РЕШЕНИЕ
Номер 207716.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXXXVII състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20202120105231 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. К. срещу Министерството на
отбраната, за осъждане на ответното министерство да му заплати сумата от 2240 лв.,
представляваща сбор от неплатени допълнителни трудови възнаграждения за прослужено
време, дължими за периода 01.09.2015 год. - 31.04.2020 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 260 лв., начислена върху всяко неплатено месечно допълнително възнаграждение,
за периода от съответния падеж до 31.08.2020 год., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 01.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
Правното основание на исковете е в чл.225, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ вр. с чл.213 от
ЗОВСРБ, чл.128, т.1 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението
по чл.140 от ГПК е прието, същите са допустими.
В отговор на възражението на процесуалния представител на ответното
министерство следва да се каже, че: а/ ответникът е ясно определен с исковата молба -
Министерство на отбраната, като е допустимо всички съобщения, адресирани до него, да се
връчват чрез конкретното поделение, чийто адрес е посочен; б/ Министерството на
отбраната е надлежен ответник, независимо от обстоятелството, че изпълнението на
задълженията на ищеца, произтичащи от договора му за кадрова служба, е в под.32890 при
ответното министерство; в/ ирелевантно е дали книжата, връчени на ответното
министерство чрез поделението, са придвижени от получателя и препратени в
Министерството на отбраната; и г/ въпреки това, с оглед ненакърняване процесуалните
права на Министерството на отбраната, съдът е приел отговора на исковата молба за
депозиран от надлежен ответник и в срок, респ. е приел допълнението/потвърждението/,
направено с отговора на министерството от 29.10.2020 год.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца, който ангажира
доказателства и моли за уважаването им. Процесуалният представител на Министерство на
отбраната, с нарочно становище, оспорва така предявените искове по основание и размер.
Релевира възражение за погасителна давност.
Страните не спорят по фактите, имащи отношение към правилното решаване на
1
спора, а именно - че ищецът е кадрови военнослужещ, постъпил във ВС на РБългария на
30.08.1996 год., подписвайки с Министъра на отбраната договор за кадрова военна служба,
както и че от 24.04.1999 год. до 17.08.2001 год. (в срока на обучение във ВВМУ) е бил
курсант на кадрова военна служба, който период ответникът не е зачел за прослужено
време, съответно не е начислявал и заплащал допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време за посочения период.
Прието е неоспореното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, според което размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
прослужено от ищеца време от 24.04.1999 год. до 17.08.2001 год., евентуално дължимо за
процесния период (01.09.2015 год. - 31.04.2020 год.), възлиза на 2339.28 лв., а лихвата за
забава е в размер на 667.27 лв.
Спорът е по правото и касае въпроса дали процесният период от 24.04.1999 год. до
17.08.2001 год., по време на който ищецът е бил курсант на кадрова военна служба, при
приложимата нормативна уредба, следва да се зачете за прослужено време, а оттам - да се
дължи допълнително трудово възнаграждение.
За периода от 24.04.1999 год. до 17.08.2001 год. е приложим ЗОВСРБ /отм. ДВ бр. 35
от 12.05.2009 год./, с чл.225, ал.1 от който е разписано, че на кадровите военнослужещи се
изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно
възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%.
Разпоредбата е ясна и не оставя съмнение /при липса на изрично изключване/, че се касае за
продължителност на кадровата служба - свръхсрочната, следваща срока на наборната.
Доколкото съдържа/смесва понятия като „трудов стаж“ и „продължителна служба“, тя
следва да се тълкува заедно с чл.211 от ЗОВСРБ /отм./, според която „при пенсиониране,
прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория“.
В действащия до 24.04.1999 год. подзаконов нормативен акт - ПКВС /Приет с ПМС №
136 от 17.06.1996 год., обн., ДВ, бр. 54 от 25.06.1996 год/, липсва разграничение между
кадровата служба на курсант и на кадрови военнослужещ, завършил срока на обучение. То е
прокарано за пръв път с ПКВС /Приет с ПМС № 69 от 9.04.1999 год., обн., ДВ, бр. 36 от
20.04.1999 год./, според чл.18, ал.3 от който, срокът на обучение във военно училище не се
зачита за трудов стаж. Следователно, макар и непоследователна в употребата на понятията,
законодателната/нормативната уредба прави разлика между „прослужено време“, „трудов
стаж“ и „продължителна служба“.
Понеже първата разпоредба - чл.225, ал.1 на ЗОВСРБ /отм. ДВ бр. 35 от 12.05.2009
год./, ползва понятието трудов стаж, за да обоснове продължителната служба или
прослуженото време, за което се полага допълнително трудово възнаграждение, между нея и
нормата на чл.18, ал.3 от ПКВС /Приет с ПМС № 69 от 9.04.1999 год., обн., ДВ, бр. 36 от
20.04.1999 год./ не е налице твърдяното от ищеца противоречие, в т.ч. и в смисъла, залегнал
в цитираните от него съдебни актове. Те касаят противоречието между втората от
цитираните норми - чл.211 от ЗОВСРБ /отм. ДВ бр. 35 от 12.05.2009 год./, уреждаща
отношения във връзка с пенсионирането на кадровия военнослужащ, в която е употребено
понятието „трудов стаж“, и разпоредбата на чл.18, ал.3 от ПКВС /Приет с ПМС № 69 от
9.04.1999 год., обн., ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 год./, с която е отречена възможността част от
прослуженото време да се приравни на трудов стаж.
Т.е. едната законова разпоредба /чл.225, ал.1/ касае трудов, а другата /чл.211/ -
изчисляване на осигурителен стаж, които не е задължително да са еквивалентни.
По посочените съображения чл.18, ал.3 от ПКВС /Приет с ПМС № 69 от 9.04.1999
год., обн., ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 год./ не е в противоречие с чл.225, ал.1 на ЗОВСРБ /отм.
ДВ бр. 35 от 12.05.2009 год./, а я доурежда занапред, затова и хипотезата на чл.15, ал.3 от
ЗНА не е налице.
2
Горното - само в отговор на застъпената от ищеца теза.
В случая обаче, доколкото се претендира допълнително възнаграждение за
прослужено време, дължимо за периода 01.09.2015 год. - 31.04.2020 год., по-важното е, че с
чл.213 от ЗОВСРБ, се въвежда ново основание за изплащане на допълнително
възнаграждение - за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение, в
размер 2%, за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от 40%. (вече не
фигурира понятието „трудов стаж“, а „прослужена година на военна служба“).
И тук трактовката е терминологично непоследователна, което налага нейното
тълкуване. С посочената разпоредба заплащането на допълнително възнаграждение вече е
обвързано с „прослужени години на военна служба“, а според чл.18, ал.2 от ПКВС /Приет с
ПМС № 277 от 22.12.2000 год., обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 год./, за срока на обучение
гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се
подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Т.е. срокът на обучение не
представлява фактическо изпълнение на военна служба, което от своя страна да обуслови
изплащане на допълнително възбаграждение за продължителна служба.
Следователно, ответното министерство не е имало нормативно признато основание да
начислява допълнително възнаграждение за прослужено време за периода от влизане в сила
на чл.18, ал.3 от ПКВС /Приет с ПМС № 69 от 9.04.1999 год., обн., ДВ, бр. 36 от 20.04.1999
год., в сила от 24.04.1999 год./ до завършване обучението на ищеца, ерго - последният няма
основание да претендира същото да му бъде начислявано и изплащано ежемесечно върху
основното възнаграждение, поради което главният му иск, а оттам и акцесорния - за
мораторна лихва, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното Министерство на отбраната се следват
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от
съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. С. К. от гр.Б----, ЕГН - **********, за осъждане на
Министерството на отбраната да му заплати сумата от 2240 лв., представляваща сбор от
неплатени допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време, дължими за
периода 01.09.2015 год. - 31.04.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 260 лв.,
начислена върху всяко неплатено месечно допълнително възнаграждение, за периода от
съответния падеж до 31.08.2020 год., както и законната лихва върху сборната главница,
начиная от 01.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. С. К. да заплати на Министерството на отбраната деловодни разноски в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 16.11.2020 год.
Вярно с оригинала:
И.Г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ не се чете______________________
3