 ДП Удостоверение № 591/17.12.2018 г.,
издадено от Директора на Регионалния исторически музей – Стара Загора, е, че
бронзовата монета, Топир, Император Гета; бронзовата
монета, Александър ІІІ Велики и бронзовата монета, Максимин
І, Деултум (описани в експертни заключения 1 – 3), представляват
археологически обекти от минали епохи, съгласно чл.146 от Закона за
културното наследство, които не са били регистрирани и идентифицирани в РИМ – Стара Загора.
В горното удостоверение, което е
издадено на базата на експертни заключения
№ 1 – 3, бронзовата монета Максимин І, Деултум е със
стойност от 20 лв. (обстоятелство, обясняващо тази стойност на монетата в
обвинителния акт), като е посочено и че движимите културни ценности, относно
които е издадено „нямат статут на национално богатство“. Тъй като тези части от удостоверението не отговарят на
съдържанието на експертните заключения, на
които се основава и същевременно противоречат на останалите обстоятелства,
относно които е издадено (че конкретните движими културни ценности подлежат на
регистрация и идентификация – ненаправени до изготвянето на експертните
заключения), съдът прие, че е допусната грешка при излагането им.
Подсъдимият оспорва да е държал
бронзовата монета, Топир, император Гета, датираща от
198 - 202 г., като се позовава на обстоятелството, че тя е била предадена от
свидетеля Д.Г.К..
Разбирането на подсъдимия, че не е държал тази от трите монети, предмет
на деянието, не може да бъде споделено. Подсъдимият признава, че той е посочил
свидетеля Д.Г.К. като лице, комуто е дал монетата за почистване, което
последният потвърждава, после свидетелят по негово искане е предал монетата в
Полицията, което означава, че, макар и чрез другиго, подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху тази вещ, т.е. я е държал.
Подсъдимият А.П.Н. твърди, че реално, до почистването й, не
е знаел какво представлява бронзовата монета, Топир,
император Гета, тъй като тя „беше едно топче с пръст“. Тази монета, както и
другите две – предмет на деянието, имал по наследство. Намерил я през 1981 г. в
една ламаринена кутия, заедно с други монети.
Макар и в показанията си пред съда
свидетелят Д.Г.К. да потвърждава, че дадената му за почистване монета
представлявала „буца пръст“, съдът не кредитира с доверие твърдението на подсъдимия, че не е знаел, че
държи бронзовата монета, Топир, император Гета. Това
твърдение на подсъдимия А.П.Н. противостои на факта, че от дълги години проявява интерес към старинни предмети, в
това число и монети - обстоятелство, предпоставящо наличието на опит и знания при разпознаването
и датировката им, а още и на факта, че не е пристъпил сам към почистването на
монетата, а е потърсил помощта на свидетеля
Д.Г.К., „защото той е най-добрият в почистване на
монети“. Съдът прие, че показанията на свидетеля Д.Г.К. от хода на съдебното следствие очевидно обслужват
тезата на подсъдимия, защото за разлика от съобщеното пред съда, където твърди,
че и след почистването на монетата, разбрал
единствено „че е по-стара, че не е от
ХІХ или ХХ“, в показанията си от
досъдебното производство (Протокол за разпит от 14.06.2019 г. – л.97 ДП),
приобщени към доказателствата по реда и на основание чл.281, ал.5 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК, свидетелят е бил
категоричен, че „моят познат А.Н. .. ми даде старинна римска монета Гета, с
молба да я почистя и след това да му я върна“. В тази връзка следва да се
отбележи и, че свидетелят няма обяснение за констатираните съществени
противоречия в показанията си от двете фази на наказателното производство,
между които съдът кредитира с доверие тези от досъдебното производство, в хода
на което подсъдимият не е давал обяснения, с които свидетелят да се съобрази в показанията си.
Що касае съобщеното от свидетеля К.В.В., че при проведения разговор между него и подсъдимия
последният обяснил, че монетите, намерени у него са предназначени за продажба
на свидетеля М.Т.С., съдът прие,
че относно това обстоятелство не може да
ползва като доказателствено
средство посочените показания. Подсъдимият не потвърждава в обясненията си
истинността на тази част от разговора си със свидетеля К.В.В..
В случая става въпрос за информация, получена
след като подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, под формата на извън
процесуални обяснения, преди подсъдимият да придобие качеството на обвиняем и
да му бъде разяснено правото на адвокатска защита, т.е. чрез способ, различен от разпит на
обвиняем или иначе казано, получена чрез заобикаляне на строго лимитираните
в процесуалния кодекс правила за събиране на доказателства.
При така установените факти по
делото, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна през инкриминирания период и
място, подсъдимият А.П.Н. е държал, в нарушение на Закона за културното наследство
(ЗКН) и Наредба
№ Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация
и водене на регистъра за движими културни ценности, издадена от министъра на културата (Наредбата), три
археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред, а именно един брой монета, бронз, Топир, Император Гета, на стойност 100 лв.; един брой
монета, бронз, Александър ІІІ Велики, на стойност 15 лв. и един брой монета,
бронз, Максимин І, Деултум,
на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 135 лв. По отношение на стойността
на последната от трите монети, поради
забраната за влошаване на положението на подсъдимия (reformatio in pejus), съдът възприе стойността, посочена в
обвинителния акт (20 лв.), а не тази, определена от археологическата експертиза
(35 лв.).
Разпоредбата на чл.278, ал.6 от НК визира като форма на изпълнително
деяние държането, което се изразява в упражняване на фактическа власт върху
предмета на престъплението, без да са от
значение начинът и основанието за придобиване на фактическата власт.
Предмет на престъплението са
археологически обекти, като легалната дефиниция за „археологически обект“ се
съдържа в нормата на чл.146, ал.3 от ЗКН, съгласно която това са всички движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се
или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания. По силата на чл.146, ал.3 от ЗКН движимите
археологически обекти имат статут на културни ценности с категория национално
богатство до установяването им като такива. Тази законова презумпция е въведена
с цел опазването и контрола върху археологическите обекти, за които все още не
е извършена идентификация. Законът извежда съдържанието на понятието
"археологически обект" от материалната характеристика на вещта и
нейната връзка с човешка дейност от минали епохи, без да ограничава по
задължителен начин способа за откриването й. Поради това, липсата на данни за
това как са били открити конкретните археологически обекти, както в случая, кога, къде
и от кого са били проведени теренните проучвания не може да бъде основание
съответните обекти да бъдат преценени по различен начин и да им се откаже
характеристиката на "археологически обекти", след като принципно се
придобиват в резултат на дейности, свързани с проучване на земната повърхност,
нейното нарушаване или под вода. В този смисъл Р.№ 498/2013
г. I н. о. на ВКС по НД № 1516/2012 г., както и Р. № 200/2014 г. II н. о.
на ВКС по НД № 574/2014 г..
Структурирането на ЗКН
установява отделна регламентация за археологическите
обекти извън общата уредба за културните ценности въобще и в частност за
движимите културни ценности.
Според изречение първо на ал.3 на
чл.2 от ЗКН, културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост; а според ал.1 на чл.2а от ЗКН, културните ценности,
които са археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, произхождащи
от територията и акваторията на РБългария, са
публична държавна собственост.
Разпоредбата на чл.4, ал.1 от
Наредбата изисква идентификация на движимите вещи, определими
като културна ценност. В ал.2 е направено изрично уточнение, че на задължителна
идентификация подлежат тези движими вещи по ал.1, които са държавна или
общинска собственост. Съгласно ал.3 на цитираната норма пък, на задължителна
идентификация подлежат движимите вещи по ал.1 - движими археологически обекти
или движими археологически паметници на културата, върху които физически или
юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН. В този
контекст, съгласно § 5, ал.1 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,
в едногодишен срок от влизане в сила на закона (обн. през
2009 г.), лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически
обекти до неговото влизане в сила, са длъжни да поискат тяхната идентификация и
регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или
от съответния регионален музей по реда на чл.97, ал.5.
Или иначе казано, възможността, дадена
в чл.97, ал.3 от ЗКН, за идентификация и регистрация от страна на физически и
юридически лица на вещи, които могат да се определят като културни ценности,
съществува за общата категория културни ценности, но не и за археологическите
обекти като подкатегория на същите. Прегледът на
предвидената уредба за последните установява,
че тъй като след влизане на ЗКН в сила те са публична държавна собственост,
идентификацията и регистрацията за тях са задължителни. И ако не са
идентифицирани и регистрирани по реда, предвиден за физическите и юридическите
лица, сдобили се с тях преди влизане на ЗКН в сила, следва да бъдат предадени на държавата, чиято
собственост са. С това уточнение следва
да бъде възприето препращането в обвинителния акт към разпоредбата на чл.97,
ал.3 от ЗКН.
Във връзка с горното е без значение
дали подсъдимият е придобил инкриминираните монети по наследство, както твърди,
или не, при положение, че е държал същите без надлежна идентификация и
регистрация.
Тъй като в случая инкриминираните предмети са монети, следва
да се посочи, че съгласно чл.5, т.2 от Наредбата, не подлежат на идентификация
по реда на този акт археологически обекти - монети и монетовидни
предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа
власт до влизането в сила на ЗКН. Има се предвид, че това става не по Наредба № Н-3, а по друг ред. Този друг ред е указан в § 6, ал.1 от
преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,
съгласно която разпоредба, лицата, които до влизането в сила на закона, са
установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от
влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация; те съгласно
ал.2 се извършват от нумизматичните дружества, вписани в регистър на министъра
на културата и получили удостоверение за това.
От представеното по делото
удостоверение от Директора на Регионалния исторически музей – Стара Загора, се установи, че държаните от подсъдимия монети, представляват археологически обекти, не са били
регистрирани и идентифицирани в РИМ –
Стара Загора като движима културна ценност. От подсъдимия А.П.Н. не се и твърди
да е искал от нумизматични дружества по § 6, ал.2 на ЗКН, идентификация и
регистрация на монетите, отсъствието на
каквато също е безспорно.
При липса на идентификация и регистрация,
археологическите обекти – монети, винаги са публична държавна собственост,
чието държане представлява престъпление.
Деянието е извършено умишлено, при
форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият А.П.Н. е знаел много добре, че държи
археологически обекти, които подлежат на съответна идентификация и регистрация.
Както се посочи, подсъдимият е дарявал на РИМ – Стара Загора движими културни ценности и от дълги години
е проявявал интерес към такива вещи. Търгувал е с монети от ХІХ и ХХ век. Спрямо
близко нему лице – свидетелят М.Т.С., за сходно по вид престъпление като
настоящото е имало образувано наказателно производство, обстоятелство, което
подсъдимият е знаел, тъй като в хода на същото дело, макар и да не бил
привлечен като обвиняем, собственото му жилище е било обект на претърсване и
изземване. Всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимият е знаел нормативните
правила, касаещи движимите културни ценности и в частност тази относно
археологическите обекти, които съзнателно е нарушил.
Въз основа на гореизложеното, съдът
прие, че след като от неустановена дата от началото на м.март.2018 г. до
23.03.3018 г., в град Стара Загора, е държал археологически обекти, а именно –
един брой монета, бронз, Топир, Император Гета, на
стойност 100 лв.; един брой монета, бронз, Александър ІІІ Велики, на стойност
15 лв. и един брой монета, бронз, Максимин І, Деултум, на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 135
лв., които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред – чл.97, ал.3 от Закон за културното наследство
и Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене
на регистъра на движими културни ценности, подсъдимият А.П.Н. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.278, ал.6 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири години и
глоба от две хиляди до десет хиляди лева, като
съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния,
както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства:
Извършеното от подсъдимия деяние е със
средна към невисока степен на обществена
опасност, сравнена с тази на престъпления от същия вид, от една страна с оглед неголямата стойност на
държаните монети, представляващи археологически обекти, от друга страна предвид
факта, че е извършено умишлено, както и с оглед на това, че броят на монетите е максимално
възможният, за държане на които, когато не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред, законът предвижда горепосоченото наказание. Подсъдимият А.П.Н. е с ниска степен на обществена опасност като деец предвид чистото
му съдебно минало (по отношение на осъждането по НОХД № 1186/2006 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, както вече се посочи, е
настъпила реабилитация по право). Подсъдимият в хода на досъдебното
производство е съдействал за разкриването на обективната истина, признавайки
къде е местонахождението (у свидетеля Д.Г.К.) на третата, при това най-ценната,
от държаните от него монети, представляващи археологически обекти. В хода на съдебното следствие, макар и да
интерпретира фактите в подкрепа на заетата защитна позиция, чрез обясненията си
също съдейства за установяване на истината. Подсъдимият води уседнал начин на
живот. Навършил е 65 години и е пенсионер. Дарител е на РИМ – Стара Загора на движими културни ценности.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността такива, при наличието на които и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Поради
това, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът замени предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода, на което не е предвиден най-нисък предел
с пробация, като наложи на подсъдимия това наказание,
включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, всяка за срок от една година –
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност от два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Съобразявайки се с обстоятелството,
че подсъдимият е пенсионер, а още, отчитайки и стойността на археологическите
обекти – предмет на престъплението, съдът прие, че следва да приложи по
отношение на глобата чл.55, ал.3 от НК, поради което не наложи на подсъдимия такава.
Съдът прие, че не следва да налага наказанията конфискация и лишаване от права с оглед на това, че наказанието се определя чрез
приложение на чл.55, ал.1 от НК и които в конкретния случай се явяват
твърде тежки.
По отношение на подсъдимия А.П.Н. е неприложима разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като престъплението
е извършено умишлено.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия А.П.Н. наказание
ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Съдът прие, че няма основания да приложи чл.9, ал.2 от НК,
както пледира защитата, поради следните съображения: Водеща роля за
приложението на чл.9, ал.2 от НК има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена опасност
на дееца. Ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство
или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност
не застрашава този обект, ще е налице малозначителност
в най-висша степен, то няма да бъде общественоопасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената
опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е.
такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като
престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. В
конкретния случай извършеното от подсъдимия деяние не е нито малозначително, нито пък неговата обществена опасност е
явно незначителна. Както вече се посочи, деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл и същевременно
броят на монетите -
археологически обекти, държани без да
бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния ред, е такъв, че, ако бяха с
една в повече, в закона са предвидени
по-тежки наказания.
На
основание чл.278, ал.7 от НК съдът постанови отнемане в полза на Държавата на веществените
доказателства – предмет на престъплението, а именно: един брой монета, бронз, Топир, Император Гета;
един брой монета, бронз, Александър ІІІ Велики и един брой монета, бронз, Максимин І, Деултум.
Искането на прокурора да бъде отнет в
полза на Държавата и съвременният
фалшификат на антична монета на Комод, поради това,
че тази фалшива монета може да бъде използвана като оригинална с търговски
цели, е неоснователно. Същото е без законова опора в чл.53 от НК и в чл.278 от НК. Материалният закон се прилага за осъществено, а не за бъдещо поведение,
поради което и аргументацията на обсъжданото искане с разпоредбата на чл. 278б1, ал.5 от НК, е неприемлива.
Нормата на чл. 278б1 от НК, криминализираща в ал.2
търговията с фалшификати на археологически обекти, е нова, приета е с
измененията на НК с ДВ бр.1 от
2019 г., съответно не е действала към
време на извършване на настоящото престъпление и инкриминира поведение, различно от това, за
което подсъдимият е предаден на съд.
По изложените съображения относно веществените
доказателства – съвременен фалшификат на антична монета на Комод
и монета бронз, неясна – съдът разпореди да се върнат на подсъдимия А.П.Н.,
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.П.Н. да заплати:
-сумата от 119.75 (сто и
деветнадесет лв., 75 ст.) в полза на ОД на МВР – Стара Загора -
представляваща разноски по делото, направени в досъдебното производство;
-сумата от 120 лв. (сто и двадесет лв.) в полза на Окръжен съд – Стара
Загора, платима по бюджетната сметка - представляваща разноски по делото,
направени в съдебното производство;
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: