Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 01.11.2019 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Ц. Гулийкова, като разгледа т.д. № 575/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът Г.Д.П.Б.и защита на населението – МВР (юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР) твърди, че сключил с ответника К.п. ЕООД договор за изработка, по силата на който изпълнителят следвало да извърши реконструкция и модернизация на центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения – гр. Шумен: Учебен център, Учебно-тренировъчен комплекс. Поддържа, че ответникът изпълнил частично договорените СМР, но те били негодни за приемането им поради лошото качество на изпълнение. Въпреки отправените покани за отстраняване на недостатъците и довършване на СМР, договореното останало неизпълнено и ищецът развалил договора с писмо от 21.12.2018 г. Поради изложеното счита, че в негова полза е възникнало вземане за неустойка за обезщетяване на вредите от некачественото изпълнение, каквато била уговорена в чл. 31, ал. 5 от договора. На това основание ищецът претендира сумата от 154 718,69 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът К.п. ЕООД не взема становище по иска.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че между страните е сключен договор от 14.06.2018 г., по силата на който ответникът е следвало да извърши срещу възнаграждение реконструкция и модернизация на център за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения – гр. Шумен (Учебен център, Учебно-тренировъчен комплекс). С договора страните са постигнали и неустоечни съглашения, обективирани в раздел ІХ – договорена е неустойка при забава в плащането/в изпълнението на СМР; неустойка при пълно неизпълнение и неустойка за некачествено или неточно изпълнение по чл. 31, ал. 5 от договора, която е предмет и на настоящата претенция.
В хода на изпълнение на договора е извършван авторски надзор и са съставени протоколи от дружеството, осъществяващо наздора, и проектантите по част Архитектурна и Конструктивна. Видно от протоколите, работата не е изпълнена в цялост, а изпълнената част не е годна за приемане поради значителни конструктивни недостатъци. Тъй като протоколите съставляват частни свидетелстващи документи, съставени от трети за процеса лица и имащи случаен за процеса характер, съдът зачита тяхната доказателствена стойност и приема, че е било налице неизпълнение както в количествено, така и в качествено отношение. Ответникът не ангажира в настоящия процес доказателства, които да опровергаят този извод.
Установява се също, че ищецът е отправил покана до ответника да предприеме действия за отстраняване на констатираните недостатъци (писмо рег. № 198300-6490/29.11.2018 г.) и поради неотстраняването им е волеизявил за разваляне на договора (писмо рег. № 198300-6969/20.12.2018 г.).
При тези факти съдът намира, че искът за присъждане на неустойка за вредите от некачественото изпълнение е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Формите на неизпълнение на договора могат да бъдат лошо изпълнение (забавено или неточно в количествено/в качествено отношение) или пълно неизпълнение (на което се приравнява и лошото, когато доставеният резултат е негоден за ползването му по предназначение). Свободата на договаряне дава възможност на страните да уговорят неустоечна отговорност за някой или за всички видове лошо изпълнение (в темпорално, в количествено, в качествено отношение), а също и за случаите на неизпълнение, довело до разваляне на договора. В първата хипотеза – когато страните са уговорили неустойка за лошо изпълнение (за забава, за некачествено или неточно в количествено отношение изпълнение), договорът между тях запазва своето действие, зачита се изпълнената част и се дължи насрещната престация, а неустойката обезщетява единствено вредите от лошото изпълнение. Т.е. неустойката за лошо/некачествено изпълнение е предназначена да компенсира липсата на точно реално изпълнение, дължимо по силата на все още действащ договор.
Обратно – при разваляне на договора отпада облигационната връзка между страните, изправната страна не дължи своята престация, но и няма право да получи насрещна престация. Ето защо в нейна полза не би могло да възникне вземане за неустойка, която да компенсира липсващото точно реално изпълнение на неизправната страна – в този случай би могла да се дължи само неустойка, предназначена от страните да обезщетява вредите от развалянето.
Гореизложеното е застъпено в Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГTК на ВКС, с което е прието, че „в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение.“ Заключено е, че при разваляне на двустранния договор (който не е за продължително или периодично изпълнение) дължима е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била изрично уговорена.
В настоящия случай договорът е надлежно развален, тъй като в полза на ищеца е възникнало правото за това – налице е частично изпълнение, което обаче е негодно да бъде прието; отправено е предупреждение в писмена форма и е изтекъл достатъчен срок за отстраняване на неизпълнението (дори да се приеме, че извънсъдебното изявление не е породило ефект, то това е сторено с исковата молба и в хода на процеса не е предложено точно изпълнение).
Договорът е развален с обратна сила (той не се запазва дори за изпълнената му част, тъй като тя според твърденията на ищеца е негодна да се използва) и поради това отпада както задължението за реално изпълнение, така и заместващото го неустоечно задължение за обезщетяване на вредите от лошото реално изпълнение. Именно такова обаче е задължението по чл. 31, ал. 5 от договора, което се претендира от ищеца – за неустойка за некачествено изпълнение, а не за вреди от разваляне. Ето защо при доказано разваляне на договора такава неустойка (за некачествено изпълнение) не би могла да се присъди.
Нещо повече – в настоящия случай страните са уговорили неустойка за
вредите от разваляне и това е вземането по чл. 19, т. 2 от договора – възложителят
има право да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер „при пълно
неизпълнение, в т.ч. когато СМР не отговарят на изискванията на възложителя, и
разваляне на договора на това основание“. Според твърденията на ищеца, изложени
в исковата молба, той е удовлетворил това свое вземане, като е намалил размера на
претендираната в настоящото производство неустойка „със стойността на представената
гаранция за изпълнение в размер на 51 572,90 лв.“.
Следователно ищецът е получил обезщетение за вредите от развалянето и не би могло в негова полза да се присъди и неустойка за некачествено изпълнение, щом е избрал да развали некачествено изпълнения договор. Не може да се присъди и неустойката по чл. 31, ал. 4 от договора, договорена от страните като неустойка за „пълно неизпълнение“ – дори да се приеме, че тази неустойка се дължи при разваляне на договора, в нарушение на диспозитивното начало би било нейното присъждане, щом ищецът основава вземането си на друго основание, а именно – на чл. 31, ал. 5 от договора.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.П.Б.и защита на населението – МВР срещу К.п. ЕООД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 154 718,69 лв., представляваща неустойка за вредите от некачественото изпълнение на договор за СМР от 14.05.2018 г., предвидена в чл. 31, ал. 5 от договора.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: