Решение по дело №1450/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Й.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Д.- ВАК против Решение № 578 от 09.06.2023г г., постановено по НАХД № 1221/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003152 от 05.12.2022 год. издадено от началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

С касационната жалба, решението се оспорва като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Излагат се възражения, идентични на тези, направени и пред първата инстанция. Иска се отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление № 22-0769-003152 от 05.12.2022 год. издадено от началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас отговорността на Б.Й.А. е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение Районен съд – Бургас е намерил за установено от фактическа страна, че с автоматизирано техническо средство -АТСС ТFR1-М е било констатирано, че на 11.11.2021 г. в 10:20 часа автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В1316НВ, собственост на Кямил Али Кямил, е бил управляван в гр.Бургас, ПП 1-6, км. 494+850 до магазин „Егло България“ в посока от кв. „Пети километър“ към кв. „Ветрен“ с наказуема скорост при отчетен толеранс -3 % от 104 км/ч при максимално допустима за движение в населено място скорост до 50 км/ч. На 16.08.2022 г. собственикът Кямил Али Кямил подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на 11.11.2021 г. в 10:20 процесният автомобил е бил управляван от Б. Иовев А.. Предвид установения в преписката адрес на нарушителя в гр.Варна, АНО изпратил за връчване на А. покана за съставяне на АУАН и декларация по чл. 188 ЗДвП, които не били попълнени. Срещу А. в негово отсъствие бил съставен от свидетеля Дочев АУАН, който бил изпратен за връчване в гр. Варна, чрез органите на МВР. АУАН бил връчен лично на А. на 20.09.2022 г. Впоследствие, на 05.12.2022 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред РС-Бургас, което е било връчено на А. на 27.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като същите са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.57 ЗАНН. На следващо място съдът не е споделил и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а именно липсата на изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, като е посочил, че покана е била изпратена, но не е била връчена на А., поради което АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН. Независимо от това АУАН е бил връчен лично на А., като същият не е подал възражение в предвидения 3-дневен срок. Съдът е обсъдил и приложимите материално правни разпоредби, като е заключил, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да потвърдено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, касаеща извършеното нарушение, е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспореното наказателно постановление като намира, че същото е издадено от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити.

Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да ги преповтаря.

Основният довод на касатора за неправилност на обжалваното решение, респективно за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на тримесечния давностен срок, визиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Касаторът твърди, че доколкото се касае за административно нарушение, констатирано на 11.11.2021 г. с техническо средство АТСС ТFR1-М, заснемащо и записващо дата, час на нарушението, регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал, то началният момент, от който следва да се брои тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, е този на заснемане на нарушението - 11.11.2021 г.

Касационната инстанция намира този довод за неоснователен и изцяло споделя аргументите, изложени от решаващия съд в обжалваното решение. Съобразявайки, че деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, правилно въззивната инстанция е приела, че нарушителят е станал известен /открит по терминология на закона/ в деня, когато е подписана декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП от собственика на автомобила. В хипотезите на видеозаснемане на нарушението, на административно - наказващия орган е известно само моторното превозно средство, с което е извършено същото, но не и водачът който го управлява. Самоличността на нарушителят може да се установи едва след попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. С оглед на факта, че лицето, управлявало автомобила, към момента на заснемане с АТСС, може да е различно от собственика, в специалния ЗДвП е предвидена надлежна процедура за установяване на конкретния нарушител. В относимата за случая разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Способът за реализиране на визираното законово право на собственика на МПС, е чрез подписване на декларация. Същият е приложим и в случаите когато за административното нарушение се издава наказателно постановление, независимо, че изричната регламентация в чл.189, ал.5 от ЗДвП касае хипотезите на административно наказване чрез издаване на електронен фиш. Горният извод се свързва със спецификата на способа за установяване на деянието чрез заснемането му с АТСС, т.е. в отсъствие на контролен орган, което е пречка за установяване на водача непосредствено в момента на извършване на нарушението. От изложеното следва, че АНО е процедирал правилно като е установил нарушителя въз основа на декларацията на собственика на ППС. Последната е подписана на 16.08.2022 г. Следователно авторството на деянието, по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, е установено за първи път на датата на попълване на декларацията - 16.08.2022 г., поради което от тази дата, на която е открит нарушителят, следва да се брои тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Към датата на съставяне на АУАН - 30.08.2022 г. давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е изтекъл, както правилно е приел районният съд с оспореното решение, от което следва, че при издаване на НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наведените от касатора твърдения в обратен смисъл, са неоснователни.

Съдът не споделя и наведените от касатора оплаквания, касаещи неизпълнението на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Принципно, актовете за установяване на административните нарушения се издават в присъствието на нарушителя (чл.40, ал.1 от ЗАНН) като за да се преодолее евентуалната необективност при установяването на обективните признаци от състава на съответното нарушение, актът следва да бъде подписан и от свидетели, присъствали при извършването на нарушението или на такива, които са присъствали в момента на установяването му, с което се гарантира истинността на фактическите констатации, посочени в обстоятелствената част на АУАН. Законодателят изрично е допуснал изключение от тези правила, като дава възможност актът да бъде съставен в отсъствието на нарушителя в два случая - когато той е известен, но не може да се намери или когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. В процесния случай, АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но същият му е предявен и връчен лично на 20.09.2022 г. срещу подпис, поради което, съдът намира, че не са нарушени правата на санкционираното лице в хода на провеждане на административно-наказателното производство, още по-малко е била препятствана възможността му да реализира правото си на защита в пълен обем, чрез подаване на възражение в предвидения от закона срок, предвид което касационната инстанция намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството.

Нарушението е извършено и заснето в населено място, на което могат да бъдат поставени мобилни камери, поради което изводите на РС-Бургас за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, се явяват правилни и законосъобразни.

Предвид всичко изложен по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 578 от 09.06.2023г г., постановено по НАХД № 1221/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: