Определение по дело №1061/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 28.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 879/2011 г., К.йският районен съд е осъдил Н. Х. Г. от Г. да заплати на А. Ю. Ю. от Г., на основание чл.45 от ЗЗД сумА. в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – неверни позорни твърдения, разпространени чрез материал „Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството”, с автор Г.К., публикуван на 05.03.2011 г. в електронното издание на „К.Б.В.” /сайт К.Б.В.Н./, ведно със законнА. лихва от 05.03.2011 г. – дА.та на увреждането, до окончателното изплащане на сумА., като е отхвърлил иска в останалА. му част и за разликА. над сумА. 2 000 лева до пълния му предявен размер от 3 000 лева. С решението си съдът е осъдил Н. Х. Г. да заплати на А. Ю. Ю. сумА. 486.67 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на уваженА. част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. Х. Г., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в частта, с която предявения иск е уважен за сумА. от 2 000 лева, ведно със законнА. лихва и разноски по делото. Счита, че в обжалванА. част решението е неправилно –незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се в жалбА., че по делото не били събрани безспорни доказателства, че въззивникът в даденото телефонно интервю е употребил изразите, които интервюиращия по телефона журналист е употребил в електроннА. публикация, както и не били събрани доказателства дали интервюиращия журналист е уведомил въззивника, че воденият с него разговор ще бъде публикуван в електронна медия и дали е налице запис на разговора, който е бил публикуван. Съдът дал вяра на журналиста, разпитан в качеството си на свидетел, но не съобразил обстоятелството, че същият може да зА.и истина или да преиначи истинА., ако казвайки я би уличил себе си в извършването на престъпление. Приемайки, че здравословното състояние на ищеца се влошило след електроннА. публикация, съдът се позовал само на показанията на разпитанА. в качеството си на свидетел дъщеря на ищеца, която била заинтересована от изхода на делото и не можело да се приеме, че нейните показания са безпристрастни и могат да бъдат кредитирани без наличие на други доказателства в тази насока. Моли съда да отмени А.куваното решение в обжалванА. му част и постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбА. от въззиваемия А. Ю. Ю., чрез представителя му по пълномощие, в който изразява становище за неоснователност на въззивнА. жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

А.куваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първА. инстанция е бил предявен иск от А. Ю. Ю. срещу Н. Х. Г., с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни преживявания, свързани с уронване и накърняване авторитета, честта, достойнството и доброто име на ищеца, причинени чрез неверни позорни твърдения – че е участвал в поделянето на присвоени /крадени/ от мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А. пари на мюсюлманите, предназначени за джамии, разпространени чрез материал „Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството”, с автор Г.К., публикуван на 05.03.2011 г. в електронното издание на „К.Б.В.” – сайт К.Б.В.Н..

Установено е по делото, че в материал, озаглавен „Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството”, с автор Г.К., публикуван на 05.03.2011 г. в електронното издание на „К.Б.В.” – на сайт К.Б.В.Н., се сочи следното: „Председателят на Висшия мюсюлмански духовен съвет Н. Г. дава на прокурор мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А.. Г. обвинява духовниците, че са присвоявали пари на мюсюлманите предназначени за джамии. Крадени са парите от 15 храма. Те са поделени с кметовете и бившия депутат А. Ю., твърди пред медиите в К. председателят на Висшия мюсюлмански духовен съвет. Той даде конкретен пример с храма в Р., където са похарчени 185 000 лева. С тези пари щяхме да построим две джамии, барабар с минаретА., твърди Г.”. Установено е също така, че впоследствие в електронно издание на вестник „Н.Ж.” е публикуван същия материал с автор Г.К..

Във връзка с горното, основният довод, който се прави във въззивнА. жалба е, че по делото не били събрани безспорни доказателства, че Н. Г. в даденото телефонно интервю е употребил изразите, които интервюиращия по телефона журналист е употребил в електроннА. публикация. В тази връзка, в представения пред първА. инстанция отговор, ответникът Г. /въззивник пред настоящА. инстанция/ сочи, че в напР.ото от него изказване е направил предположение, а не е твърдял, че ищецът А. Ю. /въззиваем/, като координатор на отпусканите от МеждуведомственА. комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет сред±тва за мюсюлманското изповедание, е злоупотребявал с тези средства заедно с лицА., които са участвали в отпускането им и тяхното разходване. В съдебно заседание на 27.09.2011 г., ответникът Г. не отрича, че е давал такова телефонно интервю на журналиста Г.К., като заявява, че няма да засяга по същество обвиненията на ищеца.

По делото като свидетел е разпитан журналиста Г.К., който установява, че работи като журналист в електронното издание на „К.Б.В.”, продукт на фирма „Е.” – Хасково, и че същото представлява регионално издание за област К., както и че 15 години е работил към вестник „Н.Ж.”, на който от време на време праща материали на хонорар. Уточнява, че познава и двете страни от годините, в които е работил към вестник „Н.Ж.”, като и с двамА. е в много добри отношения и няма предубеждения нито към ищеца, нито към ответника. Обадил се на ответника Н. Г., тъй като вървял конфликт в мюфтийствА. и следял неговА. позиция в продължение на няколко месеца по въпроса за отношението му към районното мюфтийство в гр.К.. Свидетелят установява, че в тази връзка говорил с него четири или пет пъти и публикувал в техния сайт четири или пет материала, които засягали имуществени въпроси, за смянА. на мюфтията и други, като ответникът бил наясно, че свидетелят го търси за информация като журналист и имал поглед върху материалите, които излизали и бил доволен от тях. Свидетелят сочи, че за конкретния материал, който бил озаглавен „Н. Г. идва в К. с шутове”, се обадил на ответника Г. по телефона и го помолил да даде становище дали ще дойде в К. за смяна на мюфтията, на което последният казал, че не само ще дойде, но ще го даде и на прокурор, защото имало големи нарушения във връзка с изразходвани средства за ремонт на джамиите. Свидетелят го попитал може ли да конкретизира и ответникът много емоционално отговорил, че са взимали много пари за ремонта на джамиите и че тези пари са поделени с бившия депутат А. Ю.. Свидетелят посочва, че общо взето били засегнати три лица – районният мюфтия на гр.К. Б.М., Ш.А., който бил представител на Висшия мюсюлмански духовен съвет, и А. Ю.. Веднага след тази информация свидетелят потърсил за отговор районния мюфтия Б.М., който се ангажирал да отговори от името на тримА. засегнати, като казал, че такова нещо няма, а напротив – средствА. за джамиите били от волни пожертвования и че контролът бил изключително стриктен и оневинил всички засегнати в случая. Свидетелят установява също така, че материалът „Н. Г. идва с шутове” бил първият материал, който е публикувал в електронното издание, в което работи и ставало въпрос за телефонно интервю, дадено най – много ден или два преди публикуване на материала.

От цитирания по – горе писмен отговор, даден от ответника Н. Г. пред първА. инстанция, както и от обясненията на същия, дадени в съдебно заседание на 27.09.2011 г., а така също и от показанията на разпитания по делото свидетел Г.К. се установява по един безспорен начин, че въззивникът Н. Г. е дал телефонно интервю на журналиста Г.К., по повод на което последният е публикувал на 05.03.2011 г. в електронното издание на „К.Б.В.” – на сайт К.Б.В.Н., материал, озаглавен „Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството”. В материала се сочи, че Н. Г. е обвинил мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А., че са присвоявали пари на мюсюлманите предназначени за джамии, като били крадени парите от 15 храма, както и че същите са поделени с кметовете и бившия депутат А. Ю.. Що се касае до довода на въззивника Н. Г., напР. във въззивнА. жалба, че по делото не били събрани безспорни доказателства, че в даденото телефонно интервю е употребил изразите, които интервюиращия по телефона журналист е употребил в електроннА. публикация, то същият се опровергава от приложения по делото материал, озаглавен „„Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството”, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Г.К. – автор на материала, който в качеството си на журналист е провел телефонното интервю с ответника Н. Г.. По делото липсват каквито и да са обстоятелства, даващи основание да не се кредитират показанията на свидетеля Г.К.. Напротив, същият в своите показания изрично сочи, че познава и двете страни по делото, като и с двамА. е в много добри отношения и няма предубеждения нито към ищеца, нито към ответника.

Във връзка с гореизложеното, по делото не са събрани каквито и да са доказателства, подкрепящи твърденията на ответника Г., дÓдени в цитираното телефонно интервю, че ищецът А. Ю. е участвал в поделянето на присвоени /крадени/ от мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А. пари на мюсюлманите, предназначени за джамии. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели М.Х. /председател на джамийското настоятелство на старА. джамия в Г./, М.Ю. /председател на джамийското настоятелство в с.Р./ и А. А. /кмет на с.Р., общ. М./ се установява, че ищецът А. Ю., в качеството му на народен представител, им е помагал на добра воля в дейността по осигуряване на средства за ремонт на джамии, чрез съвети каква е процедурА. по усвояването на такива средства, като в крайна сметка такива средства са били осигурени и впоследствие общинА. е сключвала договор за изпълнение на ремонта с фирма – изпълнител. Свидетелите в своите показания изрично сочат, че за тази си дейност ищецът А. Ю. не е искал и не е получавал от тях пари, нито при него са постъпвали средства, които той да им даде. Напротив, свидетелят М.Х. установява, че А. Ю. е намирал дарители на средства за старА. джамия в гр. М., както и че всяка година на Рамазана давал вечеря, като осигурявал автобус за възрастните хора да ги вземе от джамията, да ги закара до ресторанта и след това да ги върне.

Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че твърденията на ответника Н. Г., че ищецът А. Ю. е участвал в поделянето на присвоени /крадени/ от мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А. пари на мюсюлманите, предназначени за джамии, не се подкрепят по никакъв начин и от събраните както пред първА., така и пред въззивнА. инстанция писмени доказателства, установяващи, че компетентните органи са били сезирани от Висш мюсюлмански духовен съвет за допуснати закононарушения при отпускането и разходването на средства от държавния бюджет за ремонт на молитвени домове – джамии по линия на бившето Министерство на държавнА. политика при бедствия и аварии за периода 2003 – 2009 г.

По делото като доказателства са приети и две благодарствени писма – от кмета на с.П., обл.Пловдивска, с дА. 20.05.2009 г. и от председателя на църковното настоятелство при храм „С.С.К.Д.” гр.К., с дА. 19.03.2009 г., до ищеца А. Ю., в качеството му на народен представител от 40 – то Народно събрание на Република България, с което се изказва благодарност на същия за оказаното съдействие и помощ за спасяване от разруха на православен храм „С.Т.” в с.П. и за извършване на „Възстановителен авариен ремонт на храм „С.С.К.Д.” гр.К. след настъпило природно явление – наводнение в периода 16, 17, 18 и 28.11.2007 г.

От гореизложеното се установява, че в телефонно интервю с журналиста Г.К. въззивникът Н. Г. е направил неверни позорни твърдения, разпространени чрез материал „Н. Г. „идва с шутове”, Б.М.брани мюфтийството” от 05.03.2011 г., че въззиваемият А. Ю. е участвал в поделянето на присвоени /крадени/ от мюфтията на К. Б.М.и неговия предшественик Ш.А. пари на мюсюлманите, предназначени за джамии. По този начин са били уронени и накърнени авторитета, честта, достойнството и доброто име на ищеца /въззиваем пред тази инстанция/. В тази връзка, от представените по делото като доказателства справки за изказвания на пленарни заседания от библиотекА. на Народното събрание се установява, че ищецът А. Ю. е бил народен представител последователно в 38, 39 и 40 – то Народно събрание, като е заемал следните ръководни длъжности: Зам. – председател на Комисията по правА. на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите /38 НС/, Зам. – председател на Комисията по правА. на човека и вероизповеданията и Зам. – председател на Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси /39 НС/. Установява се също, че е бил и член на ПостояннА. комисия по правА. на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите в 38 НС, член на ПостояннА. комисия по жалбите и петициите на гражданите и по вътрешна сигурност и обществен ред в 39 НС и член на ПостояннА. комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 40 НС. Обсъдените справки, цитираните по – горе два броя благодарствени писма и показанията на разпитаните по делото свидетели установяват, че ищецът е бил дългогодишен народен представител, заемал е ръководни длъжности в Народното събрание, бил е член на постоянни комисии в същото, и като такъв е бил известен в обществото, като се е ползвал с авторитет и добро име.

При това положение, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по гореописаният начин ответникът Н. Г. е причинил на ищеца А. Ю. неимуществени вреди, които като такива следва да бъдат възмездени, съобразно принципа на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка, настоящА. инстанция намира, че с оглед установените по делото обстоятелства, а именно – че ищецът А. Ю. е бил дългогодишен народен представител, член на постоянни комисии и заемал ръководни длъжности в Народното събрание, и като такъв е известен и ползващ се в обществото с авторитет и добро име, намира, че за неприятните преживявания, свързани с уронване и накърняване авторитета, честта, достойнството и доброто му име, ищецът следва да бъде възмезден със сумА. от 2 000 лева, платима от ответника. Ето защо, като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено. Впрочем, следва да се посочи, че въззивнА. жалба не съдържа оплакване относно размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, присъден от първоинстанционния съд.

При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия напР.ите пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.12.2011 г., постановено по гр.д. № 879/2011 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА Н. Х. Г. от Г., кв.”П.” бул.”Ал. С.П. № 30, с ЕГН * да заплати на А. Ю. Ю. от гр. М., У. № 15, с ЕГН *, напР.ите по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.