Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н. В. Х., адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], чрез адвокат Р. Д. от САК с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 3, против писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т., обективиращо отказ за издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

Според жалбоподателката, постановеният отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага, че притежаваната от нея сграда с [идентификатор] е разположена на границата с УПИ 1-85 от [жк], одобрен със Заповед № 1534/1965 г., частично изменен със Заповед № 851 от 01.11.1967 г. По предписание на проектант фасадите на сградата следвало да се ремонтират, което счита, че попада в приложното поле на дейностите по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Достъпът до северната фасада на къщата обаче бил възможен единствено през имота на съседа - УПИ 1-85 от [жк], че след като поискала от него да осигури такъв, за да извърши ремонта си, но ѝ е било отказано, подала заявление до кмета на общината да ѝ бъде осигурен свободен достъп в съседния недвижим имот на основание чл. 194 от ЗУТ. В жалбата се развиват доводи, че доколкото са били налице предпоставките за издаване на исканата заповед, то постановеният от кмета на О. Т. отказ се явява незаконосъобразен. В заключение се иска неговата отмяна и връщане на преписката на ответния административен орган за ново произнасяне. Направено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и претендира разноски съгласно представен списък, като прави и възражение за прекомерност по отношение на разноските на останалите страни. В допълнително депозирани писмени бележки излага подробни съображения по съществото на правния спор.

Ответникът по делото – кметът на Община Тетевен в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващата и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество.

Заинтересованата страна – В. Л. В. се явява лично и с упълномощен адвокат, като оспорват жалбата и развиват доводи по същество. Направено е искане за присъждане на сторените от заинтересованата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък.

От доказателствата по делото се установява, че на 28.12.2023 г. оспорващата Н. Х. подала до кмета на О. Т. заявление за осигуряване на свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени или предписани работи (чл. 194 от ЗУТ) – л. 16-17. Към заявлението са приложени скица № УТИД-04-01-223/08.08.2019 г. (л. 18) и нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Тетевен № 110, том 2, рег. № 2289, нот. дело № 190 от 20.08.2019 г. (л. 19-20).

Във връзка с така депозираното заявление кметът на О. Т. издал писмо с изх. № З-700/1/09.01.2024 г. (л. 21), с което, след цитиране на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, уведомил Х., че не може да издаде заявената от нея заповед на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строителните дейности, които предвижда да извърши не са в разрешителен режим и за тях не е давано предписание, съгласно ЗУТ. Посочено е още, че задължаването на лице за осигуряване на достъп до собствения му недвижим имот за извършване на работи по друг недвижим имот е в кръга от компетенции на съда след подаване на иск на основание чл. 51 от Закона за собствеността (ЗС). Предвид гореизложеното, органът заключил, че липсва законово основание за образуване на административно производство по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и О. Т. счита преписката за приключена.

Писмото е връчено на Н. Х. на 12.01.2024 г., видно от известието за доставяне на л. 21-гръб от делото.

По делото ответникът е представил преписката по издаване на обжалвания административен акт.

От страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство е представено проектно решение от инж. Н. Н. (л. 61), съгласно което за да се извърши ремонта на жилищната сграда, находяща се в [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], който е крайно необходим, съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собственикът на имота [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място] следва да осигури свободен достъп на Х.. Във връзка с оспорване истинността на това проектно решение, от инж. Н. е постъпила информация с вх. № 907/17.03.2025 г. в о.с.з. (л. 90), съгласно която писменото предписание е дадено от проектанта на Н. Х. на 05.01.2024 г., като инж. Н. изрично поддържа становището си, че поради разположението на жилищната сграда на страничната (вътрешната) регулационна линия с [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], то единствената възможност за извършване на описания в предписанието ремонт е да се осигури достъп през [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място]. Предвид така депозираната информация, съдът намира, че проектното решение (вх. № 327/28.01.2025 г., представено в о.с.з. от 27.01.2025 г.) на л. 61 от делото представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от сочения като негов издател автор и не е неистински документ, поради което неговото оспорване се явява недоказано.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на вещото лице, предписаните дейности от инж. Н. Н., състоящи се от ремонт на мазилката и ремонт на канализационно отклонение ф50 мм не могат да бъдат извършени без достъп от съседния имот [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], собственост на заинтересованото лице по делото. Според експерта, има необходимост от извършването на описаните ремонтни дейности, предписани от проектанта инж. Н. Н. - ремонт на северната фасада на мазилката плюс ремонт на канализационната система.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и уточнява, че мазилката на къщата е стара, като датира от построяването на къщата през 50-те години. Посочва също, че жалбоподателката няма как да извърши предвидените ремонтни дейности без да влезе в съседния имот, доколкото жилищната сграда е на имотна граница съгласно регулационния план. Излага, че в съседния на оспорващата имот по цялото протежение на стената на къщата има облегнат метален навес, който пречи на извършването на ремонтните дейности. По отношение на посочената в заключението тръба ф50 мм вещото лице уточнява, че същата не може да отведе другите канализационни води, освен тези, които са от кухнята и в нея са заустени само мивката и пералнята. Останалата канализация, която е от банята, е заустена в собствена черпаема яма, която се намира в южната част на двора, пред сградата. В тази малка тръба ф50мм се заустват само чисти води от кухня, пералня, съдомиялна и не може да влезе отпадъчната вода от тоалетната. Според вещото лице, липсва физическа възможност канализацията от кухнята да бъде заустена в ямата на оспорващата.

Депозираното от вещото лице – архитект заключение е приобщено към доказателствения материал, като съдът кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, съответстващо с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Видно от съдържанието на процесното писмо, посредством същото кметът на О. Т. е обективирал изричен отказ да издаде индивидуалния административен акт по искането, с което е бил сезиран съобразно подаденото от Х. заявление (л. 16-17). Съдът не споделя развитите от процесуалния представител на ответника възражения за недопустимост на жалбата поради насочването ѝ срещу уведомление, което не съставлява индивидуален административен акт. Писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т. представлява изричен отказ да бъде издадена заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, която по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 214, т. 1 от ЗУТ е именно индивидуален административен акт, доколкото видно от писмото, административният орган е заявил изрично, че липсва основание за образуване на производство по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и счита преписката за прекратена, т.е. отказал е да се произнесе, като е счел, че не са налице основанията за това.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т. е издадено от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия по аргумент от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Материалната и териториалната компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати нарушения в тази връзка. Компетентността на органа да издава заповеди, съответно да постановява откази за издаване на заповеди по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ произтича от същата разпоредба, с оглед на което процесният отказ, обективиран в посоченото писмо на кмета на О. Т. е издаден от компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установената писмена форма и съдържа съответните реквизити.

При постановяването на изричния отказ, обективиран в посоченото писмо на кмета на О. Т. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици.

По аргумент от чл. 24, ал. 1 от АПК административното производство може да започне по три начина: служебно; въз основа на изрично отправено искане от гражданин или организация или по инициатива на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган, когато това е предвидено в закона. Искането на гражданин или организация, или втората от посочените хипотези, поставя началото на административното производство, то представлява твърдение за съществуването на едно субективно право, на което кореспондира задължението на административния орган да издаде акт с конкретно съдържание. В тази хипотеза административният орган не образува производството по издаване на административния акт, тъй като то се счита за образувано с постъпването на съответното заявление от гражданин или организация. В този ред на мисли, несъответно на цитираното процесуално правило е изложеното в обжалваното писмо, че „липсва законово основание за образуване на административно производство“. Във връзка с образуваното административно производство по подаденото от Х. на 28.12.2023 г. заявление до кмета на общината да ѝ бъде осигурен свободен достъп в съседния недвижим имот на основание чл. 194 от ЗУТ, в качеството ѝ на собственик на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена на границата с [УПИ] от [жк], с оглед необходимо извършване на ремонтни дейности, за административния орган е възникнало задължението да уведоми всички страни в производството за започването му (арг. чл. 26, ал. 1 от АПК), което в случая безспорно не е сторено, доколкото липсват данни в административната преписка, а и не се твърди от ответника, че заинтересованата страна В. Л. В. е бил уведомен.

Отделно от горното, административният орган не е проявил и нужната процесуална активност съобразно чл. 30, ал. 2 от АПК да даде указание на заявителката Х. да отстрани недостатъците, ако е преценил, че са налице такива. Вместо това, едва в оспорения акт ответникът е посочил, че заявената заповед не може да бъде издадена, тъй като предвидените от Х. строителни дейности не са в разрешителен режим и за тях не е давано предписание съгласно ЗУТ, без обаче да е конкретизирано как и въз основа на какви данни, събрани доказателства, респ. извършени проверки кметът на О. Т. е стигнал до този извод.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, ако искането не удовлетворява всички изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В закона ясно е разписано, че органът следва да уведоми заявителя, т. е. да му връчи съобщение, с оглед сериозната санкция, визирана в ал. 2. Това задължение за административния орган е предпоставено и от принципа на служебното начало, важащ в административното производство - чл. 9 от АПК.

Ответният административен орган се е произнесъл по нередовно заявление и това рефлектира върху законосъобразността на крайния акт. При липсата на яснота в отправеното искане административният орган е бил длъжен да укаже на заявителката да отстрани недостатъците в заявлението и едва тогава да се произнесе с административен акт.

Процесният отказ, обективиран в писмо с изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т. е обоснован със съвсем различни мотиви от изложените в становището на адм. орган, дадено в хода на съдебното производство. В настоящия случай, както вече се посочи, органът е приел в постановения отказ, че предвидените от Х. строителни дейности не са в разрешителен режим и за тях не е давано предписание съгласно ЗУТ. От приетата по делото СТЕ се установи, че предписаните от проектанта ремонтни дейности са необходими и извършването им не може да бъде осъществено без предоставен достъп през съседния на Х. имот.

Изложеното от ответника в становището, дадено в съдебното производство (л. 35-37), а именно че за да се стигне до прилагане на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, е необходимо заявителят да представи пред компетентния орган предхождащ административен акт, чието изпълнение да може да се осигури посредством заповедта по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, не се съдържа в обжалвания отказ, нито на Х. са били давани подобни указания в хода на производството, инициирано със заявлението ѝ от 28.12.2023 г. до кмета на О. Т..

Следва да се посочи, че събраните в хода на съдебното производство данни не могат да послужат като средство за отстраняване на порока на административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се извършва допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване при проверката за материална законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, още повече такива, които са установени за първи път от съда, както и излагане на мотиви от съдът по един различно мотивиран от административния орган акт. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

След получаване на заявлението, органът е следвало на основание чл. 30, ал. 2 от АПК при преценка, че искането не удовлетворява изисквания на приложимите нормативни актове, да уведоми заявителката да отстрани недостатъците (чрез точното, ясно и изчерпателното им посочване), в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, защото допусната от заявителката нередовност на искането задължава кмета да предприеме действията по чл. 30 от АПК, като при евентуалното отстраняване на нередовностите от заявителката би се стигнало до издаване на акт с друго съдържание.

Значението на това задължение на органа е да даде възможност на страната в административното производство - адресат на бъдещ административен акт, да е информирана не само за самото започване на административното производство, но и да се запознае със събраните по производството доказателства по аргумент от чл. 34 от АПК и евентуалните изводи, които с оглед на събраните до момента доказателства, очаква да направи административният орган. Правото на достъп на страната в административното производство до преписката по подаденото от нея заявление за издаване на индивидуален административен акт е регламентирано от нормата на чл. 34 от АПК, която разпоредба е в пряка зависимост и осъществява принципа на достъпност, публичност и прозрачност в работата на администрацията, прогласен в чл. 12 от АПК. На следващо място, всички тези действия на административния орган ще гарантират изпълнението на разпоредбата на чл. 35 от АПК - административния акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. С постановения отказ, обективиран в писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. кметът на О. Т. не е изпълнил нито едно от тези законови задължения, с което е нарушил правото на защита на оспорващата.

Релевантните обстоятелства за преценката дали да се издаде или откаже исканият индивидуален административен акт не са изследвани от компетентния административен орган, който не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. Липсват каквито и да е било установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на заповед за осигуряване свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, съответно отказ от кмета на общината в хипотезата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

При постановяването на изричния отказ, обективиран в обжалваното писмо на кмета на О. Т. са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. Освен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, органът е следвало да събере съответните доказателства (чл. 36, ал. 1 от АПК) с цел правилно формулиране на своя административен акт, което както вече се посочи, не е сторено.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба. Следователно, материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.

Законодателят е предвидил две алтернативни предпоставки, при наличието на всяка една от които собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях, а именно - при разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията. В административното производство, образувано със заявлението на оспорващата, без да е изискана от нея информация относно наличието на разрешени или предписани дейности директно ѝ е отказано издаването на заповед.

От анализа на доказателствата може да се приеме, че планираните от жалбоподателката ремонтни дейности касаят извършване на текущ ремонт на строеж по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за извършването на който не е необходимо издаването на разрешение за строеж или инвестиционни проекти. Обстоятелството, че за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ на основание чл. 151, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, не дерогира изискването строителните работи да са съгласувани с административния орган.

Осигуряването на достъп до чужд имот за извършване на работи в него по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е мярка на ограничаване на правото на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем, в заповедта е задължително да бъдат посочени характера и обема на строителните работи, които следва да бъдат извършени, срока на приключване на същите и последиците при евентуални вреди. Този извод е следствие от смисъла на понятието „свободен достъп“, вложен в разпоредбата, което се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, визирани в правната норма. Именно защото със заповедта по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ се ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, тя подлежи на издаване единствено в случаите на доказана необходимост от извършването в чуждия имот на конкретни дейности във връзка с устройството на територията. Поради това, действително не е достатъчно лицето, сезирало кмета, просто да заяви искането си за достъп в чуждия имот, а трябва задължително да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажните дейности, които без поискания от него достъп не биха могли да се осъществят. Безспорно следва да е налице административен акт, който да установи по вид и обем необходимите ремонтни дейности, за да бъде издадена заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, като в този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд. В случая обаче, както се изложи и по-горе в настоящия съдебен акт, ответният административен орган, в разрез с правилото на чл. 30, ал. 2 от АПК, не е уведомил заявителката за отстраняване на тези евентуални недостатъци в депозираното от нея заявление, като по този начин я е лишил от възможността да предприеме съответните действия, необходими за изпълнението на това законово изискване.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а оспорения изричен отказ за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага неговата отмяна.

Преписката следва да се изпрати на кмета на Община Тетевен, който да се произнесе по заявление за осигуряване на свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени или предписани работи (чл. 194 от ЗУТ) с вх. № З-700/28.12.2023 г. с издаването на писмен акт при спазване на приложимите административнопроизводствени правила по ЗУТ и АПК, след като уведоми всички заинтересовани страни за започналото адм. производство, спази правилото на чл. 30, ал. 2 от АПК с цел изясняване на релевантните факти, обсъди събраните доказателства, а при необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си при излагане на конкретни и относими фактически и правни основания в съответствие с наличието или липсата на материалноправните предпоставки по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 5 от АПК съдът следва да определи срок от един месец за издаване на акта, считано от датата на получаване на административната преписка, след влизане в законна сила на настоящото решение.

При този изход на производството следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски по делото, които са заявени в представения от пълномощника ѝ списък на разноските на л. 91 от делото в общ размер на 1 250,00 лева, които са своевременно поискани и доказани, от които: 750,00 лева - адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло и в брой съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 08.07.2024 г. и 22.11.2024 г. (л. 41 и л. 93), 490,00 лв. - депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 69 и л. 88-89), 10,00 лева – държавна такса (л. 30). На основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се осъди Община Тетевен в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал отменения индивидуален административен акт, да заплати на оспорващата горепосочените разноски.

Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност по отношение на заплатеното от Х. адвокатско възнаграждение е неоснователно. На първо място, същото е под посочения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размер. Отделно от това при съобразяване на правилото на § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., извършените процесуални действия и развитието на производството, съдът намира, че заявеният адвокатски хонорар от 750,00 лв. не се явява прекомерен, доколкото по делото е изслушана СТЕ, проведени са общо 6 о.с.з., като упълномощеният от жалбоподателката адвокат се е явила в 5 от тях и е проявил дължимата процесуална активност, като отделно е депозирал и писмени бележки.

По отношение на направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по арг. от разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно същата, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В настоящия случай, не е налице тази хипотеза, доколкото оспорването не е отхвърлено, нито производството по делото е прекратено и обжалваният индивидуален административен акт се отменя, предвид което в полза на заинтересованата страна В. Л. В. не следва да се присъждат разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. В. Х., адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], чрез адвокат Р. Д. от САК с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 3, писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т., обективиращо отказ за издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Тетевен за ново произнасяне по подаденото от Н. В. Х. заявление за осигуряване на свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени или предписани работи (чл. 194 от ЗУТ) с вх. № З-700/28.12.2023 г. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за издаването на административния акт, считано от датата на получаване на административната преписка, след влизане в законна сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА О. Т. с адрес [населено място], пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на Н. В. Х., адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], сумата от 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.