№ 5825
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131619 по описа за 2021 година
Предявени са от .“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу М. П. АНТ., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН, БЛ. 803, ВХ. Г, ЕТ.6, АП. 74, чрез адвокат Д.П. със съдебен адрес:
гр. София, ул. Аксаков № 17, ет. 5, установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за установяване дължимостта на
сумата от 325,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,03 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
16.12.2020 г., сумата от 21,07 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,50 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 16.12.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
Ж.К. ЛЮЛИН, БЛ. 803, ВХ. Г, ЕТ.6, АП. 74, аб.№ 214226. Твърди, че потребителят е
ползвал топлинна енергия в имота, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения му от
съда особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия. Сочи, че в приложените протоколи, представляващи
списък с абонатите, името на ответника не присъства. Сочи, че липсват доказателства, че
ответникът ползва имота. Счита, че няма данни договорът за топлинно счетоводство да е
1
действал към процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не
оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 23.12.2020 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 64841/2020 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответника като длъжник. След като на длъжника заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът живее
в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 803, вх. Г, ет. 6, ап.74, като
същият първоначално е живял с майка си Виолета Петрова А.а, а след смъртта й е
продължил да ползва имота към 19.06.2018 г. (л.14-15).
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД /ТЛП/, като последната отчита не е посещавала имота по време на
годишните отчети, а в имота не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители. Има щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява
служебно ТЕ. В имота не се ползва топла вода. Дължимата сума за отопление възлиза 325.32
лв. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-
помагач. Титуляр на партидата се води Виолета Петрова Ангелова, видно от представените
писмени документи от ТЛП.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница възлиза на 325.32 лв., таксата за дялово
разпределение възлиза на 21.07 лв., а лихвите върху двете главници – общо 58.53 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е недоказан по следните
съображения: Искът е насочен срещу М. П. АНТ., за когото липсват каквито и да било
доказателства, че между него и топлофикационното дружество са налице облигационни
отношения. Ответникът не е собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно
правно основание на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин,
бл. 803, вх. г, ет.6, ап. 74, а жилището е собственост на Столична община. Представените
писмени документи не установяват качеството на потребител на ответника, респективно
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, а това обстоятелство
2
се оспорва от ответната страна. Ищцовата страна не доказа чрез пълно и главно доказване,
че именно ответникът е ползвател на топлинна енергия, доставяна в процесния имот за
периода на исковата молба. Не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да
ангажират отговорността на ответника за заплащане на претендираните от ищцовото
дружество суми. Представеното писмо от Столична община, в което се сочи, че ответникът
ползва имота не доказва наличието на поети от негова страна задължения към Столична
община, респективно към ищцовото дружество, за заплащане на суми за доставяне на
топлинна енергия. Не се установява по безспорен начин, че лицето продължава да живее в
имота през целия исков период, който е до 30.04.2019 г., още повече, че същото не е
намерено на този адрес и от съда при всички положени усилия в заповедното и в исковото
производство.
С оглед на горното, съдът счита, че исковата претенция е недоказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора на ищеца разноски не му се
следват, а ответникът не е направил такива.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б срещу М. П. АНТ., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ЛЮЛИН, БЛ. 803, ВХ. Г, ЕТ.6, АП. 74, чрез адвокат Д.П. със съдебен адрес:
гр. София, ул. Аксаков № 17, ет. 5, установителни искове с правна квалификация чл. 422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване дължимостта на
сумата от 325,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,03 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
16.12.2020 г., сумата от 21,07 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,50 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3